№ 20
гр. Кърджали, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:К. М. Димов
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от К. М. Димов Търговско дело №
20215100900057 по описа за 2021 година
Предявени са искове за заплащане на сумите от по 30 000 лв. за всеки
един от ищците, частичен иск от по 100 000 лв., за всеки от ищците,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на З. Х. Ю., причинена от настъпило на 30.01.2019 г. ПТП, в *, ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите. На основание чл.105 от КМПЧ приложимо право по т. д. № 57 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд - Кърджали, е правото на *.
Ищците Х. С. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, О. З. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, О. З. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, Е. Ф. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, У. Р. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
********** и А. Р. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, всички представлявани от адв. Д. С., сочат в исковата молба, че
исковете били подсъдни на Окръжен съд - гр. Кърджали на основание чл. 11,
§ 1, б. "б" от Регламент (ЕС) № 1215/2012, във вр. с чл.115, ал. 2 от ГПК, и
били предявени срещу гръцкото застрахователно дружество I. чрез неговия
представител за уреждане на претенции. Видно от приложеното извлечение
1
от Регистъра на представителите за уреждане на претенции по чл.503 от КЗ,
"Д." ЕАД било представител за уреждане на претенции на ответното
чуждестранно застрахователно дружество на територията на Република
България. На основание чл.4, § 5 от Директива 2000/26 (ЕС) представителя за
уреждане на претенции бил упълномощен по силата на закона да получава
съдебни документи от името на застрахователя. Излагат се съображения, че
на 30.01.2019 г. около 20.05 ч., в *, на 4-ти километър от национален път К. -
К., автомобил марка "Л.", с peг. № ***-****, управляван от Т. П., движейки се
в посока от К. към Ксанти, блъснал пешеходеца З. Х. Ю., с ЕГН **********.
Водачът на автомобил марка "Л.", с peг. № ***-**** извършил множество
нарушения на правилата за движение, включително се движил с превишена и
несъобразена скорост с пътните условия и видимост, не контролирал
непрекъснато моторното превозно средство, не проявил внимание към уязвим
участник в движението и с поведението си създал опасност за останалите
участници в движението. В резултат на удара З. Х. Ю. претърпял тежки
телесни увреждания, вследствие на които настъпила неговата смърт. Във
връзка с настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол от Отдел
"Пътна полиция" - К. и било образувано досъдебно производство. Сочи се, че
ищците изключително тежко преживявали смъртта на своя свекър (за ищците
Х. С. Ю. и Е. Ф. Ю.), съответно дядо на ищците О. З. Ю., О. З. Ю., У. Р. Ю. и
А. Р. Ю.). Твърди се, че О., О., У. и А. са живели с него от раждането си до
смъртта на дядо си, а Х. и Е. от сключване на брак със синовете на З. Ю., като
неотменно са разчитали на него. З. помагал в отглеждането и издържането на
своите внуци, играл е с тях, учил ги е на семейните традиции и ценности.
Безрезервно е приел Х. и Е. в семейството си и се е отнасял с тях като с родни
дъщери.
Х. С. Ю. все още не можела да приеме безвъзвратната загуба на своя
свекър, който е възприемала като баща. З. бил радостен и приветлив човек,
уважаван от съгражданите си, озарявал общия дом с топлина и щастие, бил
непоколебима опора в трудни моменти за Х.. Двамата били свързани от
дълбока емоционална връзка на обич, каквато съществува единствено между
близки роднини, споделящи дълго време един дом и заедно посрещащи всеки
празник. Всеки от тях бил неотлъчна част от живота на другия. Внезапната
смърт на З. нанесла непоправима емоционална и психическа травма на Х. С.
Ю.. След инцидента тя потънала в скръб, дистанцирала се от околните,
2
затворила се в себе си, станала емоционално неустойчива. Имала
непълноценен сън, често сънувала кошмари. Всичко около нея свързвало с
починалия З.. Душевната й болка довела до изживяването на сътресения от
дълбок сантиментален характер. Нейните негативни, дълбоко стресиращи и
депресивни изживявания продължавали като интензитетът им не намалял, а
състоянието, в което се намира, се задълбочавало. Психологичната травма на
Х. С. Ю. рефлектирала както на здравето й, така и на отношенията с околните.
Загубата на човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата
на семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.
Е. Ф. Ю. все още не можела да приеме безвъзвратната загуба на своя
свекър, който е възприемала като баща. З. бил радостен и приветлив човек,
уважаван от съгражданите си, озарявал общия дом с топлина и щастие, бил е
непоколебима опора в трудни моменти за Е.. Двамата били свързани от
дълбока емоционална връзка на обич, каквато съществувала единствено
между близки роднини, споделящи дълго време един дом и заедно
посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил неотлъчна част от живота на
другия. Внезапната смърт на З. нанесла непоправима емоционална и
психическа травма на Е. Ф. Ю.. След инцидента тя потънала в скръб,
дистанцирала се от околните, затворила се в себе си, станала емоционално
неустойчива. Имала непълноценен сън, често сънувала кошмари. Всичко
около нея свързвала с починалия З.. Душевната й болка довела до
изживяването на сътресения от дълбок сантиментален характер. Нейните
негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължавали,
като интензитетът им не намалял, а състоянието, в което се намира, се
задълбочавало. Психологичната травма на Е. Ф. Ю. рефлектирала както на
здравето й, така и на отношенията с околните. Загубата на човешки живот
била най-тежката загуба, а когато загине главата на семейството, моралните
страдания и сътресения били неописуеми.
О. З. Ю. все още не можел да приеме безвъзвратната загуба на своя
дядо. З. бил радостен и приветлив човек, уважаван от съгражданите си,
озарявал общия дом с топлина и щастие, бил непоколебима опора в трудни
моменти за своя внук. Двамата били свързани от дълбока емоционална връзка
на обич, каквато съществувала единствено между дядо и внук, споделящи
дълго време един дом и заедно посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил
неотлъчна част от живота на другия. Внезапната смърт на З. нанесла
3
непоправима емоционална и психическа травма на О. З. Ю.. След инцидента
той потънал в скръб, дистанцирал се от околните, затворил се в себе си,
станал емоционално неустойчив. Имал непълноценен сън, често сънувал
кошмари. Всичко около него свързвал с починалия си дядо. Душевната му
болка довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален
характер. Неговите негативни, дълбоко стресиращи и депресивни
изживявания продължавали, като интензитетът им не намалял, а състоянието,
в което се намирал се задълбочавало. Психологичната травма на О. З. Ю.
рефлектирала както на здравето му, така и на отношенията с околните и
нормалното му развитие в детската възраст, в която се намирал. Загубата на
човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата на
семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.
О. З. Ю. все още не можел да приеме безвъзвратната загуба на своя
дядо. З. бил радостен и приветлив човек, уважаван от съгражданите си.
озарявал общия дом с топлина и щастие, бил непоколебима опора в трудни
моменти за своя внук. Двамата били свързани от дълбока емоционална връзка
на обич, каквато съществува единствено между дядо и внук, споделящи дълго
време един дом и заедно посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил
неотлъчна част от живота на другия. Внезапната смърт на З. нанесла
непоправима емоционална и психическа травма на О. З. Ю.. След инцидента
той потънал в скръб, дистанцирал се от околните, затворил се в себе си,
станал емоционално неустойчив. Имал непълноценен сън, често сънувал
кошмари. Всичко около него свързвал с починалия си дядо. Душевната му
болка довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален
характер. Неговите негативни, дълбоко стресиращи и депресивни
изживявания продължавали, като интензитетът им не намалял, а състоянието,
в което се намирал се задълбочавало. Психологичната травма на О. З. Ю.
рефлектирала както на здравето му, така и на отношенията с околните и
нормалното му развитие в детската възраст, в която се намирал. Загубата на
човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата на
семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.
У. Р. Ю. все още не можел да приеме безвъзвратната загуба на своя
дядо. З. бил радостен и приветлив човек, уважаван от съгражданите си,
озарявал общия дом с топлина и щастие, бил непоколебима опора в трудни
4
моменти за своя внук. Двамата били свързани от дълбока емоционална връзка
на обич, каквато съществува единствено между дядо и внук, споделящи дълго
време един дом и заедно посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил
неотлъчна част от живота на другия. Внезапната смърт на З. нанесла
непоправима емоционална и психическа травма на У. Р. Ю.. След инцидента
той потънал в скръб, дистанцирал се от околните, затворил се в себе си,
станал емоционално неустойчив. Имал непълноценен сън, често сънувал
кошмари. Всичко около него свързвал с починалия си дядо. Душевната му
болка довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален
характер. Неговите негативни, дълбоко стресиращи и депресивни
изживявания продължавали, като интензитетът им не намалял, а състоянието,
в което се намирал се задълбочавало. Психологичната травма на У. Р. Ю.
рефлектирала както на здравето му, така и на отношенията с околните и
нормалното му развитие в детската възраст, в която се намирал. Загубата на
човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата на
семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.
А. Р. Ю. все още не можел да приеме безвъзвратната загуба на своя
дядо. З. бил радостен и приветлив човек, уважаван от съгражданите си,
озарявал общия дом с топлина и щастие, бил непоколебима опора в трудни
моменти за своя внук. Двамата били свързани от дълбока емоционална връзка
на обич, каквато съществувала единствено между дядо и внук, споделящи
дълго време един дом и заедно посрещащи всеки празник. Всеки от тях бил
неотлъчна част от живота на другия. Внезапната смърт на З. нанесла
непоправима емоционална и психическа травма на А. Р. Ю.. След инцидента
той потънал в скръб, дистанцирал се от околните, затворил се в себе си,
станал емоционално неустойчив. Имал непълноценен сън, често сънувал
кошмари. Всичко около него свързвал с починалия си дядо. Душевната му
болка довела до изживяването на сътресения от дълбок сантиментален
характер. Неговите негативни, дълбоко стресиращи и депресивни
изживявания продължавали, като интензитетът им не е намалял, а
състоянието, в което се намирал се задълбочавало. Психологичната травма на
А. Р. Ю. рефлектирала както на здравето му, така и на отношенията с
околните и нормалното му развитие в детската възраст, в която се намирал.
Загубата на човешки живот била най-тежката загуба, а когато загине главата
на семейството, моралните страдания и сътресения били неописуеми.
5
Към момента на пътнотранспортното произшествие автомобил марка
„Л.", peг. № ***-****, собственост на Т. Х. П. (T. C. P.), имал валидно
сключена с I. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с покритие от 29.09.2018 г. до 29.09.2019 г. По силата на
сключения застрахователен договор I. покривал отговорността на виновния за
настъпването на процесното ПТП водач на автомобил марка „Л.", с peг. №
***-****. На 03.10.2019 г., 07.11.2019 г. и 13.01.2020 г. били предявени
извънсъдебни претенции пред застрахователя чрез представителя му за
уреждане на претенции на територията на Република България, но с писма
изх. № 0-92-130/06.01.2020 г. и № 0-92-707/15.01.2020 г. претенциите били
отказани, като било заявено, че I. признава застрахователно покритие за МПС
с per. № *******, но отрича вина на застрахования водач за настъпване на
ПТП. С оглед трайните последици от претърпения инцидент и
интензивността на търпените от ищците неимуществени вреди, считат, че
обезщетение в размер на по 100 000 лева за всеки от тях би било справедливо,
от които се предявява частичен иск за сумата от по 30 000 лева за всеки от
тях. Молят съда да осъди ответното дружество да заплати на всеки от ищците
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 30 000 лв., частичен иск
от 100 000 лв., настъпили вследствие на виновно причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника
водач - Т. Х. П. (T. C. P.), ведно със законната лихва от датата на
извънсъдебната претенция - 03.10.2019 г., с която на застрахователя са
представени всички необходими документи за установяване на увредените
лица и размера на вредите, до датата на окончателно изплащане на
обезщетението. Претендират разноски, включително и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. В допълнителна искова молба се
прави възражение против приемането на свидетелски показания, дадени по
друго производство. В съдебно заседание ищците, представлявани от
процесуалния си представител - адв. Д. С., поддържат предявените искове.
Ответникът I., с данъчен идентификационен номер *********, с адрес *,
гр.А., бул. "А." ***-***, чрез представителя му за уреждане на претенции за
територията на Република България - "Д." ЕАД - гр.С., бул."В." № ***,
представляван от процесуалния си представител по пълномощие - адв. К. Г.,
оспорва предявения иск, като неоснователен в отговора на исковата молба.
Излагат се съображения за нередовност на исковата молба поради
6
непредставяне на банкови сметки на ищците, а в случай, че такава бъде
представена на представляващия ги адвокат, то същата следвало да бъде
нотариално заверена и да съдържа визираните в закона изявления. По
същество се оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Изложението на фактическата обстановка
в исковата молба не кореспондирало с представените със същата
доказателства. Оспорват се твърденията, че водачът на лек автомобил "Л." с
peг. № ***-****, Т. Х. П. е извършил твърдените в исковата молба нарушения
на правилата за движение по пътищата. От обясненията, дадени на 22.07.2019
г. от Т. П., ставало ясно, че инцидентът настъпил при следните обстоятелства:
На 30.01.2019 г., около 20.05 ч., в *, по време на движение по пътя от гр. К.
към гр.К., 4-ти км., Т. П. управлявал лек автомобил "Л." с peг. № ***-****.
Видимостта била ограничена - била тъмната част на денонощието, без
налично улично осветление, като видимостта на последния била ограничена
до осветяваната зона от късите светлини на автомобила, тъй като шосето било
с интензивен трафик и не било приложимо използването на дълги светлини.
Атмосферните условия били много лоши - валял проливен дъжд.
Същевременно пътното платно в зоната на инцидента било двупосочно, с две
пътни ленти за движение в посоката на гореописания лек автомобил, като по
средата пътното платно било разделено от "остров" с диагонална маркировка
тип "зебра", с дължина около 150 м. и ширина между 2-4 м., по който било
забранено движението на автомобили, а от дясно на пътната лента имало
асфалтов банкет с широчина 0,5 м. и банкет от пръст с широчина 0.30 м.
Автомобилът, управляван от П., се движил в средата на дясната пътна лента,
като предвид наличните ограничения на видимостта и лошите атмосферни
условия, водачът поддържал скорост от около 40 км/ч, като бил с повишено
внимание, докато в един момент по средата на пътното платно изскочил човек
- починалият З. Х. Ю., който бил облечен в черни дрехи, обут с черни обувки,
без никакъв светлоотразител или средство, излъчващо светлина, които да
предупредят преминаващите водачи на автомобили за опасност. Предвид
всички обстоятелства, въпреки направения от П. опит да спре автомобила,
чрез задействане на спирачната система, сблъсъкът бил непредотвратим. С
блъснатия пешеходец имало друг човек - свидетелят Р. М. С., български
гражданин, който се намирал на прилежащия на пътното платно банкет,
спазвайки правилата за движение на пешеходците по пътищата и съответно
7
не бил блъснат от процесния лек автомобил и не получил увреждания от
инцидента. Тези обстоятелства се изяснявали от приложените доказателства,
както с исковата молба, така и с нейния отговор, а именно: доклад за оглед на
пътнотранспортно произшествие, фотоалбум, скица на ПТП, обяснения
дадени от Т. П. и показания на свидетеля Р. С.. Твърди се, че изключителната
вина за настъпване на произшествието била на покойния З. Х. Ю., който в
тъмната част на денонощието, при лоши атмосферни условия (проливен
дъжд), облечен с черно яке, черен панталон и черни обувки, без
светлоотразители или устройство, излъчващо светлина, нарушил правилата за
движение по пътищата, като не се движил срещу движението на
автомобилите, за да може да отреагира при опасност, а се движил по тяхната
посока на движение, не използвал един от двата налични банкети отдясно на
пътното платно, въпреки няколкократните предупреждения на своя приятел Р.
С.. Предвид проявената груба небрежност от страна на З. Ю., а именно
същият бил длъжен и е могъл да предвиди вредоносния резултат, сблъсъкът
бил неизбежен, вследствие на което настъпило произшествието. Твърди се
също, че не било налице виновно поведение от страна на водача на лек
автомобил "Л." с peг. Ne ***-**** - Т. П., поради което исковете следвало да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорва се наличието на непозволено
увреждане (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между Д.ието
и вредите), извършено от страна на водача на лек автомобил "Л." с peг. №
***-****. В подкрепа на твърденията на ищците не били представени
доказателства, които категорично да установяват чия е вината за настъпване
на пътнотранспортното произшествие. По случая било образувано
наказателно производство, изходът от което имал значение за правилното
решаване на настоящия съдебен спор. Направено е искане на основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК, за спиране на производството по делото до
постановяване на присъда по наказателното дело, образувано по случая.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между действията на
водача на лек автомобил "Л." с peг. № ***-**** и настъпилата смърт на
лицето З. Ю.. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищците са
претърпели и търпят неимуществени вреди вследствие на настъпилото
събитие. Оспорват се твърденията, че З. Ю. е бил опора в живота им,
подкрепял духовно ищците във всеки един момент, както и другите изложени
в исковата молба обстоятелства. Вредите не се презюмирали, а подлежали на
8
доказване. Оспорва се наличието на предпоставки за присъждането на
обезщетение на ищците в производството, тъй като същите не попадали в
кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени
вреди. Видно от депозираната искова молба, шестте ищци се явявали внуци и
снахи на починалия от настъпилото ПТП, което не ги превръщало априори в
правоимащи да получат застрахователно обезщетение лица. Действащото
гръцко законодателство на практика било еквивалентно на българското по
отношение лицата и условията за присъждане на обезщетения за загубата на
роднина, вследствие на настъпило ПТП. Правото на роднини като ищците да
получат застрахователно обезщетение не било абсолютно, а съгласно
трайната практика на гръцките съдилища ставало ясно, че обезщетение се
дължи по изключение и ако се установи наличието на особена близост, като
тази близост следва да бъде с по-висок интензитет от тази на обикновените
роднински отношения, което от своя страна да допусне възможността за
изплащане на обезщетение по изключение. Твърди се, че в случая не е налице
екстраординерност на болките и страданията на ищците, които да налагат
уважаване на предявените искове. Заявените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения навеждали на мисълта за обичайни отношения
между роднини и не водели до извода за наличието на емоционални
отношения, които са изключителни по своя характер. Ищците живеели в
отделни семейства, в отделни домакинства, налице били по-редки срещи
между роднините, което предполагало по-отслабена емоционална връзка
между тях. При условията на евентуалност, в случай, че отговорността на
застрахователя бъде ангажирана, се оспорват предявените искове по размер,
като силно завишени. Оспорва се размера на претендираното обезщетение от
ищците. Исковите претенции били силно завишени по размер. Предявените
по настоящето дело претенции за неимуществени вреди в размер от по 30 000
лв. за всеки един от ищците, частично от сумата от по 100 000 лв. за всеки
един от ищците, изразяващи се в търпени болки и страдания от загубата на
техния роднина - З. Ю., били силно завишени с оглед обществените критерии
за справедливост чл.52 от ЗЗД, както и с оглед действителните отношения
между покойника и неговите близки. Подобен висок размер на обезщетение
за неимуществени вреди се отклонявал от обичайно присъжданите
обезщетения по аналогични случаи и не бил съобразен с вида и характера на
претърпените страдания от смъртта на близък родственик, които чисто
9
житейски не можели да бъдат репарирани с парично обезщетение, понеже не
било възможно да бъде възстановено/поправено състоянието съществувало
преди събитието. Сочи се, че във връзка с процесното ПТП, било образувано
и друго търговско дело - ТД № 84/19 г. по описа на ОС - Кърджали. Делото се
водело отново за претендирани застрахователни обезщетения вследствие на
настъпилата смърт на З. Ю., като двама от ищците били З. Ю. (баща на О. и
О. Ю. и съпруг на Х. Ю.) и Р. Ю. (баща на А. и У. Ю. и съпруг на Е. Ю.). В
проведено на 22.12.20 г. съдебно заседание по ТД 84/19 г. свидетелите И. Т. Е.
и А. Н. М. посочвали, че Р. Ю. от дълги години живее с цялото си семейство,
с ищците А., У. и Е. Ю., във Ф.Р.Германия. След като ищците живеели в
друга държава, далеч от своя дядо/свекър, в отделно семейство, те имали по-
редки срещи, съответно било налице по-отслабена емоционална връзка между
тях. Затова обезщетенията за тези ищци не следвало да бъдат присъждани.
Законът и съдебната практика очертавали границите на обезщетението за
неимуществени вреди при смърт, които зависели от обществено-
икономическите и житейски отношения в държавата от една страна и
конкретните взаимоотношения между починалия и увредените лица от друга
страна. В условието на евентуалност, в случай, че отговорността на
застрахователя бъде ангажирана, се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия З. Ю., на основание чл.300 от
Гръцкия граждански кодекс, който гласял: "Ако ищецът сам си е причинил
вредата или част от нея, съдът може да не присъди обезщетение или да го
намали. Същото е приложимо, когато увредената страна не успее да
предотврати или да ограничи вредата или не успее да насочи вниманието на
деликвента към риск от необичайно големи вреди, които деликвентът нито е
знаел, нито е трябвало да знае." Сочи се, че за вредоносния резултат са
допринесли следните обстоятелства: Към момента на настъпване на
произшествието, покойният З. Х. Ю., в тъмната част на денонощието, при
лоши атмосферни условия (проливен дъжд), облечен с черно яке, черен
панталон и черни обувки, без светлоотразители или устройство излъчващо
светлина, нарушил правилата за движение по пътищата, като не се движил
срещу движението на автомобилите, за да може да отреагира при опасност, а
се движил с гръб насочен към тяхната посока на движение, не използвал един
от двата налични банкети отдясно на пътното платно, въпреки
няколкократните предупреждения на своя приятел Р. С.. Предвид проявената
10
груба небрежност от страна на З. Ю., а именно същият е бил длъжен и е могъл
да предвиди вредоносния резултат, сблъсъкът бил неизбежен, вследствие на
което настъпило произшествието. С тези действия и бездействия, З. Ю. сам се
е поставил в опасност, от която за него настъпили вредоносните последици.
Ако починалият спазвал задълженията си съгласно гръцкото законодателство
- да върви по пригодените за целта прилежащи на пътя банкети,
противоположно на посоката на движението на автомобилите, с лице
обърнато към посоката им на идване, сблъсък между него и лекия автомобил
нямало да настъпи и да се стигне до фатален край. Тези обстоятелства
следвало да бъдат отчетени при реализиране гражданската отговорност на
виновния водач на МПС, респективно на неговия застраховател, в частта за
опреД.е размера на обезщетението, дължимо на пострадалите лица. Съгласно
чл.300 от Гръцкия граждански кодекс, съдът можел да не присъди
обезщетения на потърпевшите или да намали техния размер, съразмерно с
приноса на починалия, който в случая се равнявал на 70 %. Оспорват се
претенциите за законна лихва върху главниците по основание и размер.
Поради неоснователността на главните искове, неоснователни се явявали и
исканията на ищците за присъждане на лихви върху главниците. Моли съда
да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Прави се алтернативно искане за намаляване размера на предявените искове.
Претендират се разноски. В допълнителен отговор на исковата молба се
оспорва твърдението на ищците, че спътника на починалия към момента на
настъпване на ПТП е бутал велосипед, оборудван със светлоотразително
устройство. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си
представител - адв. К. Г., поддържа становището си, изразено в отговорите на
исковата молба. Представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените като доказателства по делото протокол №
1019/26А/20-а в превод от гръцки език, доклад за оглед на ПТП с дата
31.01.2019 г. с фотоалбум и скици, в превод от гръцки език, съдебно-
медицински доклад за преглед-аутопсия на З. Х. Ю. с дата 15.03.2019 г., в
превод от гръцки език, се установява, че на 30.01.2019 г., около 20.05 часа, на
4-ти километър от национален път К. - К., *, частен автомобил марка "*", с
11
рег. № ***-**** I.X.E., управляван от Т. П., име на бащата Х., име на майката
Е., роден на **.**.**** г. в Н., Д., движейки се в посока от гр.К. към гр.К.,
блъснал пешеходеца български гражданин З. Х. Ю., роден на **.**.**** г. в
с.Р., България, който се движил пеша по дясната страна на пътната настилка в
посока гр.К. към гр.К., при което е причинена неговата смърт.
От представените като доказателства по делото заверени копия на
съдебно-медицински доклад за преглед-аутопсия на З. Х. Ю. с дата 15-03-
2019 г., в превод от гръцки език, смъртен акт справка рег. номер за сигурност
450630000001-50302126-01-02-2019, в превод от гръцки език, препис-
извлечение от акт за смърт № 01/02.02.2019 г., изд. от Кметство с.Р., общ.Д.,
удостоверение за наследници изх. № 02/04.02.2019 г., изд. от Кметство с.Р.,
общ.Д., удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. №
12/06.03.2019 г., изд. от Община Кирково и удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца изх. № 11/06.03.2019 г., изд. от Община Кирково,
се установява, че З. Х. Ю. е починал на 30.01.2019 г. в *, като негови внуци са
О. З. Ю., О. З. Ю., А. Р. Ю. и У. Р. Ю., а Х. С. Ю. и Е. Ф. Ю. са негови снахи -
съпруги на синовете му съответно З. З. Ю. и Р. З. Ю..
Видно от представената застрахователна полица на превозно средство, с
номер на договора 30912964, в превод от гръцки език, лек автомобил марка
"*", с рег. № ***-**** I.X.E., собственост на Т. П., е имал застраховка към
Interamerikan, валидна от 29.09.2018 г. до 29.09.2019 г.
По повод настъпилото ПТП ищците Х. С. Ю., О. З. Ю., О. З. Ю., Е. Ф.
Ю., У. Р. Ю. и А. Р. Ю., представляван от адв. Д. С., са предявили претенции
към ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди.
От писмените заключения на вещото лице инж. В. Д. по назначените
съдебно автотехнически експертизи, както и от разпита на същия в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че от доклада за оглед на
местопроизшествие е видно, че районът на местопроизшествието се намира
извън населено място - на главен път К. - К., на км 4+000, в посока К. - К., Р*.
Трасето на пътя е прав участък с лек наклон на изкачване в посока К..
Движението е двупосочно и се осъществява по едно самостоятелно пътно
платно, широко 21.00 м.
Обособени са четири ленти за движение, по две във всяка от двете
12
посоки, като същите са отдЕ. от защрихована площ (обезопасителен остров)
широка 4.00 м. Между лентите за движение в една посока са маркирани
прекъснати осеви линии, тип M3. Широчината на лентата за движение в
посока К. е 7.10 м. (външна лента 3.10 м., вътрешна 4.00 м.). В краищата на
пътното платно са маркирани прекъснати крайни ограничителни линии. От
двете страни на пътя има обособени банкети (отдясно в посока К. 0.50 м.
асфалтобетон и след него 0.30 м пясъчно-земен тип затревен), на нивото на
асфалта.
Хоризонтални маркировки: няма маркирани пешеходни пътеки, други
пешеходни преходи и парапети; няма светофарни уредби; няма автобусни
спирки, ленти за движение на автобуси и велосипедни алеи; няма крайпътни
съоръжения; няма данни за извършвани ремонти и препятствия към момента
на ПТП, ограничаващи видимостта в района на местопроизшествието, или
налагащи ограничения в движението на ППС. Вертикална сигнализация:
преди местопроизшествието има предупредителен пътен знак А27
(кръстовище с път без предимство отдясно); преди местопроизшествието с
пътен знак В26 (забранено е движението със скорост по-висока от
означената), максималната скорост е ограничена на 50 км/ч.
ПТП е настъпило в условията на тъмнина, на светлината от фаровете на
автомобила, при липса на външно улично осветление. Времето е било
облачно с обилни валежи от дъжд, пътното платно - мокро. Видимостта,
обусловена от така създадените условия - намалена. В процесния участък
трафика на ППС интензивен, на пешеходци - слаб. Пострадалият пешеходец е
бил облечен/обут с тъмни дрехи/обувки - черно кожено яке, черен панталон и
черни обувки. По тях не е имало прикрепени светлоотразителни елементи.
Към момента на ПТП не е носел и не е използвал устройства, излъчващи
светлина към приближаващите го автомобили.
Лек автомобил "Л.", *** ***, управляван от Т. П., се е движил по
национален пьт К.-К. в посока от гр.К. кьм гр.К. в дясната, най-външна пътна
лента. Пешеходците З. Ю. и Р. М. са се движили пред него в попътна посока,
като Ю. е бил от вътрешната страна на платното след крайната отраничителна
линия, а М. по банкета от външната страна на тази линия, тикайки с ръце
велосипед. Валял е обилен дъжд, пътното платно е било мокро. При км. 4+000
автомобилът е застигнал пешеходците и с предната броня е ударил в краката
13
пешеходеца Ю.. От удара съшият е бил повален върху предния капак (при
контакта му с него го е деформирал, като мястото на деформацията показва
взаимното им положение по ширината на пътното платно). Автомобилът го е
пренесъл върху капака, излетял е от него, последвал е полет във въздуха и е
паднал върху асфалта пред автомобила. Водачът Т. П. е задействал
спирачната уредба и е спрял преди падналия на асфалта пешеходец. От
техническа гледна точка, причините за ПТП са пресичане траекториите на
движение на пешеходеца и автомобила (пешеходецът е попадал в габаритите
на автомобила). До това се е стигнало, от една страна поради изгубване
контрола над пътната обстановка пред автомобила, резултат на превишената
скорост, това означава, че тя е била и несъобразена, и от друга неправилното
придвижване на пешеходеца по пътното платно, грубо пренебрегвайки
правилото „виждам и ме виждат“.
Възприемане на „опасността" от 5.00 м. Ако водачът на л.а. „Л." - Т.
аварийно задейства спирачната уредба, със спирачки той не е можел да спре.
Т.е. пешеходецът Ю. е попадал в „опасната зона" пред автомобила му.
Възприемане на „опасността" от 10.00 м. Ако водачът на л.а. „Л." - Т.
аварийно задейства спирачната уредба, със спирачки той не е можел да спре.
Възприемане на „опасността" от 25.00 м. Ако водачът на л.а. „Л." - Т.
аварийно задейства спирачната уредба, би спрял на разстояние 65.41 м. От
неравенството 25.00 м.<65.41 м. вещото лице прави извода, че със спирачки
той не е можел да спре. Водачът на л.а. „Л." - Т. не е имал възможност да
завие надясно и да заобиколи пешеходеца, така ще го удари със средната или
лява части на автомобила. Ако водачът Т. извърши маневрата „завой наляво"
и реши да го заобиколи: При отдалеченост 5.0 м, с тази маневра той не е
можел да предотврати ПТП. При отдалеченост 10.0 м, с тази маневра той не е
можел да предотврати. При отдалеченост 25.0 м. с тази маневра той е можел
да предотврати ПТП. Безопасната скорост на движение в зоната на
осветеност на фаровете на къси светлини в конкретната пътна обстановка е
33.85 кв.м. (9.40 м/сек.).
От писменото заключение на вещото лице д-р Н. Д. М. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че З. Х. Ю. е починал при
пътно-транспортно произшествие. Смъртта на З. Х. Ю. се дължи на остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в следствие на черепно-мозъчна
14
травма със счупване на основата на черепа, масивен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки и кръвоизлив в мозъчното вещество. Смъртта на З. Х. Ю. е в
пряка причинна връзка с възникналото пътно-транспортно произшествие на
30.01.2019 г.
Като доказателство по делото са представени извлечения от
приложимото право на * - Граждански кодекс и Закон за движението по
пътищата.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. Т. Е., се
установява, че ищците живеели заедно в една къща с починалия З. Х. Ю., като
всяко от семействата живеело на отделен етаж. В последствие ищцата Е. Ф.
Ю., заедно с децата си У. Р. Ю. и А. Р. Ю., се преместили да живеят в грл.Д..
Починалият З. Х. Ю. се отнасял към своите снахи - ищците Х. С. Ю. и Е. Ф.
Ю., като към свои дъщери. Ищците О. З. Ю., О. З. Ю., У. Р. Ю. и А. Р. Ю.,
били много привързани към своя дядо, който също ги обичал много. Ищците
тежко понесли смъртта на своя свекър и дядо.
Свидетелят А. Н. М. сочи, че двете снахи - Х. С. Ю. и Е. Ф. Ю., били
много привързани към своя свекър. Семейството на Х. живеело в къщата на З.
Х. Ю., а семейството на Е. Ф. Ю. живеело в гр.Д., но често гостували в с.Р.
при свекъра си.
При тези данни, съдът намира, че предявените искове за заплащане на
сумите от по 30 000 лв. за всеки един от ищците, частичен иск от по 100 000
лв., за всеки от ищците, представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на З. Х. Ю., причинена от настъпило на
30.01.2019 г. ПТП, в *, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите, са неоснователни и недоказани.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на на
30.01.2019 г., около 20.05 часа, на 4-ти километър от национален път К. - К.,
частен автомобил марка "*", с рег. № ***-**** I.X.E., управляван от Т. П.,
име на бащата Х., име на майката Е., роден на **.**.**** г. в Н., Д., при
движение в посока от гр.К. към гр.К., блъснал пешеходеца български
гражданин З. Х. Ю., роден на **.**.**** г. в с.Р., България, който се движил
пеша по дясната страна на пътната настилка в посока от гр.К. към гр.К., при
което е причинена неговата смърт.
Установява се също така, че лек автомобил марка "*", с рег. № ***-****
15
I.X.E., собственост на Т. П., е имал застраховка към I., валидна от 29.09.2018
г. до 29.09.2019 г.
Налице е причинна връзка между поведението на водача на лекия
автомобил марка "*", с рег. № ***-**** I.X.E., собственост на Т. П. и
причинената смърт на З. Х. Ю.. Това се установява, както от писмените
доказателства по делото, така и от заключенията на вещите лица по
назначените съдебно-автотехнически и съдебно-медицинска експертиза. Така,
вещото лице инж. В. Д. посочва, че лек автомобил "Л.", *** ***, управляван
от Т. П., се е движил по национален път К.-К. в посока от гр.К. към гр.К. в
дясната най-външна пътна лента. Пешеходците З. Ю. и Р. М. са се движили
пред него в попътна посоха, като Ю. е бил от вътрешната страна на платното
след крайната отграничителна линия, а М. по банкета от външната страна на
тази линия, тикайки с ръце велосипед. Валял е обилен дъжд, пътното платно е
било мокро. При км 4+000 автомобилът е застигнал пешеходците и с предната
броня е ударил в краката пешеходеца Ю.. От удара същият е бил повален
върху предния капак (при контакта му с него го е деформирал, като мястото
на деформацията показва взаимното им положение по ширината на пътното
платно). Автомобилът го е пренесъл върху капака, излетял е от него,
последвал е полет във въздуха и е паднал върху асфалта пред автомобила.
Водачът Т. П. е задействал спирачната уредба и е спрял преди падналия на
асфалта пешеходец. От техническа гледна точка, причините за ПТП са
пресичане траекториите на движение на пешеходеца и автомобила
(пешеходецът е попадал в габаритите на автомобила). До това се е стигнало,
от една страна поради изгубване контрола над пътната обстановка пред
автомобила, резултат на превишената скорост, като според вещото лице и
несъобразена, и от друга, неправилното придвижване на пешеходеца по
пътното платно.
На основание чл.105 от КМПЧ, във вр. с чл.4, ал.1 от Регламент №
864/2007 г. на ЕП и Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към
извъндоговорни задължения (Рим II), приложимо по т.дело № 57 по описа за
2021 г. на Окръжен съд - Кърджали, е правото на *. Съгласно чл.932 от
Гражданския кодекс на * обезщетение за неимуществени вреди, в случай на
непозволено увреждане, независимо от обезщетението за имуществените
щети, съдът може да присъди разумно парично обезщетение поради
16
неимуществени вреди. Това се отнася по-специално за всеки, който е
претърпял увреждане на здравето, честта или достойнството си или е бил
лишен от свобода. В случай на убийство на човек, това парично обезщетение
може да бъде присъдено на семейството на жертвата поради душевни
страдания. Или, за да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди
от причинената смърт на З. Х. Ю., следва ищецът да е лице от кръга на
семейството на починалия. Също така обезщетение би могло да се присъди на
всяко друго лице, което е създало особено трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се
установява, на първо място, че ищецът е лице от кръга на семейството на
починалия. Напротив, установява се, че макар ищците да са живели в една
къща с починалия З. Х. Ю., то те са живели на отделни етажи и в отделно
домакинство.
На следващо място от събраните по делото доказателства не се
установява, че между ищците и техния свекър и дядо - З. Х. Ю., е била
създадена трайна, особено близка и дълбока емоционална връзка, от която
ищците да са претърпели неимуществени вреди. От показанията на
разпитаните по делото свидетели И. Т. Е. и А. Н. М., се установява, че ищците
са живеели заедно в една къща с починалия З. Х. Ю., като всяко от
семействата е живеело на отделен етаж. В последствие ищцата Е. Ф. Ю.,
заедно с децата си - У. Р. Ю. и А. Р. Ю., се преместили да живеят в грл.Д..
Починалият З. Х. Ю. се отнасял към своите снахи - ищците Х. С. Ю. и Е. Ф.
Ю., като към свои дъщери. Ищците О. З. Ю., О. З. Ю., У. Р. Ю. и А. Р. Ю.,
били много привързани към своя дядо, който също ги обичал много.
Така създалите се отношения между починалия З. Х. Ю. и ищците не
очертават наличието на трайна, особено близка и дълбока емоционална
връзка с починалия, която е изключение от обикновените и нормални
взаимоотношения между свекър и снахи и дядо и внуци. Не се установява
дядото на ищците О. З. Ю., О. З. Ю., У. Р. Ю. и А. Р. Ю. да е отгледал внуците
си самостоятелно без участието на техните родители, както и снахите -
17
ищците Х. С. Ю. и Е. Ф. Ю., единствени да се се грижили за своя свекър,
което би било предпоставка за създаване на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия. Също така по делото не се установи ищците да са
търпяли продължителни душевни болки и страдания от смъртта на своя
свекър и дядо.
Ето защо, в случая не са налице предпоставките за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищците, а предявените
искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло
като такива.
При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски в
съгласно представен списък на разноските в размер на 6 206 лв. от които 6 156
лв., представляващи адвокатско възнаграждание, за което са представени
фактура № 45/27.06.2022 г. и платежно нареждане с дата 06.07.2022 г. на ОББ,
както и 50 лв. изплатено възнаграждение на свидетеля А. Н. М.. Депозитът за
свидетеля Р. С. М. не е изплатен, поради смърт на свидетеля. По отношение
на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника, то същото е неоснователно. При общ размер на исковите
претенции от 180 000 лв., минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 5 130 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ в
редакцията от ДВ, бр. 68 от 2020 г., поради което възнаграждение в размер на
6 156 лв. не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. С. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***,
общ.Д., с ЕГН **********, О. З. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с
ЕГН **********, О. З. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, Е. Ф. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, У. Р. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
********** и А. Р. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, всички представлявани от адв. Д. С., против I. S.A. ("И." АД), с
данъчен идентификационен номер *********, с адрес *, гр.А., бул. "А." ***-
***, чрез представителя му за уреждане на претенции за територията на
18
Република България - "Д." ЕАД - гр.С., бул."В." № ***, с ЕИК *********,
искове за заплащане на сумите от по 30 000 лв. за всеки един от ищците,
частичен иск от по 100 000 лв., за всеки от ищците, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на З. Х. Ю.,
причинена от настъпило на 30.01.2019 г. ПТП, в *, ведно със законната лихва,
считано от 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Х. С. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, О. З. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, О. З. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, Е. Ф. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, У. Р. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
********** и А. Р. Ю., с постоянен адрес с.Р. № ***, общ.Д., с ЕГН
**********, всички представлявани от адв. Д. С., да заплатят на I. S.A. ("И."
АД), с данъчен идентификационен номер *********, с адрес *, гр.А., бул.
"А." ***-***, чрез представителя му за уреждане на претенции за територията
на Република България - "Д." ЕАД - гр.С., бул."В." № ***, с ЕИК *********,
направените по делото разноски в размер на 6 206 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
19