Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 5238 по описа за 2020 година, прецени:
Г.И.Н.
и Р.Н. К.-Н.чрез представител по пълномощие адвокат В.Ц., са предявили срещу „А.Б.“
ООД *** иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установена недължимост на вземания с общ размер 42 183,21 лева,
предмет на изпълнително дело № 20188560401623 на ЧСИ Б.Б.,
рег. № 856 на КЧСИ, и иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, за прогласяване за
нищожен на договор за цесия, сключен на 24.04.2018 г. между „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и ответника „А.Б.“ ООД, поради липса на определяемост
на прехвърлените вземания, липса на съгласие и накърняване на добрите нрави,
изразяващо се в недопустима липса на еквивалентност на насрещните престации. С определение № 12298 от 31.07.2020 г. (влязло в
сила в тази част на 08.09.2020 г.) съдът е прекратил производството в частта му
по предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване за нищожен
на договор за цесия и е продължил разглеждането на делото в частта му по
предявения иск с правно основание чл .439 от ГПК.
Обстоятелства, на които се основава
искът.
Представителят на ищците Г.И.Н. и Р.Н. К.-Н.излага, че
срещу първия ищец като кредитополучател и втория ищец като съдлъжник
била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело №
9268/2013 г. на СРС, на основание договор за банков кредит, сключен с
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. На основание издаден по същото дело
изпълнителен лист за вземането – предмет на заповедта за изпълнение,било
образувано изпълнително дело № 20138560400772 на ЧСИ Б.Б.
рег. № 856 на Камарата на ЧСИ. По изпълнителното дело била наложена възбрана на
недвижим имот, придобит от ищците по време на брака и представляващ СИО, който
бил ипотекиран в полза на банката: апартамент № 8 с идентификатор
68134.4091.50.1.8, находящ се в гр. София жк „*****“ бл. *****и запори върху банкови сметки на ищците
и трудовите им възнаграждения. На 22.04.2013 г. ипотекираният имот бил продаден
на купувач К.Г.К.и продажната цена от 58 500 евро била заплатена на
банката.
Със заявление вх. № 13115 от 11.05.2018 г. до ЧСИ взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД уведомил ЧСИ, че
с рамков договор за прехвърляне на вземания от 02.08.2017 г. и конкретен
договор за цесия от 24.04.2018 г. прехвърлил вземанията си към ищците, предмет
на изп. дело № 20138560400772, в полза на ответника „А.Б.“
ООД ***. По изпълнителното дело било представено потвърждаване за сключената
цесия.
Изпълнителното дело било прекратено с постановление на
ЧСИ от 17.07.2018 г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради
неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Ищците
оспорват приетата от съдебния изпълнител дата на последното действие на
принудително изпълнение – 13.01.2014 г., като считат, че последното дейстиве е на дата 20.06.2013 г. с получаване от съдебния
изпълнител на уведомлението на работодателя за признание на вземането – предмет
на запора, поради което изпълнителното дело следвало да се счита прекратено по
силата на закона на 20.06.2015 г.
След направеното прехвърляне на вземането, въз основа
на изпълнителен лист от 14.03.2014 г. от Софийски районен съд било образувано
изпълнително дело № 20188560401623 на ЧСИ
Б.Б., по който бил определен размер на
задължението на ищци е 45 625,20 лева, изчислени към 21.11.2018 г., от
които главница в размер на 19 239,43 лева, законна лихва в размер на
1127,64 лева за периода 24.04.2018 г. – 21.11.2018 г., сумата от 15 833,91
лева присъдени неолихвяеми вземания в гражданското
производство, сумата от 5832,23 лева присъдени разноски в гражданското производство,
сума от 150 лева юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителното дело, сумата от 3441,99 лева такси и разноски по тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ.
Пълномощникът на ищците излага становище, че задълженията
им по изпълнително дело № 20188560401623 на ЧСИ
Б.Б. са погасени по давност. В исковата молба
се сочи, че не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасен
остатък от дължа, извършване на разпределение, плащането въз основа на влязло в
сила разпределение и изготявнето на протокол за
извършено погасяване. Според пълномощника на ищците, след издаването на
изпълнителния лист в полза на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на
14.03.2013 г., на 15.03.2018 г. са изтекли пет години, в рамките на които не са
извършвани действия, които да водят до спиране или прекъсване на давността.
Пълномощникът на ищците обосновава теза, че с прекратяването на изпълнителното
дело се считат обезсилени изпълнителните действия по това дело, поради което
следва да се приеме, че давността не е била прекъсната. Последващото
изпълнително дело било образувано на 21.11.2018 г., след изтичане на
петгодишния давностен срок. Ако се приеме прекъсване
на давността с последното според ищците валидно изпълнително действие –
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 20.06.2013 г.,
погасителната давност е изтекла на 20.06.2018 г. Фактът на погасяване на
вземането по давност е настъпил, според ищците, след приключване на съдебното
дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание, което
обуславя допустимост на предявения иск.
Искане:
Като се основава на изложените обстоятелства,
пълномощникът на ищците прави искане до съда да признае за установено, че
ищците Г.И.Н. и Р.Н. К.-Н.не дължат на ответника ответника
„А.Б.“ ООД *** сумата от 42 183,21 лева, предмет на изпълнително дело №
20188560401623 на ЧСИ Б.Б., която включва главница в размер на 19 239,43 лева,
законна лихва в размер на 1127,64 лева за периода 24.04.2018 г. – 21.11.2018
г., сумата от 15 833,91 лева присъдени неолихвяеми
вземания в гражданското производство, сумата от 5832,23 лева присъдени разноски
в гражданското производство, сума от 150 лева юрисконсултско
възнаграждение по изпълнителното дело, като погасено по давност право на
принудително изпълнение. Уточнява, че сумата от 3441,99 лева такси и разноски
по тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ не са предмет на настоящото дело.
Възражения
срещу иска:
Ответникът „А.Б.“ ООД *** по предявения иск по чл. 439
от ГПК прави следните възражения:
- за наличието на изпълнителни действия, които
прекъсват давността – съставеният от ЧСИ Б.на 13.01.2014 г. протокол за
извършено погасяване, в който било „облечено“ плащане от наложен запор върху
трудово възнаграждение, като излагат становище, че всяко постъпване на суми по
наложен запор е реализиране на изпълнителния способ и прекъсва давността.
- за неделимост на плащанията по кредита, включително
и за плащанията на лихвата, които се погасяват според пълномощниците
на ответника с изтичане на общата петгодишна давност;
- оспорва тезата на ищците, че с прекратяването на
изпълнителното дело се обезсилват изпълнителните действия по това дело, като
твърдят, че цитираната от пълномощника на ищците съдебна практика касае
изпълнителни действия, предприети по изпълнителет
лист, който впоследствие е бил обезсилен.
Фактите по
делото.
С
доклада по делото съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване
образуването изп. дело № 20138560400772 на ЧСИ Б.Б.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.03.2013 г. на основание заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 9268/2013 г. на СРС 48 състав, с взискател „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД гр. София и длъжници Г.И.Н. и Р.Н. К.-Н., което изпълнително дело е
било прекратено на 17.07.2018 г. Прието
е за безспорно установено и образуването на изп.
дело № 20188560401623 на ЧСИ Б.Б., въз основа на
същия изпълнителен лист, с взискател „А.Б.“ ООД *** и
длъжници Г.И.Н. и Р.Н. К.-Н.. Копия от двете
изпълнителни производства са изпратени от съдебния изпълнител и приложени към
делото.
Предмет
на изпълнително дело № 20138560400772 на ЧСИ Б.Б.
са следните задължения на ищците, съгласно изпълнителен лист от 14.03.2013 г.:
сума от 72 886,99 евро неплатена главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от 01.03.2013 г. до изплащане на вземането; 4082,85 евро,
наказателна лихва в размер на 14 939,31 евро за периода от 15.10.2011 г.
до 28.02.2013 г.; 361,43 евро комисионна за управление на договора; сумата от
5863,31 лева разноски в заповедното производство. По изпълнителното дело са
извършени следните действия за принудително изпълнение: запор върху вземане на
длъжника Г.И.Н. *** табак“ АД, наложен със запорно
съобщение от 11.04.2013 г. (ИД л. 49), което вземане е признато от третото
задължено лице (ИД л. 165); запор върху банкови сметки на длъжниците
в „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „ПИБ“ АД, ТБ „Инвестбанк“
АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк
България“ АД, „ЦКБ“ АД, „Банка Пиреос България“ АД и
„СИБанк“ АД; запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Р. Н.във „ВС Г.“ ЕООД; възбчрана върху
недвижим имот, собствен на длъжниците, с
постановление от 11.04.2013 г., вписана на 16.04.2013 г. (ИД л. 65). Съдебният
изпълнител е насрочил опис за 28.05.2013 г. (ИД л. 109). Насроченият опис е бил
отменен от съдебния изпълнител по искане на взискателя
„Райфайзенбанк България“ ЕАД (ИД л. 110). С постановление от 29.04.2013 г.
съдебният изпълнител е вдигнал възбраната върху собствения на длъжниците недвижим имот (ИД л. 132). Наложен е запор върху
МПС, собствени на длъжниците, със запорно
съобщение от 05.06.2013 г. до СДП – Пътна полиция“, получено на 06.06.2013 г. (ИД л. 149). По изпълнителното дело са
удостоверени постъпили плащания, както следва: на 11.07.2013 г., на 08.08.2013 г., 12.09.2013 г., 13.11.2013 г., 12.12.2013 г. и 13.01.2014 г. (ИД л. 173-178). Други
изпълнителни действия не са били поискани и не са били извършвани по
изпълнително дело № 20138560400772 на ЧСИ Б.Б.. С писма
от 05.06.2018 г. взискателят „Райфайзенбанк България“
ЕАД е уведомил съдебния изпълнител, че с
договор за цесия от 02.08.2017 г. е прехвърлил вземането си на ответника „А.Б.“
ООД. Уведомления за извършената цесия е изпратено чрез съдебния изпълнител на длъжниците Г.И.Н. и Румянна Н. К.-Н.на
08.06.2018 г. и връчено чрез залепване на уведомления на 14.07.2018 г. (ИД л.
256-257). С постановление от 17.07.2018 г. съдебният изпълнител е прекратил
производството по изп. дело № 20138560400772 на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради непоискване от взвискателя
на изпълнителни действия повече от две години.
Със съобщения от 17.07.2018 г. съдебният изпълнител е
уведомил длъжниците, че дължат разноски в размер на 5884,33
лева, като се позовава на извършени от длъжниците
директни плащания с размер 124 021,98 лева. Горното е във връзка с
информация от всискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД
по искане на съдебвния изпълнител от 05.10.2017 г.,
че длъжниците са извършили директно погасяване чрез
плащане в полза на банката кредитор на 63 050 евро главница и
19 022,16 евро лихва на 24.04.2013 г. (ИД л. 231). Определените разноски
са били обжалване от длъжниците, като с решение от
08.07.2019 г. по гр. дело № 7819/2019 г. на СГС жалбата е била оставена без
уважение.
След прекратяване на изп.
дело № 20138560400772, по искане на цесионера –
ответника по настоящото дело „А.Б.“ ООД, на 14.08.2018 г. било образувано изп.
дело № 20188560401623 на ЧСИ Б., на основание същия изпълнителен лист от
14.03.2013 г. по гр. дело № 9268/2013 г. на СРС. По това изпълнително дело взискателят „АМС България“ ЕООД е предявил като дължими
следните суми: 19 239,43 лева главница към дата 24.04.2018 г.;
15 833,91 лева лихва към дата 24.04.2018 г.; 3578,23 лева разноски към
дата 24.04.2018 г. съдебният изпълнител е приел юрисконсултско
възнаграждение по 150 лева, дължимо от всеки длъжник (ИД л. 48). По
изпълнителното дело на 21.11.2018 г. са изпратени запорни
съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците
в „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк България“
ЕАД, „Банка Пиреос България“ АД, „ОББ“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Давностният срок.
Съгласно
чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. По смисъла на тази разпоредба, такова
действие е кое и да е действие в рамките на определен изпълнителен способ,
включително налагането на запор или възбрана (ТР 2-2013-ОСГТК т. 10). По изп. дело № 20138560400772 са наложени запори върху
вземания и банкови сметки на длъжниците. По аргумент
от чл. 507 ал. 3 от ГПК, запорите следва да се считат наложени с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице. Действително
на принудителното изпълнение следва да се счита завършено с получаване на запорното съобщение до третото задължено лице. По изп. дело № 20138560400772 последното запорно
съобщение е изпратено на 05.06.2013 г. до СДП – Пътна полиция за налагане на
запор върху МПС, и е получено от адресата на 06.06.2013
г. (ИД л. 149). По делото не са удостоверени други изпълнителни действия след
тази дата. Приложени са протоколи за извършени погасявания за периода от 08.08.2013 г. до 13.01.2014 г., но по изпълнителното дело не е
удостоверено дали паричните суми, с които съдебният изпълнител е извършил
погасяването, са постъпили по неговата сметка от действия на принудително
изпълнение. Поради това съдът приема, че тези погасявания не са сред
действията, имащи последица прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 б.
„в“ от ЗЗД.
Последвалото
прехвърляне на вземане също не е сред обстоятелствата, които прекъсват
погасителната давност за вземането, предмет на цесията. С прехвърлянето на
вземането се променя неговият титуляр, но не и други обстоятелства, произтичащи
от вземането, включително давностният срок. По
аргумент от чл. 103 ал. 3 от ЗЗД, длъжникът може да противопостави на цесионера всички възражения, които е могъл да направи срещу
цедента, включително възражението за изтекла
погасителна давност. В този смисъл, след договора за цесия давността е
продължила да тече и би била прекъсната само при наличие на някоя от
предпоставките на чл. 116 от ЗЗД. Такива обстоятелства след 06.06.2013 г. не са налице. Не е направено признание на
непогасената част от вземането от длъжника. Частичните плащания, удостоверени с протоколите за погасяване,
издадени от съдебния изпълнител за периода от 08.08.2013
г. до 13.01.2014 г. не следва да се считат признание на цялото задължение и от
него се произтича прекъсване на давността за цялото задължение. Те не следва да
се считат и действие на принудително изпълнение, защото удостоверяват
разпределение на вече постъпили суми по сметката на съдебния изпълнител, но не
и чрез какво и чие действие са постъпили тези суми. Поради това, след 06.06.2013 г. до 06.06.2018 г. не са
нестъпили обстоятелства, прекъсващи давността на оспорените от ищците вземания,
предмет на изп. дело № 20188560401623 на ЧСИ Б.. Предявеният
иск с правно основание чл. 439 от ГПК е основателен.
Разноските по делото.
Ответникът
е направил възражение за прекоментост на заплатените
в полза на пълномощника на ищците адвокатски възнаграждения. От приложените
договори за правна защита е видно, че в полза на пълномощника всеки от ищците е
заплатил сума от 3000 лева. Съдът намира, че така заплатените суми са
прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Доказателствата по
делото се съдържат в приобщените от съда копия от изпълнителни производства.
Извън тези доказателства и поисканата и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, не е било наложително и не е искано събирането на други
доказателства, които да създаде затруднения при разглеждане на делото от
фактическа страна. Не е налице и висока правна сложност на делото. Съгласно чл.
7 ал. 2 т. 4 от ГПК, минималният размер на адвокатското възнаграждение за един
ищец според материалния интерес е 1795,90 лева. Следва в тежест на ответника да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за всеки от ищците в размер на 2000
лева. С оглед на това, ответникът следва да заплати на ищците разноски в размер
на 6128 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава
за установено, че Г.И.Н. ЕГН ********** и Р.Н. К.-Н.ЕГН **********, адрес за призоваване: гр.
София ул. „*****не дължат на „А.Б.“ ООД ***, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление:*** сумата от 42 183,21 лева (четиридесет и две хиляди сто
осемдесет и три лева и двадесет и една стотинки), предмет на изпълнително дело
№ 20188560401623 на ЧСИ Б.Б., която сума включва главница в размер на 19 239,43
лева, законна лихва в размер на 1127,64 лева за периода 24.04.2018 г. –
21.11.2018 г., сумата от 15 833,91 лева присъдени неолихвяеми
вземания в гражданското производство, сумата от 5832,23 лева присъдени разноски
в гражданското производство, сума от 150 лева юрисконсултско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради
погасяване по давност.
Осъжда „А.Б.“ ООД *** да заплати на Г.И.Н. и Р.Н. К.-Н.сумата
от 6128 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: