РЕШЕНИЕ
№ 994
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500949 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на ЗАД Армеец с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Надя Кисьова,
срещу Решение № 692 от 13.04.2022 г. по гр.д.6500/2021 г. по описа на PC Бургас, с което е
отхвърлен искът на ЗАД „Армеец“ АД за осъждане на Б. С. С. от ***, да заплати на ищеца
сумата 1003,00 лв, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 07.05.2016 г. в гр.Бургас; сумата 305,56 лв,
представляваща законна лихва върху сумата, считано от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото, и с което решение въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемия Б. С.
С. сумата 400 лв, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Твърди се, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон. По-конкретно се твърди, че е неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че ответникът С., в качеството му водач на мотоциклет „Хонда“ с
ДК № ******, предизвикал ПТП поради несъобразена скорост и употреба на алкохол, не е
регресно отговорен пред застрахователя на пострадалия от неправомерните му действия лек
автомобил „Ровер 200“ с ДК № *******. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил
нормата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата в редакцията му към
момента на ПТП - 07.05.2016 г., постановяваща абсолютна забрана за шофиране след
употреба на алкохол и други упойващи вещества, към който момент не съществува
понятието „минимална стойност“ по отношение на концентрацията им в кръвта. Твърди се,
че едва с промените на ЗДвП, в сила от 21.07.2017 г. е определена минимална норма на
1
концентрация от 0,5 промила. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.174, ал.1 от
ЗДвП, с която съдът е мотивирал постановеното решение, е процесуалноправна и се отнася
само до определянето и налагането на административни наказания на виновните водачи.
Сочи се е е неправилно и незаконосъобразно, процесуалноправна норма да мотивира
материалноправни изводи, още повече - в правния спор по предявени регресни права по
чл.500 от Кодекса за застраховането, които не се намират във връзка с процеса по налагане
на административната санкция на чл.174., ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че първоинстанционният
съд е следвало да направи обоснован извод за наличие на типичната хипотеза на
отговорност по реда на чл.500 от КЗ, което не е сторил. Твърди се, че постановеното
решение противоречи на други съдебни решения относно точно този вид производства по
регресни претенции.
Претендира се съдът да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да
уважите предявените искове, както и да присъди на въззивника извършените разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Не се сочат нови доказателства.
В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от
въззиваемия Б. С. С., с която въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че
обстоятелствата, на които се основава жалбата са в пълно противоречие със законови
разпоредби. Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че неправилно
първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл.174, ал.1 от ЗДП.
Претендира се съдът да потвърди първоинстанционното решение и да присъди на
въззиваемия съдебни разноски за въззивното производство. Също не се сочат нови
доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производство пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на
въззивника ЗАД „Армеец“ АД за осъждане на въззиваемия Б. С. С. да заплати на ищеца
сумата 1003,00 лв, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 07.05.2016 г. в гр.Бургас, сумата 305,56 лв,
представляваща законна лихва върху сумата, считано от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по делото.
Ищецът твърди, настъпилото на 07.05.2016 г. в Бургас, ж.к.„Меден Рудник“, пред бл.413,
пътнотранспортно произшествие, е било причинено от ответника С., управлявал мотоциклет
„Хонда“ ДК № ****** с несъобразена скорост и след употреба на алкохол. Твърди се, че за
причинените щети на другия участник в ПТП - лек автомобил „Ровер 200“ с ДК № *******,
ищецът, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на
мотоциклета, е изплатил застрахователно обезщетение в размер от 1003 лв. Твърди се, че
поради ответникът е предизвикал ПТП, управлявайки мотоциклета с концентрация на
алкохол в кръвта 0,10 промила. Твърди се, че след изплащане на застрахователното
обезщетение, ищецът, в качеството си на застраховател, изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалото лице, на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ има право на
регресен иск против виновния причинител на вредите.
Предявеният иск е с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Ответникът Б. С. С. е оспорил иска с писмен отговор в в законовия срок. Не се
оспорват описаните от ищеца факти, но се твърди, че в случая не е налице право на регрес
за ищеца, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта на ответника е била под
установената в закона допустима норма - 0,5 промила. По отношение на иска за лихви е
2
заявено и възражение за погасяване по давност.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете като е приел, че макар в чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП в редакцията му към датата на настъпване на ПТП да няма допустим
минимален размер на съдържанието на алкохол в кръвта, правилото на чл.174, ал.1 от ЗДвП
/Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г./, предвижда минималната стойност на
концентрация на алкохол в кръвта към датата на ПТП - 0,5 промила. Съдът е приел, че след
като в кръвта на ответника като виновен водач за ПТП е открито количество алкохол под
посочения в чл.174, ал.1 от ЗДвП минимум, не е налице основание по чл.500, ал.1, т.1 КЗ за
ангажиране на регресната му отговорност.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Съдът намира, че фактическата обстановка е установена от първоинстанционния
съд правилно и изводите на съда по фактите са обосновани, още повече, че поделото не е
спорно, че: между ищцовото дружество и Т. С. М. от *** е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за собствения на Т. С. М. мотоциклет марка Хонда, рег.№
******; на 07.05.2016 г. (в срока на застраховката), в гр.Бургас е настъпило ПТП, причина за
което е поведението на водача на застрахования мотоциклет – ответника Б. С. С., който е
управлявал мотоциклета с несъобразена скорост; при описаното ПТП са нанесени
материални щети на другия участник в произшествието – лек автомобил марка „Ровер 200“,
рег.№ *******, за обезщетяване на които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 1003,00 лв. Не е спорно, че водачът на мотоциклета – ответникът С., е с
установена концентрация на алкохол в кръвта – 0,10 на хиляда. Така описаните
обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства.
Спорно по делото е, налице ли е основание за регресна отговорност по чл.500,
ал.1 КЗ на виновния причинител на вредите.
Нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр.54 от 2010 г.), в
приложимата към момента на настъпване на застрахователното събитие редакция,
регламентира, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В
тази норма не е предвидена релевантната концентрация на алкохол в кръвта, за която се
отнася тази забрана.
Съгласно чл.174, ал.1 ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.),
приложима към датата на настъпване на процесното ПТП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12
месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда,
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
В случая се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към
момента на ПТП е 0,1 промила.
Налице е спор между страните относно това дали релевантна за регресното право
на застрахователя стойност на концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 промила или
управлението на МПС под въздействието на алкохол, независимо от неговата концентрация.
3
Настоящият състав приема, че предвид разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ, в
приложимата към момента на възникване на регресното право (07.05.2016 г.), и редакцията
на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП към същия момент, забраняваща на водачите на ППС да управляват
ППС под въздействието на алкохол изобщо, независимо от количеството, следва да се
приеме, че дори при наличието на минимално количество на алкохол в кръвта (какъвто е
настоящият случай), водачът на превозното средство, причинил вредите, отговаря за пред
застрахователя, обезщетил причинените на трети лица щети. Настоящият състав приема, че
посочените в чл.174, ал.1 ЗДвП стойности на концентрация на алкохол в кръвта на водача,
касаят само административната отговорност на виновния водач, но не и основанието за
възникване на регресна отговорност пред застрахователя, а обстоятелството дали на
виновния водач е наложено административно наказание или не, е ирелевантно за
отговорността му пред застрахователя, доколкото чл.500, ал.1, т.1 КЗ (Обн. - ДВ, бр.102 от
2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) регламентира, че застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, когато виновният водач при
настъпването на пътнотранспортното произшествие, е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон, а съгласно чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр.54 от 2010 г.), на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол изобщо.
Обстоятелството, че в по-късен момент – с ДВ, бр.101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., чл.5, ал.3 от ЗДвП е изменен и на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда е ирелевантно за спора, тъй като чл.5 от
ЗДвП е материалноправна норма, която няма обратно действие по принцип., а в случая
такова обратно действие не е предвидено изрично.
По изложените съображения съдът намира, че на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ,
вр.чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр.54 от 2010 г.), ответникът дължи на ищцовото
дружество, сумата от 1003 лв, представляваща изплатено от ищеца, в качеството му на
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователно
обезщетение на пострадало лице, вследствие на ПТП, причинено на 07.05.2016 г. от
ответника, който при управлението на застрахования мотоциклет, е бил с концентрация на
алкохол в кръвта – 0,1 промила.
Предвид изпратените до ответника регресни покани, ответникът дължи на ищеца
и обезщетение за забава за претендирания период в претендирания размер.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови решение, с което исковете се
уважават.
При така постановения резултат, въззиваемият-ответник следва да заплати на
въззивното дружество съдебни разноски, както следва: общо 426,17 лв за
първоинстанционното производство (126,17 лв за заплатена държавна такса и 300 лв за
4
юрисконсултско възнаграждение) и общо 350 лв за въззивното производство (50 лв за
заплатена държавна такса и 300 лв за юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 692 от 13.04.2022 г. по гр.д.6500/2021 г. по описа на
Бургаски районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. С. С. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Стефан Караджа“
№ 2, сумата от 1003,00 лв (хиляда и три лева), представляваща изплатено от ищцовото
дружество на трето увредено лице застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 07.05.2016 г. в гр.Бургас; сумата 305,56 лв
(триста и пет лева, петдесет и шест стотинки), представляваща законна лихва върху сумата,
считано от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане; както и
съдебни разноски в размер на общо 426,17 лв (четиристотин двадесет и шест лева и
седемнадесет стотинки) за първоинстанционното производство и общо 350 лв (триста и
петдесет лева) за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5