Р Е Ш Е Н И Е
№ 496
гр.Горна Оряховица, 28.11.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, седми състав, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател:
М.КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря М.Първанова и на прокурора
……….., разгледа докладваното от съдията Карагьозова Гр.дело№ 1788/2017г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане.
Депозирана е
искова молба от „***********” ЕАД против
К.Й.Т.. В исковата молба се твърди, че с Договор за потребителски заем с номер CREX-***** от 10.02.2016г., *********** ЕАД е отпуснало
паричен кредит в размер на 1279.00лв. на ответника. Сумата, предмет на
горепосочения договр била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от
договора, с което *********** ЕАД изпълнил задължението си по него. Усвояването
на посочената сума ответникът
удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски- всяка по 119.37 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно
с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите, посочен в параметрите
по договора. Длъжникът преустановил
плащането на вноските по кредит номер CREX-***** от 10.02.2016г. на 20.06.2016г., като към тази дата били погасени 3 месечни
вноски.
На основание чл.3 от договора вземането на *********** ЕАД ставало изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин
ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 1073.11 лв., представляващ оставащите 9 броя погасителни вноски към
20.07.2016г., към която дата станал изискуем в целия му размер. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не бил
изпълнил задължението си. Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение,
в която обявил вземането си за изискуемо и
поканил да се погаси. Поканата била изпратена на адреса, който е
деклариран в договора, а съгласно чл.7 от същия, всички изявления на кредитора
се считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса. Излагат се съображения, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 87.10 лв. за периода от настъпване на изискумостта на
кредита-20.07.2016 до 11.06.2017г. Към настоящия момент
ответникът дължи на дружеството следните суми:Главница- 958.00лв., Възнаградителна лихва -
115.11лв.,Законна лихва за забава - 87.10-общо 1160.21лв.
***********
ЕАД е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
към Районен съд - гр. Горна Оряховица. По гражданско дело No 1118/2017 г.,9 с-в е издадена Заповед за
изпълнение, след което е постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед. На
основание чл.415, ал.1 от ГПК, *********** ЕАД предявява иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се
приеме за установено спрямо ответника, че е налице вземане от страна на *********** ЕАД против К.Й.Т. в посочения по-горе размер, както и съдебните разноски по заповедното
производство в размер на 25.00 лв. /ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ЛЕВА /за държавна такса и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Моли да се осъди
ответника да заплати и държавнага такса
за завеждане на иск в размер на 125.00 /сто двадссет и пет лева/ лв. , както и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв. по настоящото
производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника.
В него се посочва, че искът е неоснователен. Договорът
бил сключен, след като „служителка е злоупотребила със служебното си
положение”-вписала неверни обстоятелства и след като С.А.е взел личната карта
на ответницата. Счита, че ако не била разписала договора, щяла да бъде бита и
пребита отА.и негови роднини-т.е. че е действала под принуда при подписване на
договора. Посочва, че е провеждано наказателно производство по този повод,
както и прилага постановление на РП-Враца, с което е отказано образуване на досъдебно производство с дата 05.06.2017г.
Намира, че настоящото производство по Гр. Д. № 1788/17г. на ГОРС следва да бъде „отменено”, тъй като се
получавали две дела за едно и също нещо.
Във връзка с изготвения проект за доклад
съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ответната страна е да докаже, че е заплатила
на ищеца претендираните суми. В случай, че се претендира унищожаемост на
договора/чл.27 ЗЗД/, ответната страна следва да ангажира доказателства за
въздействието, което е опорочило волята й при сключване на договора. В тази връзка
на страната е указано, че заплашването е основание за унищожение на договора,
когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да
сключи договора чрез възбуждане на основателен страх/чл.30 ЗЗД/, което
обстоятелство подлежи на доказване от страната, релевирала това възражение.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
”***********”ЕАД
с ЕИК:*****(заемодател) и К.Й.Т. (заемател) сключили Договор № CREX-***** от 10.02.2016г. за потребителски заем, по силата на който заемодателят отпуснал
заем на заемателя в размер на 1279.00лв. /л.7 и сл. от делото/. За ответната страна възникнало
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски- всяка по 119.37 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно
с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите, посочен в параметрите
по договора. Длъжникът преустановил
плащането на вноските по кредит номер CREX-***** от 10.02.2016г. на 20.06.2016г., като към тази дата били погасени 3 месечни
вноски.
***********
ЕАД е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
към Районен съд - гр. Горна Оряховица. По гражданско дело No 1118/2017 г.,9 с-в, е издадена Заповед за
изпълнение, след което е постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед. На
основание чл.415, ал.1 от ГПК, *********** ЕАД предявява иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок.
При така установената фактическа обстановка настоящата
инстанция счита, че предявените искове са допустими и основателни
и следва да бъдат уважени със законните последици от това.
От събраните по писмени доказателства,
се установява, че между страните по делото е налице валидно сключено
облигационно правоотношение, по силата на което на”*********”ЕАД сключило със К.Й.Т. (заемател) Договор № CREX-***** от 10.02.2016г. за покупка на стоки или услуги/л.7 от делото/. Според характера му това е договор за заем.
Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, който
следва да установи възникването на облигационната връзка между страните,
въз основа на която претендира изпълнение. От съдържанието на договора и
представените доказателства може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в
заем, е реално предадена на заемателя К.Й.Т., което било удостоверено с подписа на заемателя, а последният се е задължил да върне на заемодателя заетата сума.
С оглед отрицателните факти, които се
твърдят от ищеца, а именно неизпълнение от страна на ответника на поетите
задължения за изплащане на договорените месечни погасителни вноски по сключения
договор , в тежест на ответната страна е
да установи изпълнение в срок на така поетите с договора задължения. Длъжникът
се твърди да е преустановил плащането на вноските по договора на 20.06.2016г.
Видно от извлечение от погасителен план/л.21/ и справка за постъпили плащания, последното
плащане на 20.05.2016г., е платено в изпълнение на договора, поради което
следва да се приеме съгласно чл.3 от договора/л.8/, настъпила предсрочна
изискуемост на целия размер на задължението на 20.07.2016г.- предвид
просрочването на минимум две месечни вноски, считано според договора от
падежната дата на втората непогасена вноска, така както се сочи в ИМ. Не се
сочат други доказателства за срочно и точно изпълнение на договорните
задължения на заемателя по отношение на претендираните месечни вноски. Така, за
ищецът е възникнал правен интерес да търси изпълнение на задължението по
договора.
Изискуемостта на едно задължение означава не само че
то е възникнало, но и че са настъпили други юридически факти, след настъпването
на които носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на
задължението. В конкретния случай налице е едно неизпълнение от страна на
ответника-заемател - просрочени са били
от него дължими повече от две
последователни месечни вноски. Т.е. в един фиксиран, предварително договорен от
страните срок, ответникът не е осъществил изискуемите действия по
заплащане на сумите, за които се е задължил. Страните са се споразумели, че при
забава се дължи договорна лихва върху просрочената главница, както и законна
лихва до окончателното изплащане на задължението(и по аргумент на чл.86 от ЗЗД). Лихвата при договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит
не е мораторна лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане, представлява възнаграждение,
което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични
средства.
Предвид изложеното, искът от страна на ”*********”ЕАД
с ЕИК:*****, по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
гр.дело№ 1118/2017г. на ГОРС, се явява основателен.
Ответната страна не е ангажирала доказателства за
въздействието, което твърди да е опорочило волята й при сключване на договора.
Тъкмо обратно, в съдебно заседание посочва, че към момента на сключване на
договора не е заплашвана, а едва впоследствие, когато Т. и лицето, обещало й да
плаща вместо нея на заемодателя, и след разменена между тях кореспонденция. В
тази връзка на страната е указано, че заплашването е основание за унищожение на
договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето
лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх/чл.30 ЗЗД/, което
обстоятелство подлежи на доказване от страната, релевирала това възражение.
Подобно доказване не е проведено, поради което твърденията на ответната страна
остават неподкрепени с доказателства в тази насока.
Ищецът сезира съда с претенция за разноските,
направени от него в рамките на заповедното
производство при заявени разноски - 75.00лв.(за ДТ - 25.00лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50.00лв.). Разноските са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода
на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск
по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено
в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в
заповедното производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът,
който разглежда искът, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство.
В случая следва да се
приложи редакцията на
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК след влизането в сила на ЗИД на ГПК(приет
от НС на 12.01.2017г.) относно променената разпоредба на чл.78 ал.8 от ГПК(в сила от 28.01.2017г.). Според чл.5 ал.5 от Конституцията
на Р.България всички нормативни актове се публикуват, като те влизат в
сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
ЗИД на ГПК(приет от НС на 12.01.2017г.) е
обнародван в ДВ бр.8/24.01.2017г., като същият влиза в сила, считано от 28.01.2017г. Според
чл. 78 ал.8от ГПК(изм. ДВ бр.8/2017г.) в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП(„заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП”), която
препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ,където в чл.26 от същата е записано, че „за защита по
бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на
бъдещ иск възнаграждението е от 50.00лв. до 150.00лв.”. В конкретния случай
следва да бъде присъден размер към минимума-50лв., тъй като липсва фактическа и
правна сложност.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна и сумата 225.00лв., представляваща направени в
производството по гр.дело№ 1788/2017г. на ГОРС разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК-125лв. и юрисконсултско възнаграждение-100лв.).
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК и чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „***********”ЕАД с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.”*****”4 Бизнес Парк София -
сгр.14, против К.Й.Т., с ЕГН **********,***,
че К.Й.Т., с ЕГН **********, дължи на „***********”ЕАД с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.”*****”4 Бизнес Парк София - сгр.14,
по Заповед № 1592/23.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по гр.дело № 1118/2017г. на ГОРС: сумата
958,00 лв. /деветстотин петдесет и осем лева /,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски заем с номер CREX-***** от 10.02.2016г., заедно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда - 20.06.2017г. до окончателното й плащане, СУМАТА 115,11 лв. /сто и петнадесет
лева и 0,11 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, СУМАТА от 87,10 лв. /осемдесет и седем лева
и десет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
20.07.2016г. до 11.06.2017г.
ОСЪЖДА К.Й.Т., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***********”ЕАД с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.”*****”4 Бизнес Парк София -
сгр.14, сумата 75.00лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направени
разноски по гр.дело № 1118/2017г. на ГОРС; сумата 225.00лв./двеста двадесет и
пет лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№ 1788/2017г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните по делото.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Районен съдия: