Р Е
Ш Е Н
И Е № 509
гр.Сливен, 10.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на десети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 5609 по описа за
Предмет на производството е предявен положителен
установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417, т.9 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от
длъжника, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че на
17.04.2008г. ответникът като поръчител заедно със Стефан Митков С. се задължили
солидарно да му заплатят сума в размер на 3 000 лева до предяване на издадения
запис на заповед- 10.04.2009г. След предявяването на записа на заповед му била
заплатена общо сумата в размер на 100 лева от С. М. С.. Твърди, че въпреки
многократните обещания от страна на длъжниците сумата не му била заплатена,
като поръчителя отказвал, тъй като парите ги бил взел издателя- С. М. С. и
същият дори и на него му бил дължал. След датата на
падежа сумата в размер на 2 900 лева не му била заплатена бил принуден да
образува производство по издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.9 от ГПК, за което било образувано ч.гр. дело № 571/2014г. по описа на СлРС, по
което ответникът бил депозирал възражение в срок.
Иска се от съда да признае за установено съществуване на вземането на ищеца към длъжника В.В.Х.
за сумата от 2 900 лева представляваща задължение по запис на заповед от
17.04.2018г., издаден в гр.Сливен, ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от гпк- 30.01.2014г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор, но в депозираното възражение в заповедното производство е оспорил
задължението си към ответника, като е посочил че липсват доказателства, че е
изпълнено изискването на чл. 418, ал.3 от ГПК че преди подаване на заявлението
ищецът е връчил на поръчителя покана за връщане на сумата или да му е предявен
записа на заповед. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както
петгодишната, така и кратката тригодишна давност. Позовава се и на разпоредбата
на чл. 147, ал.1 от ЗЗД, като счита че е погасено както правото му да търси
защита чрез съд, но и субективното му право. Алтернативно сочи, че не е
подписвал записа на заповед и съответно не се е задължил спрямо кредитора. Счита, че съдът следва да провери по чл. 418,
ал.2 от ГПК редовността на документа по чл. 417, ал.1, т.9 от ГПК от външна
страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Счита, че е налице съставът на чл. 147 от ЗЗД, тъй като тъй като искът срещу
длъжника не е предявен в шестмесечния срок.
Въз основа на доказателствената съвкупност по делото, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 30.01.2014 г. ищецът депозирал заявление
пред СлРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК, респ. изпълнителен лист против С. М. С. и В.В.Х., въз основа на издаден
запис на заповед от 17.04.2008 год. за сума в размер на три хиляди лева. Със
заявлението била претендирана сума в размер на 2 900 лева.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 571/2014 г. на СлРС, по което била издадена заповед за
незабавно изпълнение № 417/31.01.2014 г., съответно и изпълнителен лист от
същата дата за сума в размер на 2 900, дължима по запис на заповед, издаден на 17.04.2008
год.., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.01.2014 год..
до окончателното заплащане и разноски в размер на 359,50 лв., сторени в
заповедното производство.
Видно от отбелязването на самата заповед за изпълнение, изпълнителният лист
бил получен от заявителя на 03.02.2014 г.
Видно от служебна бележка, издадена от кмета на с. К., на 01.08.2018 год.
на ответника било връчено съобщение по изпълнително дело 20188370401097 по
описа на ЧСИ П. Г. с район на действие ОС Сливен, с което на ответника е
връчена издадената от РС Сливен заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 417/31.01.2014 г. В законоустановения срок, на 10.08.2018
год., ответникът депозирал възражение, което обусловило правния интерес на
ищеца от водене на настоящия процес.
Установява се, че на 17.04.2008 год. ответникът, като авалист, заедно със С.
М. С. като издател на запис на заповед са се задължили да заплатят сумата от 3
000.00 лева на ищеца с падеж "на предявяване". На 10.04.2009 год.
записът на заповед бил предявен за плащане на издателят Стефан С..
Исковата молба е подадена в деловодството на РС Сливен на 17.10.2018 год.
В хода на процеса е допусната, изготвена и изслушана съдебно графологична
експертиза, във връзка с направено оспорване автентичността на подписа на
ответника, положен върху процесния запис
на заповед., от заключението на която се установява, че записа на заповед носи
подписа на ответника.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните.
Съдът кредитира и заключението на
вещото лице, изготвило съдебно графологичната експертиза, тъй като същото
разполага с необходимите знания и умения в съответната област, а също и като неоспорено
от страните.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим - предявен е от
лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от
страна на длъжника.
Разгледан по същество обаче, същият
е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Съображенията на
съда за това са следните:
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния правен казус ищецът основава
вземането си от ответника на база издаден в негова полза запис на заповед.
Последният е формална, абстрактна и едностраннна сделка, която, за да е
действителна, следва да е в писмена форма и да съдържа определените реквизити,
съгл. императивната разпоредба на чл.535 ТЗ. Процесният запис на заповед съдържа
изискуемите от търговския закон реквизити, поради което го намира за редовен от
външна страна.
В настоящия казус установителен иск
е предявен не срещу издаделя на записа на заповед от 17.04.2008 год., а срешу
авалиста, посочен в записа на заповед като поръчител.
Менителничното поръчителство или авалът е едностранна, абстрактна и формална
сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя,
спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. То има самостоятелен,
неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в гражданското право,
уредено в чл. 138
и сл. ЗЗД.
Задължението на авалиста, макар и да обезпечава изпълнението на задължението на
издателя на записа на заповед, представлява самостоятелно задължение с различен
правопораждащ юридически факт, а именно отделната едностранна правна сделка - авал.
От тук следа извода,
че менителничното
поръчителство е не
съпоставимо с поръчителството
по гражданското право, поради което за авала не се прилагат разпоредбите на чл. 146, ал.
3, чл. 147
и чл. 148
ЗЗД. Ето защо, в настоящия случай
съдът не споделя доводите на ответника, че спрямо последния е приложима
хипотезата на чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Спрямо него е неприложима и разпоредбата на
чл. 148, ал.1 от ЗЗД, на която едва в писмената защита се позовава процесуалния
представител на ищеца /за пълнота следва да се отбележи, че по настоящото
производство не е представяна и съответно приемана като писмено доказателство
твърдяната като съществуваща едва с депозираната писмената защита разписка с
извършени плащания от 2011 год. и 2012 год./. А и съгласно приложимата в случая
разпоредба на чл. 532 от ТЗ към която препраща чл.537 от ТЗ давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което е извършено действието.
При установителен иск, предявен
по реда на чл.422 ал.1
ГПК за вземане срещу
издателя по запис на заповед и/или неговия авалист, се прилага специалната
тригодишна давност по чл.531 ал.1
от ТЗ. Записът на заповед с падеж на „предявяване” следва да
бъде предявен едногодишен
срок, след изтичането на
който, започва да тече тригодишният срок по чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Предявяването
на записа на заповед на издателя, е условие за настъпване изискуемостта на
вземането и спрямо авалиста. В конкретния казус, записът за заповед е предявен на
10.04.2009 год. и съответно с изтичане
на тригодишния срок - 10.04.2012 год. е
погасено по давност правото на ищеца за принудително събиране на вземането си.
По делото не се събраха
доказателства, установяващи спирането или прекъсването на давността. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист е
подадено от ищеца в РС Сливен на 30.01.2014 год.
Предвид изложеното съдът намира
предявения иск от ищеца за неоснователен поради изтекла в полза на ответника погасителна давност. Ищецът
следва да понесе отговорността за разноски, като заплати тези, сторени от
ответника, както в заповедното производство - 300.00 лева съгласно договор за
правна помощ от 09.08.2018 год., така тези сторени настоящото исково производство - 500.00 лева
съгласно договор за правна помощ от 14.01.2019 год и 103.40 лева за експертиза.
Или ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от общо 903.40
лева деловодни разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен предявеният от Д.Е.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** против В.В.Х., ЕГН **********, с адрес ***, иск по
чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК за установяване съществуването и дължимостта на
сума в размер на 2900.00 лева /две хиляди и деветстотин лева/, дължима по запис
на заповед, издаден на 17.04.2008 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.01.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, за която сума
има издадена заповед за изпълнение № 417/31.01.2014г. и изпълнителен лист от
същата дата по ч.гр.д. № 571/2014 г. на СлРС, поради изтекла погасителна давност
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК Д.Е.Д., ЕГН
********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
В.В.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
деловодни разноски от които 300 лв. / триста лева/, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 571/2014г. на СлРС и 603.40 лв. / шестотин и три лева
и 40 ст/, сторени в настоящото исково производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез
пълномощниците им.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: