Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……09.2019г.,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІ A състав, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Виолета Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Любомир Луканов
Неделина Симова
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Йовчева
въззивно гражданско дело № 6682 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК
Образувано
е по жалба на ЗАД „ОЗК - З.“ АД срещу решение от 29.01.2018г. по гр.д. № 31926/2016г.
на СРС, 79 с-в, с което е уважен изцяло предявения
от З. „Б.И.“ АД срещу жалбоподателя иск
с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата 21 577. 40 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Каско
за вреди на автомобил „Форд Транзит“, рег. № *******, причинени от ПТП, настъпило на 03.12.2014г., ведно със законната
лихва от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане. С решенето са присъдени
разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник обжалва
решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди, че по
делото не е доказано наличието на правоотношение по застраховка „Автокаско“ между ищцовото
дружество и собственика на увреденото МПС, поради липса на представени документ
за оглед и заснемане на процесното МПС, както и причинната връзка между всички обезщетени от
ищеца вреди и процесното ПТП. Поддържа, че присъденият
размер на обезщетение е завишен, като СРС не е отчел наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Форд
Транзит“. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да постанови ново за отхвърляне на иска, евентуално да намали
присъденото застрахователно обезщетение, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец „З. „Б.И.“
АД не е депозирал писмен отговор, но в хода на устните прения оспорва
въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да потвърди като правилно и
законосъобразно първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена служебна проверка по
чл. 269, изр. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Относно преценката за правилност на
първоинстанционното решение, съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК, настоящият състав
счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от СРС решение намира
за правилно. С оглед доводите на въззивника, следва да се отбележи следното:
Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./,
с изплащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Застрахователят придобива регресно
право, ако вредите върху корпуса и двигателя на застрахованото МПС са причинени
от трето лице, непринадлежащо към домакинството и не роднина на застрахования
собственик на МПС и ако е удовлетворил
застрахования. Регресното право на застрахователя
възниква в момента, в който той е
удовлетворил застрахования и оттогава то става изискуемо. Той може да го
упражни по свой избор или пряко срещу деликвента или
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.
Според разпоредбата на чл. 208, ал. 3
от КЗ /отм./, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да е
по-голямо от уговорената застрахователна сума, а последната съответно не може
да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото
имущество.
В случая съдът намира за установено
от събраните по делото доказателства наличието на визираните предпоставки на
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм. / - по време на
действието на сключения между въззиваемото дружество и застрахования договор за
застраховка „Автокаско“ с полица № Е1314211332990008186, в сила от 12.04.2014г., при нов застрахован
собственик „С.“ ЕООД, считано от 14.08.2014г., съгласно представен по делото добавък към застрахователната полица, по отношение на автобус „Форд Транзит“, рег. № *******,
е настъпило на 03.12.2014г. застрахователно събитие, в резултат на което на
застрахованото МПС са нанесени имуществени щети, а въззиваемото дружество –
ищец е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 21 562. 40 лв.
По делото е прието за безспорно и наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
с въззивното дружество, покриващо отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, ДК № *******, собственост и управляван от В.В.В., по чиято вина е настъпило процесното ПТП съгласно
удостовореното в протокала за ПТП.
Възражението на
въззивника – ответник, че не е налице
валидно сключена застраховка „Каско“ е неоснователно, тъй като в
представената полица и добавък не са налице
допълнителни условия за влизането й в сила, чрез маркиране на автомобила след
оглед. Неизпълнението на задължението на ищеца по чл. 190 ГПК да представи
документ за оглед и заснемане на процесното МПС по процесната щета
не налага различен извод, тъй като по преписката по щетата е представен опис –
заключение по претенцията, в който са описани всички щети, а съгласно
заключението на приетата САТЕ, описаните щети са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП.
Фактът
на настъпилото ПТП и неговия механизъм, както са описани в представения протокол за ПТП, се
установява и от съвкупната преценка на доказателствата, вкл. от заключението на
приетата САТЕ и показанията на разпитаните
свидетели В.и В., водачи на двата автомобила. От съвкупната преценка на
събраните доказателства е безспорно установено, че водачът на лек автомобил
Фолксаваген Пасат, рег. № *******, движейки се по път ІІІ -198 км 70 в посока
с. Ръждак, е предприел маневра изпреварване на попътно движещи се тирове, без
да се убеди, че не пречи на други участници в движението, навлезнал е в
насрещната лента за движение и е реализирал процесното ПТП с автобус Форд Транзит,
като сблъсъкът е с предните части на двата автомобила. На виновния водач е
наложено наказание глоба за извършено нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП с
наказателно постановление от 08.12.2014г. на началника на РУП към ОДМВР
Благоевград, РУ Петрич. В тази връзка е неоснователно поддържаното в жалбата
бланкетно възражение за съпричиняване, тъй като същото е изцяло недоказано. Вещото
лице дава констатации, че водачът на автобуса не е имал възможност да
предприеме „спасителна маневра“ с цел избегване на удара или да намали щетите.
Относно оспорването на вида на настъпилите вреди и
дали всички те са причинени при настъпването на застрахователното събитие, а не
преди това, въззивникът не е провел конкретно насрещно
доказване пред първоинстанционния съд, като не е конкретизирал и оспорването си
досежно конкретно части или ремонт, а е направил
възражението бланкетно. Заключението на приетата по
делото САТЕ установява причинната връзка между удостоверените в опис –
заключението вреди и настъпилото
събитие, като установява и средната пазарната стойност за ремонт на щетите –
22 027. 07 лв., а ликвидационните разноски –
в размер на на 15 лв.
Други възражения не са релевирани в
жалбата.
Предвид
гореизложените съображения, въззивният съд приема, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, въззивамият
има право на разноски и претендира бланкетно такива. Искането за присъждане на
разноски е изцяло недоказано, тъй като по делото не са представени
доказателства за сторени разноски и такива не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.01.2018г. по гр.д. № 31926/2016г. на
СРС, 79 с-в.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.01.2018г. по гр.д. № 31926/2016г. на СРС, 79 с-в.