№ 10457
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110109200 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„фирма“ ЕООД /с предишно наименование „фирма“ ЕООД/ искова молба насочена
против А. А. П., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 109,71 лв.,
представляваща главница за потребени и неплатени далекосъобщителни услуги по
договор, сключен между ответника и „фирма“ ЕАД, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2022 г. по ч.гр.д.
374/2022 г. по описа на РС - (град).
В исковата молба се твърди, че процесното вземане е придобито от ищеца на
(дата)г. съгласно Анекс към Договор за цесия от (дата) г. от „фирма“ ООД, което
дружество от своя страна е придобило вземането от „фирма“ ЕАД на (дата) г. въз
основа на Уведомление към Договор за цесия от (дата) г. Излага, че ответникът е
ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентски номер на абоната № (номер). Сочи, че между „фирма“
ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер (номер) от (дата) г., с който абонатът подновил условията за ползване
на номер (номер) по избран тарифен план (тарифен план)/ Минимум с месечна
абонаментна такса в размер на 9,99 лева с ДДС, като добавил и интернет услуга по
тарифен план (тарифен план) с месечна абонаментна такса в размер на 15,80 лева с
ДДС за срок от 24 месеца. Поддържа, че за периода на потребление от (дата) г. до
(дата) г. са издадени следните фактури:
Фактура № (номер)/(дата) г. за отчетен период (дата) г. – 07.04.2019 г. на
стойност 29,39 лева, от която се претендира незаплатеният остатък от 20,85 лева;
Фактура № (номер)/(дата) г. за отчетен период 08.04.2019 г. – 07.05.2019 г. на
стойност 29,39 лева;
Фактура № (номер)/(дата) г. за отчетен период 08.05.2019 г. – 07.06.2019 г. на
стойност 29,39 лева;
Фактура № (номер)/(дата) г. за отчетен период 08.06.2019 г. – 07.07.2019 г. на
1
стойност 29,39 лева;
Фактура № (номер)/(дата) г. за отчетен период 08.07.2019 г. – (дата) г. на
стойност 0,69 лева.
Сочи, че незаплатените суми по гореописаните фактури са на обща стойност
109,71 лв. Излага, че поради неплащане в срок на издадените фактури мобилният
оператор е прекратил едностранно договора на абоната, че е издадена крайна фактура
№ (номер)/(дата) г. с начислена обща сума за плащане, както и че датата на
деактивация на абонамента е 09.08.2019 г. Твърди, че с уведомление от (дата) г. към
договор за цесия от (дата) г., „фирма“ ЕАД е прехвърлило вземането си към ответника
на „фирма” ЕАД, като впоследствие бил сключен и договор за цесия от (дата) г., както
и Анекс към него от (дата) г. между „фирма” ЕАД и „фирма“ ЕООД, с предишно
наименование „фирма” ЕООД, в резултат на което ищецът има качеството на кредитор
спрямо ответника. Прилага към исковата молба уведомление за двете цесии от „фирма“
ООД, с което дружеството уведомява длъжника от името на мобилния оператор за
цесията от (дата) г. и от свое име в качеството си на цедент от (дата) г. съгласно Анекс
към договор за цесия от (дата) г. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответницата излага, че съгласно ОУ на ищцовото
дружество при неплащане на първата фактура, се преустановява предоставянето на
услугите, поради което счита и че е невъзможно в случая да е доставена такава за
сочения от ищеца период. Твърди, че на 18.04.2019 г. е арестувана и задържана под
стража до 28.10.2019 г., а впоследствие преместена в затвора в гр. (град), където е била
до 03.09.2021 г. Поради описаното аргументира, че през посочения период услугата не
е ползвана. Моли съда да отхвърли предявения иск. В депозираното възражение по чл.
414 ГПК в хода на заповедното производство е релевирано възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като е предявен установителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно факта на сключен между „фирма“ ЕАД и ответника договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги със съдържанието, посочено в
исковата молба; че „фирма“ ЕАД е доставило на ответника през процесния период
далекосъобщителни услуги на претендираната стойност, че вземането е станало
изискуемо, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който „фирма“ ЕАД е
прехвърлило вземането си по процесните фактури в полза на „фирма“ ООД, което
валидно е прехвърлило вземането в полза на „фирма ЕООД“, както и надлежното
съобщение на цесиите на длъжника.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
„фирма“ ЕАД и ответника е сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер (номер) от (дата) г., с който абонатът е подновил условията
за ползване на номер (номер) по избран тарифен план (тарифен план)/ Минимум с
месечна абонаментна такса в размер на 9,99 лева с ДДС, като е добавил и интернет
услуга по тарифен план (тарифен план) с месечна абонаментна такса в размер на 15,80
лева с ДДС за срок от 24 месеца.
Ищцовото дружество се легитимира като носител на вземанията, предмет на
настоящото производство, като излага съображения, че същите са прехвърлени с два
2
договора за цесия, а именно: договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на
(дата)г. между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ООД, по силата на който вземанията, предмет
на настоящото производство са прехвърлени на цесионера, като на следващо място се
твърди, че от своя страна „фирма“ ООД, в качеството му на цесионер прехвърля
същите на ищеца с договор за цесия, сключен на (дата)г.
Настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото писмени
доказателства от ищцовото дружество не се установява, че вземането, предмет на
настоящото исково производство е прехвърлено от „фирма“ ЕАД на „фирма“ ООД.
В кориците на гр.д № 537/2022г. по описа на РС-(град) е приложено копие на
сключен между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ООД Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ № (номер)/(дата)г. В раздел „Предмет, цени и плащане“, т. 2 е уговорено
между страните, че цедентът прехвърля възмездно по силата на този договор на
цесионера вземанията произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към
договора, срещу цена, която ще бъде определена в Приложение № 1.
Процесното Приложение № 1 не е представено към исковата молба, като от
страна на ищеца е представено единствено извлечение от същото, обективирано в
представеното копие на Потвърждение за прехвърляне на вземания по чл. 99, ал. 3
ЗЗД. Така представеното извлечение обаче не може да формулира категоричен извод,
че предмет на цесията са били и вземания, произтичащи от процесния Договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски номер (номер), доколкото
липсват каквито и да било индивидуализиращи данни за източника на вземането
/договор за предоставяне на мобилни услуги/, страните по същия, предмета и тн. Видно
от процесното извлечение, в същото са посочени трите имена и единен граждански
номер на длъжника, размер на прехвърлено вземане, страните по договора за цесия,
както и обстоятелството, че процесното извлечение представлява част от Приложение
№ 1. Извлечението обаче не съдържа каквато и да било информация за това
прехвърленото вземане на какво основание се дължи / не е индивидуализиран
договорът за мобилни услуги /. Процесното „извлечение“ има характер на частен
свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, но същият
не съдържа никаква доказателствена информация. Доказателствената стойност на
частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с
оглед на всички обстоятелства по делото – така Решение № 136 от 14.05.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани други
доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно, за съда да
направи извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в обективната
действителност.
На следващо място съдът намира за необходимо да акцентира и върху факта, че
се представя извлечение от процесното Приложение № 1 към договора за цесия, което
е индикация за евентуално скриване на неизгодна за страната информация с оглед
избирателно представени части от процесния частен документ.
Не на последно място следва да се акцентира и върху обстоятелството, че от
съдържанието на приложеното в кориците на гр.д. № 537/2022г., по описа на РС-(град)
копие на Извлечение от Приложение № 1 към Анекс от (дата)г., се установява, че
между мобилния оператор и ответника е имало повече от един договор, доколкото се
говори за договори за мобилни услуги, респективно не става ясно което точно вземане,
по кой точно договор се прехвърля с договора за цесия от (дата)г., сключен между
„фирма“ ЕАД и „фирма“ ООД.
По гореизложената аргументация съдът намира, че ищецът при условията на
пълно и главно доказване, не доказа по делото, че вземането му е прехвърлено с
поредица от сключени договори за цесия. С оглед обстоятелството, че ищцовото
дружество не доказа по делото, че е носител на вземането, предмет на настоящото
производство исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ответното
дружество следва да заплати на адв. М. П. сумата от 400.00лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „фирма“ ЕООД,
ЕИК (номер) /с предишно наименование „фирма“ ЕООД/ със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес), срещу А. А. П., ЕГН **********, установителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД, за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 109,71 лв.,
представляваща главница за незаплатени задължения за далекосъобщителни услуги за
периода (дата)г. – (дата)г. по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер (номер)/(дата)г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.06.2022 г. по ч.гр.д. 374/2022 г. по описа на
РС – (град), като неоснователен.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер) /с предишно наименование „фирма“
ЕООД/, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адв. М. В. П. от САК,
сумата от 400.00лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4