Р Е Ш Е Н И Е
№ 155 26.01.2017 г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ На 10.01.2017 година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: Георги И.
Секретар: Снежана Петрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Г.И. НАХД №5771 по описа за 2016г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
189, ал. 14 от ЗДвП, вр. с чл. 59-63 ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на В.А.Д., ЕГН:********** *** против наказателно
постановление № 16-0346-000157 от 18.08.2016г. на Началник РУП Созопол към ОД
МВР Бургас, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал.3, предложение
първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Моли се за отмяна
на обжалваното НП като се твърди, че са допуснати процесуални пропуски при
издаването на НП.
В съдебно заседание адв.А.-представител
на жалбоподателя поддържа жалбата, и моли съда да отмени НП като неправилно и
незаконосъобразно. Ангажира гласни доказателствени средства.
Съдът намира жалбата за
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.07.2016г., около 11.30ч., в
гр.С. жалбоподателят бил извикан от своите приятели – свидетелите С.С. и К.Г. в
РУП - Созопол за да донесе свидетелство за регистрация част ІІ на л.а. А. с
рег.№******, за да се установи собствеността на този лек автомобил. Той се
намирал пред РУП Созопол, където били С.С. и К.Г. и служителите на РУП Созопол
извършвали претърсване на МПСто за наличие на забранени от закона вещи. В.Д.
дошъл пред РУП Созопол около 12,00ч., предал свидетелството за регистрация,
част ІІ, на л.а. А. с рег.№******* на С., който от своя страна му предал
ключовете на автомобила. Д. се качил на шофьорското място, стартирал двигателя
и започнал движение на заден ход по ул.П. към ул.Р.. В този момент от РУП
Созопол излезли св.К.Г. и негов колега, догонили Д. и му разпоредили да се
върне обратно с МПСто, защото проверката на автомобила още не била приключила и
следвало да се попълнят необходимите документи. Д. се върнал и бил поканен да
влезе в РУП Созопол, където св.Т.С. му извършил проба за алкохол, който била
отрицателна, след което го поканил да даде проба за проверка за употреба на
наркотични вещества. Д. отказал да му бъде извършена такава проба. Св.С. на
място съставил АУАН, в който отразил, че водачът Д. отказал да бъде проверен с
техническо средство, за установяване на употреба на алкохол или упойващи
вещества. Актът бил връчен лично на Д. на същата дата - за запознаване и
последния го подписал с уточнението че не е управлявал автомобила, а той бил
паркиран на паркинга на РУП Созопол. Въз основа на така съставения АУАН е издадено
обжалваното понастоящем наказателно постановление № 16-0346-000157 от
18.08.2016г. на Началник група сектор ПП при ОД МВР - Бургас, с което за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал.3, предложение първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и
като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84,ал.1 ЗАНН вр.
с чл.314,ал.1 НПК, намира следното:
При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП, видно от
съдържанието им, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. В случая съдът намира, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административно-наказателното производство. В тази връзка възраженията в
жалбата са неоснователни. Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно
и точно - гр.***********. Непосочването на качеството на свидетеля в АУАН не
представлява процесуално нарушение, което да е ограничило съществено правото на
защита на нарушителя в административнонаказателното производство срещу него.
Съдът намира за безспорно
установена и доказана фактическата обстановка описана в обстоятелствената част
на АУАН и НП, а именно, че водача Д. след покана е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на упойващи вещества. В жалбата се посочва,че
на Д. не е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване. Съгласно чл.3, ал.2 от
Наредба 30, тази процедура е предвидена единствено при съставянето на акт за
административното нарушение при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5
на хиляда или друго упойващо вещество т.е. предпостваките за издаване на талон
за медицниско изследване са две - водачът вече следва да е дал проба на
техническо средство и то да е отчело концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда
или друго упойващо вещество. При положение, че водачът изобщо отказва да бъде
изпробван с техническо средство, не е необходимо и издаването на талон за
медицинско изследване, защото няма първоначална проба с техническо средство, с
която резултата от кръвната проба да бъде сравнен. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2000 лв. Видно от съдържанието на разпоредбата,
нарушението има две алтернативни форми на изпълнително деяние - 1.отказ на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или 2.неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози в кръвта му. Достатъчно е водачът да откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества за да е осъществен състава по чл.174, ал.3 ЗДвП. В случая не
се оспорва, а и се установи от показанията на всички свидетели, че Д. е отказал
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на упойващи вещества. В жалбата и в съдебно заседание се наведоха доводи, че той
не е управлявал МПС т.е. не е бил длъжен да дава проба, но от всички събрани по
делото гласни доказателствени средства се установи по несъмнен начин, че на 05.07.2016г. пред РУП Созопол, Д.
се качил на собствения си л.а. А. с рег.№***** и го привел в движение като се
движел назад около 20-30 метра по ул.П., видно от подробните показания на
свидетелите Г. и К., които съдът реши да кредитира. От показанията на С. и на Г.
също се стига до подобен извод с единствената разлика, че те твърдят, че на Д.
му било разпоредено да премести автомобила от служетел на РУП Созопол за да
излезе служебен полицейски автомобил на РУП Созопол. Доказателства в подкрепа
на техните твърдения не се събраха. Дори и да се приеме, че това е така и в
случай, че е считал, че това разпореждане му налага извършване на престъпление
по чл.343б,ал.3 от НК или друго нарушение, той е могъл да откаже да го изпълни
като помоли някой друг от присъстващите премести автомобила. Вместо това именно
Д. е седнал на шофьорското място и е управлявал МПСто следователно за него е
възникнало задължението като водач на МПС да дава проба за алкохол или
наркотично вещество. Липсват каквато и да е обективни подозрения, че
служителите съзнателно и целенасочено са подтикнали Д. да управлява МПСто за да
могат впоследствие да му съставят АУАН за това, че отказва да даде проба за
употреба на упойващо вещество. Те не са могли да знаят, че Д. ще откаже да са
подложи на такъв тест. Ето защо съдът
намира, че с оглед тези констатации правилно е издадено обжалваното наказателно
постановление. Д. е управлявал макар и за кратко лек автомобил А. с рег.№****, и
е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на наркотични
вещества в кръвта му. По този начин той е осъществил състава на нарушението по чл.174,ал.3
от ЗДвП. По отношение на размера на
наложените му кумулативните санкции “глоба” в размер на 2000лв. и “лишаване от
право на управление на МПС” за 24 месеца следва да се отчете, че това размерите,
предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП и не могат да бъдат намалявани предвид
забраната на чл.27,ал.5 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление №
16-0346-000157 от 18.08.2016г. на Началник РУП Созопол към ОД МВР Бургас, с
което за извършено от В.А.Д., ЕГН:********** *** нарушение на чл. 174, ал.3,
предложение първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.