№ 425
гр. Пазарджик , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200383 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. К. К. от гр.Царево, ЕГН ********** против
НП № 33-0000131 от 28.01.2021 година на директора на РД „АА”-гр.Пловдив,
с което на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.139
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1, т.3, бук. „а“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до това, че
обжалваното постановление е материално и процесуално незаконосъобразно,
поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
процесуален представител.
Ответната страна – АНО, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща процесуален представител. Изпраща писмено становище по
съществото на спора, с което иска НП да се потвърди.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
1
страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
На 06.01.2021 година, около 16:50 часа, в с.Гелеменово, обл.Пазарджик,
на главен път ІІ-37, служители на РД „АА“-Провдив, сред които бил
актосъставителят А.И., спрели за проверка Г.К., който управлявал влекач
„Ивеко АС 440 СТ ПЦНГ“ от категория N3, с peг. № ***, собственост на „О.“
- клон Пловдив, и прикачено полуремарке „Шмитц СГФСЗ“ от категория О4
с peг. № ***, собственост на „П.“ ООД. Установено било, че горният
извършвал обществен превоз на товари „клинкер-едра фракция+ магнитна“,
което било видно от кантарна бележка № 154317 от 06.01.2021 г.,
товарителница серия Т № 448975/06.01.2021 г., пътен лист серия ВА №
723066 от 06.01.2021 г. и заверено копие № ********* за международен
автомобилен превоз на товари.
Установено било, че е извършено административно нарушение, т.к.
водачът извършвал горепосочения превоз на товар със съчленено пътно
превозно средство в състав от моторно превозно средство с две оси, с една
управляема и полуремарке с три оси, което съчленено ППС било с обща маса
45 100 кг, видно от Кантарна бележка № 154317 от 06.01.2021 г. от 15:21:14
ч., при което масата надвишавала нормите на допустимата маса на състава от
превозни средства за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, от 40 000 кг - с 5 100 кг., което било 12,75% над допустимото.
Нормите на допустимата маса са били установени от Министерството на
Регионалното развитие и благоустройство. В момента на проверката не е
представена квитанция за претоварване, издадена от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП
във вр. с чл.6 ал.1, т.3, бук. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което
против жалбоподтеля бил съставен АУАН № 284871 от 06.01.2021г., който му
бил предявен, подписан и получен от него без възражения. Въз основа на акта
било издадено атакуваното НП, което било връчено на лицето на 16.02.2021г.,
а жалбата против него била подадена чрез АНО на 22.02.2021 год., т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на св. А.И., както и от писмените доказателства приети по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата,
разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията са следните:
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелна предпоставка за отмяна на санкционния акт само на това
основание.
В акта, а след това и в НП, нарушението било описано пълно и ясно,
като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му,
както и допълнителните относими към него обстоятелства.
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен
начин, че съставът на нарушението по чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл.
6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. е осъществен от обективна
и субективна страна от жалбоподателя К.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Няма съмнение, че тази правна норма е бланкетна,
като нейната диспозиция е запълнена с нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б. „а“ от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г., която предвижда, че допустимата максимална
маса на съчленено ППС от категорията на процесното - моторно превозно
средство с две оси и полуремарке с три оси, за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване е 40 тона.
От събраните по делото доказателства и най-вече от представената на
проверяващите от жалбоподателя К. Кантарна бележка № 154317, издадена
на 06.01.2021 г. в 15:21:14 ч., безспорно се установява, че в момента на
3
проверката общата маса на състава от пътни превозни средства– влекач с две
оси и полуремарке с три оси и товара – „клинкер-едра фракция+ магнитна“,
възлиза на 45 100кг. При това положение очевидно е налице превишение на
допустимата максимална маса на ППС от категорията на процесното с 5 100
кг., което се равнява на 12.75 % над допустимото. В същото време, нито в
хода на проверката на инспекторите от автомобилната администрация, нито
впоследствие и до приключване съдебното следствие пред въззивния съд,
жалбоподателя е представил разрешителното за движение на извънгабаритно
ППС /каквото е и процесното, съобразно легалното определение на § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 11/2001 г. /, издадено по реда на Раздел IV от Наредбата.
Следователно, водачът на автомобила – жалбоподателят К. е нарушил
забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а именно да управлява
по пътищата отворени за обществено ползване пътно превозно средство с
маса която надвишава нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Жалбоподателя съзнавал, че общото тегло на
ППС и товара превишават 40 тона, както и обстоятелството, че липсва
издадено надлежно разрешително и документ, установяващ плащането на
съответна такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния
автомобил и товара за 06.01.2021 г., като въпреки наличните представи е
предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три
оси с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-
горе.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че не са събрани безспорни
доказателства, които да сочат към момента на проверката каква е била
действителната обща маса на процесния товарен автомобил. Тази маса, както
се изясни от показанията на актосъставителя и от приобщената като писмено
доказателство по делото Кантарна бележка № 154317 от 06.01.2021 г., в
случая е била установена въз основа на документ, издаден при натоварването
на автомобила. В този документ, очевидно издаден от автоматизирано
устройство /ел. везна/, се съдържат данни за товародателя, за получателя, за
превозното средство, за превозвания товар, за брутното, нетното тегло и тара.
Кантарната бележка съдържа подпис на оператора, печат на товародателя,
както и подпис на шофьора К.. Съдържат се данни за датата и точният час на
претеглянето, които съчетани с останалата посочена информация,
4
включително и с приетите като писмени доказателства – товарителница и
пътен лист от 06.01.2021г., еднозначно обвързват тази кантарна бележка с
процесния обществен превоз на товари.
Не се спори по делото, че кантарната бележка била у жалбоподателя, в
качеството му на водача на ППС, при което той очевидно е бил наясно с
данните от измерването и ги приел без възражения. Истинността на
представеният документ за товара не е била оспорена от жалбоподателя нито
в хода на проверката на място, нито в хода на съдебното производство.
Нещо повече, самият жалбоподател е представил тази кантарна бележка
на проверяващите, а когато те установили нарушението и му съставили
АУАН, жалбоподателят вписал саморъчно в него, че няма възражения по
направените в акта констатации.
При тези обстоятелства абсолютно законосъобразно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1, пр. 2
от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който
без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съдът намира, че определената на жалбоподателя глоба в размер на
1000 лева, се явява справедлива и съответства на обществената опасност на
дееца и деянието. Тази глоба е наложена очевидно при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, т.к. е с 500 лева над минимума и
със 750 лева под средния размер. Това съответства на обстоятелството, че
такава административно нарушение жалбоподателят върши за първи път /при
липса на данни за противното/, както и на обстоятелството, че извършителят
е наемен работник, а като такъв, в случай че възрази пред работодателя да
извърши превоз претоварен, рискува да загуби работата си. От друга страна
правилно глобата не е наложена в минималния размер, т.к. е отчетено, че
претоварването не е незначително. Вече се посочи, че то надхвърля с 12.75 %
допустимата максимална маса. С така определения размер на глобата ще се
5
постигнат целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед всичко казано до тук НП следва да се потвърди изцяло.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав,след, като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Г. К. К. от гр.Царево, ЕГН ********** против НП
№ 33-0000131 от 28.01.2021 година на директора на РД „АА”-гр.Пловдив, с
което на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.139
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1, т.3, бук. „а“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6