№ 695 / 8.11.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 16.10.2019 г. две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д. № 357 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.2, ал.1 от ЗАЗ.
Ищцата М.В.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx чрез назначеният й особен представител Е.Р.Д. е предявила срещу ответниците: Ц.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx, като арендодател и И.К.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx съединени осъдителни искове, за заплащане на следните суми от ответниците: общо сумата от 1618,40лв. дължими арендни плащания по Договор за аренда на земеделска земя от 03.02.2014г., дължими считано от 03.02.2014г.до датата на предявяване на исковата молба/11.02.2019г./, както и на осн. чл. 45 ЗЗД/ непозволено увреждане/ сумата от 1000,00лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищцата извежда правното основание на своите искове на първо място от договорно неизпълнение на горепосочения аренден договор, като дори и след отправени покани не е последвало плащане, на следващо- на деликтно основание, тъй като отв. Б. сключила неизгоден аренден договор, а отв. И. й причинил психически тормоз като инвалид, поради трайното неизплащане на арендните вноски. Ищцата твърди да е собственик по дарение на ¼ ид.ч. от процесните арендувани имоти.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника Ц.П.И. не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В публично съдебно заседание се представлява от упълномощения му адвокат К. Г., която оспорва частично иска.
Ответницата И.К.Б. е подала писмен отговор на исковата молба, като излага на първо място съображения за недопустимост на производството спрямо нея, а на следващо доводи за неоснователност. Моли съда да прекрати делото, евентуално да отхвърли исковете.
Със своето определение по реда на чл. 140 от ГПК от 17.09.2019 г. по делото, съдът е приел, че предявените субективно съединени искове срещу двамата ответници с правно основание чл. 45 ЗЗД за непозволено увреждане са процесуално недопустими-първо, поради фактът, че в първоначалната си искова молба до съда ищцата не е претендирала такова вземане, и второ, тъй като е недопустимо обективно съединяване на искове едновременно на договорно и на деликтно основание в един процес. Исковете по чл. 45 ЗД имат също така различен предмет на доказване в процеса. Прекратяването на производството по гр.д.№ 357/2019 г. по описа на МРС в тази част като необжалвано е влязло в законна сила.
Предявенияте искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество: искът срещу И.К.Б., ЕГН xxxxxxxxxx се явява изцяло неоснователен и недоказан, а искът срещу Ц.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx се явява частично основателен.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
По основателността на иска, предявен срещу ответницата И.К.Б.:
За да бъде уважен иска спрямо ответницата, ищцата следваше при условията на пълно главно доказване да установи, че по процесния аренден договор е имало изпълнение от страна на арендатора и рентата е била изплащана именно на Б.. Такива доказателства не се събраха в процеса. Искът е допустим спрямо ответницата, тъй като допустимостта на даден иск съдът определя по твърденията, изложени в исковата молба, а не по това дали те се подкрепят от доказателства, което вече е въпрос по основателността на исковете.
По основателността на иска, предявен срещу ответника Ц.П.И.:
Видно от приложен на л.4 от делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 18.11.2009 г. №137, том IV, рег.№ 5598, дело № 404/2009г. на Нотариус при МРС Алинка Паралюзова, ищцата М.В.П. е собственик на ¼ ид.ч. от процесните земеделски имоти, отдадени под аренда, подробно описани в акта.
Видно от приложен на л. 65-66 от делото Договор за аренда на земеделска земя от 03.02.2014 г., чл.5 от същия,,,За ползване на земята по този договор арендодателят ще получава рента в размер от 20,00 лв. на декар‘‘.
Арендният договор е с предмет земеделски земи с обща площ от 28,993 дка. Респективно ищцата, като собственик на ¼ ид.ч. от тези имоти, има право на годишна рента върху 7,248 дка по 20,00лв. на декар годишна рента. Иначе казано, ищцата има право да й бъде изплатено по 144,96 лв. годишно рентно плащане за ползване от ответника Ц.П.И. не нейната идеална част от нивите.
Съгласно чл. 111, б.,,в‘‘ от ЗЗД, с тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Вземането за рента по аренден договор, като периодично плащане/обикновено на догишна база/ се погасява по този ред с тригодишна давност. Респективно, вземанията на ищцата по арендният договор, по-стари от три години преди предявяване на исковата молба/11.02.2019 г./, са погасени по давност, каквото възражение е направено.
Ищцата има право на арендно плащане за три стопански години/2016-2017г., 2017г.-2018г., 2018г.-2019г./, по 144,96лв. или обща сума от 434,88 лв..
Мотивиран от горното съдът намира на първо място, че искът срещу ответницата И.К.Б. следва изцяло да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Искът срещу отв. Ц.П.И. следва да бъде уважен до посочения размер от 434,88 лв. , като за разликата до предявения размер от 1618,40 лв. подлежи на отхвърляне от съда, като неоснователен и недоказан и като частично погасен по давност.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, отв. Ц.П.И. има право да му бъдат заплатени направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съобразно с уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК отв. Ц.П.И. следва да заплати по сметка на РС-Монтана сумата от 17,40 лв. част от държавната такса, от която ищцата е била освободена.
На осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв. на адвокат К. Г. следва да се заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на отв.И.К.Б., спрямо която искът е отхвърлен изцяло.
Възнаграждението на особения представител на ищцата адв. Е.Д., който й е предоставил правна помощ, ще му се изплати по реда на ЗАдв. от НБПП.
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.2, ал.1 от ЗАЗ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на М.В.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от 434,88 лв., дължими арендни плащания по Договор за аренда на земеделска земя от 03.02.2014г., дължими считано от 03.02.2016 г. до 03.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска предявен спрямо Ц.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx в останалата му част до предявения размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и като погасен по давност по чл. 111, б.,,в‘‘ от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от М.В.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx срещу И.К.Б., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx иск за заплащане на общо сумата от 1618,40лв. дължими арендни плащания по Договор за аренда на земеделска земя от 03.02.2014г., дължими считано от 03.02.2014г.до датата на предявяване на исковата молба/11.02.2019г./, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК М.В.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на Ц.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx сумата от 292,52 лв.-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска срещу него.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 ГПК Ц.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 17,40 лв. дължима част от държавна такса, от която ищцата е била освободена, съразмерно с уважената част от иска срещу него.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. М.В.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. Г., ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 344,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: