Решение по дело №6682/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6589
Дата: 20 септември 2019 г. (в сила от 20 септември 2019 г.)
Съдия: Виолета Иванова Йовчева
Дело: 20181100506682
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, ……09.2019г.,

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІ A състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Любомир Луканов

                                                                                                 Неделина Симова

                                                                                         

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 6682  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

             Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК

   Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК - З.“ АД срещу решение от 29.01.2018г. по гр.д. № 31926/2016г. на СРС, 79 с-в, с което  е уважен изцяло предявения от  З. „Б.И.“ АД срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата 21 577. 40 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Каско за вреди на автомобил „Форд Транзит“, рег. № *******,    причинени от ПТП, настъпило на 03.12.2014г., ведно със законната лихва от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане. С решенето са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ответник обжалва решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди, че по делото не е доказано наличието на правоотношение по застраховка „Автокаско“ между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС, поради липса на представени документ за оглед и заснемане на процесното МПС, както и  причинната връзка между всички обезщетени от ищеца вреди и процесното ПТП. Поддържа, че присъденият размер на обезщетение е завишен, като СРС не е отчел наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Форд Транзит“. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново за отхвърляне на иска, евентуално да намали присъденото застрахователно обезщетение, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец „З. „Б.И.“ АД не е депозирал писмен отговор, но в хода на устните прения оспорва въззивната жалба като неоснователна  и моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена служебна проверка по чл. 269, изр. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.                                                                                                                   

Относно преценката за правилност на първоинстанционното решение, съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК, настоящият състав счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от СРС решение намира за правилно. С оглед доводите на въззивника, следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Застрахователят придобива регресно право, ако вредите върху корпуса и двигателя на застрахованото МПС са причинени от трето лице, непринадлежащо към домакинството и не роднина на застрахования собственик на МПС и ако е удовлетворил застрахования. Регресното право на застрахователя възниква в момента, в който той е удовлетворил застрахования и оттогава то става изискуемо. Той може да го упражни по свой избор или пряко срещу деликвента или срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.

Според разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ /отм./, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да е по-голямо от уговорената застрахователна сума, а последната съответно не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество.

В случая съдът намира за установено от събраните по делото доказателства наличието на визираните предпоставки на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм. / -  по време на действието на сключения между въззиваемото дружество и застрахования договор за застраховка „Автокаско“ с полица № Е1314211332990008186, в сила от 12.04.2014г., при нов застрахован собственик „С.“ ЕООД, считано от 14.08.2014г., съгласно представен по делото добавък към застрахователната полица, по отношение на автобус „Форд Транзит“, рег. № *******, е настъпило на 03.12.2014г. застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са нанесени имуществени щети, а въззиваемото дружество – ищец е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 21 562. 40 лв. По делото е прието за безспорно и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с въззивното дружество, покриващо отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, ДК № *******, собственост и управляван от В.В.В., по чиято вина е настъпило процесното ПТП съгласно удостовореното в протокала за ПТП.

            Възражението на въззивника – ответник, че не е налице валидно сключена застраховка „Каско“ е неоснователно, тъй като в представената полица и добавък не са налице допълнителни условия за влизането й в сила, чрез маркиране на автомобила след оглед. Неизпълнението на задължението на ищеца по чл. 190 ГПК да представи документ за оглед и заснемане на процесното МПС  по процесната щета не налага различен извод, тъй като по преписката по щетата е представен опис – заключение по претенцията, в който са описани всички щети, а съгласно заключението на приетата САТЕ, описаните щети са в причинно следствена връзка с процесното ПТП.

             Фактът на настъпилото ПТП и неговия механизъм, както са описани в представения протокол за ПТП, се установява и от съвкупната преценка на доказателствата, вкл. от заключението на приетата  САТЕ и показанията на разпитаните свидетели В.и В., водачи на двата автомобила. От съвкупната преценка на събраните доказателства е безспорно установено, че водачът на лек автомобил Фолксаваген Пасат, рег. № *******, движейки се по път ІІІ -198 км 70 в посока с. Ръждак, е предприел маневра изпреварване на попътно движещи се тирове, без да се убеди, че не пречи на други участници в движението, навлезнал е в насрещната лента за движение и е реализирал процесното ПТП с автобус Форд Транзит, като сблъсъкът е с предните части на двата автомобила. На виновния водач е наложено наказание глоба за извършено нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП с наказателно постановление от 08.12.2014г. на началника на РУП към ОДМВР Благоевград, РУ Петрич. В тази връзка е неоснователно поддържаното в жалбата бланкетно възражение за съпричиняване, тъй като същото е изцяло недоказано. Вещото лице дава констатации, че водачът на автобуса не е имал възможност да предприеме „спасителна маневра“ с цел избегване на удара или да намали щетите.

            Относно оспорването на вида на настъпилите вреди и дали всички те са причинени при настъпването на застрахователното събитие, а не преди това, въззивникът не е провел конкретно насрещно доказване пред първоинстанционния съд, като не е конкретизирал и оспорването си досежно конкретно части или ремонт, а е направил възражението бланкетно. Заключението на приетата по делото САТЕ установява причинната връзка между удостоверените в опис – заключението  вреди и настъпилото събитие, като установява и средната пазарната стойност за ремонт на щетите – 22 027. 07 лв., а ликвидационните разноски – в размер на на 15 лв.

           Други възражения не са релевирани в жалбата.

 Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, въззивамият има право на разноски и претендира бланкетно такива. Искането за присъждане на разноски е изцяло недоказано, тъй като по делото не са представени доказателства за сторени разноски и такива не следва да бъдат присъдени.

 Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

 РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.01.2018г. по гр.д. № 31926/2016г. на СРС, 79 с-в.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.01.2018г. по гр.д. № 31926/2016г. на СРС, 79 с-в.