РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 31 20.08.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 273 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Е.М. ***, подадена чрез адв.Димо Гочев,
против решение № 2100/10.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 4768/2020
г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение е постановено следното:
ПРЕКРАТЕН е като
дълбоко и непоправимо разстроен гражданския брак между К.Т.М. *** и С.Е.М. ***,
сключен на 01.03.2004 г. в гр.Бургас, за който е съставен Акт за граждански
брак № ІІ-20/01.03.2004 г.; ОБЯВЕНО е, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругът С.М.;
ОПРЕДЕЛЕНО е
местоживеенето на двете ненавършили пълнолетие деца на страните – С. С.М. и Т.
С.М.,*** дома на майка им К.Т.М.;
ПРЕДОСТАВЕНО е
упражняването на родителските права върху двете ненавършили пълнолетие деца на
страните – С. С.М. и Т. С.М., на майка им К.Т.М.;
ОПРЕДЕЛЕН е
режим на лични отношения между бащата С.Е.М. и двете му ненавършили пълнолетие
деца С. С.М. и Т. С.М., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден, с право на
преспиване на децата в дома на баща им; всяка година – 10 дни през месец юли и
10 дни през м.август, от 10.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на десетия ден,
през които два 10-дневни периода майката на децата не ползва платения си
годишен отпуск; всяка четна календарна година – през Коледните празници, от
10.00 ч. на 23-ти декември до 19.00 ч. на 26-ти декември; в нечетна календарна
година – през Великденските празници, от 10.00 ч. на Разпети Петък до 19.00 ч.
на Деня Великден и през Новогодишните празници от 10.00 ч. на 31-ви декември до
19.00 ч. на 2-ри януари; при осъществяване на режима на лични отношения бащата
следва да взема децата от дома на майка им в гр.С.и да ги връща на същия адрес
в края на времето за лични контакти;
ОСЪДЕН е бащата С.Е.М.
на основание чл.149 СК да заплати на непълнолетния си син С. С.М., със
съгласието на неговата майка и законна представителка К.М., сумата от 1530 лв.,
както и да заплати на малолетната си дъщеря Т. С.М., чрез майката и законен
представител К.М., сумата от 1530 лв., представляващи издръжка за минало време
от 15.06.2019 г. до 14.06.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
сумите от подаване на исковата молба – 15.06.2020 г. до окончателното им
изплащане;
ОСЪДЕН е бащата С.Е.М.
на основание чл.143, ал.1 СК да заплаща на непълнолетния си син С. С.М., със
съгласието на неговата майка и законна представителка К.М., месечна издръжка в
размер на 200 лв., както и да заплаща на малолетната си дъщеря Т. С.М., чрез
майката и законен представител К.М., месечна издръжка в размер на 160 лв., считано
от подаване на исковата молба – 15.06.2020 г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва при
забавено плащане на всяка една от месечните вноски;
ПРЕДОСТАВЕНО е
ползването на семейното жилище на страните, представляващо апартамент № *, в
гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.*, на съпруга С.Е.М.;
ПОСТАНОВЕНО е
след прекратяване на брака съпругата К.Т.М. да носи предбрачното си фамилно име
– С..
С решението С.Е.М.
е осъден да заплати на К.Т.М. сумата от 525 лв. за направените по делото
разноски, както и да заплати по сметка на РС-Бургас държавна такса в общ размер
от 690.80 лв.
Въззивникът С.Е.М. обжалва първоинстанционното
решение следните части – в частта относно вината, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има съпругът, в частта относно присъдените издръжки по чл.149 СК на двете деца за периода 15.06.2019 г. – 15.06.2020 г.,
ведно с лихвите за забава, в частта относно присъдената
месечна издръжка на детето С. М.
за разликата над минималния размер издръжка до присъдения с решението, както и в частта относно присъдените разноски
на съпругата и определената държавна такса.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части. Според
въззивника, районният съд неправилно е приел, че е негова вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, като се счита, че съдът не е следвало да
кредитира показанията на свидетелката А. Г., тъй като тя е бивша съпруга на
брата на ответника и е в лоши отношения и с двамата братя, както и че тя не
сочи данни за отношенията между съпрузите в периода след 2016 г., а
същевременно говори за помощ от страна на ответника в домакинството, което
противоречи на изводите на БРС. Според въззивника, липсата на доказателства за
вината на съпруга относно разстройството на брака води до единствения извод, че
вината е и на двамата съпрузи, като неправилния анализ на доказателствата е
довел до неправилност на съдебното решение. Счита се, че БРС неправилно е
присъдил издръжка на двете деца за минал период, като се е произнесъл по
непредявен иск и не са ангажирани доказателства за липса на финансова подкрепа
за децата от страна на бащата в процесния период. Според въззивника, районният
съд неправилно е определил и размера на месечната издръжка на детето С. М., тъй
като ответникът е безработен и няма доходи, като се счита, че издръжка в
минимален размер би била правилно определена, а вследствие на това неправилно е
определена и дължимата държавна такса, както и присъдените на ищцата разноски
по делото.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо тях да
постанови, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на
двамата съпрузи; да отхвърли предявените искове за заплащане на издръжка за
минало време; да намали присъдената за детето С. месечна издръжка от 200 лв.,
както и да се измени решението в частта за присъдените такси и разноски. Не се
правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените
разноски във въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата К.Т.М., чрез пълномощника й адв.Димитринка Топалова, в който
са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в обжалваните му
части. Оспорват се изложените в жалбата възражения и доводите за неправилност
на обжалваното решение в частта за вината и относно присъдените издръжки, за
което също са изложени пространни съображения. Моли съда да остави без уважение
въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на БРС като
правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Въззивната жалба
е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от лице с правен интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва се разгледа по същество.
Предявеният иск е за развод по чл.49, ал.1 СК и съединени с него
небрачни искове по чл.59, ал.2, вр. чл.143 и чл.149 и чл.53 СК, както и чл.56 СК
(от ответника).
Първоинстанционният
съд е сезиран с исковата молба на К.Т.М. против С.Е.М., за прекратяване на сключения между страните граждански
брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; за
предоставяне на ищцата упражняването на родителските права спрямо родените от
брака ненавършили пълноление деца С., реден на 19.09.2005 г. и Т., родена на ***
г., като се определи местоживеенето на децата при майката; за определяне на режим на лични отношения на бащата с
децата, посочен в исковата молба; за осъждане на ответника на основание чл.143 СК да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Т. в размер на 160 лв. и на
непълнолетното си дете С. в размер на 200 лв., считано от подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска; за осъждане на
ответника на основание чл.149 СК да заплати за всяко от двете деца издръжка за
минало време в размер на 1530 лв. ( по 140 лв. на месец), за период от една
година преди подаване на исковата молба, а именно 15.06.2019 г. – 14.06.2020
г.; както и за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата – С.. В
исковата молба са изложени твърдения, че отношенията между страните се влошили
заради поведението на ответника, същият бил агресивен към ищцата, поддържал
извънбрачни връзки, не се прибирал в семейното жилище и не полагал грижи за
децата, като са описани подробни обстоятелства в тази връзка.
С писмения
отговор ответникът С.Е.М. е заявил, че също желае прекратяване на брака, но
счита, че вината за това е на съпругата. Оспорил е като неоснователни
твърденията на ищцата за негова вина за разстройството на брачните им отношения,
за липса на грижа за семейството и децата и за наличието на негови извънбрачни
връзки. Посочил е, че вината за раздялата на съпрузите е изцяло на ищцата,
която без причина и без знанието на ответника напуснала семейното жилище и
отишла при родителите си. Ответникът не е възразил родителските права спрямо
децата да се предоставят на майката, като му се определи поискания от ищцата
режим на лични контакти с посочените в отговора допълнения. Не е възразил да
заплаща месечна издръжка по 160 лв. за всяко дете, но е оспорил иска за
заплащане на издръжка за минало време за едногодишен период пред подаване на
исковата молба. Направил е искане за предоставяне ползването на семейното
жилище, собственост на неговите родители.
По делото е
приложен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас относно
положението на двете деца.
И двете страни
са ангажирали писмени доказателства, а ищцата – и гласни, за установяване на
изложените от тях твърдения.
С
първоинстанционното решение БРС е приел, че предявеният брачен иск за развод е
основателен, като бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по
вина на съпруга С.М.. За формирането на този извод съдът е кредитирал
показанията на св.Г., както и съвпадащите твърдения на страните относно
безспорния факт за влошените им брачни отношения и продължителната фактическа
раздяла между двамата. Съдът е приел, че е налице трайно отчуждаване между
съпрузите, което е последица от поведението на ответника, манифестирал по
недвусмислен начин нежеланието си за запазване на топли и близки брачни
отношения, като противобрачното поведение на М. се състои в грубото му
отношение към брачния партньор, в липсата на полагани грижи за семейството и
желание за запазването му. Прието е, че по делото не се съдържат данни за
противобрачно поведение на ищцата, с което да е засегнала устойчивостта на
брачната връзка, като фактическата раздяла между страните, инициирана от
съпругата е последица от вече настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака им, поради което желанието на съпругата да преустанови съвместното си
живеене с ответника не е укоримо и не е причина за разстройството на брака. С
оглед тези мотиви, БРС е приел, че бракът между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на съпруга С.М..
По отношение на небрачните искове, БРС е приел, че
родителските права спрямо малолетното дете и непълнолетното дете следва да
се предоставят за упражняване на майката и при нея да се определи
местоживеенето им, а на бащата е определил режим на лични отношения с децата. Съдът е уважил небрачния иск за
заплащане на месечна издръжка за децата по чл.143 СК, като е приел, въпреки липсата на доказателства за доходите на бащата,
същият е в трудоспособна възраст и няма данни влошено здравословно състояние,
което да не му позволява да полага труд, поради което и с оглед нуждите на
децата прието, че бащата следва да заплаща на детето С. месечна издръжка в
размер на 200 лв. и за детето Т. – в размер на 160 лв., считано от подаване на
исковата молба – 15.06.2020 г., като тази претенция е уважена в претендирания
размер. По отношение на иска за издръжка за минало време по чл.149 СК, БРС е
приел, че ответникът не е доказал да е престирал издръжка в претендирания
едногодишен период, като представените от него с отговора писмени доказателства
не представляват престиране на издръжка. Поради това, съдът е приел, че
дължимата за посочения 1-годишен период издръжка на всяко от децата следва да
бъде определена на сумата от по 1680 лв. (по 140 лв. на месец), като от тези
суми следва да се приспаднат платените от бащата по 150 лв., съгласно
признанията на майката, поради което БРС е приел, че ответникът следва да бъде
осъден за заплати на всяко едно от децата си сумата от по 1350 лв.,
представляваща издръжка за минало време по чл.149 СК, като претенцията е
уважена в претендирания размер. С решението е уважено искането на ищцата за
възстановяване на предбрачното й фамилно име, както и иска на ответника за
предоставяне на него ползването на семейното жилище. С оглед становище на
районния съд относно вината на ответника за разстройството на брака, БРС го е
осъдил да заплати дължимите по делото държавни такси в полза на съда – 50 лв.
по чл.6, т.2 от Тарифана за държавните такси и 640.80 лв. върху задълженията за
издръжка, както и да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в
размер на 525 лв. В горния смисъл, районния съд е постановил своето решение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от
страните в частта относно родителските
права, местоживеенето на децата и определения режим на лични отношения с тях, и в частта относно
предбрачното фамилно име на съпругата и ползването на семейното жилище, поради което в тези части решението е влязло в сила.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частите му относно
вината, присъдената месечна издръжка на детето С. по чл.143 СК и присъдените на
двете деца издръжки за минало време по чл.149 СК.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с
тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което,
настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК,
като не следва да преповтаря отново събраните пред БРС доказателства. Настоящата инстанция напълно споделя и
правните изводи на БРС за разстройство на брака по вина на съпруга С.М., както
и за основателност на предявените от К.М. небрачни искове за присъждане на
основание чл.143, ал.1 СК на месечна издръжка за родените от брака на страните
деца в размер на 200 лв. – за детето С. и 160 лв. – за детето Т., считано от
подаване на исковата молба, както и исковете й за присъждане на основание
чл.149 СК на издръжка за минало време за всяко едно от децата от по 1530 лв. за
периода от 15.06.2019 г. до 14.06.2020 г. Тези изводи на БРС са формирани въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, като въззивния съд намира
същите за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към тях
на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящото решение.
По изложените във въззивната жалба
оплаквания по правилността на решението и в допълнение към съображенията на
районния съд, следва да се отбележи следното:
След
самостоятелен анализ и преценка на събраните по делото доказателства и приложимите
разпоредби на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна.
По отношение на вината:
Настоящата инстанция изцяло
споделя извода на районния съд, че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е настъпило по вина на ответника, като намира за неоснователни наведените
в този смисъл възражения във въззивната му жалба.
От съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се установява твърдяното от ищцата поведение
на ответника спрямо нея, липсата на грижи за семейството, неуважение към
партньора и поддържане на извънбрачна връзка от негова страна. Тези твърдения
се подкрепят от показанията на св.А. Г., която е заявила пред районния съд, че
страните са във фактическа раздяла от около две години (от 2018г.), но докато двамата
са били в съпружеска връзка, ответникът е живеел с друга жена и почти не се
прибирал в семейното жилище, като ищцата практические изкарала цялата си
бременност (с детето С.) сама, а след като С. се родил едва около година
по-късно се С. се прибрал у дома и с К. заживяли в нещо като семейство. Заявила
е също, че след като С. си пийнел, започвал да отправя обиди и псувни към К.,
наричал я „тъпанарка“, „малоумница“ и други подобни, ставал агресивен към нея и
свидетелката е виждала ищцата с насинено око. св.Г. е заявила също, че не е
виждала ответника да има някакъв ангажимент към семейството, макар и същият да се
е занимавал повече с готвенето, той не работел, като само ищцата плащала
сметките и поддържала домакинството. С оглед
събраните доказателства и независимо, че св.Г. е бивша снаха на ответника, БОС
намира, че в случая не са налице причини свидетелските й показания да
не бъдат
кредитирани, като те следва да бъдат преценени
във връзка с останалите доказателства по делото, съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът отчита обстоятелството, че предвид характера на
съпружеските отношения, за реалното им състояние най-добре осведомени са самите
съпрузи, а всички свидетели могат да говорят за своето възприятие, и то –
доколкото изобщо са присъствали на някакви случки или инциденти или доколкото
някой от съпрузите е споделил нещо с тях.
В случая, показанията на св.Г. са основани на личните й възприятия и
впечатления за отношенията между съпрузите, изнесените от нея данни не са
опровергани
от други
доказателства по делото, като такива не са
ангажирани от ответника. А обстоятелството, че свидетелката не сочи данни за
отношенията между съпрузите след 2016 г. (т.е. две години преди фактическата
раздяла) в никакъв случай не омаловажава изнесеното от нея и не дава основание
за отхвърляне на показанията й. Ето защо, настоящата инстанция кредитира
показанията на св.Г. като обективни, достоверни и основани на лични впечатления,
поради което намира, че същите правилно са били възприети от районния съд, като
възраженията на въззивника в този смисъл са изцяло неоснователни.
Предвид горното, въззивният съд намира, че по делото се установяват по безспорен начин твърдяните от ищцата брачни провинения
на ответника – същият е проявил безотговорно
отношение към брака и незаинтересованост към другия съпруг, установил е едно конфликтно
поведение към съпругата си и липса на ангажираност
към семейството, поддържал е и извънбрачна връзка по време на брачното си съжителство с ищцата, с което е демонстрирал неуважение към нея и незачитането й като
съпруга. Според съда, именно това
негово поведение е обусловило и станало причина
за настъпилото отчуждаване между страните, което е довело до фактическата им
раздяла и е допринесло за окончателния разрив на съпружеските им отношения.
Така установеното от ответника поведение,
за което същият няма как да не знае, че руши основите на брака, безусловно
ангажира брачната му вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Поради което, за съда се налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има съпругът, както правилно е приел и районния
съд. В тази връзка, БОС намира за неоснователни възраженията на въззивника, че
вината за разстройството на брака е и на двамата съпрузи, тъй като от доказателствата
по делото не се установяват каквито и да било брачни провинения на
ищцата, които да са довели
до разстройството на семейните им отношения. Тук е необходимо да се отбележи, че в депозирания пред районния съд писмен
отговор от ответника липсват изложени фактически
твърдения за брачна вина и на съпругата за разстройство
на семейните им отношения, такива не са изложени и в хода на процеса, като
недоказани са останали твърденията му, че ищцата самоволно и безпричинно е
напуснала семейното жилище, доколкото установените по делото данни сочат, че фактическата
раздяла е настъпила в резултат от вече влошените отношения между съпрузите.
С оглед
изложеното и
предвид събраните по делото доказателства настоящият състав приема, че
влошаването на отношенията на съпрузите, довело до фактическата им раздяла, е
резултат основно от поведението на съпруга.
Ето защо, районният съд правилно е приел, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на съпруга-въззивник, поради което решението следва да
бъде потвърдено в тази част.
По отношение на месечната издръжка на детето С.:
С обжалваното решение районният съд е определил
дължимата за детето С. Е.М. месечна издръжка в размер на 200 лв., която бащата
да заплаща, считано от подаване на исковата молба до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване. Въззивникът оспорва така определения размер
на издръжката с доводи, че е безработен и няма доходи, като според него
издръжка следва да бъде в минимален размер.
Настоящата инстанция намира тези възражения във въззивната
жалба за неоснователни. Задължението
на родителите за издръжка по чл.143 СК, е безусловно, т.е. те дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали те са работоспособни и
могат да се издържат от имуществото си. Необходимо е да се престират от страна
на родителите такива грижи и внимание, които да са достатъчни за правилното
възпитание и развитие на детето, съобразени с неговите нужди, които се преценяват с оглед на правилното му отглеждане,
здравословното състояние, възраст, получаване на образование и задоволяване на
неговите потребности. Ето защо, родителите са длъжни да осигуряват съответната
част от необходимата за децата си издръжка, съобразно своите възможности, с цел
създаването на нормални условия за живот, възпитанието и обучението им, като
интересите на децата следва да бъдат защитени по същия начин, както ако двамата
родители живееха заедно. С оглед обстоятелствата по делото, възможностите на двамата родители и
нуждите на детето С. – на 16 г., въззивният съд намира, че за задоволяване на
потребностите му е необходима и възможна към момента месечна издръжка в размер
на 400 лв., от които бащата следва да заплаща 200 лв., а останалите средства
следва да бъдат осигурявани от майката, която участва и с лични грижи в
отглеждането и възпитанието на детето. В този смисъл, БОС намира предложения от
въззивника минимален размер на месечна издръжка, който съобразно чл.142, ал.2 СК е 152.50 лв. за 2020 г. и 162.50 лв. за 2021 г., за крайно недостатъчен,
предвид непрекъснато нарастващите нужди и потребности на детето, което е
тийнейджър. Ето защо и независимо от обстоятелството, че въззивникът е
безработен, същият е в трудоспособна възраст и в
добро здравословно състояние (липсват данни за обратното), поради което е във възможностите му да реализира доходи в
размер около средната за страната работна заплата, който да му позволява да заплаща издръжка за детето С. в присъдения от първоинстонционния
съд размер. Предвид това, първоинстанционното
решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на издръжката за минало време за двете деца:
В случая, с исковата молба изрично е заявена претенция
за присъждане за двете деца на издръжка за минало време на основание чл.149 СК
за период от една година преди предявяване на иска, а именно за периода
15.06.2019 г. – 14.06.2020 г., поради което възраженията на въззивника, че районният съд
се е произнесъл по непредявен иск са неоснователни.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за
основателност на претенциите по чл.149 СК.
От доказателствата по делото не се установява след
раздялата на родителите бащата да е давал средства за обезпечаване
издръжката на децата, с
изключение на дадените от него по 150 лв. на дете, за които е налице признание
от страна на майката в исковата молба.
Противно на становището на въззивника, в негова тежест е да докаже, че е
осигурявал такива средства, като същият не е ангажирал доказателства в този
смисъл. Представените
писмени доказателства за извършени разходи от бащата за закупуване
на различни стоки за децата не изключват задължението му за изплащане на
парична издръжка за покриване на ежедневните
им разходи за транспорт, за базисни хигиенни и битови нужди,
заплащане на учебни материали и пособия и др. В този смисъл, въззивният съд
намира, че намира,че правилно
районният съд е присъдил в полза на малолетното дете Т. и
непълнолетното дете С. издръжка за минало време, считано
от 15.06.2019 г.
до датата,
предхождаща подаването на исковата
молба
– 14.06.2020 г.,
като е осъдил ответника да
заплати тази издръжка
в размер на по 1530 лв. за всяко дете, съобразявайки нуждите на децата и възможностите на родителите им, като
размерът е достатъчен да покрие разходите, направени
от майката за задоволяване нуждите на децата. Ето защо, въззивната жалба
против тази част от решението е неоснователна, поради което в същата част то следва да
бъде потвърдено.
С оглед присъдените размери на издръжките, БОС намира,
че районния съд правилно е определил и дължимите от ответника държавни такси и
разноски по делото, поради което възраженията на въззивника в този смисъл също
са неоснователни.
При този изход
на делото и направените от двете страни искания за разноски, на въззивника
такива не му следват, като същият следва да заплати на въззиваемата сумата от 300
лв. за направените от нея разноски във въззивното производство за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2100/10.12.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 4768/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които е постановено,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът С.Е.М.; осъден е бащата С.Е.М. на основание
чл.149 СК да заплати на непълнолетния си син С. С.М., със съгласието на
неговата майка и законна представителка К.М., сумата от 1530 лв., както и да
заплати на малолетната си дъщеря Т. С.М., чрез майката и законен представител К.М.,
сумата от 1530 лв., представляващи издръжка за минало време от 15.06.2019 г. до
14.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата
молба – 15.06.2020 г. до окончателното им изплащане; осъден е бащата С.Е.М. на
основание чл.143, ал.1 СК да заплаща на непълнолетния си син С. С.М., със
съгласието на неговата майка и законна представителка К.М., месечна издръжка в
размер на 200 лв., както и да заплаща на малолетната си дъщеря Т. С.М., чрез
майката и законен представител К.М., месечна издръжка в размер на 160 лв.,
считано от подаване на исковата молба – 15.06.2020 г. до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната
лихва при забавено плащане на всяка една от месечните вноски.
ОСЪЖДА С.Е.М., ЕГН **********,
да заплати на К.Т.М., ЕГН **********,
сумата от 300 лв. (триста лева)
за направените от нея във въззивното производство пред БОС разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.