№ 66
гр. К., 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20225100500247 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 от ГПК и е образувано по молба на адв. Е.
И. за допълнение на решение № 3/11.01.2023 г. по в.гр.д. № 247/2022 г. по
описа на ОС – К. в частта за разноските. В молбата се излага довод, че
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400 лв. Моли съда да допълни съдебния акт в частта за разноските
като й бъдат присъдени допълнително 100 лв. адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна „Н.“ ООД – гр.С. не е представила отговор на
основание чл.248, ал.2 от ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, намира молбата за допълнение на решението в частта за
разноските за неоснователна по следните съображения:
Въззиваемият Н. О. М. е бил представляван от адв. Е. И., която е
изготвила и подала отговор на въззивната жалба. За осъществяване на
процесуалното представителство по делото е бил сключен договор за правна
защита и съдействие с дата 05.10.2022 г., между Н. О. М. и адв. Е. И..
Адвокатската защита е била предоставена на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА –
безплатно на материално затруднено лице. В този случай, и съобразно изхода
на делото, на адв. Е. И. се дължи възнаграждение за оказана безплатна
1
адвокатска помощ за въззивна инстанция в размер на 300 лв. на основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.,
тъй като договорът за правна защита и съдействие е бил сключен на
05.10.2022 г., когато е била в сила именно тази редакция на цитирания текст.
След влизане в сила на измененията чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й от ДВ бр. бр. 88 от 04.11.2022 г., адв. Е. И. е представила
договор за правна защита и съдействие с дата 19.12.2022 г. на същото
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – безплатно на материално затруднено лице.
Този договор, обаче няма предмет и е без основание, тъй като преди него е
сключен договор за правна защита и съдействие с дата 05.10.2022 г., който не
е прекратен или развален и е в сила между страните по него. Адвокатската
защита е осъществена именно към момента на сключването на договора от
05.10.2022 г. и към тази дата се дължи, респ. се определя, адвокатското
възнаграждение. Представянето на нов идентичен договор за правна защита и
съдействие след влизане на сила на измененията чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й от ДВ бр. бр. 88 от 04.11.2022 г., е без правно основание и
очевидно има за цел да бъде поискано присъждане на по-високо
възнаграждение, каквато не се дължи.
Предвид изложеното, молбата за допълнение на решението в частта за
разноските е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Ето защо и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 187/17.01.2023 г., подадена от
адв. Е. И. за допълнение на решение № 3/11.01.2023 г. по в.гр.д. № 247/2022 г.
по описа на ОС – К., в частта за разноските, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от
ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3