Решение по дело №941/2018 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

    Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260205

                                     гр.Пловдив, 22.12.2020 година

 

                                       В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                           Окръжен съдия: Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Недялка Кратункова, като разгледа докладваното т.д. №941 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.М.А., ЕГН **********, и Т.М.А., ЕГН **********, с която са предявени активно субективно съединени искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ против ЗАД”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Димитров” №1.

Изложено е в исковата молба, че на ***г. в гр. *** на бул. „***” *** на ищците- А.Т.А., заедно с *** от ОП „Чистота”-гр. ***, извършвал дейност по подмяна на осветителни тела на уличното осветление. Мястото на работа било обозначено и сигнализирано с пътни знаци и отделено от платното за движение с пътни конуси. В същото време по бул. „***” Т.И.Х. управлявал лек автомобил „ Фиат Пунто” с рег. № *** и приближавайки групата работници не реагирал или реагирал със закъснение, при което преминал през пътните конуси и ударил с предната част на автомобила А.А.. При станалото ПТП последният получил тежки, несъвместими с живота, травми и починал. По случая било образувано ДП № 582/2018 г., пр.пр. № 8417/2018 г. по описа на ОП-***, което не е приключило. Твърди се още, че за лекия автомобил „Фиат Пунто" с рег. №*** е била сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, обективирана в полица № ***, със срок на действие от ****г.  до ***г., валидна към датата на застрахователното събитие. С искане от *** г. ищците предявили претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо изх. № *** г. последният отказал да плати с мотив, че липсва основание за това. Изложено е, че вследствие неочакваната загуба на най-малкото им дете, към което ищците били силно привързани, същите са претърпели изключителни болки и страдания и понастоящем все още не са се отърсили от шока, който са преживели.

Ето защо, се иска от съда да постанови решение за осъждане на ответното  дружество да заплати на ищците застрахователно обезщетение в размер от по 180 000лв. за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина им А.А., настъпила при ПТП от ***г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждане на исковата молба в съда до изплащането им.

В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции по основание и размер. Оспорва се описаният механизъм на ПТП. Твърди се, че водачът Х. не е виновен за ПТП и неговите действия не са в причинна връзка с вредоносния резултат. Поддържа се, че в случая се касае за случайно деяние, което е било технически непредотвратимо за същия. Изложено е, че мястото, на което са извършвани дейностите по смяна на осветителните тела, не е било обезопасено по надлежния начин с предупредителни табели и конуси и/или съответните пътни знаци, поставени на достатъчно разстояние, така че да бъдат видими и да предупреждават своевременно водачите на ППС. Сочи се, че загиналият не е бил оборудван с лични предпазни средства- шапка/каска и светлоотразителна жилетка, с което е ограничил възможността на водачите на МПС, приближаващи към мястото на извършване на гореописаните дейности, да го забележат своевременно и да реагират на опасността. Освен това е изложено, че носенето на каска от страна на загиналия към момента на инцидента би предотвратило настъпването на смъртоносните травматични увреждания. В тази връзка се твърди и че ОП „Чистота” не е осигурило, макар да е било длъжно да осигури, лични предпазни средства на загиналия, а в случай че такива са били осигурени- А.А. не ги е използвал. Наведени са и твърдения, че съгласно Инструкция за здравословни и безопасни условия на труд при работа на подвижна площадка /***/, утвърдена от директор на ОП „Чистота”, е било необходимо да се осигури втори работник на подвижната работна площадка, който заедно с общия работник да се грижи за поставянето на обезопасителни знаци и конуси и тяхното преместване, но такъв не е имало. Твърди се още, че в процесния случай подвижната работна площадка не е била обезопасена по надлежния ред, с което водачът на лекия автомобил „ Фиат Пунто” е бил поставен в невъзможност да реагира своевременно на възникналата опасност на пътя. Сочи се, че единствена причина за увреждането са действията от страна на работници на ОП ”Чистота” в нарушение на ЗДвП и на инструкциите за безопасност. Направено е в отговора на ответника възражение за съпри-чиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А.. Наред с горното, ответникът сочи, че исковете се явяват неоснователни и поради изплащането от страна на дружеството на обезщетение в размер на 17 640 лв. или по 8 820 лв. на ищец по застраховка „Трудова злополука“, сключена между работодателя на загиналия А.Т.А.-*** и ЗАД „ДаллБогг  Живот и Здраве“ АД с полица №***г., което същият счита за достатъчно да компенсира претенди-раните вреди. При условията на евентуалност и при доказана основателност на исковите претенции, се иска приетото от съда за справедливо по размер обезщетение да бъде намалено и със сумата от 17 640 лв. или по 8 820 лв. за всеки от ищците. Оспорват се от ответника и твърденията ищците да са преживяли стрес и ужас след смъртта на сина си, както и че помежду им е имало топли и сърдечни отношения.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват твърденията на ответника, че е налице съпричиняване на вредите от странана пострадалия А., поради неносене на лични предпазни средства- каска и светло-отразителна жилетка, както и от страна на неговия работодател. Изразено е становище за неоснователност на възраженията на ответника, че исковете са в завишен размер, както и за намаляване на обезщетенията на ищците със сумата от по 8 820 лв., поради извършено плащане от страна на ответника по договор за задължителна застраховка „Трудова злополука". Съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат Р.М.-пълномощник на ищците. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

С допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа всички направени в първоначалния отговор на искова молба твърдения, възражения, оспорвания и доказа-телствени искания. В молба от 29.05.2019г. ответникът излага съображения в подкрепа на искането си за приспадане от определеното обезщетение на ищците на изплатеното обезщетение по застраховка „Трудова злополука".

Допълнителни съображения са развити в писмена защита на юриск. И.-процесуален представител на ответника. Претендират се разноски.

От ОП”Чистота”- ***, конституирано в производството като трето лице-помагач на страна на ответника, е постъпило писмено становище, с което се оспорва твърдяното наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на общинското предприятие. Сочи се, че са спазени всички нормативни изисквания по чл.19, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Проведен е изпит на пострадалия А. за проверка на знанията по безопасност, като резултатите от него са отразени в протокол от ***г. В деня на инцидента е направен ежедневен инструктаж от водача на *** В.В., притежаващ правоспособност за провеждане на обучение по Наредба №07-2/16.12.2009г. Инструктаж на служителя А. е направен и на ***г. относно изпълнение на задачата за поставяне на знамена. Твърди се още, че според личния картон на пострадалия, същият е получил работно облекло и лични предпазни средства, за което се е подписал.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Няма спор между страните и се установява от представеното удостоверение за наследници №***г., издадено от Община ***, че ищците са роди-тели и наследници по закон на А.Т.А., ЕГН **********, починал на ***г.

От приетото заверено копие на присъда №30/25.07.2020г. /влязла в сила на 12.06.2020г./, постановена по нохд №480/2020г. на ПОС, се установява, че подсъдимият Т.И.Х. е признат за виновен в това, че на ***г. в гр. *** по южното платно за движение на бул.”***” на пътен възел ”***” при управление на МПС- лек автомобил марка „Фиат Пунто” с рег. №*** е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, пр.1 и пр.6 и изр.2 от ЗДвП и чл.116, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А.Т.А.- престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1-во вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

От заключението на допуснатата по делото СМЕ, с вещо лице д- р М.Б., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че при процесното пътнотранспортно произшествие на А.Т.А. е причинено пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък на ниво 1-ви шиен прешлен, с размекчаване на гръбначния мозък на нивото; отделяне на първи шиен прешлен от черепа; счупване на базата на черепа; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по основата на мозъка вдясно теменно-слепоочно; кръвонасядане по меките черепни покривки вляво теменно-тилно; аспирация на кръв в белите дробове; охлузване по дясната скула; разкъсно-контузна рана по брадата; охлузване по шията; охлузване на лява лакътна става и по долни крайници. Посочено е в заключението, че е налице пряка причинна връзка между травматичните увреждания, получени от А. при ПТП от ***г., и настъпилия летален изход. Според вещото лице, носенето на предпазна каска не би предотвратило смъртоносните травматични увреждания, които се намират в шийната област, само би намалило уврежданията в областта на главата.

В хода на производството е допусната и КСМАТЕ, с вещи лица д-р Б. и инж. В.С., чието заключение съдът възприема като компетентно дадено и неоспорено от страните. Според заключението, най-вероятният, от техническа гледна точка, механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие е следният- водачът Т.Х. е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто” по лявата лента на платното за движение на бул.”***” в гр. ***, в посока от запад на изток; по същото време пешеходецът А. е бил на платното за движение пред автомобила, като се е придвижвал в посока от изток на запад към поставената на платното стойка с временни пътни знаци; водачът на лекия автомобил не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца, а е реагирал на около 33- 34 м, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,81 сек. е настъпил удар, който е бил неизбежен. Посочено е, че скоростта на лекия автомобил „Фиат Пунто” непосредствено преди удара с пешеходеца е била около 68 км/ч, а при удара с него- 57,50 км/ч. Направен е извод, че основна причина за реализиране на процесното ПТП е, че водачът Х. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца. Отразено е в заключението, че ПТП е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при видимост на дневна светлина. В мястото на произшествието в лявата пътна лента /северната/ на платното за движение е имало поставени сигнални конуси за безопасност, в същата пътна лента е била поставена количка в червен цвят с разполо-жени  пътни знаци на нея-пътен знак В 26 -Забранено движението със скорост по- висока от означената-30 км/ч; пътен знак А 23-Участък от  пътя в ремонт и пътен знак Г9- Преминаване отдясно на знака. Ударът на автомобила с количката с пътни знаци е настъпил най-вероятно около удара на автомобила и пешеходеца- около 9 м- 10,5 м западно и на около 2,5 м-2,9 м северно от ориентира, приет в протокола за оглед. Посочено е в заключението, че на ***г. около *** часа азимутът на слънцето е бил на около 12 градуса отляво спрямо направлението на автомобила при височина спрямо хоризонта около + 9 градуса. При това положение е напълно възможно водачът Х. да не е могъл да забележи пътните знаци и пешеходеца, но при спускане на сенника /който не е бил спуснат/ и елиминиране въздействието на заслепяване от слънчевата светлина върху водача той би имал техническа възможност да възприеме количката с пътните знаци и пешеходеца от дистанция по-голяма от опасната зона на автомобила, следователно, същият е имал техническа възможност да намали скоростта, да заобиколи или при необходимост да спре преди да настъпи сблъсък. Според заключението, изследваното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието при условия на заслепяване на водача Х. от слънцето, предвид което носенето на светлоотразителна жилетка и шапка от страна на пострадалия не биха допринесли да се увеличи видимостта за водача към препятствието на платното за движение.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Т.И.Г. и А.И.И.

Свидетелите депозират показания, че внезапната смърт на А.А. се е отразила изключително тежко на неговите родители. Той бил най-малкото им дете, най-любимият им син, живеели заедно в едно домакинство. Отношенията им били много близки и топли, А.обичал и уважавал родителите си, разбирали се. А.бил добро и възпитано дете, споделял всичко с родителите си, като започнал работа им помагал със средства. Ищцата била добра майка, „треперела” за сина си, той винаги бил изпран, чист. Т.А. бил грижовен баща, искал А. да учи, да бъде възпитан, да си намери работа. Внезапната смърт на детето им причинила изключителни болки и страдания на ищците, същите били сломени от случилото се, плачели, ходели често на гробищата, животът им изцяло се променил, болката им и към настоящия момент не е отшумяла.

Във връзка с установяване механизма на ПТП и по повод въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, по делото са изслушани показанията на свидетелите Т.И.Х., И.Н.М., В.Н.В. и Б.А.Х..

 Свидетелят Х. твърди, че инцидентът станал на моста на пътен възел „***”, управлявал автомобила си със скорост от около 40-50 км/ч, движил се в лявата лента на платното за движение, срещу него имало „лошо слънце“, изведнъж усетил удар, преди това не е забелязал конуси или пътни знаци, нито количка с надписи, които да предупреждават, че платното е в ремонт. След удара веднага спрял, опитал се да окаже първа помощ на пострадалия, но той бил починал.

Свидетелят И.Н.М. ***. Твърди, че в деня на инцидента заедно с А.А. поставяли знамена на пътния възел „***“. Свидетелят работел на ***, поставил последното знаме и започнал да я сваля, когато видял, че една кола удря А.. Слязъл, за да помогне на момчето, но то било мъртво. Свидетелят сочи, че лично поставил табелата със знаците на разстояние около 30- 40 м от ***, на табелата имало знак, че се извършват ремонтни работи и такъв за ограничаване на скоростта, поставил и конуси, за да се огради мястото, където извършвали дейността. Заявява, че А.бил облечен в работни дрехи, но нямал каска и светлоотразителна жилетка.

Свидетелят В.В. излага, че бил в кабината на камиона с ***, когато станало пътнотранспортното произшествие. Сочи, че на мястото на инцидента били поставени конуси и знаци, на *** имало сигнализиращи лампи, периметърът бил обезопасен. Той провеждал инструктаж на работниците преди да започнат работа, всички били задължени да носят каски и светлоотразителни жилетки. Свидетелят не си спомня дали в деня на инцидента А.е бил с жилетка.

Свидетелят Б.Х. заявява, че около *** ч. на ***г. пътувал към гр. ***, слънцето пречело на видимостта му, затова се прибрал се в дясната лента, движел се със средна скорост-50-60 км/ч, няколко коли го изпреварили вкл. светъл фиат, карали с по-висока скорост. Видял, че лекият автомобил“Фиат“ се блъснал в нещо, но бил далече и не разбрал какво точно се е случило.

Не е спорно между страните, а и се установява от представената справка от ИЦ към ГФ, че лекият автомобил „Фиат Пунто” с рег. №*** е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на събитието.

Установява се по делото, че на ***г. ищците са предявили претенция за обезщетяване пред застрахователя, като с писмо изх. № 4320/19.11.2018 г. им е отказано изплащане на такова.

Безспорно е между страните и обстоятелството, че на ищците е изплатено от ответника застрахователно обезщетение в общ размер на 17 640 лв. или по 8 820 лв. на всеки от тях по застраховка „Трудова злополука“, сключена с полица №***г. между ЗАД”ДаллБогг Живот и Здраве” АД и ОП“Чистота“.

            Установява се, че по молба на ищците от ***г. е образувана преписка по щета №***г. пред ЗАД”ДаллБогг Живот и Здраве” АД , по която с преводни нареждания от ***г. са им изплатени обезщетения за неимуществени вреди по застраховка „Трудова злополука“ в размер на по 8 820лв.

 Установява се от представените от третото лице-помагач писмени доказателства, че на пострадалия А.А. са били провеждани всички необходими инструктажи съобразно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Видно от служебна бележка №182/07.08.2018г., на А. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Представен е протокол №182/09.08.2018г. за проведен изпит на работника за проверка знанията по безопасност. Подписана е от него и декларация за запознаване с плана за бедствия и аварии в ОП“Чистота“. Освен това, от личния картон на постра-далия е видно, че същият е получил работно облекло и лични предпазни средства.

При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

Според чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ, застрахователят по задължителна застраховка “ГО” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество, пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, разумно напра-вените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,  пораждащ основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение между последния и застрахователя.

В конкретния случай не е формиран спор между страните, че към датата на настъпилото пътнотранспортно произшествие е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия автомобил- „Фиат Пунто” с рег. №***.

Не е спорно, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото увредените лица са насочили писмени претенции до ответника, като не им е било изплатено исканото обезщетение.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Доказа се, че на ***г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, предизвикано от виновния водач Т.И.Х. при управление на лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. №***. С влязла в сила на 12.06.2020г присъда, постановена по нохд №480/2020г. на ПОС, подсъдимият  Х. е признат за виновен за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1-во вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и му е наложено съответното наказание.

С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът приема за доказани факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Х., вината на последния, както и причинения вредоносен резултат- смъртта на сина ищците .

На база показанията на свидетелите Т.Г.и А.И., които съдът кредитира като логични, последователни, убедителни и основаващи се на непосредствените им впечатления от преживяванията на ищците, следва да се приемат за доказани по несъмнен начин търпените от последните болки и страдания от внезапната загуба на сина им А., към когото те са били силно привързани. Събраните гласни доказателства сочат, че между починалия и неговите родители са съществували близки отношения, основани на обич, грижа и разбирателство. Ищците са понесли изключи-телно тежко загубата на детето си, което е починало само на *** години, били са съкрушени, психически и емоционално сринати. Въпреки изминалия период от време болката им не е отшумяла, продължават да посещават гроба на сина си и да тъгуват за него.

Предвид така установените обстоятелства, следва да се приеме, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника, за обезщетяване на ищците по реда на чл.432, ал.1 от КЗ за причинените им вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, както и да отчете характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължи-телността на претърпените болки и страдания.

Вземайки предвид установените обстоятелства относно силната привързаност на ищците и сина им, факта, че са живели в едно домакинство, изключителната загуба, която е била внезапна, нелепите обстоятелства, при които е настъпила смъртта на пострадалия при ПТП, възрастта му към този момент- *** години, начина, по който смъртта на детето се е отразила на родителите, интензитета  и продължителността на преживените душевни болки и страдания и техния необратим характер, както и съобразявайки конкретните икономически условия в страната към правнорелевантния момент /***г./,чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът счита, че за справедливото обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди е необходима сума в размер от по 150 000лв. за всеки от тях.

При определяне на дължимото обезщетение следва да се обсъди и релевираното от ответника възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредните последици в резултат на неизползването от страна на пострадалия на лични предпазни средства-каска и светлоотразителна жилетка.

Преценката относно приноса за настъпване на вредоносния резултат следва да се изгражда въз основа на доказани по делото конкретни действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е способствало за настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за настъпването му или го е улеснило. В случая не се доказа от ответната страна такова поведение на пострадалия. Отчитайки вида и характера на причинените на А.А. травматични увреждания в областта на шията, които са довели до пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък на ниво 1-ви шиен прешлен, с размекчаване на гръбначния мозък на това ниво и отделяне на първи шиен прешлен от черепа, както и предвид изяснените обстоятелства относно механизма на процесното ПТП, експертите, включени в състава на КСМАТЕ, са формирали извод, че смъртта на пострадалия е могла да настъпи независимо дали той е бил с предпазна каска. Носенето на каска би намалило само уврежданията в областта на главата, но не и тези в шийната област, които са причина за смъртта на А.. Наред с това от заключението на експертизата се установи, че коментираното ПТП е настъпило в светлата част на деня, при условия на заслепяване на водача Х. от слънцето, поради което носенето на светлоотразителна жилетка от пострадалия не би допринесло да се увеличи видимостта за водача към препятствието на платното за движение. При тези данни следва да се приеме, че не се доказа възражението за съпричиняване на вредните последици от пострадалия, което да дава основание за редуциране на определения размер на обезще-тението за неимуществени вреди по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Не се доказа и възражението на ответния застраховател, че от страна на ОП ”Чистота”- *** не е осигурено обезопасяване на работното пространство по предвидения за това ред и не са осигурени лични предпазни средства на пострадалия. Представен е по делото личния картон на А., от който е видно, че същият е получил работно облекло и предпазни средства. Освен това, от показанията на свидетеля И.М. става ясно, че на мястото на инцидента са били поставени конуси и табела със знаци, обозначаващи извършването на ремонтни дейности. Установи се, че табелата е поставена на разстояние около 30- 40м от ***, съобразно с изискванията на чл.54 от Наредба №3/16.08.2010г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, поставени са и няколко конуса, с които е оградено пространството, където е извършвал работата. Свидетелят В. потвърди наличието на конуси и табела на мястото на инцидента, посочи, че и на самата *** е имало сигнализиращи лампи, както и че е бил проведен инструктаж на работниците преди да започнат работа. Предвид тези показания на свидетелите, които съдът няма основание да не кредитира, се налага извод, че не се установява настъпването на вредоносния резултат да се дължи на бездействието на служители при общинското предприятие. Дори да се приеме, че в нарушение на изискванията на Инструкцията за здравословни и безопасни условия на труд при работа на подвижна площадка със заповед №94/03.08.2018г. на Директора на ОП „Чистота“ не е определен втори работник на подвижната работна площадка, то това обстоятелство, само по себе си, не е достатъчно за доказване на твърдяното причиняване на вредите и от страна на третото лице-помагач.

По делото не е спорно и се установи от представените писмени доказателства, че ответникът е изплатил на ищците на ***г. по застраховка „Трудова злополука“, сключена с полица №***г., сума в общ размер на 17 640 лв. Доколкото задължителната застраховка "Трудова злополука" е сключена от работодателя в изпълнение на задължението му по чл. 461, т. 3 КЗ /респ. чл. 249, т. 3 КЗ-отм. / вр. чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злопо-лука", то следва изплатеното застрахователно обезщетение по тази застраховка да се приспадне от определеното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност"/в посочения смисъл- решение №116/ 03.07.2017г. по т. д. № 1921/2016 г. на ВКС, I ТО/. Ето защо, след намаляване на приетите за дължими обезщетения на ищците в размер на по 150 000лв. с изплатените им суми от по 8 820лв., разглежданите претенции ще се уважат за сума в размер от по 141 180лв., като за разликата над тази сума до 150 000лв. следва да се отхвърлят поради извършеното плащане на обезщетение по застраховка „Трудова злополука”, а до пълния претендиран размер от по 180 000лв.- като неосно-вателни и недоказани.

Върху дължимите обезщетения за неимуществени вреди ще се присъди законната лихва, считано от 28.11.2018г.- датата на подаване на исковата молба в съда до изплащането им така, както е поискано от ищците.

Ищците не са направили разноски по делото, поради което такива не им се присъждат.

На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Р.И.М. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищците при условията на чл.38,ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Предвид защитавания материален интерес /180 000лв. по всеки иск/ и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на адвокатския хонорар за една инстанция  възлиза на 5 130лв., като с оглед изхода на спора, от тази сума ответникът следва да заплати възнаграждение в размер на 4 023,63лв. за защита по всеки от исковете за неимуществени вреди, съобразено с уважения размер, или общо 8047,26лв.

Ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, същият е направил разноски в размер на 660лв. /580лв.- депозит за СМЕ и КСМАТЕ, 60лв. –депозит за призоваване на свидетели, 5лв.-държавна такса за удостоверение и 15 лв.- държавна такса за частна жалба/, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  Вземайки предвид, че  делото е с материален интерес и по него са проведени повече от три съдебни заседания, съдът намира, че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.3 вр. с ал.1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Или от общия размер на разноските на ответника -    1 110 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците ще бъдат осъдени да заплатят, съобразно отхвърлената част на претенциите, сума в размер на 239,39лв.

Тъй като ищците са били освободени от заплащането на държавна такса и разноски по делото, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 11 294,40лв., както и сумата от 156,87лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица по допуснатите СМЕ и КСМАТЕ, изчислени съобразно уважената част на исковете.

По изложените съображения ,съдът

 

                                              Р      Е      Ш     И :

 

ОСЪЖДА ЗАД ”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Димитров” №1, да заплати на А.М.А., ЕГН **********, и Т.М.А., ЕГН **********, с адрес-***, сума в размер от по 141 180/ сто четиридесет и една хиляди сто и осемдесет/лв. на всеки от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина им А.Т.А., ЕГН **********, починал на *** г., при пътнотранспортно произшествие, станало на *** г., в гр. *** на бул. „***”, на пътен възел „***“, причинено противоправно и виновно от Т.И.Х. при управление на лек автомобил „ Фиат Пунто” с рег. № ***, дължимо по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № ***, със срок на действие от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения от по 141 180лв., считано от ***г. –датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените суми от по 141 180 лв. до 150 000лв. поради приспадане от определеното обезщетение на изплатените от ответника на ***г. суми в размер от по 8 820лв. на ищците по застраховка „Трудова злополука“, сключена  между ЗАД ”ДаллБогг Живот и Здраве” АД и ОП“Чистота“ с полица №***г., а за разликата над 150 000лв. до пълния предявен размер от по 180 000лв., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЗАД ”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Димитров” №1, да заплати на адвокат Р.И.М., ЕГН **********,*** единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № *** и с адрес на дейност- гр. ***, ул.“***“ №***, ет.***, сума в размер на 8 047,26 /осем хиляди четиридесет и седем лв. и двадесет и шест ст./ лв.- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на А.М.А., ЕГН **********, и Т.М.А., ЕГН **********, -ищци по т.д.№941/ 2018г. на ПОС.

ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, и Т.М.А., ЕГН **********, с адрес-***, със съдебен адрес:***-адв. М. да заплатят на ЗАД”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Димитров” №1, сума в размер на 239,39 /двеста тридесет и девет лв. и тридесет и девет ст./лв. - разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Г. М. Димитров” №1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сума в размер на 11 294,40 /единадесет хиляди двеста деветдесет и четири лв. и четиридесет ст./лв.- дължимата за производството държавна такса, както и сумата от 156,87/сто петдесет и шест лв. осемдесет и седем ст./лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица по допуснатите СМЕ и КСМАТЕ, изчислени съобразно уважената част на исковете.

Присъдените на ищците суми да се изплатят от ответника ЗАД”ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, по следните банкови сметки: IBAN: *** „***“ АД с титуляр Т.М.А. и IBAN: *** „***“ АД с титуляр А.М.А..

Решението е постановено при участието на ОП ”Чистота”-***, с адрес-гр. ***, ул.“***“ №***, ЕИК *** - трето лице-помагач на страната на ответника.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

           

                                                                                            Съдия: