№ 73
гр. Варна, 15.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110202960 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "СИРИУС - 49" ЕООД, ЕИК *********,
срещу НП № 03 – 2100067/ 23.09.21 г. на Д.Д., изпълняващ длъжността
Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение
на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, на осн. чл. 416, ал. 5 вр.
с чл. 414, ал. 3 от КТ, на "СИРИУС - 49" ЕООД е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
1
В жалбата си въззивната страна моли да бъде отменено наказателното
постановление, като оспорва фактическата обстановка и твърди, че
нарушението не било извършено. Между страните нямало договорено
трудово правоотношение. Недоказани са обстоятелствата, свързани з
изпълнението от лицето длъжност, работното му време, получаване на
възнаграждение, които са съществени елементи на трудовото
правоотношение. Сочи, че неправилно АНО не е обсъдил и преценил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, респективно тази по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се
явява, изпраща представител – адв. С., ВАК. В пледоарията си по същество
моли съда да отмени атакуваното НП на основанията посочени в жалбата.
Моли за присъждане на разноски направени по делото.
Въззиваемата страна - Директорът на "ИТ" - Варна, се представлява
от ю. к Н., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2021 г., от Ж. Г. – инспектор в ДИТ-Варна и М. Ж. –
инспектор в ДИТ-Варна била извършена рутинна проверка на обект –
класически ресторант "Сириус Бийч",находящ се в общ.Варна, к.к. "Св. Св.
Константин и Елена", стопанисван от "СИРИУС - 49" ЕООД, ЕИК *********.
В момента на проверката в обекта – кухненски бокс било установено лицето
– О.К., гражданка на Украйна, облечена в тъмно работно облекло. При
попълване на декларация, предоставена и от служителите на ДИТ-Варна, тя
попълнила такава на руски език,/извършен превод от руски език на
български/ в която посочила че има работно време от 13.00 ч. до 21.00 ч., с
основни задължения: "студена кухня, салати, десерти, днес прави салата", че
получавала трудово възнаграждение за дейността -1000, почивка в работния
ден – 1 час, че има 1 почивен ден в седмицата, посочено е в делкарацията /в
2
превод/ името на лицето – А.К..
За това, че дружеството в качеството си на работодател е допуснал
О.К., гражданин на трета държава –Украйна да престира труд без да е
сключен в писмена форма трудов договор между страните по трудово
правоотношение – работник и работодател, срещу "СИРИУС - 49" ЕООД,
ЕИК ********* бил съставен АУАН № 03 – 2100067/24.09.2021 г., предявен и
връчен на упълномощено лице.
Срещу АУАН не са постъпили възражения в предвидения от закона
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
АНО въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП № 03 –
2100067/29.09.2021 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства:
Като събрани по реда на НПК следва да се ценят писмените
доказателства по делото - АУАН, констативен протокол, уведомление,
декларация и др.
Като непротиворечиви, логични и добросъвестни, съдът кредитира
показанията на св. Ж. Г., св.М. Ж., св.Е.Ж..
Съдът, както с оглед изложените от страните доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните изводи:
При провеждане на АНП са допуснати съществени нарушения на
3
процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законо
установения срок. В АУАН и НП обаче, не са описани всички факти,
относими към съставомерните признаци на нарушението. Посочен е правният
извод, че "СИРИУС - 49" ЕООД, ЕИК ********* е работодател, но не са
посочени фактите, от които е направен този извод. Посочено е, че О.К. била
допусната до работа, при това на длъжност "готвач", но не са посочени
фактите, въз основа на които може да се направи това заключение. Не се
подкрепя с фактическо описание и твърдението, че тя престира труд, нито че
е налице трудово правоотношение. Описано е единствено, че е имало
договорено работно време, трудово възнаграждение и почивки, но не се сочи
нищо за повторяемост на задължението за труд. Не става ясно от
фактическото описание на нарушението нито дали са били налице елементите
на трудово правоотношение, нито между кои лица. Най-вече не става ясно от
фактическото описание дали О.К. / в декларация-превод А.К./ е престирала
труд, или не, като длъжност "готвач" не съществува съгласно НКПД. В
допълнение следва да се посочи, че О. А./ К. не владее и говори български
език, а проверяващите – Г. и Ж., не владеят украинси и руски език, поради
което за съда е необяснимо по какъв начин са коресподирали помеежду си и
как е била извършена проверката и била попълнена процесната декларация
от К..
Защитата се гради именно срещу фактите и липсата на факти, пряко
относими към съставомерните признаци е съществено процесуално
нарушение, тъй като ограничава правото на защита. Поради това и същото е
достатъчно за да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
Независимо от липсата на фактическо описание, предвид събраните в
хода на съдебното производство доказателства, може да се направи изводът,
че материалният закон е приложен неправилно.
Дружеството е наказано за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, а
4
именно затова, че трудовият договор не е бил подписан в писмена форма. За
да е налице между страните трудов договор, следва да има съгласие по всички
негови параметри. Показанията на св. Г. и св.Ж., декларацията на О.К. / А.К. /
и останалите доказателства по делото, не позволяват да се направи единствен,
категоричен и безспорен извод, че между О.К. и "СИРИУС - 49" ЕООД, ЕИК
********* е било постигнато съгласие относно всички параметри на трудово
правоотношение и такива факти не са описани в обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Дружеството, обаче, не е наказано затова, че е допуснало до работа
О.К. / А.К. / без трудов договор, а е наказано по чл. 62, ал. 1 от КТ за това, че
договорът не е в писмена форма. Видно е от доказателствата, че трудов
договор не е имало, тъй като страните са били на мнение, че сключването на
такъв е недопустимо съгласно българското законодателство. Освен това, не
само не е описано, че К. е престирала труд, но и това не е доказано в хода на
АНП.
Освен това, ако Законът за трудовата миграция и трудовата
мобилност забранява сключването на трудов договор с лица от трети
държави, които имат разрешение за пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т.
2, 6-8, 10, 14, 16, 19 и 20 от ЗЧБ, то от "СИРИУС - 49" ЕООД, ЕИК
********* няма как да се иска да сключи такъв трудов договор в писмена
форма и няма как да бъде наказвано за това, че не е сключило договор в
писмена форма. Ако е налице прикрито трудово правоотношение,
дружеството следва да носи отговорност за нарушение на ЗТМТМ, а ако О.К.
е допусната до работа без да е сключен трудов договор, то следва "СИРИУС -
49" ЕООД да бъде наказано за допускането до работа без договор, а не за
това, че трудовият договор не бил в писмена форма.
При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.
143, ал. 1 АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за
сторените разноски за възнаграждение на адвокат. В съответствие с
5
правилото на чл. 78а., ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като взе предвид
приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ,
представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че
следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение,
сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото.
Видно от приложения по делото Списък с разноски, въззивникът е
направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
850.00 /осемстотин и петдесет/ лева, което следва да бъда присъдено в полза
на въззивника.
Неправилно е приложен материалният закон от АНО и нарушението
не е описано от фактическа страна, поради което НП следва да бъде
отменено. С оглед на това, следва да бъде оставено без уважение искането на
ю. к. Н. за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО Постановление № 03 –2100067/29.09.2021
г. на Д.Д., изпълняващ длъжността Директора на Дирекция "Инспекция по
труда"- Варна, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 и
чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на
"СИРИУС - 49" ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, да заплати на
"СИРИУС - 49" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 850.00 /осемстотин и
6
петдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 2960 / 2022 г. на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7