Р Е Ш Е Н И Е
№ 311 24.10.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 970 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Ф.Д.А. *** срещу Наказателно постановление № 2955 от 27.06.2018 г. на Началника на РУ на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80, т. 5 от ЗБЛД на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да се заявява в какво конкретно се изразяват същите. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като чрез упълномощения по делото представител – адв. Добри Рангелов, заявява, че поддържа жалбата и входа по същество развива конкретни съображения в подкрепа нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Началника на РУ на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не представя и становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок – на 27.08.2018 г. направо в съда, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима, въпреки отбелязването, направено в санкционния акт, че процесното НП е влязло в сила на 28.08.2019 г., след като е било връчено лично на адресата на 21.08.2019 г., видно от отбелязването, направено в него.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността ѝ, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 20.06.2018 г. жалбоподателят Ф.Д.А. и свид. А.Ю.Ф., негов братовчед се придвижвали пеша в района на логистичен център „Еконт“ в град Хасково, като преминавайки по ул. „Единство“ били спрени в около 19:25 часа от свид. Н.Г.Д., на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР – Хасково, като част от състава на патрул на МВР, извършващ обход в района заедно със свой колега към онзи момент в лицето на свид. Н.Д.Д., за да бъде извършена проверка на самоличността им. В хода на извършената проверка нито жалбоподателят Ф.Д.А., нито свид. А.Ю.Ф. успели да представят валиден документ за самоличност- лична карта, паспорт или свидетелство за управление на МПС, издадено на тяхно име, поради което, след установяване на самоличността им чрез справка от оперативния дежурен в РУ на МВР – Хасково, срещу жалбоподателя бил съставен от свид. Н. Гогово Д., на място в негово присъствие и в присъствие на свид. Н.Д.Д. Акт за установяване на административно нарушение № 2955/21.06.2018 г., за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. В обстоятелствената част на акта било вписано,ч е се съставя за това, че „на 20.06.2018 г. в около 19:25 часа в град Хасково, ул. „Единство” до № 7, при извършена полицейска проверка за установяване на самоличност, лицето не представи документ за самоличност”. Процесният АУАН бил подписан от лицето, срещу което е съставен, без в графата за обяснения или възражения да бъдат вписани такива. Налице е изрично отбелязване и за изпълнение на действието за връчване на екземпляр от така съставения акт и датата, на която това е станало според отразеното в приложената разписка. Акт за установяване на административно нарушение за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД бил съставен и срещу свид. А.Ф., като същият впоследствие, след издаване на НП, заплатил наложената му глоба.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Ф.Д.А. не са депозирани и допълнително в рамките на законовия срок от връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган вписал фактическа обстановка, изцяло възпроизвеждаша тази в съставения АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, като показанията на разпитаните в хода на делото свидетели - Н.Г.Д., и Н.Д.Д. са логически последователни за фактите, за които разполагат със спомен, като не се нуждаят от коментар досежно тяхната достоверност, доколкото липсва такова противоречие, налагащо подробна интерпретация на заявеното пред съда от тях, дори и след анализ на изложеното от свид. А.Ф..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. По силата на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН на база информацията, съдържаща се в самия акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно минимално необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 4 на цитираната норма. Същата се отнася до изискването да се опише нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, за да бъде наясно лицето, което се привлича към административнонаказателна отговорност за какви факти се цели ангажирането на такава, както и да се обезпечи възможността за съдебен контрол. Твърдения за тези факти следва да са изложени точно, ясно, конкретно и безпротиворечиво и да се отнасят до всички обективни признаци от състава на нарушение. В случая действително пределно общо е посочено, че на 20.06.2018 г. в около 19:25 часа в град Хасково, ул. „Единство” до № 7, при извършена полицейска проверка за установяване на самоличност, лицето не представило документ за самоличност. По този начин, макар и лаконично, все пак в АУАН е вписана дата на нарушението, място на извършване на нарушението и че се касае не за каква да е проверка на документи за самоличност, а за полицейска, което имплицитно включва в себе си твърдението, че се касае за компетентен орган – длъжностно лице, действащо в кръга на службата. При издаване на наказателното постановление това лаконично, но прието за достатъчно описание на фактите в АУАН е възпроизведено изцяло, включително и относно твърдението, че проверката е от органите на полицията. Последното е изискване за съставомерност, тъй като не за всяко непредставяне на документ за самоличност се носи отговорност по чл. 80, т. 5 ЗБЛД, а само за такова неизпълнение на задължението на лицето да представи български личен документ, което е допуснато след поискване от компетентни длъжностни лица, при това в кръга на службата им в каквато връзка следва да се интерпретира факта, че се касае за извършена полицейска проверка.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Ф.Д.А., като пълнолетно и задължено лице, при извършване на проверка от съответните длъжностни лица – полицейски органи за установяване на самоличността с представяне на български документ за самоличност, не е изпълнил това си задължение, тъй като не носел лична карта, не разполагал и с валиден паспорт, издаден на негово име или свидетелство за управление на МПС, съответно с други заместващи ги документи. Въз основа на това, предвид спецификата на конкретния случай, при решаване на който се отчита от правна страна, че всеки български гражданин, съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност, е длъжен, при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостовери своята самоличност, което няма съмнение, че става със съответен документ за самоличност, следва да се приеме, че деянието е доказано от обективна страна. Поставя се въпросът, след като отговорността на жалбоподателя е ангажирана именно за неизпълнение на задължението си да представи български личен документ при поискване от компетентни длъжностни лица /полицейски органи/, налице ли са доказателства за надлежно установяване на неговата самоличност и за изпълнение на законоворазписаната процедура за това в хипотези, като процесната, когато не се представя никакъв документ за самоличност. Отговорът на този въпрос е положителен, след като са събрани конкретни доказателства за предприетите от полицейските служители действия в тази насока, установяващи авторството на деянието, разпределено в тежест на наказващия орган да установи.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, след като от обективна и субективна страна са установени признаците от състава на нарушение.
На следващо място, след като се установи деяние и същевременно липса на обективни и и субективни фактори за изключване на отговорността на жалбоподателя, в процеса по определяне размера на наказанието, АНО е наложил глоба в рамките предвидени в съответната наказваща разпоредба размер, съобразно установения специален минимум и в съответствие с фактите, чиято оценка се дължи в анализа по чл. 27 от ЗАНН при индивидуализацията на глобата, като изводът му в тази насока също не следва да бъде ревизиран, доколкото е изцяло съответен на доказателствата по делото и материалния закон.
По така предложените аргументи, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното а нея наказателно постановление – правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено от съда.
Мотивиран така, и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2955 от 27.06.2018 г. на Началника на РУ на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: