Решение по дело №352/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 14 октомври 2019 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20197260700352
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 662

14.10.2019 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Диана Динкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №352 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на К.С.Г. ***, срещу Заповед №272з-736/28.02.2019 г. на Директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.   

Жалбоподателят считал заповедта за незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъобразяване с целта на закона, а наложеното му дисциплинарно наказание считал за явно несправедливо. Твърди, че на 28.11.2018 г. дал обяснения по извършващата се проверка, без да му бъде разяснено за какво „извършено“ от него нарушение на служебната дисциплина всъщност била образувана проверката и без да му били посочени конкретни въпроси за изясняване на фактическата страна на твърдяното нарушение. С изготвената обобщена справка по приключилата проверка се запознал на 21.12.2018 г., но към настоящия момент не бил надлежно запознат с целия доказателствен материал, а бил уведомен само от данните, посочени в обобщената справка.

Оспорващият сочи, че в процесната заповед не били изяснени обстоятелствата по какъв начин той бил възразил на дадените указания от прокурора, или ги бил оспорил по някакъв начин. Всъщност актът на наблюдаващия разследването прокурор, с който били дадени писмените указания по разследването, не бил цитиран никъде в процесната заповед и изобщо не ставало ясно кой е този акт, какви са в действителност указанията, кога актът му е бил връчен и какво е било дължимото поведение съгласно него, и в какви срокове тези указания следвало да бъдат изпълнени. Налице били допуснати съществени противоречия в обстоятелствената част на процесната заповед, като от една страна се твърдяло, че в срока от 07.12.2017 г. до 28.06.2018 г. служителят не бил изпълнил писмени указания на прокурора до разследващия орган, а на следващо място се твърдяло, че описаното деяние представлявало „забавено изпълнение на заповед“.

В жалбата се излага съображението, че разпоредбата на чл.199, ал.1, т.3, предл.2-ро от ЗМВР предвиждала хипотези на забавено или лошо изпълнение на заповед, издавана от ръководни служители от системата на МВР, а не на писмени указания на наблюдаващ прокурор, в подкрепа на което се цитират чл.199, ал.1 и ал.2 от НПК, и чл.5, ал.1 от Инструкцията от 2015 г. на МВР за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания. Твърди се, че от описанието на нарушението, посочено в процесната заповед, не можело да бъде обосновано извършено нарушение по смисъла на чл.194 от ЗМВР, а ангажирането на дисциплинарната отговорност на служител на МВР за дейността му като разследващ орган било недопустимо да се извършва по реда на чл.194 и сл. от ЗМВР. Извършвайки това, органът по чл.204 от ЗМВР постановил акта в противоречие със закона и било налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на процесната заповед.

На следващо място в жалбата се твърди, че при издаване на оспорената заповед били допуснати съществени нарушения на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като повечето от реквизитите на акта липсвали, или не отговаряли на действителността. В заповедта не било посочено конкретното място на нарушението, не било посочено ясно и недвусмислено времето, през което е извършено нарушението и цялостна фактическа обстановка. У жалбоподателя възниквало силно объркване за какво точно нарушение на служебната дисциплина бил наказан, дали всички изброени в заповедта нарушения представлявали едно общо такова, или не. Считал, че била налице неяснота относно броя на извършените дисциплинарни нарушения и неяснота относно наложеното наказание,  във връзка с това за кое точно нарушение се отнасяло.

Оспорващият твърди, че от страна на дисциплинарно наказващия орган не било изпълнено задължението по чл.206, ал.1 от ЗМВР, тъй като първите „писмени обяснения“ от негова страна, от дата 28.11.2018 г., били изготвени преди изготвяне на обобщената справка от дата 21.12.2018 г., с която се установявало извършено ли е дисциплинарното нарушение и в какво се изразявало то. Не били спазени и сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Доколкото дисциплинарното нарушение било установено с изготвената обобщена справка с рег.№272р-24969 от 21.12.2018 г. по приключилата проверка, то двумесечният преклузивен срок за налагане на наказанието от откриването бил изтекъл към 21.02.2019 г.

Освен това оспорващият считал, че не бил извършил описаното дисциплинарно нарушение, в каквато насока излага подробни доводи относно предприетото от него по възложеното му разследване по досъдебно производство №1205/2016 г. по описа на РУ МВР – Хасково.

Твърди се, че процесната заповед не била съобразена и с целта на закона, като бил нарушен принципът на съразмерност, а при налагане на наказанието не било взето под внимание цялостната натовареност по разследването на досъдебни производства и възможността служителят да използва редовно годишния си отпуск.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, Директор на ОДМВР – Хасково, чрез пълномощника си в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.  

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

До Началника на отдел „Разследване” при ОДМВР – Хасково е постъпило писмо вх.№1970зм-1205/16 от 16.07.2018 г. (с изх.№2138/2016 г. от 11.07.2018 г. на Районна прокуратура – Хасково), с което прокурор М. К. го уведомява, че разследването по досъдебно производство №1205/2016 г. по описа на РУ на МВР – Хасково, пр.пр.№2138/2016 г. по описа на РП – Хасково, се извършва от разследващ полицай К.Г., като делото е върнато за доразследване от дата 30.11.2017 г., с дадени писмени указания, изброени в шест точки. Сигнализира, че без да бил изпълнил пет от общо шестте точки от указанията, разследващият полицай К.Г. бил „приключил“ делото без да докладва разследването, и същото било изпратено в Районна прокуратура с мнение за спиране на основание чл.244, ал.1, т.3 от НПК. В писмото е посочено, че разследващият полицай бил отстранен от делото с постановление от 11.07.2018 г. поради това, че не можел да осигури правилното провеждане на разследването, счита се, че с бездействието си същият е допуснал неоправдано забавяне на наказателното производство и се моли за извършване на проверка на работата му като разследващ полицай по посоченото дело.

Повторно за същото прокурор М. К. е сигнализирал и с писмо вх.№272000-15148/30.10.2018 г., адресирано до Директора на ОДМВР – Хасково.

Със Заповед УРИ 272з-2733/02.10.2018 г. на Директора на ОДМВР – Хасково е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите с писмо рег.№2138/11.07.2018 г. на районен прокурор М. К. при РП – Хасково данни относно допуснати дисциплинарни нарушения от К.С.Г. – старши разследващ полицай, по водене на разследването и движението на производството по досъдебно производство 1205/2016 г. по описа на РУ МВР – Хасково. Проверката е възложена на Комисия в състав: председател – Ж. Д. Ж.– главен разследващ полицай началник на отдел „Разследване“ при ОДМВР – Хасково и членове И. Г. Р. – главен инспектор, Началник РУ Хасково при ОДМВИР – Хасково и Г. Н. Д.– главен разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОДМВР – Хасково.

След текста на заповедта е отразено, че на 05.10.2018 г. К.С.Г. се е запознал с нея срещу подпис.

По Докладна записка от 28.11.2018 г. на член на Комисията, със Заповед УРИ №272з-3027/28.11.2018 г. на Директора на ОДМВР – Хасково срокът на проверката е удължен до 21.12.2018 г.

Във връзка с извършването на разпоредената проверка, с писмо от 14.12.2018 г. гл.разследващ полицай Г.Д.е поискал от Районна прокуратура – Хасково да бъде разрешено на Комисията да се запознае с досъдебно производство 91/2018 г. на ОСлСл Хасково и при нужда да бъдат предоставени заверени материали от същото за прилагане по преписката, за което е получил разрешение от прокурор на основание чл.198, ал.1 от НПК от дата 19.12.2018 г.

Относно резултатите от запознаването с ДП 91/2018 г. по опис на Окръжна следствена служба Хасково (ДП 1205/2016 г. по описа на РУ – Хасково), е изготвена Докладна записка УРИ №272р-24969/21.12.2018 г. от гл.разследващ полицай Г. Н. Д..

В Докладната записка е посочено, че след запознаване с материалите по делото се установило, че на 31.11.2017 г. наблюдаващият прокурор е дал указания на водещия разследването ст.разсл.полицай Кр.Г. за разпит като пострадали на полицейските служители Д. Д., Д. В., К. И., В. Х., И. М., К. Д.и П. К.. Да се изискат кадрови справки на служителите К. Д.и П. К.. Също така са дадени указания да се разпитат пред съд Г. (правилното име е Д.) Щ. и синът му Г. Щ.. Още да се извърши разпознаване на живо от Г. Щ.на обв.лице Г. П. Н. (съдът отбелязва, че според писмо вх.№1970зм-1205/16 от 16.07.2018 г. на прокурор М. К., досъдебното производство е водено срещу Х. Д. А., а указанията под точка 3 са: „Да се извърши разпознаване на живо от Г. Щ.на обвиняемия и Г. П. Н.“). Прокурорът е постановил да се разпитат пред съдия и свидетелите В. И. В.и Г. С. С.. След дадените указания на 31.11.2017 г. делото е изпратено в РУ – Хасково и на 07.12.2017 г. същото е получено от ст.разсл.полицай К.Г.. На 08.01.2018 г. е проведен първия разпит от указаните от прокурора. Съответно на дати 17.01.2018 г., 18.01.2018 г. са извършени още два разпита на свидетели по делото. На дати 14.03.2018 г. и 15.03.2018 г. са проведени още два разпита на свидетели. Следващите следствени действия са разпити на свидетели и са проведени на 16.04.2018 г., на 28.05.2018 г., на 05.06.2018 г. и 15.06.2018 г. Това са разпити на полицейски служители които са поредни и са дадени изрични указания за провеждането им. Междувременно е изискана и са приложени по делото кадрови справки за полицейските служители. Било проведено щателно издирване на свидетеля Г. Й. С.като за това има изискани справки от местата за лишаване от свобода, следствените арести, има изготвена справка за задгранично пътуване на лицето, търсен е на адрес. В последствие на 22.06.2018 г. с телеграма лицето е било подадено за обявяване за ОДИ и на 28.06.2018 г. с телеграма УРИ 1970р-21923/2018 г. от ст.разсл.полицай К.Г. е било обявено. Поради тази причина, че лицето не е било открито на домашния си адрес не са проведени действията с указани от наблюдаващия прокурор. За периода от 07.12.2017 г. до 28.06.2018 г. в действителност не са проведени разпити пред съдия на свидетелите Г. Щ., Д. Щ. и В. В.. Също така не е извършено разпознаване на живо на обвиняемия Г. Н. от Г. Щ.. На 28.06.2018 г. ст.разсл.полицай К.Г. е изготвил заключително мнение за приключване на делото и е изпратил същото в РП – Хасково. По делото липсва кореспонденция с РП – Хасково за това дали преди приключване е било изпратено на доклад по чл.226 от НПК.

Под УРИ №272р-22933/28.11.2018 г. до Главен разследващ полицай ОДМВР – Хасково е депозирано Сведение (л.38) от К.С.Г., в което същият дава обяснения относно Заповед с рег.№272з-2733/02.10.2018 г., като посочва какви действия е извършил като разследващ полицай по досъдебно производство №1205/2016 г. и защо ги счита за правилни и целесъобразни.

Върху Сведението е поставена подписана резолюция от Директора на ОДМВР – Хасково „Приех обяснението“ с дата 11.02.2019 г.

В представената по делото дисциплинарна преписка се съдържат също Типова длъжностна характеристика на длъжността Младши разследващ полицай – старши  разследващ полицай в ОДМВР в отдел „Разследване“ при ОДМВР (изпълнителска длъжност, специфично наименование инспектор) и Кадрова справка на К.С.Г. – старши разследващ полицай в РУ, сектор „Разследване РУ – Хасково“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Хасково, както и отговор УРИ 272000-10778/03.08.2018 г. от Началник отдел Разследване до РП – Хасково на писмо рег.№2306/18.04.2018 г. и два броя Справки – от 02.08.2018 г. и от 04.10.2018 г., изготвени от старши разследващ полицай К.С.Г. за всички водени от него досъдебни производства, изпратени след изискване до прокурор М.К. от Районна прокуратура – Хасково.

Назначената дисциплинарна Комисия е изготвила и подписала Справка УРИ: 272р-24969/21.12.2018 г., адресирана до Директора на ОДМВР – Хасково, в която са изложени констатациите от извършената проверка.

Според отразеното в Справката, след запознаване с материалите по досъдебното производство е установено, че не е проведен разпит пред съдия на свидетеля Г. Щ., не е проведен разпит пред съдия на свидетеля Д. Щ., не е проведен разпит пред съдия на свидетеля В. В., не е извършено разпознаване на живо от свидетеля Г. Щ.на обвиняемото лице по делото Ат., както и не е извършено разпознаване на живо на обвиняемия от свидетел Г. П. Н..

Комисията е констатирала, че липсват документално доказателства през целия период от 07.12.2017 г. до 28.06.2018 г. да е направен опит да са търсени свидетелите Г. Щ., Д. Щ. и Г. П., т.е. не са им връчвани призовки, въпреки което водещият разследването по ДП 1205/2016 г., ст.разследващ полицай К.Г. е приключил делото, като е изготвил заключително мнение за това, без същото да е докладвано съгласно установения в чл.226 от НПК ред за това на наблюдаващия прокурор.

Комисията е приела, че ст.разследващ полицай К.Г. не е изпълнил дадените писмени указания от прокурора по делото да бъдат проведени разпити пред съд на свидетелите Г. Щ., Д. Щ., В. В., не е извършил разпознаване на живо на обвиняемия Атанасов от свидетеля Г. Щ., не е установил по надлежния ред свидетеля Г. П. и не е извършено разпознаване на живо от същия на обвиняемия А. по делото въпреки проведеното разследване, не е докладвал писмено делото преди приключване на същото за периода от фактическото получаване на делото от 07.12.2017 г. до 28.06.2018 г., или в продължение на седем месеца.

Комисията е направила предложение на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР за установено нарушение на служебната дисциплина – за забавено изпълнение на заповед, изразяващо се в това, че не е изпълнил указанията на наблюдаващия прокурор по ДП 1205/2016 г. по описа на РУ – Хасково, с което нарушил разпоредбата на т.II от Типова длъжностна характеристика на длъжността Младши разследващ полицай – старши разследващ полицай и чл.197 от НПК.

Видно от саморъчното отразяване под текста на Справката, на 07.02.2019 г. служителят е удостоверил с подписа си, че се е запознал с нея. Вписал е възражение, че комисията не е взела предвид общата му натовареност към периода, през който е провеждал разследването по това досъдебно производство.

Върху Справка УРИ: 272р-24969/21.12.2018 г. е поставена резолюция от дата 11.02.2019 г. на Директора на ОДМВР – Хасково „Н-к СКАПОЧР за становище и доклад“.

До К.Г. е отправена Покана рег.№272р-2793, връчена му на 07.02.2019 г. в 16.10 часа, с която е поканен за даване на писмени възражения/сведения по повод образуваната дисциплинарна проверка, приключила с обобщена справка 272р-24969/21.12.2018 г. в срок до 08.02.2019 г.

Под УРИ №272р-3108/12.02.2019 г. до Главен разследващ полицай ОДМВР – Хасково е депозирано Сведение (л.54) от К.С.Г., в което същият дава обяснения относно дисциплинарното разследване и становището на Комисията, като изброява досъдебните производства, с които е бил натоварен в периода месец януари – месец юни 2018 г. по месеци, като моли да се обърне внимание на времето, необходимо за приключването на тези производства и че следвало да бъде взета предвид цялостната му натовареност.

Върху Сведението е поставена подписана резолюция от Директора на ОДМВР – Хасково „Приех обяснението“ с дата 12.02.2019 г.

Във връзка с дадените от служителя обяснения Комисията е подписала Становище Рег.№272р-3110/12.02.2019 г., в което е посочено, че е извършена проверка за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. и видно от справката за натовареност на разследващите полицаи в отдел „Разследване“ на ОДМВР – Хасково и сектор „Разследване“ на РУ – Хасково се установява, че служителите на отдела и сектора са работили и приключили аналогичен брой досъдебни производства като служителя К.Г., и Комисията предлага да бъде потвърдено направеното със Справката предложение за налагане на дисциплинарно наказание на същия служител.

На 12.02.2019 г. Директорът на ОДМВР – Хасково се е запознал със Становището на Комисията.

Със Заповед №272з-736/28.02.2019 г. Директорът на ОДМВР – Хасково, на основание чл.199, ал.1, т.3, във вр. чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР; чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, налага на инспектор К.С.Г. – ст.разследващ полицай в сектор „Разследване“ (РУ – Хасково) към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Хасково, дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

В заповедта е посочено, че ст.разследващ полицай К.С.Г., на когото е било възложено разследването на ДП №1205/2016 г. по описа на РУ – Хасково, не е изпълнил писмените указания на наблюдаващия прокурор по делото да бъдат проведени разпити пред съд на свидетелите, посочени в справка УРИ 272р-24969/21.12.2018 г. от извършената проверка, не е провел разпознаване на живо на обвиняемия по делото, не е установил по надлежния ред свидетеля Г. П. и не е извършено разпознаване от същия на обвиняемия, не е докладвал писмено делото преди приключване на същото за периода от фактическото получаване на делото – 07.12.2017 г. до 28.06.2018 г. или в продължение на 7 (седем) месеца, с което си бездействие е нарушил чл.197 от Наказателно-процесуалния кодекс („Писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение“) и т.II от Типова длъжностна характеристика на длъжността младши разследващ полицай – старши разследващ полицай в ОДМВР в отдел „Разследване“ при ОДМВР, а именно „Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените досъдебни производства, като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК“, като деянието представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.199, ал.1, т.3, а именно „забавено изпълнение на заповед“.

Заповедта е връчена на служителя срещу подпис на 07.03.2019 г., а жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд – Хасково на 20.03.2019 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР. Директорът на Областна дирекция на МВР – Хасково е ръководител на основна структура по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР и в правомощията на същия е да наложи наказание по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР – „писмено предупреждение“, на служител на изпълнителска длъжност, какъвто е жалбоподателят.

Настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения относно формата и задължителните реквизити на оспорения акт.

Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

В процесния случай от фактическа страна в заповедта са изброени няколко деяния, осъществени под формата на бездействие: неизпълнение на писмените указания на наблюдаващия прокурор по делото да бъдат проведени разпити пред съд на свидетели, посочени в справка УРИ 272р-24969/21.12.2018 г.; непровеждане разпознаване на живо на обвиняемия по делото; неустановяване по надлежния ред свидетеля Г. П.; неизвършено разпознаване на обвиняемия от свидетеля Г. П.; недокладване писмено делото преди приключване на същото.

Всички тези бездействия са възприети като нарушаване едновременно на чл.197 от Наказателно-процесуалния кодекс и на цитираните в Заповедта задължения на служителя, залегнали в т.II от длъжностната характеристика за длъжността му.

В заповедта не е посочено формално място на нарушението, както и времето на извършване на всяко от изброените деяния, като не се съдържат включително данни относно срока за изпълнение на всяко от дадените от наблюдаващия прокурор писмени указания, след изтичането на който указанието да се счита неизпълнено.

Освен това по отношение имената на неразпитаните пред съд свидетели е извършено препращане към съдържанието на Справка УРИ 272р-24969/21.12.2018 г., което по принцип е допустимо, но в конкретния случай в отделните абзаци на Справката са обективирани различни констатации – от една страна за непроведен разпит пред съдия на свидетелите Г. Щ., Д. Щ. и В. В., а от друга – за липса на данни да са търсени свидетелите Г. Щ., Д. Щ., Г. П., при което се създава неяснота относно конкретните свидетелите, които разследващият полицай К.Г. е следвало да разпита пред съдия в изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор.

Въз основа на данните в дисциплинарната преписка, неясно е и задължението на служителя относно провеждането на разпознаване. В писмото на прокурор М. К. е вписано, че на разследващия полицай е дадено указание „да се извърши разпознаване на живо от Г. Щ.на обвиняемия и Г. П. Н.“; в Докладна записка УРИ №272р-24969/21.12.2018 г. от гл.разследващ полицай Г. Н. Д.е посочено, че дадените указания са „да се извърши разпознаване на живо от Г. Щ.на обв.лице Г. П. Н.“, а в Справката на Комисията е вписано, че служителят „не е извършил разпознаване на живо на обвиняемия Атанасов от свидетеля Г. Щ., не е установил по надлежния ред свидетеля Г. П. и не е извършено разпознаване на живо от същия на обвиняемия А.“, докато с обжалваната Заповед служителят е наказан за това, че не е извършено разпознаване от свидетеля Г. П. на обвиняемия. При тези противоречиви твърдения, и при непредставяне в дисциплинарната преписка на конкретните писмени указания на прокурора, които се твърди да не са изпълнени, не става ясно какво разпознаване на живо (на кого и от кого) е следвало да извърши, а не е провел разследващият полицай, както и не може да бъде извършена проверка на същото обстоятелство.

В своята съвкупност изброените в обжалваната заповед деяния евентуално биха могли да се приемат за нарушение на цитираните основни задължения от длъжностната характеристика за длъжността на жалбоподателя, но така описани те не съответстват на възприетото и цитирано от дисциплинарно наказващия орган нарушение – „забавено изпълнение на заповед“. Като правно основание в Заповедта са вписани чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарно наказание писмено предупреждение да се налага за: (т.3) небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед; във вр. чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба дисциплинарните нарушения са: (т.1) неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Тази правна квалификация е неправилна, тъй като не може да се извлече от изложените в заповедта факти. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изразеното в жалбата възражение на оспорващия, че писмените указания на наблюдаващ прокурор, дадени на разследващия полицай по чл.197 от НПК по конкретно досъдебно производство, не представляват заповед по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Респективно тяхното неизпълнение не може да бъде квалифицирано като неизпълнение на заповед, а напълно неясно е защо в случая е прието за извършено „забавено изпълнение“ на такава. Коректната правна квалификация за нарушение на основно длъжностно задължение (каквото е това по т.II от длъжностната характеристика за длъжността старши разследващ полицай) би била неизпълнение на служебни задължения, но в чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР е предвидено, че занеизпълнение на служебни задължения или на заповедисе налага дисциплинарно наказаниепорицание, което като вид не съответства на наложеното в случая.

Изброените непълноти и неясноти в съдържанието на оспорения акт го правят немотивиран, като от една страна затрудняват служителя да разбере за какви и колко нарушения на служебната дисциплина е наказан, съответно препятстват правото му на защита, а от друга правят невъзможна съдебната проверка на заповедта по същество. Допуснатите неясноти при описанието на нарушението (нарушенията) и противоречието между фактическото описание и наложената дисциплинарна санкция, представляват нарушение на формата на административния акт и самостоятелно основание за неговата отмяна.

С оглед направеното в заповедта описание, посочващо общо периода „от 07.12.2017 г. до 28.06.2018 г.“ като такъв на извършване на дисциплинарното нарушение, не е спазено и изискването, регламентирано в чл.195, ал.1, предл.второ от ЗМВР, дисциплинарното наказание да се налага не по-късно от една година от извършването му.

При издаването на процесната Заповед на 28.02.2019 г., за периода от 07.12.2017 г. до 27.02.2018 г. едногодишният срок се явява изтекъл, а доколкото в акта не са посочени конкретните деяния, извършени след този период, същите не могат да бъдат проверени от съда от обективна и субективна страна.

Тъй като първите данни по делото за запознаване на наказващия орган – Директор на ОДМВР – Хасково, с изготвената Справка УРИ: 272р-24969/21.12.2018 г. е поставената от него резолюция върху справката от 11.02.2019 г., не се споделя твърдението на жалбоподателя за изтичане на двумесечния срок за налагане на наказанието към 21.02.2019 г. По смисъла на чл.196, ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито на дата 11.02.2019 г. и дисциплинарното наказание е наложено не по-късно от два месеца от откриването му, но доколкото изискванията в чл.195, ал.1 от ЗМВР са кумулативно предвидени, то неспазването на едногодишния срок е самостоятелно основание наложеното дисциплинарно наказание да бъде отменено като незаконосъобразно.

Като немотивирана и издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, оспорената заповед следва да бъде отменена.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени  поисканите и действително направени разноски по делото – 10 лева внесена държавна такса и 600 лева заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2019 г., платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №272з-736/28.02.2019 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на К.С.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.

Решението не подлежи на касационно оспорване.

                                                                                               

 

                                                                                    СЪДИЯ: