№ 1750
гр. С., 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110125927 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 25927 от 2021 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 2214/11.05.2021г. на
СРС, подадена от Д. Т. ЯН. срещу Г. М. М..
Ищецът Д. Т. ЯН. е предявил срещу ответницата Г. М. М. иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено между страните, че Д. Т.
1
ЯН. е собственик на / идеална част от недвижим имот - апартамент в град
2
С., ж.к. "***", бл. 63, вх. Б, ет. 4, ап. 23, идентификатор 68134.613.304.5.23 по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 59,24 кв.м., ведно с мазе №
13 с площ от 5,91 кв.м. и припадащите се към имота права върху общите и
части и правото на строеж върху земята, като ответницата бъде осъдена да му
предаде владението върху посочената идеална част от имота.
Ищецът твърди, че като съпрузи с ответницата закупили през 1991 г.
описания по-горе имот. През 2005г. се развели, като се споразумели
процесният имот, който бил и семейното им жилище, да остане в обикновена
съсобственост между тях, като се ползва от страните и дъщеря им. След
2005г. между страните не е имало никакви спорове относно правата върху
имота и ползването му. До 2020г. ищецът имал достъп до него, разполагал с
ключ и държал свои вещи в отредена за него стая и в мазето. Получавал поща
на този адрес и заплащал данъци за него. В началото на 2020г. с ответницата
обсъждали да продадат имота и така да прекратят съсобствеността си. Поради
настъпилата епидемия от коронавирус обаче по този въпрос не било
предприето нищо. През м.03.2021г. ищецът установил, че не може да отключи
вратата на апартамента, но през м.04.2021г. проверил, че все още може да
направи това с мазето. Опитвайки да заплати дължимите за имота данъци и
такси, разбрал, че не дължи такива, тъй като вече не е негов собственик. След
проверка в Службата по вписванията станало ясно, че със съответни
нотариални актове от 2020г. ответницата е призната за собственик въз основа
1
на изтекла в нейна полза придобивна давност на / идеална част от имота,
2
както и за собственик на целия имот след осъществена обстоятелствена
проверка. До момента на съставянето на нотариалните актове ответницата не
била манифестирала пред ищеца намерението си да свои неговата идеална
част от апартамента, като дори през 2020г. при разговорите между страните
възприемала същия като съсобствен. Претендира се отменяне/изменяне на
издадените в полза на ответницата нотариални актове. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. К..
Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. №
40540/02.03.2022г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Г. М. М. чрез адв. В.И.-И. -
АК-С., е подала Отговор, вх. № 90945/18.11.2021г. на СРС, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че след развода на страните през
2005г. ищецът е изнесъл вещите си от имота, напуснал го е и не го е
2
посещавал. Между страните била преустановена комуникацията, с
изключения на формални семейни поводи (абитуриентски бал на дъщеря им).
По време на брака си съпрузите придобили, освен процесното жилище, и
имот в село Н.. Още по време на съставянето на споразумението за
прекратяване на брака те се уговорили устно имотът в село Н. да остане за
ищеца, а този в град С. - за ответницата, като след развода всеки прехвърли на
другия съответната идеална част. Ищецът настоявал да се осъществят мними
продажби на дяловете, за да не могат сделките да бъдат атакувани.
Ответницата прехвълила на ищеца своя дял от имота в село Н., но не
получила реално цената. Когато обаче ищецът трябвало да ѝ продаде своята
част от апартамента, той започнал да отлага под предлог, че няма време и
пари за нотариални такси. Обстоятелството, че бил заплащал данъците за
имота, освен че не съставлявало манифестация на ползването, се отнасяло за
конкретни години. От 2005г. те се плащали от ответницата. За 2015г. ищецът
ги платил по нейна молба, тъй като била финансово притеснена. През 2019г.
всеки платил данъците само за своята половина. След 2005г. ответницата
живеела в имота, ползвала го явно и необезпокоявано. Ищецът от своя страна
нито го е ползвал, нито е оспорвал собствеността ѝ, нито е искал достъп до
него. Намерението си да свои жилището ответницата демонстрирала още през
2005г. при преговорите си с ищеца. Оспорва се основателността и
допустимостта на исканията за отмяна и изменение на издадените в нейна
полза нотариални актове. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ответницата се явява лично и с адв. В.И.-И. и адв. Г. Г..
Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните състезания.
Подробни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 41321/02.03.2022г.
на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 108 ЗС е за ищеца. Същият следва при условията
на пълно и главно доказване да установи, че в неговия патримониум е
1
възникнало право на собственост върху / идеална част от процесния имот на
2
соченото от него основание и че ответницата я владее. В тежест на
ответницата е да докаже, че владее имота на годно правно основание,
изключващо претендираните от ищеца права върху него. Всяка от страните
следва да докаже реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея
придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Видно от представените заверени копия, с Договор за продажба на
държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) от
3
08.07.1991г. Общински народен съвет "П." в град С. е продал на Г.М. Я.а и Д.
Т. ЯН. недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "***", бл. 63, вх. "Б", ет.,
ап. 23, с площ от 59,34 кв.м., ведно с мазе с площ от 5,91 кв.м. и с
прилежащите площи и права.
Видно от Решение от 13.04.2005г. по гр.д. № 3989/2004г. на Софийския
районен съд, 91 състав, бракът между Г.М. Я.а и Д. Т. ЯН., сключен на
23.06.1985г., е прекратен с развод, като е постигнато споразумение семейното
жилище, описано по-горе, да остане в обикновена съсобственост между
страните, като ще се ползва от двамата съпрузи и пълнолетната им дъщеря.
Уговорено е също така вилният имот, находящ се в село Н., да остане в
обикновена съсобственост между страните. Фамилното име на съпругата след
брака става М..
С Нотариален акт № 120/22.12.2020г., т. 1-А, рег. № 12516, дело №
109/2020г. на Нотариус № 273 - Р.Б., Г. М. М. е призната за собственица по
1
силата на изтекла в нейна полза придобивна давност на / идеална част от
2
процесния имот, ведно с припадащите му се площи, права и помещения. С
Нотариален акт № 121/22.12.2010г., т. 1-А, рег. № 12517, дело № 110/2020г.
на Нотариус № 273 - Р.Б., Г. М. М. е призната за собственица на целия имот,
заедно с припадащите му се площи, права и помещения.
По делото като свидетели са разпитани Г.И., В.Х., М.М. и Т. Я.а.
Показанията им съдът, като прецени внимателно, включително с оглед
обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира като вътрешно и помежду си като
цяло непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото
доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно.
Свидетелят И. е приятел на ищеца. Ответницата не познава. Съобщава,
че ищецът живее в село Н., но има апартамент в ж.к. "***". Ходил е няколко
пъти до там, за да вземе, съответно остави ищеца, като подчертава, че не се е
качвал до апартамента и не е влизал в него. Не е виждал ищеца да влиза в
апартамента. Знае, че имал ключ, но наскоро разбрал, че бившата му жена
сменила ключалката. Апартаментът се ползвал от бившата му жена и дъщеря
им. Свидетелят Х. е бивш колега и кум на ищеца. Виждал е ответницата
веднъж и за кратко. Ищецът живеел в село Н., но имал и апартамент в ж.к.
"***". В апартамента не е влизал, само преди години се бил качил до него.
Няма представа дали Я. го ползва. Миналата зима му споделил, че не може да
влезе, но свидетелят не знае точно защо. Знае, че в апартамента живее
бившата съпруга на ищеца. Свидетелката М. живее в блока, където е
процесният апартамент. Познава ответницата още от дете. Не е виждала
ищеца от двадесет години в апартамента. Предполага, че няма ключ от него,
защото входната врата на входа е сменена още през 2006-2007г., а тази на
апартамента е сменена скоро. Не знае ищецът да държи вътре свои вещи.
Ответницата споделила, че след като се развели се уговорили да си
прехвърлят взаимно дяловете от апартамента и къщата в Н.. Разноските за
апартамента и за входа плащала М.. Не е виждала ищеца да идва и да иска да
влиза в него или да го ползва. Свидетелката Я.а е дъщеря на страните.
Живяла е в имота до около 2015г. Баща нямал свои вещи в него. Имал ключ
докато били женени, а след това не знае. Не знае да е идвал и да иска да
влиза, да ползва. Били се разбрали баща да прехвърли на майка дела си от
4
апартамента, съответно тя да му прехвърли дела си от къщата в Н..
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни в
правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост
върху имота (било констативни или такива за правна сделка), както е в
настоящия случай (писменият договор за покупка на държавен имот следва да
се приравни на нотариален акт), то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1
ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия
състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание (ТР
11/2012-2013-ОСГК). Когато един имот е придобит по силата на давностно
владение, следва да се има предвид, че, тъй като нотариалното производство е
едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587
ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да
бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярят на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляря на акта, така
и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта (ТР 11/2012-2013-ОСГК). В този
случай, както вече бе отбелязано, ако оспорващият разполага на свой ред с
документ за собствеността си, страната, която се ползва от констативния
нотариален акт, следва да докаже осъществяването на посоченото в него
придобивно основание.
Чл. 77 ЗС определя, че вещните права се придобиват чрез правна
сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Принцип (с
изключение на придобиването по приращение и при СИО) в гражданското ни
законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на
обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане
волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез
създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с
оглед правната сигурност. Обективният елемент на владението –
упражняването на фактическа власт, съвпада с този при държането.
Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира
фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния
елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
5
карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици –
придобиване на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС (ТР 4/2012-
2012-ОСГК, т. 2).
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на
владението, при което съсобственикът-съвладелец се превръща в
съсобственик-владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва
да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са
доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването на частите
на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и да
се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай
всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо
манифестиране на промяна в намерението не е необходимо и когато
упражняването на фактическата власт е започнало от един от
съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал
владелец на идеалните части на останалите (ТР 1/2012-2012-ОСГК).
Снабдяването с констативен нотариален акт за собственост, съответно
вписването му, не може да се възприеме като манифестиране по отношение
на останалите съсобственици на намерението да свои техните идеални части
от имота – така р.7/10.09.2018г.-гр.д.1903/2017г.-ІІг.о., р.161/19.07.2013г.-
гр.д.1163/2013г.-ІІг.о.
През 1991г. ищецът и ответницата са придобили имота в режим на
съпружеска имуществена общност. С прекратяване на брака им през 2005г. и
с оглед утвърденото споразумение съпружеската имуществена общност се е
трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове. Доколкото
със съдебното решение е утвърдено споразумение, че жилището ще се ползва
от двамата бивши съпрузи и пълнолетната им дъщеря, то следва да се приеме,
че именно така е установена и фактическата власт върху него. Дори и ищецът
да е напуснал апартамента и да се е установил да живее в село Н., оставяйки
жилището на разположение на бившата си съпруга и дъщеря им, то няма
6
данни ответницата да е манифестирала своителни намерения спрямо
половината на бившия съпруг. Затова и за този период следва да се приеме,
че ответницата е ползвала и държала половината на Я. вместо него и за него.
Като ясно заявено своително намерение може да се приеме смяната на
входната врата на апартамента. Това, че свидетелката М. не е давала лично на
ищеца ключ от вратата на входа, не значи, че той не е разполагал с такъв.
Освен това затрудненият достъп до общите части на блока не значи
непременно наличие на своително намерение на обитаващия самостоятелен
обект в сградата по отношение на този обект. Смяната на вратата на
апартамента, при действително ограничаване на достъпа на ищеца до имота
по този начин, не може да се приеме, че е станала в период, отдалечен на поне
десет години от датата на издаване на констативния нотариален акт в полза на
ответницата. Разпитаните по делото свидетели Х. и И. сочат, че са оставяли
ищеца пред блока последно преди около година и половина. Доколкото няма
данни ищецът да има друг имот в този блок, то противоречи на житейската
житейска логика той да иска да бъде оставен там и с багаж при положение, че
не може да влезе в апартамента. Свидетелят Х. сочи, че миналата година през
месец март ищецът го е чакал при апартамента да го прибере, тъй като
установил, че не може да влезе. Свидетелката М. също заявява, че вратата на
апартамента е сменена скоро, т.е. не е в рамките на период от преди повече от
десет години.
При това положение не може да се приеме за доказано Г.М. да е
придобила по давност собствената на Д.Я. половина на апартамента.
Представените писмени доказателства за заплатени разноски във връзка с
имота и етажната собственост не могат да аргументират противен извод, тъй
като не манифестират явно намерение за своене, а полагане на дължима грижа
за охрана и поддръжка на имота, присъща както на собственика, така и на
съсобственика-държател. Не може да се направи връзка между касовата
бележка от 12.05.2021г. за стоки и ключове и достъпа до процесния имот и
владението върху него. Същото важи и за касовата бележка за брава от
19.12.2011г. Заплащането на данъци е изпълнение на публично-правно
задължение към държавата и общините, което няма връзка с владението и
фактическата власт върху вещта. Дори и между страните да е имало уговорка
да ликвидират съсобствеността си в съответни имоти, сред които и
процесният, чрез прехвърляне на дялове един на друг, същата, доколкото не е
обективирана в надлежна форма съобразно закона, няма правно значение.
С оглед горното предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
На основание чл. 537, ал. 2 и съобразно ТР 11/2012-2013-ОСГТК,
Нотариален акт № 120/22.12.2020г., т. І-А, рег. № 12516, дело № 109/2020г. на
Нотариус № 273 - Р.Б., следва да бъде изцяло отменен, а Нотариален акт №
121/22.12.2020г., т. І-А, рег. № 12517, дело № 110/2020г. на Нотариус № 273 -
Р.Б., следва да бъде отменен за 1/2 идеална част от имота.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция
7
в тази насока, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Доказани са
претендираните разноски в размер от 1025,42 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответницата. С оглед предмета на делото и
установения в НМРАВ минимален размер на адвокатското възнаграждение по
подобен тип дела (чл. 7, ал. 5 НМРАВ), заплатеният от ищеца хонорар не
може да бъде преценен като прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. М. , ЕГН
**********, на основание чл. 108 ЗС, че Д. Т. ЯН., ЕГН **********, е
1
собственик на / идеална част от недвижим имот с идентификатор
2
68134.613.304.5.23 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представляващ апартамент в град С., ж.к. "***", бл. 63, вх. Б, ет. 4, ап.
23, с площ от 59,24 кв.м., заедно с прилежащото към него избено помещение
№ 13 с площ от 5,91 кв.м. и припадащите се към имота права върху общите и
части и правото на строеж върху земята, като ОСЪЖДА ответницата Г. М.
М., ЕГН **********, да предаде на ищеца Д. Т. ЯН. , ЕГН **********,
1
владението върху посочената / идеална част от апартамента и
2
припадащите му се площи, права и помещения.
ОТМЕНЯ изцяло Нотариален акт № 120/22.12.2020г., т. І-А, рег. №
12516, дело № 109/2020г. на Нотариус № 273 - Р.Б..
ОТМЕНЯ Нотариален акт № 121/22.12.2020г., т. І-А, рег. № 12517,
1
дело № 110/2020г. на Нотариус № 273 - Р.Б. досежно / идеална част от
2
описания в него недвижим имот.
ОСЪЖДА Г. М. М. , ЕГН **********, да заплати на Д. Т. ЯН., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1025,42 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9