Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 13. 12. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на трети декември през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6151 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.Д.М.
от *** против „Е.М.“ ЕООД ***. В молбата се твърди, че с изпълнителен лист от ***
год., издаден от *** районен съд въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № *** год. по ч. гр.
дело № *** год., ищецът И.Д.М. е бил осъден да заплати на кредитора „***“ АД, следните
суми: 22 272, 65 лв.- главница; 1 218, 22 лв.- договорна лихва за периода от
05. 10. 2010 год. до 29. 08. 2011 год.; 860, 74 лв.- санкционираща лихва от 05.
10. 2010 год. до 29. 08. 2011 год.; законната лихва върху главницата считано от
30. 08. 2011 год. до изплащане на вземането. Твърди се, че като основание за
претендираните суми заявителят в заповедното производство е посочил договор за
паричен кредит от *** год., сключен между ищеца и „***“ АД и извлечение от
счетоводната книга на банката- кредитор. Твърди се, че въз основа на така
издаденото изпълнително основание, при *** с рег. № *** и район на действие ***ския
окръжен съд ***, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № *** за
принудително събиране на посочените в листа суми. Твърди се, че в молбата си за
образуване на изпълнително дело взискателят „***“ АД е посочил, че желае да бъде образувано изпълнително
дело срещу длъжника, отразен в изпълнителния лист от *** год., издаден от ***районен
съд, като *** следва да извърши справки за имущественото състояние на длъжника
и при установяване на имущество, или вземания, същото следва да бъде
запорирано. Твърди се, че по изпълнителното дело са извършени справки относно
имущественото състояние на длъжника и е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Твърди се, че в поканата за доброволно изпълнение с изх. №*** год. не
е посочен способ на принудителното изпълнение на вземането. Твърди се, че след
изпращането на поканата, на ***год., е било предприето последното валидно
изпълнително действие по делото, чрез издаването на запорно съобщение от същата
дата, до *** ***, с което *** е наложил запор върху МПС- лек автомобил с рег.№ ***,
като самият запор не е ефективно наложен, видно от отговор от ******, ***,
постъпил по изпълнителното дело на *** год. Твърди се, че следващото действие
по изпълнителното дело от страна на взискателя е предприето едва на ***год.,
чрез подадена от неговия процесуален представител молба за извършване на
справка за наличие на банкови сметки и налагане на запор, ако такива бъдат
установени от ***. Твърди се, че на *** год. по изпълнителното дело е постъпила
молба за конституиране на нов взискател по делото- „Е.М.“ ЕООД, което се е легитимирало като правоприемник на
първия взискател по делото „***“ АД, въз основа на договор за цесия от *** год., с който
банката е прехвърлило своето вземане на новия кредитор „Е.М.“ ЕООД. Твърди се,
че на *** год. с постановление *** е прекратил изпълнителното производство на
основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК поради постъпила молба от взискателя „Е.М.“ ЕООД от *** год. Твърди се, че с молба,
постъпила в деловодството на *** на *** год., „Е.М.“ ЕООД е поискало образуването на ново изпълнително дело
срещу ищеца в настоящото производство И.Д.М., въз основа на изпълнителния лист,
издаден на *** год. срещу него от ***районен съд по ч. гр. дело № ***год. и въз
основа на договора за цесия, посочен по- горе, от *** год. Твърди се, че въз
основа на посочената молба при *** с рег. № ***с район на действие ***ския
окръжен съд *** е било образувано изпълнително дело ***, като на ищеца в
настоящото производство И.Д.М. е била изпратена покана за доброволно изпълнение
изх.№ ***год., връчена му чрез куриер на *** год. Твърди се, че претендираното
вземане на кредитора „Е.М.“ ЕООД към ищеца в настоящото производство е погасено
по давност и не подлежи на принудително изпълнение. Твърди се, че съгласно чл.
110 от ЗЗД с изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Твърди се, че според разпоредбата на чл.
116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника, с
предявяването на иск и с предприемането на действия по принудително изпълнение
на задължението. Твърди се, че последното валидно действие, с което е
прекъсната давността спрямо вземането по изпълнителен лист от *** год., издаден
от ***районен съд въз основа на заповед за незабавно изпълнение № *** год. по
ч. гр. дело № ***год., е предприето на *** год. чрез издаването на запорно
съобщение за налагането на запор върху МПС с рег.№ ***, като изпълнителното
производство спрямо вземането е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК по силата на закона на *** год., поради непредприемането на изпълнителни
действия от страна на взискателя и *** в този времеви период. Твърди се, че от
предприемането на последното валидно изпълнително действие- ***год.- до ***год.,
когато новият кредитор е предявил молбата си за образуване на ново изпълнително
дело, петгодишния давностен срок, предвиден в чл.110 от ЗЗ е изтекъл и в този
смисъл към момента на образуване на изпълнително дело № ***, вземането на кредитора
е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че вземането на последното в размер на 22 272, 65 лв., произтичащо от
договор за потребителски паричен кредит и изпълнителен лист от *** год.,
издаден по ч. гр. дело № *** год. по описа на ***районен съд, е погасено по
давност и не подлежи на принудително изпълнение. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът „Е.М.“ ЕООД *** ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че с
издадена по ч. гр. дело № *** год. по описа на ***районен съд заповед № ***
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е било разпоредено ищецът в настоящото производство И.Д.М. да заплати на „***” АД *** следните суми: сумата от 22 272, 65 лв.-
главница, сумата от 1 218, 22 лв.- договорна лихва за
периода от 05. 10. 2010 год. до 29. 08. 2011 год., сумата от 860, 74 лв.- наказателна лихва за
периода от 05. 10. 2010 год. до 29. 08. 2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 30. 08. 2011 год. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 1 324, 25 лв.
Безспорно по делото е, че на
основата на горната заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист от *** год. по молба на „***” АД е било образувано изп. дело № *** год. по описа на ***Ц.Н. *** действие ***ския окръжен съд. Безспорно по
делото е, че с постановление от *** год. като взискател по горното изпълнително
дело е било конституирано ответното дружество „Е.М.“ ЕООД.
Безспорно по делото е, че с постановление от *** год. на основание чл. 433 ал. 1
т. 2 от ГПК *** Ц.Н. е прекратил производството по изп. дело № *** год.
Безспорно по делото е, че
след прекратяването на горното изпълнително производство на основата на
издадения изпълнителен лист по ч. гр. дело № *** год. по описа на ***районен
съд ответникът „Е.М.“ ЕООД е инициирал образуването на изп. дело № ***/ ***год. по описа
на *** Ц.Н. *** действие ***ския окръжен съд.
При така изложените безспорни факти се налагат
следните правни изводи:
Претенцията на ищеца И.Д.М. намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за
отрицателен установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е
наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния
случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното
вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр.
дело № ***год. по описа на ***районен съд. Това води до извода, че предявеният
иск за недължимост на въведената като предмет на делото сума от 22 272, 65
лв. е процесуално допустим, а по същество и основателен. На първо място в тази
връзка следва да се отбележи обстоятелството, че процесното вземане произтича
от сключения между „***” АД и ищеца И.Д.М. договор за потребителски паричен кредит от *** год. Издаването на заповед по реда
на чл. 417 от ГПК за това вземане не води до прекъсване на давността, доколкото
правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исковия процес. Следователно в случая погасителната
давност по отношение на вземането на „***” АД е била прекъсната на *** год. с издаването на изпълнителен лист, с който е
признато правото на принудително изпълнение, и от този момент е започнала да
тече нова погасителна давност. По образуваното изп. дело № *** год. по описа на *** Ц.Н. в продължение на повече от две години /след
наложен запор на МПС от ***год./ взискателят „***” АД не е предприел никакви
действия по движението на изпълнителния процес. При това положение следва да се
приеме, че изпълнителното производство е прекратено ex lege поради перемпция на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на *** год. и поради тази причина всички
изпълнителни действия по него се считат обезсилени по право и не произвеждат
процесуални и материални последици относно погасителната давност в отношенията
между взискателя и длъжника /срв. т. 10
от тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по тълк. дело № 2/ 2013 год.,
ОСГТК/. Казано с други думи, в хипотезата на прекратяване поради перемпция не
може да се говори за валидни изпълнителни действия и погасителната давност не
може да се счита прекъсвана на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. Тук е мястото
да се посочи, че позоваването от страна на ответното дружество на разясненията,
дадени в решение
№ 170- 2018- IV г. о., е несъстоятелно.
Касае се за изолирано съдебно решение, което не е задължително за съдилищата, и
което влиза в явно противоречие с други постановени решение на ВКС на РБ /напр.
решение № 269- 2016- III г. о. и решение № 451- 2016- IV г. о./, които са
категорични, че при разрешаването на правния спор следва да се съобразят не
постановките на ППВС № 3/ 18. 11. 1980 год., а
възприетото ново задължително тълкуване на закона.
Съобразявайки гореизложеното,
съдът счита, че след издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора /***год./
са изтекли повече от пет години, в рамките на които не са били осъществени
факти, водещи до спиране или прекратяване на погасителната давност по отношение
на процесното вземане. При това положение обоснована е тезата на ищеца, че
задължението му за главница е било изцяло погасено. Ирелевантно за предмета на
спора се явява последващото изп. дело № ***/ ***год., доколкото същото е образувано след изтичането на петгодишния
давностен срок. Единственият юридически факт, който би могъл доведе до
отпадането на правните последици от изтичането на давността, се явява отказът
на длъжника от изтекла давност по смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но настоящият
случай не е такъв.
Горното позволява да се
обобщи, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 22 272, 65 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 2 090, 90 лв. Договореното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е в минималния размер,
предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице
предпоставките за неговото намаляване.
По изложените съображения ***ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, че вземането му срещу ищеца И.Д.М.,
ЕГН **********, в размер на сумата от 22 272, 65 лв., представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит от *** год. и изпълнителен лист от *** год., издаден по ч. гр. дело № ***
год. по описа на ***районен съд, която сума е предмет на изпълнение по образуваното изп. дело № ***/ ***год.
по описа на *** Ц.Н. *** действие ***ския окръжен съд, е погасено по давност и не подлежи на принудително
изпълнение.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ******, представлявано от ***, да заплати на И.Д.М. от ***, ЕГН **********,
направените деловодни разноски в размер на 2 090, 90 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ***ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: