Р Е Ш Е Н И Е
София, 29.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 8942/2017 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал.1 и от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищцата Д.Г.Е.,
твърди, че с решение на извънредно общо събрание на „Н.Б.“ ЕАД от 10.11.2014 г.
е избрана за член на съвета на директорите на „Н.Б.АД“, като й е определено
възнаграждание в размер на 3 000 лв. С решение от 18.11.2014 г. на съвета
на директнорите на ответното дружество ищцата е била избрана за негов
председател. Сочи, че е изпълнява задълженията си коректно, като ответнотно
дружество е изплащало нетно месечно възнаграждение в размер на 3 000 лв.
С
решение по т. 3, б. „г“ по Протокол от 07.07.2015 г. от неприсъствено решение
на УС на БТК ЕАД / в качеството си на едноличен собственик на „Н.Б.“ АД /
ищцата е освободено от длъжност като член на директнорите на ответника.
Съгласно
т. 12 – 12.1 от договора в случаите на прекратяването му по реда на т. 11.5 на
изпълнителя се изплаща обезщетение в размер на десет месечното му брутно
възнаграждение по договора, като ищцата сочи, че такова обезщетение не й е
изплащано към момента на завеждане на исковата молба.
В ч.гр.д. № 79159/2015 г. на СРС, на ищцата
са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на
който ответникът „Н.Б.“ ЕАД е осъден да й заплати сумата в размер на 30 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2015 г., както и
разноски в размер на 1 580 лв.
Срещу заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено възражение от ответника.
В
тази връзка ищцата предявява настоящия иск против „Н.Б.“ ЕАД с правно основание
чл. 124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата процесните
суми по издадената заповед за незабавно изпълнение. Претендира направените в
хода на производството разноски.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен.
Твърди, че процесното вземане не
съществува, тъй като договорът между страните е нищожен поради сключването му
от лица без представителна власт.
При условията не евентуалност твърди,
че претендираното обезщетение не следва да надхвърля сумата в размер на
10 000 лв.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и страна следното:
По делото е представена служебна
бележка № 182/11.11.2015 г., от която е видно, че за периода от месец март 2015
г. до месец юни 2015 г. ищцата е получава от ответното дружество нетно
възнаграждение в размер на 3 000 лв., а за месец юли 2015 г. е получила
сумата в размер на 1 125, 36 лв.
По делото е представен протокол от
решение на общото събрание на ационерите на „Н.Б.“ АД от 10.11.2014 г., като
съгласно т. 5 от дневния ред е определено нетно възнаграждение в размер на
1 000 лв. за членове, на които не е възложено управление, и нетно
възнаграждение в размер на 3 000 лв. за членове, с които е сключен договор
за частично управление.
От представения в хода на делото
договор за участие в управлението на ответното дружество е видно, че на ищцата
е възложено да участва в управлението на дружеството. Съгласно т. 7.1. от
процесния договор на ищцата Д.Е. е определено нетно месечно възнаграждение в
размер на 3 000 лв.
По делото е представена покана за
доброволно плащане от ищцата до ответното дружество, входирана в деловодството
на „Н.Б.“ ЕАД на 16.11.2015 г.
Ищцата
Д.Е. е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Образувано е гр.д.№ 79159/2015 г. по описа на СРС, 75 с-в. На 12.02.2016
г. е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ответникът „Н.Б.“ ЕАД
е осъден да заплати на Д.Е. сумата в размер на 30 000 лв., представляща неизплатено
обезщетение по т. 12 и т. 12.1 от Договор за участуе в управлението на „Н.Б.“
ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 17.12.2015 г. до изплащане на
вземането и разноски по делото в размер 1 580
лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124
от ГПК вр.с. чл.422 вр.с чл.415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Н.Б.“
ЕАД, че дължи на ищцата Д.Е. сумата в размер на 30 000 лв., представляваща неплатено
обещетение по договор за участие в управлението на ответното дружество от 19.11.2014
г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2015 г. до окончателно
плащане на сумите, както и сумата в размер на 1 580 лв. – разноски в заповедното
производство и сумата в размер на 2 030 лв. – разноски в исковото
производство.
Съгласно чл.124,ал.1 от ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, произтичащи от характера на
предявения иск, а именно положителен установителен, и правилото, че на пълно
доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищцата
беше предоставена възможност да докаже в процеса, че ответникът й дължи на
правно основание процесната сума. В конкретния случай, допустимо
доказателствено средство за установяване на задължението, поето с подписване на
Договор за участие в управлението на ответното дружество от 19.11.2014 г., е самият
договор.
Настоящата съдебна
инстанция счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява наличието на валидно сключен Договор за участие в управлението на
ответното дружество от 19.11.2014 г. С подписване на договора страните са се
съгласили да поемат посочените в него задължения. Неоснователни се явяват
възраженията на ответната страна, че претендираното вземане не съществува
поради нищожност на договора. Съгласно чл. 286, ал. 1 от ТЗ търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие. Според текста на ал. 3 от същия член при съмнение се смята, че
извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. В хода на
настоящото производство не бяха ангажирани достатъчно доказателства от страна
на отвеника в подкрепа на твърдението, че процесният договор не е търговска
сделка.
Предвид факта, че
настоящата съдебна инстанция намира договорът между страните от 19.11.2014 г.
за търговска сделка, то спрямо него следва да има сила законовата разпоредба на
чл. 301 от ТЗ, според която когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В хода на делото се доказа по безспорен
начин, че Д.Е. е избрана за член на съвета на директорите на „Н.Б.“ АД, а с
договор от 19.11.2014 г. е избрана за пердседател на съвета на директорите,
като съгласно т. 7.1. от договора й е определено месечно възнаграждение в
размер на 3 000 лв.
Видно от представените
по делото доказателства ищцата е получава ежемесечно уговореното
възнаграждение. Поради това, макар и договорът от 19.11.2014 г. да е подписан
от лица без представителна власт, ответникът е трябвало да възрази срещу
действията веднага след узнаването им. В конкретния случай такова възразяване
не е налице – напротив, ответното дружество е изпълнявало своите задължения
съгласно процесния договор, като е изплащало дължимото месечно възнаграждение,
с което е потвърдил договора съгласно чл. 301 от ТЗ.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Независимо от
процесуалното си качество, ищецът трябва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издадене на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи размерът на
задължението на ответника към датата на подаване на зявление за провеждане на
заповедно производство.
Настоящата инстанция счита, че ищцата
в производството успя да докаже безспорно наличието на валидно правоотношение
между нея и ответницика.
По
безспорен начин се установи, че не е заплатено обезщетението, предвидено в т.
12 – 12. 1. от процесния договор, в размер на 10-месечното брутно
възнаграждение по договра.
Неоснователни и недоказани са твърденията на
ответника, че претендираното обезщетение не може да надхвърля сумата в размер
на 10 000 лв. Съгласно т. 7.1. от Договора от 19.11.2014 г. уговореното
възнаграждение за ищцата е в размер на 3 000 лв., което дружеството й е
изплащало.
С оглед изложеното съдът намира за основателен
и доказан в пълен размер искът с правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с.
чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Н.Б.“ ЕАД,
че дължи на ищцата Д.Г.Е. сумата в размер на 30 000 лв.,
представляваща обезщетение по Договор за участие в управлението на „Н.Б.“ ЕАД
от 19.11.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 17.12.2015 г. до
окончателно плащане на сумите, както и сумата в размер на 1 580 лв.,
представляващи разноски в заповедното производство, от които 600 лв. – държавна
такса, и 980 лв. – възнаграждание за адвокат.
В
полза на ищцата, при направено своевременно искане затова, следва да бъдат
присъдени и разноските в производството общо в размер от 2 030 лв., от които за
адвокатско възнаграждение сумата в размер от 1 430 лв. съгласно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, държавна такса в размер от 600
лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено на основание чл.422
вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК, че „Н.Б.“ ЕАД. ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** ДЪЛЖИ
на Д.Г.Е., ЕГН ********** сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение по
Договор за участие в управлението на „Н.Б.“ ЕАД от 19.11.2014 г., ведно със
законната лихва за периода от 17.12.2015 г. до окончателно плащане на сумите,
както и сумата в размер на 1 580 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Н.Б.“
ЕАД. ЕИК******** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Е., ЕГН ********** направените
по делото разноски за в размер на 2 030 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: