Решение по адм. дело №1256/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на Р. А. К., [ЕГН], чрез адв. Тухчиева срещу Заповед № Л-03-296#1/21.05.2025 г., издадена от заместник главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 58 от ЗИНЗС е наредено К. да бъде настанен в Затвора град Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че ако бъде преместен в затвора в гр. Белене, ще бъде откъснат на около 300 км. от местожителството на цялото му семейство в с. Славеево, обл. Добрич, което ще създаде изключителни пречки за осъществяване на контактите помежду им в периода на доизтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода“ от около 13 години. Моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител адв. М. Т., поддържа жалбата си и моли заповедта да бъде отменена.

Ответникът - Заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., представя писмен отговор и доказателства по делото. В с. з. оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Основното твърдение на ответника е, че оспорената заповед е за първоначално настаняване на лишения от свобода на основание чл.58 от ЗИНЗС, а не е такава за преместване на основание чл.62 от същия закон.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбоподателят е лишен от свобода, като търпи наказание в затвора в гр. Варна в размер на 18 година лишаване от свобода, наложено по НОХД № 112/2021 г. по описа на ОС Добрич, при първоначално определен строг режим, закрит тип, с начало на изтърпяване на наказанието 22.09.2019 г. К. е постъпил в Затвора гр. Варна на 27.04.2020 г., като при постъпването си е с постоянния адрес с. Славеево, [улица], обл. Добрич.

С оспорената заповед, издадена от зам. главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 58 от ЗИНЗС и точка 4. 1 от заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание.

По делото са приложени заповед № Л-919 от 08.03.2017 г., на главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията" относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. Представена е и заповед № Л-01-9/2 от 28.02.2025 г. на главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", с която старши комисар Ц. Ц. - заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определен да премества лишени от свобода от един затвор в друг, съгласно разпоредбите на ЗИНЗС, както и да прави отказ от преместването.

В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, че през 2024 г. К. е предприел действия по промяна на постоянния си адрес с нов в с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково. След постъпил сигнал от Началника на затвора гр. Варна до кмета на община Аксаково, за извършване на проверка по реда на чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация е издадена заповед № РД-702 от 01.09.2025 г. за промяна на регистрацията на К. по постоянен адрес от с. Генерал Кантарджиево, на служебен адрес гр. Аксаково, [улица].

По делото са събрани гласни доказателства, като е разпитана А. К. А., майка на жалбоподателя. Свидетелката заявява, че има 6 деца, живее в с. Славеево, обл. Добрич и ако преместят сина  в затвора в гр. Белене няма да има възможност да го посещава. Към момента посещава К. един път седмично в затвора в гр. Варна.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за безспорна между страните.

В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Според ал. 5 на същата разпоредба, Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование. В тази връзка оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган – заместник главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", оправомощен със заповед № Л-01-9/2 от 28.02.2025 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в установената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4. Със заповед № Л-919/08.03.2017 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е определил реда за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В съответствие с разписаното в посочената заповед - "4. Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4.1 „Затвора гр. Белене – лишени от свобода от област Русе, Разград, Добрич и Силистра".

В процесния случай, относно преместването на лишения от свобода К., административният орган, при издаването на заповедта, е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според постоянния адрес и съобразно издадената заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за разпределението на лицата в местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните им възможности. Със същата са приети правила, на база установените от закона норми и административният орган, издал оспорената заповед изцяло се е съобразил с тях, вземайки предвид адресната регистрация на лишения от свобода.

В случая жалбоподателят е настанен в Затвора в гр. Варна, без да са налице данни за издадена заповед за първоначалното му настаняване. С оспорената заповед реално е извършена промяна на мястото на изтърпяване, т. е. преместване, въпреки посочването като правно основание на чл. 58 от ЗИНЗС и т. 4. 1. от заповед № Л-919/08.03.2017 г. на главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В самия диспозитив на заповедта е посочено К. да бъде настанен в Затвора гр. Белене "за доизтърпяване на наложеното наказание", както и началникът на Затвора гр. Варна да уведоми ГДИН "за преместването на лицето".

Съгласно чл. 62 от ЗИНЗС заповед за преместване се издава от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва при изброени хипотези: т. 1 - включване в обучения или за работа – при изявено желание от лишения от свобода, т. 2 - при настаняване на лечение, т. 3 - по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, т. 4 - по предложение на началника на затвора при наличието на важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода, т. 5 - при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

Според съда в случая е налице хипотеза на преместване по чл. 62 от ЗИНЗС, а не на първоначално настаняване, тъй като всяка промяна в мястото на изтърпяване на наказанието, след първоначалното настаняване, се явява преместване. В административната преписка по издаване на оспорвания акт не се съдържат никакви доказателства за наличие на хипотезите, предвидени в чл. 62, ал. 1, т. 1-5 от ЗИНЗС за издаване на заповед за преместване на К. в Затвора гр. Белене за доизтърпяване на наложеното наказание. Като основание за преместването на лишения от свобода единствено е посочен чл. 58 от ЗИНЗС и постоянен адрес на лицето на територията на област Добрич, което предполага изтърпяване на наказанието в друг затвор, но тази предпоставка е относима само към първоначално разпределение на лишените от свобода, като в случая според съда не е налице хипотеза на първоначално настаняване, тъй като по данни от ответника оспорващият изтърпява наказание в Затвора Варна от 27.04.2020 г., а и в оспорения акт се посочва, че се премества в Затвора Белене за "доизтърпяване на наказанието", а не за първоначално настаняване, т. е. не е налице хипотеза на чл. 58 от ЗИНЗС, а хипотеза на преместване. Противоречи на всякаква житейска логика да се приеме, че въпреки, че К. е изтърпял в Затвора Варна повече от 5 година от наложеното му наказание, оспорената заповед следва да се приеме, като заповед за първоначално настаняване.

Съдът намира че заповедта е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Освен, че актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода от Затвора гр. Варна в Затвора гр. Белене, липсват каквито и да е било доказателства за съществуването на някоя от материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за преместване.

Постоянният адрес на лишения от свобода би бил от значение при първоначалното му настаняването в съответното място за лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното му наказание, но в случая К. е първоначално настанен в Затвора Варна, не е оспорил това настаняване като противоречащо на постоянния му адрес, и е започнал изтърпяване на наказанието. Всяка промяна след това, по време на изтърпяването на наказанието, е преместване, а не първоначално настаняване.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че при наличието на промяна на обстоятелства, които създават трудности при изтърпяване на наказанието е допустимо да се извърши преместване, но при доказване на предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 1-5 от ЗИНЗС, като за жалбоподателя съществува възможност да отправи искане за преместване от един затвор в друг, при наличие на предвидените предпоставки и представяне на доказателства в тази връзка.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспорваната в настоящото производство заповед е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Освен че актът не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за разпореденото преместване на лишения от свобода, липсват и доказателства за съществуването на някоя от материалноправните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС. При това положение, като анализира събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира издадената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, XХIV състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № Л-03-296#1/21.05.2025 г. на зам. главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 58 от ЗИНЗС е наредено Р. А. К. да бъде настанен в затвора град Белене за доизтърпяване на наложеното наказание

На основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на обжалване.