Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.02.2019г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На осемнадесети декември година
2018
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 15728 по описа за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ,
чл.86 от ЗЗД.
По
изложените в исковата молба ообстоятелства М.К.
П. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г.Р.Н. с
пълномощник адв.Н. Д., е предявила против
З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да и заплати сумата от 400 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 17.10.2016 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на ПТП – 17.10.2016 год., до окончателното
изплащане; сума в размер на 1566 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – медицИ.ки консумативи по Фактура № ********** от 21.10.2016
год. и Фактура № ********** от 21.10.2016 год., понесени в резултат от същото
ПТП, ведно с лихва за забава в размер на 24.40 лева за периода от 21.10.2016
год. до 16.12.2016 год. – датата на подаване на исковата молба в съда; сума в
размер на 8650 лева, също обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, в резултат на горното ПТП, по
Фактура № ********** от 28.10.2016 год.
и Фактура № ********** от 28.10.2016 год., ведно с лихва за забава в размер на
117.90 лева, считано от 28.10.2016 год. до 16.12.2016 год. – датата на подаване
на исковата молба в съда; ведно със законната лихва върху главниците за
имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2016
год., до окончателното им изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 17.10.2016 г. около 12:35ч. на главен път Е- 79
- км. 166+500 - край с.Ребърково, общ. МеЗ.ра, правоспособният водач, А. Р.Д.,
ЕГН ********** в нарушение правилата за движение по пътищата, е управлявал л.а.
марка „Опел“, модел “Астра” с per. № *******, в следствие на което е реализирал
ПТП с насрещно движещото се МПС влекач марка “Волво”, модел “FH”, с рег.№ ******,
управляван от правоспособния водач, И.Й.К., ЕГН ********** и по непредпазливост
причинил тежки телесни повреди на ищцата М.К.П., ЕГН: **********, в качеството
й на пътник в л.а. марка „Опел“, модел “Астра” с per. № ******. Сочи се, че в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, в качеството й на пътник в л.а.
марка „Опел“, модел “Астра” с per. № *******, М.П. е претърпяла тежки телесни
повреди, подробно описани в исковата молба. Наведено е твърдение, че за пътния
инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
25.10.2016г., образувано е ДП № 325/2016г. по описа на РУП Мездра.
Излага
съображения, че за увреждащия лек автомобил е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, учредено с полица
BG/02/115003070693/15.12.2015 с начална дата на покритие 16.12.2015г. и крайна
дата на покритие 15.12.2016г.
Твърди,
че непосредствено след ПТП ищцата е получила първична медицИ.ка помощ във
Враца. Същата е била в кома в момента на пристигането на екипа на „Бърза помощ”
на терен, като и при приемането в спешно отделение във Враца. Получава контузия
на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние, травматичен субарахноидален
хематом, счупване на лява тилно-теменна част на черепа, огромна
разкъсно-контузна рана на челото и темето, разкъсно-контузна рана на горния ляв
клепач с кожен дефект и латеролистеза с травматично изкълчване на ниво Тх1-Тх2
и открито счупване на средната част на дясната бедрена кост. Детето е насочено
за лечение в „П.” - София. Там се извършват и обработката на раната на челото,
извършване на пластика на горния клепач с взета кожа от предмишницата,
обработка на раната на бедрото с последваща репозиция и метална остеосинтеза с
два еластични пирона тип Ендер, както и извършена транспедикуларна стабилизация
на ТХ1 и Тх2 прешлени. Към
настоящия момент М. навлиза в реконвалесцентен период, който ще продължи
най-малко 9 месеца. При изписването е предписано лечение, като са налага да се
придвижва с две помощни средства, което абсолютно означава да забрави за дълъг
период игрите с другарчета, тъй като поставената еластична остеосинтеза на бедрената
кост не е от най-стабилните. На следващо място прогнозите, относно операция на
прешлените и поставените стабилизации на това място, и възстановяването на
такъв тип травма е строго индивидуално и тепърва ще се установяват последващи
усложнения, което забранява всякакви резки движения, много грижа и постоянно
наблюдение от медицИ.ки лица. Поради получените травми е възможна проявата на
травматична епилепсия, за която са налице признаци.
В
исковата молба се релевират доводи, че болките и страданията, които е изпитвала
М. са били силно интензивни през първият месец и половина, с постепенно
намаляване на интензитета и предвиждане за затихване в един бъдещ период, като
в моментите на коматозно състояние или степенно разстройство на съзнанието
същите не са били осъзнавани. Предвид наличната мозъчна контузия и възрастта на
М. е реално възможно и очаквано да се развие епилиптична симптоматика за
напред. Възстановителния период при наличните травми е минимум девет месеца,
като все още е ранно да има становище за крайна дата на същия, предвид
очакваните усложнения и възрастта на пострадалата. Посочва, че изключително
трудно е преживяла времето през, което същата е била вертикализирана, като
постоянно е плакала и е искала да става и да се движи, необходимо било да
поставят превръзки, за да не извършва ненужни движения. Към момента
възстановителния период все още не е приключил - травмите са съвсем пресни и
тепърва предстои лечение, възстановяване и преценка за наличието на последващи
усложнения, характерни за получените травми. Налично е предписания за определен
начин на придвижване, невъзможност за свободно завъртане на врата. Заявява, че
претърпените увреждания ще оставят силен негативен отпечатък върху бъдещия
живот на детето, който категорично не може да бъде живот на едно щастливо,
здраво и безгрижно дете, все още необременено от проблеми и грижи, какъвто
именно е бил преди настъпването на процесното произшествие. М. към момента
страда от страхова невроза, изразяваща се в страх, да пътува в превозни
средства, да се доближава до такива, като физическите прояви на описания страх
се състоят в напикаване нощем, кошмари, на следващо място при вида и
приближаване към ППС избухва в неудържим и силен плач. Всички тези последици
телесни и психически неминуемо ще създадат неразположение, болки, страдания и
отрицателни преживявания за М. към настоящия момент и за в бъдеще.Твърди се, че
в следствие ПТП на 17.10.2016г., са извършени разходи за лечение в размер на 1566 лева за поставени два еластични пирона и
извършена операция за поставянето им, както и извършени разходи за лечение в
размер на 8650 лева за ортопедични
импланти и извършена операция за поставянето им.
Ответникът
ЗД „Б.И.“ АД, чрез пълномощника си адв.Ал.И., в срока по чл.367 ГПК, депозира
отговор, в който заявява възражение за недопустимост на предявените искове
поради неизчерпване на административната процедура по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ / в сила от
01.01.2016 год./. По същество оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че
не били представени доказателства за наличие на валидно застрахователно
правоотношение. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата ищца, за която твърди, че не е била в детско столче,
нито е ползвала предпазен колан. Позовава се на разясненията по т.7 от
ППВС №17/ 1963г. относно това, че
малолетните също могат да съпричиняват врадата си. Оспорва да са налице
елементите от фактическия състав на деликта. Оспорва исковете по размер като
прекомерно завишени и несъответстващи на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, икономическата конюнктура в страната.
В
допълнителна ИМ, депозирана в срока по чл.372 ГПК, наведените от ответника
възражения са оспорени, като бланкетни и неоснователни.
В срока по чл.373 ГПК, не е постъпил допълнителен отговор.
В открито съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си адв. Д. поддържа предявените искове.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждението претендирано в списъка за разноски
на ответника.
В открито съдебно заседание ответника чрез адв.
И. оспорва предявените искове. Представя списък на разноски.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, намира
от фактическа страна следното:
По
делото е представено удостоверение за раждане от ***г., съставен въз основа на
акт за раждане № 0076 от 02.02.2009г. на М.К.П., родена на ***г. с майка Г.Р.Н.
и баща К.П.Г.. /л.17
от делото/
От
приетия неоспорен от страните Констативен протокол за ПТП с рег. №
300 000-5859 от 25.10.2016г. и
документите по ДП №325/ 2016г. на РУ Мездра, от се установява, че на
17.10.2016г. около 12:35 часа на Главен път Е-79 - км. 166+500 - край село
Ребърково, общ. Мездра, се движил правоспособният водач, А. Р.Д., ЕГН **********
в посока гр.Враца, управлявайки л.а. марка „Опел“, модел “Астра” с per. № *******,
с несъобразена скорост с другите участници в движението. В същото време по
същият път насрещно се движил товарен автомобил влекач марка “Волво”, модел
“FH”, с рег.№ ******, управляван от водача И.Й.К., ЕГН **********. Поради несъобразяване
на скоростта от водача на л.а. „Опел Астра”
с per. № *******, с кривата на завоя, който предстоял и несъобразяване с
останалите участници в движението, водачът
А.Д. с управлявания от него л.а. марка „Опел“, модел “Астра” с per. № *******, се
ударил почти челно в насрещно движещия
се правомерно влекач марка “Волво”, модел “FH”, с рег.№ ******. В констативния
протокол е отразено, че при настъпилото на 17.10.2016г. ПТП са загинали водачът
на лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* – А. Р.Д., детето А.К.П.на 3
г.– пътник в същия лек автомобил. Отразено е, че тежко ранени, с опасност за живота са
пътниците в л.а. „Опел Астра“ М.К.П. ЕГН ********** и П.К.П. ЕГН ********** –
настанени за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.П.”. Посочено е още, че по случая е
образувано ДП № 325/2016г. по описа на РУ-Мездра за разследване на престъпление
по чл.343, ал.3, вр. чл.342, ал.1 от НК. /л.18-19 от делото/
От
приетата Епикриза по ИЗ № 35134 на УМБАЛСМ „П.“ ЕАД, се установява, че М.П. на
7 год. е постъпила по спешност, транспортирана от Враца на 17.10.2016г с
диагноза: Латеролистеза и травматично изкълчване на ниво Тх1-Тх2. Контузия на
мозъка. Травматичен субарахноидален хематом. Счупване на лява тилно-теменна
част на черепа. Огромна разкъсно-контузна рана на челото и темето. Разкъсно-
контузна рана на горния ляв клепач с кожен дефект. Докарана от екип на „Бърза
помощ. Отразено е, че на 03.11.16 г. е извършена операция: стабилизацио транспедикуларис
тронсверзалис. Репозио верт. Тх1-ТХ2. Дренаж. Ищцата е изписана на 11.11.2016г. с препоръка за охранителен
режим. /л. 23
и 25 от делото/
По
делото са приети като писмени доказателства, неоспорени - фактура № **********
от 21.10.2016г. издадена от УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД, ведно с касов бон за заплатени еластичен пирон 3.0
мм. Кат. № 3001-2044-3 и еластичен пирон 3.5 мм. Кат № 3002-2044-4 на обща
стойност 1 066 лева с вкл. ДДС; фактура № ********** от 21.10.2016г., иЗ.адено
от УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД, ведно с касов бон за заплатен избор на лекарски екип
за оперативни процедури; фактура № ********** от 28.10.2016г. иЗ.адена от
УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД, ведно с касов бон за заплатени канюлирана стабилизация –
комплект 4 винта, 2 пръчки и 4 инери кат № 738хх-4S
и трансверзален конектор за стабилизация кат. № 11-2042 по ИЗ № 35134/2016г. на
обща сума в размер на 7 750 лева с вкл. ДДС; фактура № ********** от
28.10.2016г. от УМБАЛСМП „Н.И.П.“ ЕАД, ведно с касов бон за заплатена такса в
размер на 900 лева за избор на екип./л.
118-125 от делото/
По
делото е представено Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 21.02.2017г. на Окръжна прокуратура Враца, с което е прекратено
наказателното производство по пр.пр.№ 1975/2016г. по описа на ОП – Враца, ДП №
325/2016г. по описа на РУ-МеЗ.ра за престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.“б“,
пр.1, вр. чл.342, ал.1 НК, за това че на 17.10.2016г. водачът на л.а. „Опел
Астра” с per. № *******, нарушил правилата за движение и по непредпазливост
причинил смърт на повече от едно лице - А.
Р.Д. и А.К.П., на основание чл.24, ал.1,
т.1 НПК, поради смърт на дееца А. Р.Д.,
чиито действия са причинили ПТП. /л. 227-230 от делото/
Представена
е Епикриза на МБАЛНП “Свети Наум“, от която се установява, че М.П. е постъпила
в лечебното заведение на 29.05.2017г. с диагноза: други и неуточнени гърчове,
последици от вътречерепна травма. На детето е назначено медикаментозно лечение
с Конвулекс хроно за 6 месеца и на
01.06.2017г. е изписана с препоръки за наблюдение на личен лекар и педиатър по ЕЕГ
изследване. /л. 245-246 от делото/
Приета
е и Епикриза на МБАЛ „Христо Ботев“ АД,
гр. Враца по ИЗ 10161/2017, от която се установява, че М.П. на 8г. е хоспитализирана от 28.08.2017г. до 31.08.2017г.,
за лечение с диагноза: последици от
счупване на бедро, като на 29.08.2017г. е извършена планова операция –
екстракция на киршнерови игли от дясна бедрена кост. Ищцата е изписана на
31.08.2017г. с определени контролни прегледи./л.259-л.260 от делото/
Видно от приета Епикриза по ИЗ №4677/ 2017г.
на университетска МБАЛНП „Св.Наум“
гр.София, че М.П. на 8 год. 3м., е била
на болнично лечение в периода 29.05.2017г. до 01.06.2017г. с диагноза: Други и неуточнени гърчове.
Последици от вътречерепна травма. Хронично посттарвамтично главоболие.
Последици от счупване на гръбначния стълб. Предписана е терапия с конвулекс и
след година ЕЕГ. /л.304 –л.305
от делото/
Представена
е Епикриза на МБАЛНП „Свети Наум“ гр. София по ИЗ №10342/2017г, от която е
видно, че малолетна ищца М.П. на 8г. и 9м., в периода от 20.11.2017г. до
23.11.2017г. отново е постъпила за
лечение в специализираното заведение с диагноза: други и неуточнени гърчове. /л.336-337 от делото/
От прието влязло в сила Експертно решение
№
3870 от 21.10.2017 г. от ТЕЛК за общи
заболявания на МБАЛ „Христо Ботев”, се установява, че освидетелстване на М.К.П.
е определена 80 % инвалидност /80 % степен на увреждане/ с чужда помощ, с
Диагноза: Комплексна вертебрална сублуксация. Долна еластична парапареза л.ст.,
множество гръбначни и гръначно-мозъчни интервенции с голям обем и сложност,
локсацио вертебралист –ТХ1- ТХ2, симптоматични гърчове неуточнени, състояние
след фрактура хемурис декстри. Чуждата
помощ се дава с цел завишен соц. битов контрол и предстоящи оперативни интервенции. С ЕР№ 3870 от
21.10.2017 г. срока на
определения процент инвалидност е за 1 /една/ година. /л.252- л.253 от делото/
От прието влязло в сила Експертно решение
№
3319 от 06.07.2018 г. от ТЕЛК за общи
заболявания на МБАЛ „Христо Ботев”, се установява, че освидетелстване на М.К.П.
е определена 80 % инвалидност /80 % степен на увреждане/ с чужда помощ, с поставена диагноза: Комплексна вертебрална
сублуксация. Долна еластична парапареза
л.ст., локсацио вертебралист – ТХ1- ТХ2
декстри. Симптоматична епилепсия. Посттравматична енцефалопатия .Състояние след
фрактура хемурис декстра и метална остеосинтеза. С това второ ЕР на ТЕЛК срока на определения
процент инвалидност е за 3 /три/ години. /л.448
– л.449 от делото/ Лекарската
комисия е констатирала тежък функционален дефицит на ТБС /тазобедрените стави/
и на дясната колянна става, както и от контролното ЕЕГ – данни за влошаване на
находката с тенденция към двустранна синхронизация и наличие на пароксизмална
готовност.
От приетото заключение
на СМЕ с в. л. д-р Б.П.Б. – специалист
ортопед -травматолог се установява, че травмите получени от М.П. на 7г. при
настъпилото на 17.10.2016г. ПТП, са
следствие на контакт и удари на главата, тялото и крайниците й в части от
интериора на лекия автомобил и при нейното изпадане на пътното платно /относно изпадането
на ищцата и братчето и на платното -материалите по ДП № 325/2016г./. Счупването
на дясно бедро е получено по- вероятно в автомобила. Съобразявайки
представените медицИ.ки документи - Лист от преглед в СО № 19702 / 17.
10. 2016г., Епикриза и ИЗ 35134/2016 на
болница П., Епикриза по ИЗ № 10161/17,
копие на ИЗ №4677 /17г. епикриза
по ИЗ 10342/17г., вещото лице ортопед констатира, че ищцата М.П. е получила следните травматични
увреждания:
Контузия на мозъка; Счупвания на теменната и
тилна кости, в ляво; Разкъсно- контузии рани в челната и теменна области, в
ляво; Разкъсно-контузна рана с кожен дефект на левия горен клепач; Странично
приплъзване с изкълчване на 1 и 2 гръдни прешлени; Открито счупване на дясна
бедрена кост в средна трета. В.л. д-р Б.Б. обосновава извод, че М.П. е получила
комбинирана политравма с увреждане на главата, на главния мозък, на гръбначния
стълб и на десния долен крайник. По отношение на коматозното състояние, в.л.
ортопед сочи, че отговора следва да се даде от специалист неврохирург. Травматичните
увреждания са причинили на ищцата болки и страдания с голям интензитет
непосредствено след ПТП за 15 - 20 дни, след което интензитетът им е намалявал
постепенно, като в момента болките са с непостоянен
характер и интензитет. Д-р Б.Б. пояснява, че при направения от него личен
преглед на детето М.П., са установени следните остатъчни последици: Скъсен десен долен крайник с 1,5-2 см;
Намалени движения в дясното коляно с 25% - трудност при сгъване; Походка с
дискретно накуцване; Деформирана дясна бедрена кост с ъгъл отворен
странично; Оперативни белези по средната
линия на шията и гърба, отзад с дължина от 10 см; Два оперативни белега с дължина 4-5 см от
двете страни над дясното коляно; По челото , диагонално разположен белег от
разкъсно - контузна рана с дължина 10 - 11 см, започваща над лявата вежда и
стигаща до косата; Белег от разкъсно- контузна рана с размери 3 на 4 см,
разположен по вътрешната повърност на лява мишница; Белег от разкъсно- контузна рана с размери 4
на 5 см, разположен по предната повърхност на дясно бедро. Вещото лице
травматолог сочи в заключението, че в
момента пострадалата ищца е в стабилизирано състояние, като приема терапия
против гърчове и зрителна халюцинации, но и предстоят нови оперативни намеси с
цел отстраняване на настъпилата деформация на дясна бедрена кост и ограничените
движения в дясното коляно.
При изслушване на заключението на СМЕ в
открито заседание, в. л. д-р Б. пояснява, че за да се подобри общото
здравословно състояние на ищцата, са необходими някои допълнителни операции и
по-точно в областта на дясното бедро, което е деформирано с отворен ъгъл
странично. Допълва, че тъй като става въпрос за дете, следоперативния период с
една добра рехабилитация би могъл да бъде добър, като резултат. Относно другите
оперативни белези и цикатрикси сочи, че е въпрос на избор, но лошо зарасналия
белег на челото на ищцата може да бъде подобрен козметично.
Заключението
на СМЕ
с вещо лице д-р Б. П. Б.-
специалист ортопед- травматолог, съдът възприема, като обективно, компетентно и
кореспондиращо на приетите неоспорени медицИ.ки документи.
От приетото заключение СМЕ с вещо лице д-р Х. Б.
М. специалист-неврохирург, се установява, че при процесното ПТП М.П. е получила
тежка съчетана травма със следните травматични увреждания: Мозъчна
контузия; Травматичен кръвоизлив
в меките мозъчни
обвивки; Фрактура на теменната
и тилна кост
на черепа вляво;
Травматично раЗ.алечаване на
ламбдовидния шен на
черепа вляво; Свръхголяма разкъсно-контузна
рана в челна
и теменна област
на главата; Разкъсно-контузна
рана на горния
клепач на лявото
око с кожен дефект; Травматична луксация със
странично приплъзване между
1-ви и 2-ри
гръден прешлен; Открита
диафизарна фрактура на
дясното бедро. Посочено е в СМЕ, че спешна медицИ.ка помощ на
пострадалата е оказана в Спешно отделение на МБАЛ - Враца, след което лечението
е продължено в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ - София. След хирургична обработка на раните е
настанена в Детска реанимация. Провеждано е комплексно медикаментозно и
инфузионно лечение. Проведено е оперативно лечение на фрактурата на бедрената
кост. След стабилизиране на състоянието детето е преведено в Неврохирургична
клиника, Детско отделение, където през целия престой е в ясно съзнание,
контактна, адекватна, без латерализираща неврологична симптоматика. На
03.11.2016г. е извършено оперативно лечение относно гръбначната травма —
Стабилизацио транспедикуларис Тх1-Тх2. Репозицио верт. Тх1-Тх2. Дренаж. Гладък следоперативен период, спокойна
оперативна рана, без отпадна неврологична симптоматика. Изписана с овладян
болков синдром, без субективни оплаквания, спокойна оперативна област, без
отпадна неврологична симптоматика. Вещото лице д-р М. е приел, че мозъчната
контузия с травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки и фрактура на свода
на черепа има медико-биологична характеристика „Разстройство на З.равето,
временно опасно за живота“. Травматичната луксация със странично приплъзване
между 1-ви и 2-ри гръден прешлен е предизвикала трайно затруднение на снагата
за повече от 30 дни, в случая до 8-10 месеца. Фрактурата на дясното бедро е
предизвикала трайно затруднение на движенията на крайника за повече от 30 дни. Раните
на главата и лицето имат характеристика „Разстройство на З.равето, временно
опасно за живота“. В.л. неврохирург пояснява, че черепномозъчната травма при
ищцата е проявена с първоначално коматозно състояние, последвано от изразени
количествени нарушения на съзнанието - дълбока сомнолентност до сопор.
Гръбначната травма е проявена с болки и ограничения на движенията на снага за
продължителен период от време. При травмата не са засегнати неврални структури.
Раните на главата и лицето са съпроводени с кръвотечение, болки и опасност от
възникване на бактериална инфекция. След зарастването са останали ясно видими
белези. Пострадалата е била в коматозно състояние след травмата. При
постъпването в „П.“ ищцата вече не е била
в кома, но е с изразени количествени промени в съзнанието, с оценка по ГКС — 10
точки. Д-р Х.М. обосновава, че към момента при М.П. е налице клинична картина
на посттравмена енцефалопатия, изразяваща
се в главоболие, треперене на ръцете, повишена уморяемост, прилошаване,
световъртеж, нарушена памет. Налице са и ясно видими белези на лицето,
които причиняват загрозяване. Възстановителният период при черепномозъчна
травма с характер на процесната продължава до 2-3 години. Сочи, че са възможни
са различни усложнения и неблагоприятни последици - мозъчен арахноидит,
хидроцефалия, следтравмена епилепсия, общо нарушени когнитивни процеси.
С
оглед допълнително представена нова медицинска документация е допусната
допълнителна СМЕ, изпълнима от в. л. д-р Х.М. - неврохирург. От приетото заключение на ДСМЕ се установява, че получените травматични
увреждания са причинили на пострадалата интензивни болки и страдания за срок до
три месеца, значителни до шест месеца, умерени до една година и продължаващи в
по-лека степен и до момента. Относно представените
разходни документи (л. 118 до л.127) за закупени скъпоструващи консумативи
(титаниеви импланти) - на стойност 1 066 лева (ортопедични) и 7 750 лева
(неврохирургични). Освен това за избор на ортопедичен екип - 500 лева и на неврохирургичен
екип - 900 лева, се сочи, че тези разходи са относими към лечението и са били
необходими. По време на болничното лечение извън реанимационния период детето
се е нуждаело от чужда помощ, извън тази, оказвана от медицинския персонал.
След приключване на болничното лечение необходимостта от постоянна, 24-часова
чужда помощ продължава в домашни условия за срок поне 3 месеца. Нуждата от
чужда помощ продължава и до момента според ЕР на ТЕЛК с цел завишен
социално-битов контрол и предстоящи оперативни интервенции. Вещото лице д-р Хр.
М. пояснява, че прилагания спрямо ищцата медикамент Конвулекс (Валпроева
киселина) се използва за лечение на всякакви видове епилепсия, епилептични
припадъци, поведенчески разстройства, свързани е епилепсия, фебрилни гърчове
при деца. Пояснено е още, че препаратът е с множество странични ефекти върху
храносмилателната система, централната нервна система и кръвоносната система. В
допълнителната СМЕ, вещото лице д-р Хр. М. обосновава извод, че прогнозата за в
бъдеще по отношение гръбначната травма е благоприятна. Предстои в планов
порядък отстраняване на металните импланти. По отношение черепномозъчната травма прогнозата е несигурна. Сочи, че едно развитие на същинска посттравматична епилепсия би имало тежки и трайни последици за цялостното
психическо и интелектуално развитие на детето. Поради фрактурата на дясното
бедро и остатъчното скъсяване на десния крак с 2 см. достигане до
предтравматичното състояние е невъзможно. Относно препоръчителния диетичен
режим, вещото лице сочи, че същия следва да е с по-голямо количество пресни
плодове и зеленчуци, прясно пилешко и телешко месо, витамини и микроелементи.
През изминалия от травмата период и за в бъдеще пострадалата М. е необходимо да бъде под редовно наблюдение от личен
лекар, невролог, ортопед, детски психолог, неврохирург.
При
изслушването на заключението в о.з. д-р Х.М., сочи, че детето учи и в момента има затруднения с
учебния процес, бързо се уморява, заболява я главата и ляга да спи. Сочи, че
ако се развият някои от тези усложнения, за които има данни, естествено че ще
повлияят на цялостното й развитие.
Заключението
на СМЕ и ДСМЕ с вещо лице д-р Х.М., съдът възприема като компетентно и
обективно дадено.
По
делото е допуснато изслушването на КСМАТЕ, изготвена от вещи лица инж. А.А. и
д-р Б.Б.. Експертизата установява, следният механизъм на ПТП: на 17.10.2016г.
към 12:37 ч. на Главен път Е-79 , км. 166+500 , край с.Ребърково в посока от
Ботевград към Мездра се е движил л.а. Опел Астра, е per. № ****** , управляван
от водача А. Р.Д. със скорост около 80 км/ч, с която е навлязъл в десен за него
завой. Тъй като тази скорост е около критичната за преодоляване на завоя л.а.
Опел е започнал да се отклонява леко наляво към лентата за насрещното движение
и е навлязъл вероятно частично в нея. При опит на водача Д. да го върне в
дясната лента е настъпило странично занасяне на задните колела и автомобилът
при излизане от завоя се е насочил рязко надясно към десния банкет. Водачът е
реагирала с контра волан като е завил отново по-рязко от необходимото наляво,
при което автомобилът е завил рязко наляво с ротация в посока , обратна на
часовниковите стрелки, затова водачът е загубил контрол над управлението му.
Автомобилът е преминал в лентата за насрещното движение завъртайки се наляво и
на 45 метра след ориентира се е ударил с предната част на дясната си страна в
предния ляв ъгъл на т.а. Волво. Експертът автоинженер обосновава извод, че
причината за настъпване на произшествието е движението на л.а. Опел Астра в
относително остър десен завой със скорост 80 км/ч, която е била около
критичната и при която водачът му е загубил контрол над управлението на
автомобила си, който е навлязъл в лентата за насрещното движение, където се е
ударил в насрещно движещия се т.а. Волво. В заключението е обоснован извод, че с
оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреди на детето,
начинът на получаването им, механизмът на процесното ПТП, мястото на което е
било - задна седалка, деформациите на лекия автомобил дават основание да се
приеме, че е било без поставен предпазен колан или „ детско столче“. Правилното
поставяне на предпазен обезопасителен колан и поставянето на пострадалата в
„детско столче“ би ограничило травматичните
увреди. Получените травматични увреди на пострадалата са следствие контакта на
тялото, главата и крайниците с части от интериора на лекия автомобил и при
нейното изпадане от него след удара. Пояснено е, че автомобилите марка „Опел
Астра” са фабрично заводски оборудвани с предпазни триточкови колани на
предните две седалки и на задните външни места. Само на средното задно място
коланът е двуточков самолетен тип.
Заключението
на КСМАТЕ с вещи лица инж. А.А. и д-р Х.М., съдът възприема като компетентно и
обективно дадено.
По
делото е изслушана и комплексната психолого – психиатирична експертиза,
изготвена от вещи лица д-р А.А. и С.П.. От приетото заключение на психолого –
психиатирична експертиза установява, че не се установяват достатъчно данни за
диагностично заключение за остра стресова реакция при М.К.П. в резултат на
получени увреди от ПТП на 17.10.2016г. В анамнестичните данни от предходните
изследвания и прегледи на детето са регистрирани оплаквания (уморяемост,
паметови нарушения, проблеми на съня, страхове, потрепвания в съня и др.),
които, обаче, не са достатъчни като консистентност, интензивност и комплексност
на проявите, нито са обвързани с прояви на дезадаптивно поведение при детето,
за да се обособи конкретно диагностично заключение. Те не намират отражение и
не се потвърждават от актуални прояви в психичния статус към момента и са имали
преходен характер. Вещите лица обосноват извод, че като следствие на
катастрофата, детето е преживяло сериозни физически травми, които несъмнено са
му причинили значителни болки и страдания. Те неминуемо са били придружени от
преживявания на страх и тревога. В периода на възстановяване родителите
съобщават за главоболие, физически неразположения, които са били непостоянни и
най-вероятно с временен характер (не са регистрирани обективно по време на
прегледите). И към момента детето показва страдание и мъка от загубата на
малкия си брат Анжело, с когото са имали по-силна емоционална връзка. Тези преживявания,
обаче, не са се организирали и задълбочили като определена клинична картина, не
са наложили отпечатък върху адаптивния капацитет на детето, а към момента
по-скоро се преработват и деактуализират, което е благоприятна тенденция. Вещите
лица са приели, че на този етап не може да се констатира трайна психологична
промяна, която да е свързана е преживяното събитие (което несъмнено е със
стресогенен характер). Това най-вероятно се дължи на влиянието на
благоприятните личностови характеристики на детето, неговата добра индивидуална
устойчивост (resilience), както и на оказаната досега подкрепа и грижи от
страна на родителите. В дългосрочен план, обаче, не може да бъде изключено, при
определени обстоятелства (нов травматизъм, тежки житейски промени и събития),
те да се оживят и да намерят клиничен израз. В този смисъл, продължаването на
разследването и разпитите на детето по случая може да имат неблагоприятно
влияние върху по-нататъшната преработка на психотравмата. Продължаването на
подчертания интерес към катастрофата и нейните последствия могат да доведат до
неблагоприятни фиксации и приемане на боледуването и неговите симптоми като
модел на поведение за получаване на внимание и емоционална подкрепа от
възрастните и обкръжението като цяло. С оглед менталното здраве на детето е
препоръчително проследяване (психолог, социален работник по местоживеене), като
не се фокусира активно върху симптомите, но е чувствителност към проявите на
дезадаптация при създаване на условия за възможен емоционален и социален комфорт.
Подходящо според експертите е осигуряване на системна и достатъчно интензивна
педагогическа подкрепа и ресурсен учител, както и на оценка и занимания с
логопед. Също така е подходящо консултиране и подкрепа на родителите по посока
на адекватни решения и организация на ежедневието на детето с оглед промените в
семейството.
Заключението
на КСпПсхЕ с вещи лица д-р А.А. –специалист психиатър и С.П. -психолог, съдът
възприема като компетентно, обективно и подробно.
За установяване на неимуществените вреди е
допуснат един свидетел.
Разпитаната в о.с.з. на 13.03.2018г. свидетелка
Р.П.Н. – баба на ищцата, сочи в показанията си, че й е известно за ПТП, в което
пострадала М.. Н. сочи, че била в чужбина и като си дошла видяла, че детето
куца с единия крак и е много изкривен. В един момент помни, след това не. Навън
започва да си фантазира. Казвала, че я преследват хора, вижда камери, а навън
няма никой, а М. си говорела сама. Това поведение настъпило след ПТП. Свид. Н.
сочи, че била придружител на детето в болница на четвърти километър, като
престояли три дни, но нямало подобрение. Там давали на внучето и да пие конволекс и други
по-силни лекарства. Придружена от майка
си, М. още няколко пъти е постъпвала в тази болница. Свид. Н. сочи, че М. е ученичка в 3 клас, преди инцидента била
отличничка, а сега учителката се оплаквала от нея. Св. Н. е виждала момичето когато
играе да започва сама да си приказва, като че все й се привижда нещо. М.
споделила, че й се чуват гласове. Забелязвали се се промените в нея. Към
настоящия момент не се чувства добре. Оплаквала се, че има постоянно
главоболие, а крачето и много се е изкривило.
Показанията
на свидетелят Р.П.Н., съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със неоспорено
заключение на съдебно медицинската експертиза.
С
протоколно определение от 13.03.2018г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството за наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“, сключена с полица БГ
02115003070693/15.12.2015г., валидна към датата на процесното ПТП между
деликвента и ответното застрахователно дружество.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените искове е допустими,
предвид подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено. Възражението за недопустимост на исковия процес,
поради неизчерпване на административната процедура по чл.380, ал.1 от КЗ, е
неоснователно, тъй като в случая, застраховката „ГО” е сключена с полица БГ 02115003070693/15.12.2015г.
и по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането
/ в сила от 01.01.2016 год./, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на КЗ /01.01.2016
год./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 год./, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото
няма.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на - 17.10.2016г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени имуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието
и вредите. От приетото по делото и неоспорено от страните КСМАТЕ се установи,
че причината за настъпване на произшествието е управлението на л.а. „Опел Астра”
в остър десен завой със скорост 80 км/ч,
която е била около критичната и при която водачът му – А.Д. е загубил контрол
над управлението на автомобила си, който е навлязъл в лентата за насрещното
движение, където се е ударил в насрещно движещия се товарен автомобил „Волво”.
В приетото неоспорено по делото Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 21.02.2017г.
на
Окръжна прокуратура – Враца се установи, че причина за настъпилото ПТП е загуба
на контрол върху управлението на л.а. „Опел Астра“ от страна на водача му, при
движение в условията на десен за него завой, със скорост около 74.9км/ч.,
граничеща с технически съобразената и при максимално разрешена 40 км/ч. и
навлизане в лентата за насрещно движение, с което водачът му е поставил сам
себе си и водача на ТИР-композицията в невъзможност да предотвратят настъпилото
ПТП. Макар Постановлението на Окръжна
прокуратура - Враца от 21.02.2017 г. да не се ползва със задължителна сила по
чл. 300 ГПК, същото представлява официален документ, който е неоспорен и има
удостоверителен характер в частта относно отразените в него факти за причината
за настъпилото ПТП. В този смисъл, доказано се явява противоправното деяние от
страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП,
извършено виновно.
Предвид
горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По
отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството за наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност“, сключена с полица БГ 02115003070693/
15.12.2015г., с период на покритие от 15.12.2015г. до 16.12.2016г., валидна към
датата на процесното ПТП между деликвента и ответното застрахователно
дружество, с оглед на което исковете с правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./ за доказани
по основание.
По иска за
неимуществени вреди: Предвид изложеното наличие на всички
елементи от фактическия състав на деликта и валидно правоотношение по договор
за застраховка „ГО на автомобилистите”,
между деликвента и ответното застрахователно дружество прекия иск е
доказан по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Размерът на дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди следва да се
определи, като се вземат предвид всички релевантни към него обстоятелства, в съответствие със задължителните указания по
приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в т. II на Постановление на Пленума на ВС 4 от 23.12.1968 г., съгласно което понятието „
справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда, а също и с формираната по реда на действащия
Граждански процесуален кодекс практика на Върховен касационен съд.
Решаващия
състав, отчита детската възраст на
малолетната ищца М. към момента на настъпване на увреждането – 7 години, като отчита характера, тежестта и последиците
от получените от нея травматични увреждания, които са три групи -
черепно-мозъчни (контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив
в меките мозъчни
обвивки; фрактура на теменната
и тилна кост
на черепа вляво;
травматично раздалечаване на
ламбдовидния шен на
черепа вляво; свръхголяма разкъсно-контузна
рана в челна
и теменна област
на главата; разкъсно-контузна
рана на горния
клепач на лявото
око с кожен дефект); гръбначна травма (травматична луксация
със странично приплъзване
между 1-ви и
2-ри гръден прешлен) и увреждания на опорно-двигателния апарат (открита фрактура
на дясното бедро).
Следва да се
вземат предвид обстоятелствата, категорично установени от заключенията
на трите медицински експертизи и от множеството медицински документи - епикризи
и амбулаторни листове: че изброените по-горе увреждания са наложили
неколкократен престой на ищцата в болнично заведение, като при първата
хоспитализаация малолетната ищца е била в кома; че са и извършени множество
(три) хирургични и травматологични интервенции; че претърпените травми, са причинили на
пострадалата интензивни болки и страдания за срок до три месеца, значителни до
шест месеца, умерени до една година и продължаващи в по-лека степен и до
момента; че лечението е продължило месеци наред и в домашно-амбулаторни
условия – медикаментозно /със силен медикамент/, както и липсата на пълно
възстановяване.
Съдът отчита и сериозните последици от
уврежданията за психическото и физическо здраве на пострадалата ищца, а именно:
нарушаване функциите и движенията на опорно-двигателния апарат за дълъг период
от време, накуцваща походка, скъсяване на десния крайник с 2 см, намален обем движения в дясното коляно с
25% - трудност при сгъване; походка с дискретно накуцване; деформирана дясна
бедрена кост с ъгъл отворен странично; оперативни
белези по средната линия на шията и гърба, отзад с дължина от 10 см; два оперативни белега с дължина 4-5 см от
двете страни над дясното коляно; по челото , диагонално разположен обективно
загрозяващ белег от разкъсно - контузна рана с дължина 10 - 11 см, започваща
над лявата вежда и стигаща до косата; Белег от разкъсно- контузна рана с
размери 3 на 4 см, разположен по вътрешната мишница, както и високата степен на призната от ТЕЛК инвалидност – 80 % с чужда
помощ.
Съдът взе предвид и дадената от вещото лице неврохирург д-р Х.М. неблагоприятна прогноза относно черепномозъчната
травма при ищцата, развиващата се симптоматична епилепсия и посттравматична
енцефалопатия. Установи се, че развитие
на същинска посттравматична епилепсия би имало тежки и трайни последици за
цялостното психическо и интелектуално развитие на малолетната ищца.
При
преценката за претърпените неимуществени вреди, съдът съобразява и заключението
на комплексната
психолого – психиатирична експертиза, според която като следствие на
катастрофата, детето М. е преживяло
сериозни физически травми, които несъмнено са му причинили значителни болки и
страдания, както и изживяната емоционалната травма от загубата на братчето
Анжело, което е загинало при процесното ПТП. Съобразява и необходимостта с
оглед настъпилите ментални затруднения /влошена памет, бърза уморяемост и
т.н./, за осигуряване на системна и
достатъчно интензивна педагогическа подкрепа и ресурсен учител, както и на
оценка и занимания с логопед. Вещите лица по приетите СМЕ са единодушни в
извода, че на пострадалата М. е необходимо за в бъдеще да бъде под редовно наблюдение от личен лекар, невролог, ортопед,
детски психолог, неврохирург. Съдът отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането –
2016г. , чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгласно чл. 226 КЗ (отм.) във връзка с § 27 ПЗР на КЗ
(отм.). Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на
справедливост, лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР на КЗ (отм.)
следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото
обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите./в този см. Решение № 9 от 22.02.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1286/2017 г., II т. о., ТК/
Преценени в съвкупност, всички изброени обстоятелства,
Настоящият състав намира, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение
в случая се явява сумата 240 000 лв. Тази сума би репарирала адекватно
претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени както от силните физически
болки, така и от голямото психическо страдание заради това, че не може да се
реализира пълноценно поради настъпилите
необратими психически и ментални увреди; че не може да има присъщите за дете на около 10 години начин на живот и
среда.
Множеството
сериозни анатомични и функционални увреждания и към настоящия момент създават
сериозни емоционални преживявания и дискомфорт на ищцата и я лишават от
нормално детство и юношество.
По иска имуществените вреди:
От приетите по делото надлежни писмени
доказателства – 4 бр. фактури ведно с фискални касови бонове на л. 118 – л.125,
се установи, че направените разходи по процесните фактури са за лечение и
възстановяване – (медицински изделия – ортопедични консумативи и лекарства).
Сторените разходи за лечение и възстановяване стоят, според категоричното
заключение на вещото лице д-р Х.М. по допълнителната съдебно-медицинска
експертиза, в пряка причинна връзка с процесното ПТП от 17.10.2016 г.
Заключението на ДСМЕ установи, че разходите са били необходими за лечението на
малолетната ищца. Същите са извършени правомерно, били са необходими и подлежат на репариране – арг. и от чл. 223,
ал. 1 КЗ/отм./.
По изложените съображения на иска за
имуществени вреди е доказан за сумата от 10 216 лева, от които сумата от
1566 лева, представляваща извършен разход за медицински консумативи по
фактура № ********** от 21.10.2016 год. и фактура № ********** от 21.10.2016
год. и сумата от 8650 лева, също сторени разходи за лечение
по фактура № **********/ 28.10.2016 год.
и фактура № **********/ 28.10.2016 год.,
Относно
възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на
пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е
наведено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като същата не е била в
детско столче, нито е ползвала предпазен колан. Съдът намира наведеното
възражение за основателно и доказано. От изслушаната по делото и неоспорена
КСМАТЕ се установи, че с оглед характера, степента и местоположението на
травматичните увреди на детето, начинът на получаването им, механизмът на
процесното ПТП, мястото на което е било - задна седалка, деформациите на лекия
автомобил дават основание да се приеме, че е било без поставен предпазен колан
или „ детско столче “. Прието е още в експертизата, че правилното поставяне на
предпазен обезопасителен колан и поставянето на пострадалата в „детско столче“
би ограничило травматичните увреди.
С
оглед изложеното, настоящия съдебен състав определя 25 %, съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП
от страна на ищцата.
На ищцата М.П., след
редуциране размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди от
240000 лв., с процент съответен на степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, дължимото обезщетение възлиза в размер на сумата от 180 000 лв.,
като иска за разликата от присъдения до 240 000лв., следва да се отхвърли
поради съпричиняване, а за разликата до предявения размер от 400 000лв., следва
да се отхвърли като неоснователен.
Обезщетението за неимуществени вреди
се дължи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
пътно-транспортното произшествие 17.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
След редуциране
размера на определеното обезщетение за имуществени вреди от 10 216 лева, с приетия
процент съответен на степента на съпричиняване на вредоносния резултат,
дължимото обезщетение за имуществени вреди
възлиза в размер на 7 662 лв.,
в който размер иска е основателен, като
за разликата до целия заявен
размер, следва да се отхвърли, поради
установено съпричиняване.
Върху обезщетението за имуществени вреди се дължи
обезщетение за забава считано от 28.10.2016 год./извършване на разхода за
лечение/ до 15.12.2016г. /деня предхождащ предявяване на иска/, в размер на
105,65лв. определени от съда по реда на чл.162 ГПК с помощта на лихвен
калкулатор, както и законна лихва от предявяване на иска на 16.12.2016г. до
изплащането, като за разликата от определения размер до пълния предявен размер
от 142,30 лв. акцесорния иск следва да
се отхвърли.
По
разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищцата е
освободена от държавна такса и разноски, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищцата, чрез законния и представител адвокат Н.
Николаев Д. от АК – Шумен, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска в размер на 5400 лв. с ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса за
първоинстанционното производство за уважената част от исковете в размер на 7756, 48 лв., както и 600.00
лв. депозити за експертизи, съразмерно
уважената част.
С оглед изхода на спора по главния иск
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати
на ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете. Съдът
намира за основателно въведеното от пълномощника на ищцата възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК относно адвокатското възнаграждение претендираното от ответника в
размер на 48 000лв. с ДДС. При отчитане на действителната фактическа и
правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /11 800 лева с ДДС/, съдът намира, че на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 5180 лева и 265 лв. разноски за КМАТЕ.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, І ГО, 7-ми
състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на М.К. П. ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Г.Р.Н., на основание чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ сумата 180 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреждания в резултат на ПТП, реализирано на 17.10.2016 г. по
вина на водача на л.а. „Опел Астра” с per. № *******, чиято гражданска
отговорност, е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от 17.10.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата
от присъдения до сумата от 240 000лв., поради съпричиняване, а за
разликата до предявения размер от 400000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ****** да заплати на М.К.
П. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г.Р.Н., на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 7 662 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечение и медицински консумативи / извършени с фактура № **********/21.10.2016
год., фактура № ********** от 21.10.2016 год., фактура № **********/ 28.10.2016 год., фактура №
********** от 28.10.2016 год./, в резултат от ПТП, реализирано на 17.10.2016г.,
ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска на 16.12.2016г. до
изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за имуществени вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 10
216 лева, поради установено съпричиняване.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ****** да заплати на М.К.
П. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г.Р.Н., на
основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 105,65 лв. представляваща лихва за
забава за периода от 28.10.2016 год./извършване на разхода за лечение/ до
15.12.2016г. /деня предхождащ предявяване на иска/, върху претърпени
имуществени вреди от 7662лв., като ОТХВЪРЛЯ иска от присъдения до предявения
размер от 142,30лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
сумите 7756, 48 лева държавна такса в
производството пред СГС и 600 лв.
разноски.
ОСЪЖДА М.К. П.
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Г.Р.Н., да заплати на ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ****** , на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата 5 445 лв. разноски пред СГС, съразмерно
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адв. Н. Николаев Д., регистриран в ШАК, на основание
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата 5400 лева (с ДДС) адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: