Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                 № 347, 25.06.2018 год, Гр.Търговище

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Търговищкият районен съд, шести състав, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Ж.И. ,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 136 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното : 

    

Предявен е иск за установяване на трудов стаж, с правно основание   чл. 357  от КТ във вр. с чл.1 и сл. от ЗУТОССР.

 

Ищцата моли да се постанови решение, с което да бъде признат за установен по отношение на ответника, трудовия й стаж в периода 01.03.1968 год. – 31.01.1974 год. и от 01.10.1974 год. – 30.11.1974 год., когато твърди, че е работила на длъжност „полски работник” в ТКЗС –с.З, общ.Търговище тъй като в документите и ведомостите, удостоверяващи стажа за тези периоди и предадени за съхранение при ответника от работодателя  липсвали данни за положения от нея труд в посочените периоди. В съдебно заседание поддържа молбата, чрез процесуален представител.

В едномесечния срок ответникът ТП на НОИ-гр.Търговище  е депозирал писмен отговор . В отговора предявения иск е оспорен като неоснователен, като се твърди, че ищцата е подавала заявления до ответника на няколко пъти от 2011 год. насам, като за същия период визиран в исковата молба е претендирала, че е работила при други работодатели. Ответника счита и че предвид възрастта на ищцата същата няма как да е работила и полагала трудов стаж в процесния период. В съдебно заседание редовно призован не изпраща представител.

 

            Съдът,след преценка на събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

От представените по делото удостоверение от 05.01.2018 год. на ТП на НОИ и уведомително писмо от 05.01.2018 г. на ТП на НОИ  се установи, че в архивохранилището на ТП на НОИ са предадени ведомостите и документите установяващи стажа при на работодателя ТКЗС с.З, като е безспорно, че същия е прекратил дейност и няма правоприемник, но в документите липсват данни за положен трудов стаж от ищцата в периода месец януари 1968 год. – януари 1974 год. и в периода месец октомври 1974 год.- месец ноември 1974 год.01.01.1976г. до 31.12.1977г. От приложеното на л.6 Удостоверения УП-13 издадено от ТП на НОИ се установи, че на ищцата е издадено удостоверение за положения трудов стаж в ТКЗС с.З. за февруари 1974 год.-април 1974 год., месец май 1974 год. , юни 1974 год. – септември 1974 год. и месец декември 1974 год., като в удостоверението е посочено, че данните за трудовия стаж се издават въз основа на изплащателните документи, предадени за съхранение, намиращи се в ТП на НОИ Търговище. По делото е приложена декларация по чл.8 от ЗУТОССР, изходяща от ищцата, с която е потвърдила истинността на изложените в молбата й обстоятелства, касателно трудовия й стаж. От приложените по делото писмени доказателства, представени от ответника е видно, че от 2011 год. и до настоящия момент ищцата е подавала искания за установяване на трудов стаж за идентични с посочените в молбата периоди при различни работодатели, като поради липса на данни и е отказвано издаване на удостоверение от ответника, както и че за октомври 1974-ноември 1974 год. има данни, че ищцата е работила , но при друг работодател,а не в ТКЗС с.З. Въпреки дадените от съда указания ищцата да представи писмени доказателства ,които да установят вероятността на трудовия стаж, издадени от работодателя и изброени в чл.6 от ЗУТОССР такива не се  представиха. Искането на ищцата за събиране на гласни доказателства съдът е отхвърлил, на осн. чл.6, ал.1 от ЗУТОССР.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 т.3 и сл. от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. По реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Според чл.3, ал.2 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящото дело, работодателят на ищеца – ТКЗС с.З е закрито, без правоприемник към момента на предявяване на иска и същия е предявен само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

В текста на чл.5 от закона е посочено кога този иск е допустим, като в случая конкретно приложима е нормата на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, съгласно която когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Такова е удостоверение е приложено по делото и от него се установи, че в архивното стопанство на ТП на НОИ – гр.Търговище липсват данни за трудовия стаж на ищеца за претендирания период, в предадените от работодателя изплащателни документи. Въз основа на това доказателства, съдът счита иска за допустим.

В чл. 6 от ЗУТОССР се урежда допустимостта на свидетелски показания при разглеждането на тези искове за установяване на трудов и осигурителен стаж. В нормата се казва, че не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства от страната, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа, като в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат : 1. трудов договор; 2. уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; 3. допълнителни споразумения; 4. заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; 5. трудови книжки; 6. осигурителни книжки; 7. решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; 8. договори за възлагане на управление и контрол; 9. други подобни документи. Съгласно трайната съдебна практика изброяването в закона не е изчерпателно и могат да се представят и други документи, извън изброените в чл.6, ал.2 от ЗУТОССР, но пак следва да изхождат от работодателя/осигурителя при когото ищеца твърди, че е работил. В този смисъл са Решение № 265 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК и др. По делото не се представиха никакви писмени доказателства, които да са издадени от работодателя ТКЗС с.З и то по време на полагане на стажа, който иска да установи ищцата. В конкретния случай, ищцата е заявила още в исковата молба, че не разполага с какъвто и да е документ от подобен характер и е поискала събиране на гласни доказателства, но на осн. чл.6, ал.1 от ЗУТОССР не съществува процесуална възможност за установяване на трудовия стаж, чрез разпита на посочената от нея свидетелка. Нормативната документация не предвижда и заместването на липсващата документация по чл. 6, ал.2, т.1-9 от ЗУТОССР с едностранното декларативно изявление на ищеца по  чл. 8 от ЗУТОССР. Декларацията не е в обхвата на необходимата документация по чл. 6, ал.2 от ЗУТОССР и изискването й от съда има само спомагателна доказателствена функция, т.е. за отстраняване на неяснота, съмнение и противоречие в останалия доказателствен материал по делото, които условия не са налице в настоящата хипотеза, като именно поради това представената по делото декларация от ищцата не може сама по сибе си да е достатъчна за установяване на трудов стаж по този ред. Предвид горното, по иска не е проведено пълно и главно доказване, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставките за неговото уважаване.

Ето защо съдът счита, че предявения иск за установяване на трудов стаж в процесните периоди е недоказан и неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Разноски по делото не се дължат, тъй като съгласно чл.9, ал.3 от ЗУТОСПСР, по делата за установяване на трудов стаж, не се плащат такси и разноски от ищеца.

 

                                    Водим от горното, съдът

 

                                         Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от В.Д.П., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник а..Н.С. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 8 иск за признаване на установено, на основание чл.1, ал.1, т.3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на Териториално поделение на Национален Осигурителен Институт - гр.Търговище, че е полагала труд и придобила трудов стаж, при  осем часов работен ден и трудово възнаграждение в размер на 85 лв., в периода 01.03.1968г. - 31.01.1974 и от 01.10.1974 год. – 30.11.1974 год. на длъжност “полски работник” в ТКЗС с.З, общ.Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Търговищки районен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: