РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 05.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на първи
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното
от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 2415 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.К.Г. против П.НА Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищецът твърди, че от 06.09.1996 г.
до 26.09.2011 г. е служил на военизирани длъжности и като държавен служител в
органите на МВР – полицай от СДВР. Твърди, че с постановление от 26.09.2011 г.
по ДП № 18-П/2011 г. на ОС – СГП, пр.пр. 4-2570/2011 г. по описа на СГП е бил
задържан за срок от 72 часа. Твърди, че с определение от 26.09.2011 г. по нчд №
NC-665/2011 г. по описа на СГС било
разрешено на органите на досъдебното производство да извършат претърсване на Н.Г.,
както и да изземат от него предмети, вещи и книжа от значение за делото.
Искането било инициирано от СГП. На 27.09.2011 г. по инициатива на СГП с
постановление на следовател от отдел „Следствен“ на СГП на ищеца бил извършен
личен обиск и той бил привлечен като обвиняем за това, че в периода от
27.08.2011 г. на територията на София КПП № 51, находящо се на нулев километър
на Автомагистрала Тракия от южната страна, посока Пловдив, срещу хотел „Черна
котка“ гр. София, като длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал.1, т. 1 от ЗМВР (държавен служител – полицай категория Е-І степен е искал и приел от водач
на моторно превозно средство парични облаги – суми в различен размер, които не
му се следват, за да не извърши действия по служба, посредством злоупотреба със
служебно положение – престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2 вр. чл. 301, ал-1 вр.
чл. 26 от НК. Твърди, че с постановление от 22.11.2012 г. ищецът е привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 2, ал. 2 от КТ
като не му била определена мярка за неотклонение. Твърди, че със заповед №
З-13043/10.11.2011 г. на директора на СДВР е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение, като в мотивите на
заповедта било посочено, че наказанието е във връзка с деяние, за което му е
повдигнато незаконното обвинение. Твърди, че с решение от 04.12.2014 г. по адм.
д. № 2301/10.11.2011 г. на Директора на СДВР заповедта за уволнение е била
отменена, като то е влязло в сила на 14.11.2013 г. Твърди, че с постановление
за прекратяване на наказателното производство от 29.01.2015 г. прокурор при СГП
е прекратено наказателното производство против Н.К.Г. поради недоказаност на
обвинението, като с това постановление твърди, че е отменено и задържането му
за срок от 72 часа. Поддържа, че в резултат на незаконното задържане в периода
от 27.09.2011 г. и 30.09.2011 г. ищецът е получил психични проблеми, тъй като
към момента на задържането си е бил полицай, а в следствения арест е бил
настанен в килия с три задържани лица, които са извършили престъпления, както и
по време на едночасовата разходка веднъж
дневно, другите задържани лица, на които било известно, че е полицай се
отнасяли с него саркастично, иронично и предизвикателно. Отправяли подигравки и
заплахи. Започнал да страда от нервност, главоболие, задух, апатичност,
ускорено сърцебиене, изолирал се от околните, избягвал контакт с тях, започнал
да изпитва страх от затворени помещения, сринал се психически, постоянно
говорел за проблемите си, депресирал се. Твърди, че на 20.12.2012 г., сключил
трудов договор със „С.-**“ ЕООД за длъжност „Охрана“, но поради получено известие
от НСС, че срещу него е водено наказателно преследване, договорът му бил
прекратен. Твърди, че тъй като не можел да обслужва изтеглен от него кредит,
допълнително се стресирал. В периода от 2013-2016 г. два пъти влизал в болница,
а с решение на ТЕЛК му била призната трайно намалена работоспособност.
Поддържа, че честта и достойнството му били уронени от публикации в пресата,
коментарите в телевизионни и радио –
предавания, интернет сайтове. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40000 лева, ведно със законната лихва от 20.02.2015 г. до
окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.в отговора
оспорва исковата молба като поддържа, че няма данни кога е влязло в сила
постановлението за прекратяване на производството против ищеца. Поддържа, че
вредите са в размер, който не съответства на икономическия стандарт в страната,
както и че е завишен, тъй като наказателното преследване е продължило само 3 г.
и 4 месеца. Поддържа, че не следва да носи отговорност за вреди, които са
настъпили в следствения арест, както и за публикациите в медиите. Поддържа, че
заболяванията на ищеца датират от преди предприемането на процесуални действия
против него. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Постановление от 26.09.2011 г. Н.К.Г.
е привлечен като обвиняем по ДП № 18-П/2011 г., пр.пр. 4-2570/2011 г. по описа
на СГП за това, че на 27.08.2011 г. между 14.25 и 14.36 часа на територията на
гр. София, - КПП № 51, находящо се на нулев километър на „Автомагистрала
Тракия“, от южната страна по посока Пловдив, срещу хотел „Черната котка“, гр.
София, като длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т.1 от ЗМВР
(държавен служител) – полицай категория Е- І степен, полицай, е искал и приел
от водач на моторно превозно средство, парични облаги – суми в различен размер,
които не му се следвали, за да не извърши действия по служба и посредством
злоупотреба със служебно положение – престъпление по чл. 302, т. 1, т. 2, вр.
чл. 301, ал. 1 вр чл. 26 от НК. С постановление от същата дата и след преценка
на това, че за повдигнатото обвинение законът предвижда наказание лишаване от
свобода за срок от 3 до 10 години, е постановено задържане на Н.К.Г. за срок от
72 часа.
С Постановление от 22.11.2012 г. по ДП №
18-П/2011 г. Н.К.Г. е привлечен като обвиняем за това, че на 27.08.2011 г.
между 15.15 и 15.23 часа на територията на гр. София, - КПП № 51, находящо се
на нулев километър на „Автомагистрала Тракия“, от южната страна по посока
Пловдив, срещу хотел „Черната котка“, гр. София, в качеството му на полицейски
орган – държавен служител в МВР –
полицай категория Е-І степен, полицай, младши автоконтрольор І степен при СДВР,
сектор „Престъпления по пътищата“, група 03 – КПП приел от Г.И.Д., водач на лек
автомобил Мерцедес с ДКН *******, дар, който не му се следва – неустановена
сума пари, за да не извърши действие по служба – не състави документ за
административно нарушение във връзка с констатираното нарушение от Закона за
движение по пътищата от свидетеля Г.И.Д. – престъпление по чл. 302, т. 1, предложение
последно, вр. чл. 301, ал. 1, пр.1, алт 2 от НК. По отношение на ищеца Н.Г. не е
взета мярка за неотклонение.
С постановление от 29.01.2015 г.
на прокурор при Софийска градска прокуратура по пр.пр № 4-2570/2011 г. по описа
на СГП е прекратено наказателното производство, водено срещу Н.К.Г. за
престъпление по чл. 302, т. 1, предложение последно, вр. чл. 301, ал. 1, пр.1,
алт 2 от НК поради недоказаност на
престъплението. Видно от приетото по делото
известие за доставяне препис от постановлението е връчен на ищеца на
04.02.2015 г.
Със Заповед № з-13043/18.11.2011
г. на Директора на СДВР на Н.К.Г. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на
връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ищеца на 21.11.2011 г. С
Решение от 04.12.2012 г. по адм.д. № 2301/2012 г. по описа на АССГ, в сила от
14.11.2013 г. заповедта, с която е наложено наказание „уволнение“ е отменена.
На 20.02.2012 г. Н.К.Г. е сключил
трудов договор със „С.-** ЕООД за длъжността охранител. В издадена служебна
бележка от НСС е посочено, че по отношение на ищеца е образувана прокурорска
преписка за престъпление по чл. 302, т. 1, предложение последно, вр. чл. 301,
ал. 1, пр.1, алт 2 от НК.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите М.Н.С.а, П. П. С. и В.А.А..
В показанията си свидетелката М.С.а
– дъщеря на ищеца установява, през цялото време след задържането на баща й била
с него, като на 27.09.2011 г. му повдигнали обвинението, което било за подкуп.
До този момент никога не се били сблъсквали с такива неща и започнали да търсят
адвокат. Баща й бил задържан три дни. Беше задържан за три дни. Разчуло се, че
е задържан, а медиите направили доста голяма сензация. Баща й бил комуникативен
човек, като никой не поставял въпроса дали е виновен, тъй като нямало как да
бъде. Винаги бил открит с хората, голям авторитет, дори и в квартала им се
ползвал с добро име. След като му повдигнали обвинението, никой не вярвал.
Обвинението много го сринало Почувствал се обиден и огорчен, защото години
наред бил служил на тази система. Затворил се в себе си, коренно се променил.
Повече от половин година не излизал. Чувствал се предаден. Споделил й, че трите
дни, през които бил задържан бил в затворено помещение с престъпници. Пускали
ги на малка разходка. Свидетелката заявява, че към настоящия момент не вижда
промяна към по-добро. Здравословно не бил никак добре, налагало се да го води
по болници и трябвало да му се помага. Установява, че не е работил на друго
място. Пенсионирал се поради прослужено време. Можел да продължи да работи, но
той се отказал. След задържането бил уволнен от органите на МВР, като живеел от
заеми.
В показанията си свидетелят С. –
зет на ищеца установява, че му е известно, че Н.Г. работел в сектор
„Престъпления по пътищата” като младши автоконтрольор в КАТ. След като го
задържали ходил на „Г.М.Димитров”, като ищецът бил във влошено психическо
състояние, видимо притеснен. След излизането му от ареста се затворил вкъщи и
не поддържал връзка с никого от колегите си, които също бяха задържани. Хората
се дистанцирали от него. Имало статии в медиите и отношението към него станало
различно. Свидетелят чувал коментари от съседи, близки, които се отразявали
негативно на Н.Г.. Той затова не излизал и не искал да вижда никого. Преди тези
събития имал авторитет в обществото. Хората имали уважение към него и като
служител, и човек. След задържането, го уволнили от системата. Не работел
никъде близо два месеца. Работел малко, но го махнали, защото разбрали, че не
може да служи като охранител в частна фирма и не може да си извади свидетелство
за съдимост. След този случай не бил започвал работа. След възстановяването му
на работа, три месеца бил в отпуска и после се пенсионирал. Здравословното състояние
на ищеца се влошило драстично, като към настоящия момент бил инвалид, втора
група, 70 процента. Имало голяма промяна и в психичното му състояние.
Свидетелят заявява, че го познавал като борбен човек, но бил много съсипан и му
споделил, че престоят му в следствения арест от 72 часа му е скъсил живота с
близо десет години. Там го травмирала срещата с хората, които са били
задържани. В показанията си свидетелят Андреев установява, че познава Н.Г. от
40 години. Всяка седмица се виждали, в месеца
3-4 пъти, а понякога и по-често. След задържането му имало коренна
промяна у него. Посетил го на втория ден след излизането му от ареста. Споделил
му, че лежал с наркомани, крадци, разказал му за условията вътре. Установява,
чу преди си говорели, майтапели се, а сега бил свит, унил, подтиснат. След
случая, започнали да се виждат по трудно, тъй като от година – две се влошило и
здравословното му състояние и свидетелят забелязал, че не може да се движи
даже. След освобождаването му от ареста го възстановили малко на работа и после
отишъл в една охранителна фирма. Искал пари на заем от свидетеля три пъти, после ги връщал. После като заработил
като охранител го съкратили, защото бил следствен и го изгонили от работа. Известно
било на свидетеля, че имал и кредит, който рефинансирал и върнал заетите от
него суми.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и след преглед на ищеца е изготвено и прието заключение на
съдебно – психиатрична експертиза. Вещото лице установява, че в резултат на
задържането за 72 часа при ищеца е настъпило разстройство на адаптацията- остра
стресова реакция, след което са възникналинегативни емоционални преживявания
(непълноценен сън, потиснато настроение, напрежение, тревожност, изолиране от
околните), което е нарушило обичайното му психично функциониране. Вещото лице
дава заключение, че комъ момента неврологичната симптоматика е компенсирана, но
е налице известна личностова промяна (изолиране от околните, избягване на
контакти, загуба на интереси)
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за
незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.НА Р.Б., която съгласно
чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност
за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните
дела от общ характер. Следователно П.НА Р.Б. (като централизирана и единна
система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове,
тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са
извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто
персонален състав са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното
обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и
същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в
рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска градска
прокуратура обвинение за извършено умишлено престъпление, като наказателното
производство е прекратено в досъдебната му фаза с влязло в сила постановление
за прекратяване поради недоказаност на обвинението. В конкретния случай фактът,
че наказателното производство е прекратено на посоченото в постановлението
основание, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и
причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването на
оправдателна присъда, обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на
обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и
конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена
последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и съдебно-психиатричната се
установява, че в резултат от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищецът
е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни емоции,
стрес, оставане без работа, накърняване на доброто му име в обществото и на
професионалния му авторитет.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди
При определяне на конкретния му
размер следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, обстоятелството,
продължителността на наказателното производство около 3 години,
обстоятелството, че във връзка с повдигнатото обвинение е уволнен, както и че
по отношение на него не е взета мярка за неотклонение. От събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и от приетото заключение на вещото лице
по съдебно-психиатричната експертиза се установява, че ищецът е претърпял негативни
емоции вследствие на задържането му и воденото срещу него наказателно
преследване, изразяващи се в остра стресова реакция, която е довела до
адаптационна реакция, както и известна личностова промяна, което установяват и
разпитаните по делото свидетели. При определяне на размера на дължимото
обезщетение следва да се вземе предвид и постановеното от прокурора задържане
на срок от 72 часа (в този смисъл Решение № 31 от 28.03.2017 г. по гр. дело №
3333/2016 г., ІІІ ГО на ВКС), независимо, че задържането не е в рамките на
взета мярка за неотклонение по смисъла на НПК. Съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК
прокурора след като повдигне обвинение при необходимост може да постанови
задържане до 72 часа за довеждане на обвиняемия пред съда, който единствен е
компетентен в досъдебното производство да вземе мярка за неотклонение
„задържане под стража”. Вредите, причинени при постановеното задържане следва
да бъдат обезщетени. Съобразно указанията по т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по
т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, вредите от наложената мярка „задържане под
стража“ се оценяват като такива, включени в общите вреди от повдигнатото
обвинение и воденото наказателно производство. Освен това, съдът отчита и
обстоятелството, че ищецът не е могъл да упражнява професията си след прекратяване
на служебното му правоотношение, доколкото дори след възстановяването му на
работа, той се е пенсионирал. Отчитайки посочените обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на ищеца
неимуществени вреди е в размер на 15000 лева.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган-20.02.2015 г. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата. Доколкото с исковата молба ищецът е заявил
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86,
ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, то същата се явява основателна
до размер, определен по реда на чл. 162 от ГПК, от 3072,26 лева
По
разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева, както и сумата
от 836 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 250 лева по сметка на Софийски градски съд.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на Н.К.Г., ЕГН-**********,*** сумата от 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.
302, т. 1, предложение последно, вр. чл. 301, ал. 1, пр.1, алт 2 от НК в хода
на ДП № № 18-П/2011 г. по описа на ОС-СГП, пр.пр. № 4-2570/2011 г. по описа на
Софийска градска прокуратура, като наказателното производство е прекратено с
Постановление от 29.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба - 24.02.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да
заплати сумата от 3072,26 лева (три
хиляди седемдесет и два лева и двадесет и шест ст.), представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 20.02.2015 г. до 24.02.2017 г. като отхвърля предявения иск за
разликата над сумата от 15000 лева – неимуществени вреди до предявения размер
от 40000 лева, както и за разликата над сумата от 3072,26 лева до предявения
размер от 8192,68 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на Н.К.Г., ЕГН-**********,*** сумата от 846 (осемстотин четиридесет и шест) лева, представляващи направени
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
П.НА Р.Б. да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 250 лева, представляваща платено от бюджета на
съда възнаграждение за вещо лице.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: