№ 51
гр. Карнобат, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Т. Д.
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Д. Гражданско дело №
20222130100241 по описа за 2022 година
установи:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена искова
молба на О. Н. Д. с постоянен адрес: с. ***, ***** област *** и съдебен адрес:
гр. ***, ул. ***** № 4, партер, чрез адв. Я. Г. К., с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ против
„Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул. Д-р Г. М. Димитров № 1, представлявано от
изпълнителните директори Ж.С.К. и Б.Г.И., с който се желае съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили
от претърпяно на 06. 01. 2021г. ПТП в размер на 2000 лв., както и сумата 5014
лева, представляваща имуществени вреди – тотална щета на л. а. “*****“ с
рег.№ ***** вследствие на претърпяно на 06. 01. 2021г. ПТП, на стойност
4700лв. и платени 314 лв. за извършени от ищеца след произшествието
прегледи от медицински лица, ведно със законната лихва, от 18. 01. 2021 г. до
окончателното им изплащане.
С изрична заявление в първото по делото съдебно заседание, ищецът е
1
оттеглил исковата си претенция, предявена с исковата молба, относно
присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
размер на 2000 /две хиляди/ лева, както и в частта за имуществени вреди в
размер на 314 /триста и четиринадесет / лева, представляващи разходи за
извършени прегледи от лекари, вследствие на процесното ПТП, като съдът с
определение е прекратил производството в тази му част.
Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, като
моли съда да ги допусне. По искане както на ищецът, така и на ответника
съдът е допуснал назначаването на съдебно автотехническа експертиза, с
посочени в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси към вещото
лице. По искане на страните съдът е допуснал до разпит по един свидетел на
всяка една от страните.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на ответната страна. С
отговора се оспорват предявените първоначално искове- предявеният иск за
неимуществени вреди и част от имуществените вреди за заплащане на
лекарски прегледи, като недопустими, а предявеният иск за имуществени
вреди- тотална щета по лек автомобил “*****“ с рег.№ *****, като
неоснователен, както по основание така и по размер. Ответникът признава за
установено единствено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на процесното МПС, по
силата на застрахователна полица № BG/30/120000733542. Всички останали
обстоятелства се оспорват от ответника.
В първото по делото съдебно заседание, ищецът не се явява лично, явява
се ангажиран от него пълномощник, който подържа исковата молба, в
рамките на исковите претенции, които не са оттеглени.
В първото по делото съдебно заседание, ответника не се явява, преди
заседанието е представил нарочна писмена молба, с която желае делото да се
разгледа в негово отсъствие, подържа отговора на исковата молба представя
въпроси към свидетеля. Желае предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, както желае да бъде отхвърлен и акцесорния иск
по аргумент от неоснователността на главния иск. Желае присъждане на
правените разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, депозит за
САТЕ и депозит за разпит на свидетел. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца предвид
2
действителната правна и фактическо сложност на делото.
Съдът е приел, че предявените искове се явяват допустими за
разглеждане и като такива ги е разгледал по същество.
С Определение № 406 / 11. 07. 2022 г. съдът е обявил проекто доклада си
по делото, като изрично е посочил, безспорните факти и е разпределил
доказателствената тежест, като е посочил, че в тежест на ищецът е да докаже
настъпване на ПТП и неговия механизъм; противоправно поведение на
виновния водач; претърпените имуществени и неимуществени вреди;
наличието на пряка причинно следствена връзка между вредите и
настъпилото ПТП; вината съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага.
Указал е че от доказване не се нуждае съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика
на процесното МПС , по силата на Застрахователна полица №
BG/30/120000733542.
От събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа
страна следното:
Безспорно между страните е единствено, че към момента на
произшествието е налице съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между ответното застрахователно дружество и собственика
на товарен автомобил марка „*****“ модел „*****“ с рег. № *****, по силата
на застрахователна полица № BG/30/120000733542. От представеното
свидетелство за регистрация– част І № *********, се установява, че ищецът
О. Н. Д. е собственик на лек автомобил ***** модел ***, с регистрационен №
*****. Автомобила е с първа регистрация на 05. 03. 2003 г.. На 06. 01. 2021 г.
около 23, 30 часа, ищецът е пътувал със собственият си лек автомобил *****
модел ***, с регистрационен № ***** , който е управлявал лично от гр.
Карнобат за гр. ***, като се е движил по автомагистрала „Тракия“. Времето е
било сухо, а асфалтовото покритие сухо и без заледяване. В автомобила освен
него, е пътувал и свидетелят А. А. М.. Първоначално след качването си на
автомагистрала „Тракия“ ищецът е изпреварил един автобус, като е
продължил движението си в крайна лява лента. Същия е управлявал
автомобила със скорост от около 132, 5 км/ч. На около 5-6 километра, след
автобуса, който е изпреварил е забелязал в дясната лента за движение
попътно движещ се в неговата посока товарен автомобил.Това е бил товарен
3
автомобил „*****“ модел „*****“ с рег. № ***** с прикаченото ремарке с
рег. № *****, управляван от св. Г. Д.. Ищецът е превключил на няколко пъти
фаровете „дълги-къси“ за да сигнализира на водачът на товарния автомобил,
че го изпреварват. Когато управляваният от ищецът автомобил е бил в
непосредствена близост зад товарния автомобил, товарният автомобил е
предприел внезапно навлизане в лявата лента за движение и е заел
половината от лентата, в която се е движил лекия автомобил управляван от
ищеца. Същият се е опитал да премине между товарният автомобил и
намиращата се отляво мантинела, но разстоянието не е било достатъчно и се е
ударил в задната лява част на товарния автомобил, по точно в неговото
полуремарке с предната дясна част на автомобила. След удара лекия
автомобил е преминал в дясната лента, където е преустановил движението си,
а товарния автомобил е продължил. Ищецът и свидетелят М. са слезли от
автомобила и са го избутали в аварийната лента, за да избегнат удара от
друго МПС, движещо се след тях, като св. е побягнал с триъгълник и фенерче
в посока обратна на тяхната за да спре движещите се след тях автомобили.
Обадили са се на тел. 112 и са изчакали органите на полицията да посетят
местопроизшествието. Малко след обаждането при тях е дошъл водачът на
товарния автомобил, който е започнал да се кара с тях, че са го блъснали.
След като е огледал следите и след пристигането на органите на реда, водача
на товарния автомобил се е съгласил да подпише двустранен протокол.
Установено е, че водач на товарен автомобил „*****“ с рег. № ***** е
свидетелят Г. Г. Д.. Регистрационния номер на прикаченото ремарке е *****.
В резултат от удара по ремаркето е била изкривена бронята му и счупен левия
стоп.
В резултат от произшествието по лек автомобил ***** модел ***, с
регистрационен № ***** са нанесени следните щети: счупена броня предна,
счупен спойлер предна броня, счупен фар ляв, счупен мигач ляв, счупен фар
десен, счупен мигач десен, счупен халоген ляв, счупен халоген десен,
изкривен калник преден, изкривен капак преден, изкривени панти капак
преден, изкривен амортисьор капак, счупени решетки преден капак,
изкривени основа калник с рог, счупено стъкло предно, счупен подкалник
ПВЦ преден, изкривен носач преден мост десен, деформирано окачване с
амортисьори, счупен радиатор воден, счупен въздушен филтьр, деформирана
носеща опора двигател, счупен горен картер на двигател, отворени въздушни
4
възглавници на водач и пътник, счупено арматурно табло. Стойността на
частите подлежащи на подмяна според заключението на назначената по
делото експертиза възлиза на обща стойност 4129, 94 лева. В тази стойност не
са включени разходите за демонтиране, монтиране на новите части, както и
разходи за боядисването им. Според заключението на експерта, обикновено
тази сума възлиза на около 40 % от стойността на новите части и общата сума
за възстановяване на автомобила собственост на ищеца , ще бъде не по малко
от 5780 лева. Според същото заключение остатъчната стойност към 06. 01.
2021 г. на л. авт. „*****-***“ с рег. № ***** възлиза на 6599, 80 лева, като
справедливата пазарна стойност на автомобила е близка до остатъчната
стойност и възлиза на 6500 лева. Експерта е посочил извода си, че нанесената
щета по лекия автомобил може да се определи като тотална и
възстановяването на същия е икономически неизгодно.
От ищецът е представен двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от 06. 01. 2021 г. за транспортно
произшествие между товарен автомобил ***** с рег. № ***** и ремарке с рег.
№ ***** с водач Г. Г. Д. и лек автомобил „*****-***“ с рег. № *****,
собственост и управляван от О. Н. Д.. В същият протокол в т. 14 изрично е
записано собственоръчно от Г. Г. Д. „Не съм употребил алкохол. Виновния
съм аз.“ В т. 12 на същия протокол е посочено, че произшествието е станало
при смяна на лентите, както и в схемата е посочено разположението на
транспортните средства по време на произшествието. От същата схема е
видно, че към момента на произшествието товарният автомобил управляван
от Д. е бил заел половината лява /изпреварваща/ лента за движение и се е
движил по осевата линия между двете ленти за движение. С това си действие
св. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 15, ал. 1
от ЗДвП“ На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно
най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с
пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“, чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра…. в частност за да премине в друга пътна лента… трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“ ; чл. 25, ал. 2 от ЗДвП „При извършване на маневра, която е
5
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.“. С
оглед констатираните нарушения на ЗДвП, съдът намира, че вина за
настъпването на транспортното произшествие има водача на застрахования
при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“
товарен автомобил ***** с рег. № *****.
По отношение на двустранният констативен протокол- същия е съставен
съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. “б“ от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба „ако между участниците в произшествието има
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните
средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.“
Изрично е посочено в ЗДвП- чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“, че ако между
участниците в произшествието няма съгласие те уведомяват службите за
контрол към МВР, без да напускат произшествието. Съставянето на
двустранен констативен протокол за ПТП е уредено и в Наредба № Iз-41 от
12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд- в сила от 30. 01. 2009 г.
издадена от Министъра на вътрешните работи и Комисията по финансов
надзор. В тази Наредба, в чл. 2, ал. 1 , т. 3 изрично е посочен като документ,
който се съставя за настъпило ПТП двустранния констативен протокол за
ПТП. В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е посочено, че двустранен констативен
протокол се съставя, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата свързани с него. Изрично е посочено, че такъв
протокол не се попълва при съмнение, че участник в произшествието е под
въздействието на алкохол и/или наркотици, техни аналози или не притежава
необходимите права за употреба на МПС.
Така посочената фактическа обстановка съдът приема на база събраните
по делото доказателства: Заключение на назначената съдебно автотехническа
експертиза, която е приета без възражения от страните по делото и съдът
счита същата за обективна, безпристрастна и професионално съставена;
двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие- същия
е оспорен от ответното дружество, което обаче не е представило
6
доказателства, които да оборят законовата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
претенция за изплащане на обезщетение за щети по МПС по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, която не е оспорена и в
същата се съдържат твърденията на ищеца за причините и механизма на
настъпване на произшествието; показанията на свидетеля А. А. М., които
съдът счита за обективни и съответстващи на другите доказателства по
делото, като съдът е извършил преценка на тези показание по реда на чл. 172
от ГПК, като счита, че същите не са повлияни от далечното родство с ищеца.
Съдът кредитира отчасти показанията на свидетеля Д., относно пътната
обстановка по време и преди произшествието и относно управлявания от него
автомобил и щетите по същия, като не кредитира показанията на свидетеля в
частта на механизма на настъпване и протичане на произшествието, като
счита, че същите са дадени с оглед избягване на каквато и да било
отговорност за настъпване на ПТП.
От така установената фактическа обстановка могат да бъдат направени
следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, който застраховател, съгласно чл.
432, ал. 2 от КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и
вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител–
застрахован, за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер– застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахования е отговорен спрямо
увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага– чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
7
По делото е безспорно между страните обстоятелството, че е налице
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ответното застрахователно дружество и собственика на товарен автомобил
марка „*****“ модел „*****“ с рег. № *****, по силата на застрахователна
полица № BG/30/120000733542, което се доказва освен от представената
застрахователна полица, така и от представената справка- „Проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към дата 06. 01. 2021 г., в
която е посочено, че застраховател на товарния автомобил е именно
ответното дружество. валидността на застрахователната полица е до 18. 05.
2021 г..
От представеният по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие се доказва настъпването на транспортно
произшествие на 06. 01. 2021 г. около 00, 40 часа на Автомагистрала
„Тракия“ с участието на товарен автомобил ***** с рег. № ***** и ремарке с
рег. № ***** с водач Г. Г. Д. и лек автомобил „*****-***“ с рег. № *****,
собственост и управляван от О. Н. Д..
В тази връзка съдът следва да отбележи обстоятелството, че
двустранният протокол за ПТП е подписан от водача на товарен автомобил
***** с рег. № ***** и ремарке с рег. № *****. С полагане на този подпис
деликвента (водача на застрахованото при ответника МПС) признава
извънсъдебно неизгоден за него факт, и този факт е признат в качеството му
на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, което признание
обвърза застрахователя. С Решение № 69 / 24. 06. 2011г., постановено по гр.
дело № 584 / 2010г. на ВКС, ІІІ г. о. се приема
разбирането,че признанието представлява обяснение на страна по делото,
което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице.
Когато не е направено пред съда разглеждащ спора, признанието е извсъдеб-
но. В случай, че същото бъде доказано, то представлява годно
доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при
решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или
със свидетелски показания или с документа, който го материализира. Макар
да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде
безпричинно игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно
признание на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните
8
възражения за нищожност, унищожаемост на признанието или неговата
неистинност /неавтентичност или невярно съдържание/. Тези възражения
трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че признанието няма
доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или те не са
доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната. Извънсъдебното
признание на релевантни за спора факти направено от управляващия товарен
автомобил ***** с рег. № ***** и ремарке с рег. № ***** застрахован при
ответника, бе оспорено от същия с отговора на исковата молба, но същото се
потвърждава от събраните доказателства – показанията на св. М. и
заключението на съдебно автотехническата експертиза. От оспорващият
извънсъдебното признание ответник, не бяха представени доказателства
оборващи извънсъдебното признание.
В тази връзка съдът счита за неоснователни и недоказани възраженията
направени от ответното дружество с отговора на исковата молба за
съпричиняване на транспортното произшествие от ищецът Д..
Съдът счита за доказани нанесените при транспортното произшествие
вреди по управлявания от ищеца автомобил- същите са описани частично в
представения по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, в претенцията за изплащане на обезщетение
за щети по МПС, в извършеният опис- заключение и в извършения опис-
заключение при втори допълнителен оглед. Освен това щетите са посочени и
в заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза,
където са описани подробно и остойностени, като изрично вещото лице е
посочило, единствено се оценяват частите, но в стойността не са е включени
разходите за демонтаж на повредените части, монтаж на новите и боядисване,
които според него представляват около 40 % от стойността на частите.
Категорично в тази част е заключението на вещото лице, че щетата по
автомобила собственост на ищеца е тотална и е икономически неизгодно
автомобила да се възстановява. В тази връзка е заключението на вещото лице
и относно възражението на ответното дружество, че следва да се приспадне
стойността на запазените части, в експертизата изрично е посочено, че в
техническите спецификации на производителите не се препоръчва
монтирането на употребявани части, особено от автомобили претърпели
пътнотранспортно произшествие. Посочено е, че при автомобили с дълъг
срок на експлоатация, в частите са получават вътрешни деформации, познати
9
в техниката като умора на материала и в повечето случаи труда за
демонтиране на запазените части надхвърля стойността им, поради което
възраженията за приспадане на запазените части на автомобила направени от
ответното дружество следва бъдат отхвърлени.
От доказателствата по делото може да се направи извод, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и
вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за
причинени имуществени вреди се явява основателен. Причинната връзка
между деянието на водача на застрахования при ответното дружество
автомобил и настъпилите имуществени вреди в патримониума на ищецът,
както и техните размери се установяват от представената и приета по делото
автотехническа експертиза. В тази връзка съдът и с оглед диспозитивното
начало в процеса, въпреки, че справедливата пазарна стойност на автомобила
посочена в заключението на назначената САТЕ възлиза на 6500 лева, следва
да уважи предявената искова претенция за заплащане на имуществените
вреди от ответното дружество в размер на 4700 лева.
По претенцията за заплащане на законова лихва: С исковата молба
ищецът претендира заплащането от ответника на законова лихва върху
претендираната главница от 18. 01. 2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. От исковата молба е видно, че законовата лихва се претендира от
датата на писмото на ответното дружество, с което същото е отказало да
заплати обезщетение за щета № 0801-000211/2021-01. С отговора на исковата
молба ответното дружество е направило възражение за присъждане на
законната лихва от 18. 01. 2021 г., като е посочило, че съгласно чл. 497, ал. 1
от КЗ,застрахователя дължи законна лихва за забава, в случай, че не е
определил или не е изплатил застрахователното обезщетение в срок. Твърди
се, че застрахователят се е произнесъл в срок и следователно не изпада и не се
счита в забава. Твърди се, че евентуално при уважаване на иска, за най ранна
дата за изпадане в забава може да се приеме деня на входиране на исковата
молба като от същия момент се дължи лихва за забава. На отделно основание
се възразява срещу акцесорния иск за лихва, размера и началния момент от
който се търсят по аргумент за неоснователност на главният иск. Отделно
ответното дружество е възразило срещу присъждане на законна лихва, като
счита че не е налице специалната предпоставка на чл. 390, ал. 1 от КЗ, понеже
10
от ищеца не е предоставено удостоверение от компетентните регистрационни
органи, в което да е отбелязано прекратяване на регистрацията поради
настъпила тотална щета.
Според общата разпоредбата на чл. 409 от КЗ застрахователят дължи
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане на
определен срок. В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната
от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната
претенция, освен в случаите когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3, т. 2 от КЗ.
В чл. 496, ал. 2, т. 2 е посочено, че „ В срока по ал. 1 лицето, пред което
е предявена претенцията, трябва да: даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато:а) отказва плащане“ . В случаят ответното застрахователно
дружество е отказало плащане, твърдейки, че липсва виновно и
противоправно поведение на автомобила описан в двустранния констативен
протокол, марка ***** с рег. № *****. Ответника е отговорил в срока – по
малко от 15 дни от датата на произшествието, по тази причина съдът счита, че
същия не е изпаднал в забава, поради което и не следва на ищецът да се
присъжда претендираната законна лихва от 18.01. 2021 г.. Съдът счита, че не
следва да се присъжда и законна лихва върху присъденото обезщетение от
датата на постъпването на исковата молба в съда, като в тази връзка
изложените възражения на пълномощника на ответното дружество са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени. С исковата молба ищецът претендира
за заплащане на имуществени вреди в размер на 4700 лева – тотална щета на
лек автомобил „*****-***“ с рег. № *****. Съгласно разпоредбата на чл. 390,
ал. 1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета
на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Това
11
условие за плащане е поставено от законодателя по силата на закона, поради
което и тъй като не са представени доказателства за дерегистрация на
автомобила и липсват твърдения в този смисъл, обезщетението за забава ще
се дължи от датата на представяне на застрахователя на доказателства за
настъпване на това обстоятелство.
Предвид изложеното претенцията за присъждане на законова лихва
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По разноските:
И двете страни по спора претендират присъждане на сторените
разноски, като пълномощник на ответника е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответника е
представил списък с разноски: за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 360 лева, съобразен с материалния интерес; юрисконсултско
възнаграждение за прекратеното производство по иска за неимуществени
вреди в размер 300 лева, съобразен с материалния интерес и извършените
процесуални действия по защитата на ответното дружество срещу оттегления
иск за неимуществени вреди, депозит за САТЕ в размер на 500 лева и депозит
за разпит на свидетел в размер на 50 лв.
Съдът намира, че така направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
неоснователно. Видно от представеното пълномощно по делото адвокатското
възнаграждение възлиза на 400 лева и е платено в брой. Съгласно
действащата към момента на завеждане на иска Наредба № 1 / 09. 07. 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение по граждански дел
с материален интерес, от 1000 до 5000 лева – адвокатското възнаграждение е
минимално 300 лева +7% за горницата над 1000 лева, като в този случай
минималното възнаграждение би следвало да е в размер на 559 лева. След
като претендираното адвокатско възнаграждение е под минимума,
претенцията за неговата прекомерност следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ е
посочено, че възнаграждението за защита по дела с материален интерес е от
100 до 360 лева. Предвид, че пълномощника на ответника не се е явил по нито
едно от проведените ОСЗ, както и съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото съдът счита, че следва да присъди юрисконсулско
12
възнаграждение в размер на 100 лева за извършените процесуални действия
по защитата на ответното дружество срещу оттегления иск за неимуществени
вреди. Останалите претенции за заплащане на разноски по делото предвид
изхода на спора следва да бъдат отхвърлени.
Пълномощника на ищеца не е представил списък с разноските, като в
съдебно заседание е посочил, че претендира всички заплатени разноски за
възнаграждение на адвокат, държавни такси, депозит за свидетел, депозит за
вещо лице. При извършената проверка съдът е установил, че ищецът е
направил следните разноски: заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева, държавна такса в размер на 280, 56 лева, депозит за призоваване
на свидетел в размер на 20 лева, депозит за вещо лице в размер на 250 лева.
Или общо разноските направени в производството от ищеца възлизат на 950,
56 лева, като съдът следва да осъди ответното дружество да ги заплати.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к.
„Дианабад“, бул. Д-р Г. М. Димитров № 1, представлявано от изпълнителните
директори Ж.С.К. и Б.Г.И. да заплати на О. Н. Д. ЕГН 7********** от с. ***,
***** област *** и съдебен адрес: гр. ***, ул. ***** № 4, партер, чрез
адвокат Я. Г. К., сумата от 4700 /четири хиляди и седемстотин/ лева
представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди- тотална щета
на лек автомобил „*****-***“ с рег. № *****, собственост на О. Н. Д.,
настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на АМ «Тракия»,
км. 328+900 м. на 06. 01. 2021 г. вследствие на удар с товарен автомобил
***** с рег. № ***** и ремарке с рег. № *****, управляван от водача Г. Г.
Динков, като товарният автомобил е застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите “ при ЗАД „ДАЛЛ
БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, застрахователна полица №
BG/30/120000733542.
ОТХВЪРЛЯ иска на О. Н. Д. ЕГН 7********** от с. ***, ***** област
*** и съдебен адрес: гр. ***, ул. ***** № 4, партер, чрез адвокат Я. Г. К.
13
предявен срещу ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к.
„Дианабад“, бул. Д-р Г. М. Димитров № 1, представлявано от изпълнителните
директори Ж.С.К. и Б.Г.И. за заплащане на законната лихва върху
присъдената главница начиная от 18. 01. 2021 г. до окончателното изплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к.
„Дианабад“, бул. Д-р Г. М. Димитров № 1, представлявано от изпълнителните
директори Ж.С.К. и Б.Г.И. да заплати на О. Н. Д. ЕГН 7********** от с. ***,
***** област *** и съдебен адрес: гр. ***, ул. ***** № 4, партер, чрез
адвокат Я. Г. К., сумата от 950, 56 /деветстотин петдесет и шест лева и
петдесет и шест стотинки/ лева представляваща направените от ищецът
съдебни разноски.
ОСЪЖДА О. Н. Д. ЕГН 7********** от с. ***, ***** област *** и
съдебен адрес: гр. ***, ул. ***** № 4, партер, чрез адвокат Я. Г. К. да заплати
на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж. к. „Дианабад“, бул.
Д-р Г. М. Димитров № 1, представлявано от изпълнителните директори
Ж.С.К. и Б.Г.И. сумата от 100 /сто/ лева юрисконсулско възнаграждение за
извършените процесуални действия по защитата на ответното дружество
срещу оттегления иск за неимуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано
от датата на съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
14