Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………/……………..., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, ХХV състав, в открито съдебно заседание, проведено
на първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
При участието на секретаря СВЕТЛА
ВЕЛИКОВА
и прокурора при Окръжна прокуратура – Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова адм. дело
№ 2353/2020 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от В.В.Н. ***, подадена чрез адв. С.Т. – ВАК, срещу
Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Варна, с искане да се осъди ответникът да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 5 000 лева за причинени
неимуществени вреди, настъпили в периода 19.06.2020 г. – 02.07.2020 г., в
резултат на издаване и изпълнение на незаконосъобразно Предписание за поставяне
под карантина от 19.06.2020 г., отменено с Решение № 1215 от 12.08.2020 г. на
АдмС – Варна по адм. дело № 1427/2020 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт на АдмС – Варна
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът сочи, че на 18.06.2020 г.,
в 18:30 ч. е бил свален от наряд като униформен служител в І РУ при ОД на МВР
Варна под предлог, че бил контактен с лице, заразено с COVID-19, като не му е разяснено за кое
лице става въпрос и как са достигнали до него. Твърди, че на 19.06.2020 г. са
му връчени две предписания, първото от което е било отменено, а с второто е бил
поставен под карантина за срок от 14 дни, считано от 19.06.2020 г. Ищецът
опитал да узнае как са разбрали, че е контактен със заразено лице и кое е това
лице, но така и не получил отговор от служителите на РЗИ – Варна, което
допълнително го притеснило. Разбрал от личния си лекар, че е получен сигнал в
РЗИ – Варна, че ищецът е бил контактен със заразеното лице Н. Н., което се твърди, че не отговаря на
истината и този факт не е бил изследван от РЗИ – Варна. Сочи се, че ищецът
познава Н. Н., но не го е виждал от
месеци и не е контактувал с него.
Твърди се, че с предписанието за
поставяне под карантина е било ограничено правото на ищеца за свободно
придвижване, без да е проверен подаденият неверен сигнал, ако е имало въобще
такъв, като този акт е унижил и поставил ищеца в неблагоприятно положение.
Настоява се, че в резултат на тези неправомерни действия на длъжностни лица
ищецът е бил разделен от семейството си, децата му били върнати от училище и
били поставени в социална изолация, което дискредитирало ищеца и семейството
му.
Въпреки отрицателния тест, ищецът
е бил принуден да се обяснява на колегите си, с които през последните дни е
работил, както и на съседите си, които рязко започвали да странят от ищеца и
членовете на неговото семейство.
За поставянето под карантина,
ищецът твърди, че е било уведомено и ръководството на ОД на МВР Варна, от където
са издали заповед да бъде непрекъснато проверяван от служители на ІV РУ при ОД
на МВР Варна, през деня и през нощта, като през кратък период от време пред
къщата на ищеца бил позициониран брандиран автомобил на ІV РУ и непрекъснато била
наблюдавана къщата му и неговото движение в двора, като за повикване е бил
използван специализиран звуков сигнал от служебния автомобил, което
допълнително накърнявало самостоятелността на ищеца.
Изтъква се, че съпругата и децата
на ищеца са били принудени да отидат в друг имот и да не осъществяват личен
контакт с ищеца, като ищецът бил възпрепятстван със снабдяването с необходимите
продукти – хранителни и хигиенни.
Настоява се, че отношението на
хората, живущи в близост до ищеца е било като че ли контактуват с прокажен и
всички странели, което накърнило изключително чувствата и себеуважението му.
В резултат на незаконосъобразното
Предписание за поставяне под карантина от 19.06.2020 г., отменено от АдмС –
Варна с Решение № 1215/20.08.2020 г. по адм. дело № 1427/2020 г., ищецът
твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне и
уронване на доброто му име в обществото, включително като полицейски служител,
сред приятели, роднини, колеги. От липсата на подробни обяснения за това с кого
е бил контактен, възникнали силни тревоги в него и сред членовете на неговото
семейство относно това дали е възможно да са заразени. Твърди се, че ищецът не
се чувствал добре, не можел да спи и бил поставен в условия на непрекъснат
стрес. Сочи се, че отмяната на незаконосъобразният акт е останала неизвестна на
обществото и не е в състояние да заличи последиците от неправомерното му
издаване, незаконното задържане за 14 дни сам на едно и също място и
опетняването на името на ищеца, което той дълго е градил.
Претендира се и присъждане на
разноски по делото, включително разходите за процесуално представителство.
В хода по същество се поддържа и
че безспорно се установява, че ищецът е поставен под карантина при превишаване
на правомощията от РЗИ, че е бил свален от наряд, както и че същият се ползва с
определено уважение сред хората, където живее и е бил поставен в неприятно
положение от гледна точка на тази изолация, при която е бил разделен от
семейството си. Безспорно, според ищеца, е доказана и честотата на извършваните
проверки от страна на служителите на МВР – 47 проверки, 7 от които след 20:00
ч. Прави се искане съдът да оцени това, че до ситуацията се е стигнало в
резултат на недобра, некачествена работа от служител на РЗИ, като не е
извършена проверка с кого е бил контактен Н. Н..
Ответникът – РЗИ – Варна,
представлявано от директора, с отговор на исковата молба (л. 95 от делото)
поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Настоява се, че липсва правен интерес, доколкото е погрешно отъждествяването на
възникнал правен интерес и повод на завеждане на делото, като наличието на
отменено предписание за поставяне под карантина не може да обуславя правен
интерес от предявяване на иска, предвид обстоятелството, че в исковата молба
ищецът се позовава на действия, извършени от длъжностни лица и органи, различни
от РЗИ – Варна (извършваните проверки от полицейски служители и пр.), както и
на действия на хора от обкръжението му, които започнали да странят от него,
т.е. не се отнася до действия, бездействия или актове на РЗИ – Варна. Аргументите
за неоснователността на иска са следните: Неоснователни и недоказани са
твърденията на ищец, че не бил разбрал с кое заразено лице е контактувал, че е
имал силни тревоги и стрес, а и се уронило доброто му име. Не съществува и
каузалност между твърдяното наличие на отменен акт и неубедително заявените
неимуществени вреди, а и не е доказано претърпяване на вреди. Искането е да се
отхвърли като недопустим и неоснователен искът.
В хода по същество, чрез процесуалния си представител юриск. И.Н, ответникът
поддържа недоказаност на претендираните от ищеца неимуществени вреди, като няма
отговор какво е обективното изражение на стреса и тревогите, които е преживял,
както и е недоказана причинно-следствената връзка. Обръща се внимание, че са
налице две противоречия: При епидемиологичното проучване ищецът е посочил, че
живее сам, а в исковата молба, че живее със семейството си, които е следвало да
напуснат дома си, поради карантина. Твърденията на ищеца, че не е можел да се
снабдява с хранителни продукти, са опровергани от третия свидетел по делото.
Обръща се внимание към завишените критерии относно физическата и психическата
пригодност на служителите на МВР. Настоява се, че РЗИ – Варна не е разгласявала
това действие, което да допринесе за уронване на авторитета на ищеца. Възразява
се срещу силното завишаване на размера на иска и се иска да се отхвърли искът
като неоснователен.
Участващият по делото прокурор дава
заключение за неоснователност на исковата молба. Сочи се, че действително
незаконосъобразният акт е отменен, но не са безспорно установени твърдените в
исковата молба неимуществени вреди и не са ангажирани доказателства за
ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Пледира се за отхвърляне на
исковата претенция.
Административният съд като взе предвид становищата на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Искът е допустим.
РЗИ е
юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет към
министъра на здравеопазването, със седалище населеното място - административен
център на областта. (чл. 3, ал. 2 от
Устройствения правилник на регионалните
здравни инспекции, приет на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за
здравето). Следователно РЗИ – Варна е надлежният ответник по такъв иск.
В съответствие с нормативно установената предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска (отмяната на административния акт по
съответния ред) искът в случая е предявен след отмяната на Предписание
с изх. № 03-14172 от 19.06.2020 г., постановено от Директора на РЗИ – Варна, с
Решение № 1215 от 20.08.2020 г. по адм. дело № 1427/2020 г. на АдмС – Варна.
Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени и в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид
чл. 203, ал. 2 от АПК: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в
правната сфера на ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати
ползи; б/ вредата трябва да е настъпила в резултат на тези действия или
бездействия и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействието и вредата.
Под „вреда” следва да се разбира отрицателната последица от увреждането,
която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени
интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда,
която следва закономерно от акта и действието на компетентния административен
орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях, което важи и за
процесния казус.
В случаите, когато се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен
административен акт, предпоставка за допустимостта на иска, както се посочи, е отмяната
на административния акт по съответния ред – чл. 204, ал. 1 от АПК.
При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да
се реализира отговорността по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.
С Определение № 2328 от 30.10.2020 г. (л. 21-22 от делото) съдът е
разпределил доказателствената тежест и конкретно е указал на ищеца, че следва
да установи по делото твърденията си в исковата молба.
По искане на ищеца съдът приобщи към доказателствения материал разпечатка
от Националната информационна система за карантинираните лица, в която са
отразени данни на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна за отрицателен резултат
от PCR-тест на ищеца от 19.06.2020 г. (л. 54-55 от делото).
Във връзка с доказване периодичността на извършваните на ищеца проверки от
служители на ІV РУ – Варна, по делото третото лице представя 23 броя докладни
записки относно ищеца (л. 63-85 от делото).
С оглед установяване на твърдените неимуществени вреди е допуснат
поисканият от ищеца разпит на трима свидетели от различни кръгове – колеги,
близки и съседи.
Свидетелят И.ПД. – колега на ищеца, служител на І РУ – Варна, работещ в
едно отделение и в една смяна с ищеца, заявява, че към края на втора дневна
смяна на 18.06.2020 г., след 18ч., ищецът, в присъствието на свидетеля, е
получил телефонно обаждане от домашния си адрес, където бил намерен ищеца, като
е станало ясно, че ищецът е поставен под карантина и не спазва карантината,
непребивавайки на домашния си адрес. Свидетелят сочи, че не е разбрал с кого
говори по телефона ищецът. Както свидетелят, така и ищецът се притеснили и
започнали да уведомяват началниците си за това, че В. трябва да се прибере в
дома си, т.е. той трябва да бъде свален от наряд, след което В. се прибрал.
Свидетелят казва, че на следващия или на по следващия ден се е чул с В, т.к.
свидетелят е бил заинтересован да разбере дали ищецът е болен, за да знае
свидетелят какво да прави, като при разговора е разбрал, че ищецът не е болен.
На въпрос на ответника във връзка с телефонното обаждане на 18.06.2020 г.
свидетелят отговаря, че състоянието на ищеца в посочената ситуация разбираемо е
уплаха и изненада.
Изложеното от този свидетел, въпреки, че съдът възприема за достоверно, е
неотносимо към периода, за който се претендира обезщетението от 19.06.2020 г.
до 02.07.2020 г. и не способства за изясняване на твърденията на ищеца за
претендираните неимуществени вреди.
Свидетелят Н.А.Н. – здравен медиатор, познат на ищеца и лицето, с което РЗИ
– Варна приема, че е бил контактен ищецът, за да го поставят под карантина,
заявява, че от 19.06.2020 г. е бил болен от COVID-19, но не е посочил на РЗИ ищеца за
лице, с което е имал контакт. Свидетелят сочи, че ищецът е авторитетен човек,
който все пак работи в структурите на МВР, издигнал се, добър човек.
Съдът намира, че с процесните показания на свидетеля Н. не се доказва
отражението на обстоятелството, че ищецът е бил незаконосъобразно карантиниран,
върху доброто му име в обществото, че е бил злепоставен и дискредитиран.
Свидетелят А.В.А – съсед на ищеца, заявява, че е запознат с карантинирането
на ищеца, като сочи, че лятото, месец юни 2020 г. е дошла полицейска кола,
свидетелят видял ищеца на двора, но жена му и децата ги нямало, но ищецът не му
е отговорил, когато свидетелят го попитал какво става. Свидетелят по–късно разбрал
от другите комшии, че ищецът е карантиниран. После и ищецът, когато е бил на
двора, е казал на свидетеля, че е под карантина, като на следващия ден
свидетелят е носил на ищеца продукти и ги оставил на двора. Свидетелят заявява,
че по време на карантината ищецът е живеел сам, но по принцип живее с децата и
жена си в къщата. Свидетелят казва, че ищецът е бил проверяван сутрин, обед,
надвечер и вечер - по 3-4 пъти на ден, даже свидетелят се е чудил защо толкова
много го проверяват, доколкото В. се е ползвал в квартала с авторитет и всички
го знаят. Свидетелят е виждал, че идва патрулка, с включени сирени, бибипкат, В.
излиза на двора и им се показва. Свидетелят разяснява, че къщата на ищеца има
двор, входната порта на двора е на 3-4 метра от къщата, а на портата няма
звънец.
Не са налице основания за некредитиране на показанията на свидетеля А. .
Същите съдът намира за достоверни, логични и последователни.
Фактите, които се установяват от показанията на последния свидетел, както и
от доказателствата за периодичността на проверките от ОД на МВР Варна за
спазване на карантината, ще бъдат разгледани при преценката за наличието на
доказаност на претендираните вреди и причинно-следствената им връзка с
предписанието за карантиниране.
Съдът намира, че безспорно се установява по делото наличието на първата от
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно е налице незаконосъобразен акт,
постановен при и по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред. От приобщеното адм. дело № 1427/2020 г. на АдмС – Варна се
установява, че Предписание с изх. № 03-14172 от 19.06.2020 г., постановено от
Директора на РЗИ – Варна, за поставяне под карантина на В.В.Н., ЕГН **********,
за срок от 14 дни, с начална дата: 19.06.2020 г., като контактен на заразено
лице, е отменено с влязло в сила на 16.09.2020 г. Решение № 1215 от 20.08.2020
г. по адм. дело № 1427/2020 г. на АдмС-Варна.
Недоказани по делото се явяват твърдените от ищеца вреди. Недоказано е
настъпването на вреди, което да е в резултат на издаването и изпълнението на
незаконосъобразното предписание, респ. че е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата.
Не се установява по делото нито фактът, че ищецът е опитал да разбере как е
установено, че е бил контактен със заразено лице и кое е това лице, нито фактът,
че не е получил отговор от служителите на РЗИ – Варна, нито, че това е
предизвикало притеснение у ищеца. Налице са само твърдения.
Обстоятелството, че не е проверен подаденият неверен сигнал, ако е имало
въобще такъв и въпреки това е издадено предписание за карантиниране на ищеца, е
от значение единствено при преценката за законосъобразността на предписанието.
Отрицателният резултат от PCR-теста на ищеца е от
датата на издаване на предписанието – 19.06.2020 г. (предвид отразеното в Националната
информационна система за карантинираните лица - л. 54-55 от делото). Същевременно
липсват приобщени от ищеца доказателства за това, кога е разбрал с кое заразено
с COVID-19 точно лице се твърди, че е бил контактен. Поради което съдът намира за
недоказани твърдените вреди, изразяващи се в силни тревоги, че може да е
заразен ищецът, доколкото отрицателният резултат от теста му е от деня на
карантинирането му.
Твърдението, че децата на ищеца са били върнати от изпит в училище е
недоказано, поради което и следва да се приеме, че неоснователно и недоказано се
претендират вреди, изразяващи се в унижение и поставяне в неблагоприятно
положение от този факт. Не е ясно кога са били върнати децата му, а и РЗИ –
Варна не следва да носи отговорност за неадекватното отношение на трети лица
спрямо семейството на ищеца. Последното се отнася и до недоказаното твърдение,
че съседите са започнали да странят от ищеца.
Организацията, периодичността и начинът, по които са извършвани на ищеца
проверки от служители на ІV РУ при ОД на МВР Варна, установяващи се от
докладните записки, представени от ІV РУ – Варна и от показанията на свидетеля А.В.А,
които проверки се твърди, че са накърнили самостоятелността на ищеца, биха били
от значение, ако се претендират вреди от ОД на МВР Варна, но са ирелевантни при
претендирането на вреди от РЗИ – Варна. Освен това, предвид показанията на
свидетеля А.В.А, доколкото от тях се установява, че на входната портичка в
двора няма поставен звънец, то подаването на звуков сигнал от патрулната кола,
за да излезе ищецът е логично използван вариант от контролните органи.
Недоказано по делото е, че чувствата и себеуважанието на ищеца са били
накърнени, доколкото въпреки отрицателния тест е трябвало да се обяснява на
колеги и съседи. Не е ясно и как така се е почувствал унижен ищецът, при
условие, че се твърди, че семейството му доброволно е отишло в друг имот и то
при условие, че ищецът е с отрицателен тест още на първия ден от
карантинирането – 19.06.2020 г.
Действително правна последица от издаденото незаконосъобразно предписание е
ограничаването на правото на свободно движение и поставянето на карантинирания
в социална изолация, съответно и невъзможността лично да се снабдява с
хранителни и хигиенни продукти. За да се приеме обаче наличие на доказани
реални неимуществени вреди следва от доказателствата по делото да се установява
настъпването на отрицателни промени във вътрешния свят на увредения, наличието
на негативни психически преживявания, отрицателни емоции при субективно
възприетото преживяване във връзка с посочените ограничения. В случая ищецът не
доказва субективните си възприятия на ситуацията. От друга страна, напълно
несъстоятелно е твърдението на ищеца, че предписанието го е унижило,
злепоставило, дискредитирало и уронило доброто му име в обществото.
Карантинирането на контрактните лица, както и на заразените лица, не следва да
се възприема като наказание или санкция, т.к. е с оглед опазване на
общественото здраве и по никакъв начин не се явява обидно, унизително,
злепоставящо или дискредитиращо. Макар и незаконосъобразно в случая
карантинирането на ищеца не обуславя твърдените неимуществени вреди. Освен това
такива вреди се явяват и недоказани по делото, поради което си остават само
твърдения.
Неимуществените вреди се доказват не с общи твърдения и понятия, т.к. за
всеки отделен човек те са индивидуално определяеми.
Ако обезщетяването преследва само целта да се накаже причинителят, не би
могла да се обясни практиката, която съразмерява присъдената сума с величината
на вредата и допуска да се установява действителният размер на страданието, а
не се спира до предполагаемите накърнявания. Освен това неимуществените
накърнявания трябва да са надхвърлили известен размер, за да бъдат релевантни.
При неимуществените вреди въпросът за релевантността е свързан не само с
каузалитета, а и с интензивността на засягането на благата. Обикновеното
неудобство и неудоволствие, което според житейската опитност е преходно и
съпровожда различни явления в живота, не представлява неимуществена вреда. Ако
не бъде надвишена тази степен, липсва накърняване на благото, доколкото
душевното състояние на засегнатия не се разстройва така дълбоко, та да е
необходима намесата на правото – равновесието се възстановява от самия живот.
Предвид изложеното съдът следва по принцип да определи дълбочината на
изнесеното поражение чрез съвкупна преценка на всички обективни признаци за
това и да постанови репариране на понесените действителни и сериозни вреди. В
случая обаче не се установяват обективното проявление на твърдените
неимуществени вреди, като не се установяват вреди, подлежащи на репатриране,
поради което не се установява и изискващата се каузална връзка между
незаконосъобразното предписание и вредите.
С оглед изложеното искът е неоснователен. Съдът не установява наличието на кумулативно
изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – липсва установяване по делото на настъпили неимуществени вреди, а и липсва
изискуемата пряка и непосредствена причинна връзка между отменения
незаконосъобразен акт – предписанието за карантиниране и твърдените вреди.
Предвид изхода по спора и по аргумент от чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника претендираното от него юрисконсултско
възнаграждение. Същото съдът определя на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, като взе предвид чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева, с оглед вида и
количеството на извършената дейност.
Съдът, на основание чл. 204 и чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.В.Н. ***
срещу Регионална здравна инспекция – Варна, с искане да се осъди ответникът да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 5 000 лева за причинени
неимуществени вреди – унижение, поставяне в неблагоприятно положение,
дискредитиране, злепоставянето и уронване на доброто му име в обществото и
тревоги, настъпили в периода 19.06.2020 г. – 02.07.2020 г., в резултат на
издаване и изпълнение на незаконосъобразно Предписание за поставяне под
карантина от 19.06.2020 г., отменено с Решение № 1215 от 12.08.2020 г. на АдмС
– Варна по адм. дело № 1427/2020 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на съдебния акт на АдмС – Варна до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.В.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на Регионална здравна инспекция –
Варна, сумата в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по адм.
дело № 2353/2020 г. на АдмС – Варна.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: