№ 448
гр. Пловдив , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201166 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4249693, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А. Ш. А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнителни мотиви се излагат конкретни съображения
за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Съгласно приложената разписка, обжалваният електронен фиш е връчен
на жалбоподателя на 29.12.2020г., а жалбата е подадена на 30.12.2020г.,
поради което и същата е подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
1
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 03.11.2020г., в 18,19 ч. в гр.
Пловдив, бул. „Марица-юг“ 200, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от
минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 97
км/ч., тоест с превишение на скоростта от 47 км.ч. Собственик на МПС,
съгласно справката за собственост на автомобила, е А. Ш. А..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение (втора
страница от преписката), което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал,
измерената скорост е в размер на 101 км/ч. В електронния фиш неправилно е
посочено, че е следвало да бъде отчетен толеранс на измерената скорост от 3
км/ч. Видно от Протокола за последваща проверка № 10-С-
ИСИС/21.02.2020г., толерансът при измерване на скоростта над 100 км/ч при
полеви тест, следва да бъде в размер на плюс/минус 3 %, като това е записано
и в писмото от БИМ, № АУ-000029 № 33913/09.07.2018г., видно от което
грешката при измерване на скоростта в пътни условия е плюс/минус 3% над
100 км/ч. Съответно, измерената в случая скорост от 101 км/ч, при правилно
отчитане на толеранс, попада в обхвата между 97,97 км/ч, представляваща
разликата на измерената скорост и толеранс от 3% (-3,03 км/ч), и 104,03 км/ч,
представляваща сбора на измерената скорост и толеранс от 3% (+3,03 км/ч)
т.е. при всички положения явяваща се превишаваща разрешената скорост от
50 км/ч с над 40 км/ч. Доколкото възможната скорост на водача е могла да
бъде под 98 км/ч, правилно АНО е установил наказуемата скорост на водача
да е 97 км/ч. Неправилното посочване на отчетения толеранс в електронния
фиш не се явява съществено процесуално нарушение, доколкото
административно- наказващият орган всъщност реално е извършил правилно
и точно приспадането на толеранса, като е посочил, че автомобилът се е
движил със скорост от 97 км/ч (при приспадане на толеранс от 3%). Ако беше
2
извършено приспадане на толеранс от 3 км/ч, то тогава и установената
наказуема скорост на МПС би била 98 км/ч, която би довела и до същото
нарушение и същия размер на наложената глоба. Така отчетеният толеранс
безспорно не е довел до промяна на правната квалификация на извършеното
деяние, нито до промяна в размера на наложената глоба, поради което не е
налице съществено процесуално нарушение – така и Решение
№ 418/22.02.2019г. по к.а.н.д. №98/2019г. на Административен съд –
Пловдив, XXIII с-в.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. от 03.11.2020г. и от справката за собственик на процесния
автомобил, видно от която собственик е именно жалбоподателят.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложената по делото справка от Българския институт по метрология АУ-
000029 № 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно
извършената справка в публичния сайт на Българския институт по метрология
- https://e-
bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails?
identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване
CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/17-
04/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3,
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо,
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 10-С-
3
ИСИС/ 21.02.2020г.,
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към
Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението
на измервателния уред.
Изложеното в допълнителните мотиви възражение към жалбата, че
няма доказателства използваната мобилна радарна система да е била изправна
на процесната дата, е неоснователно. В случая, видно от Протокол № 10-С-
ИСИС/ 21.02.2020г., същият удостоверява преминатата първоначална
проверка от внос на процесното АТСС. Съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за
измерванията, първоначалната проверка на средства за измерване има срок на
валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката,
освен ако в наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията е определен друг
срок. Съгласно чл. 835а, ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол (приета на основание чл. 28 от Закона за
измерванията на основание § 6 от ПЗР на Наредбата), когато средствата за
измерване са пуснати в действие до края на календарната година, следваща
годината на извършване на първоначалната проверка, срокът на валидност на
първоначалната проверка се приравнява на срока на валидност на
последващата проверка. Доколкото към момента на издаването на протокола
за първоначална проверка няма как да се знае дали АТСС ще бъде пуснато в
действие до края на календарната година, следваща годината на извършване
на проверката, няма как в самия протокол да се посочи и какъв е срокът на
валидност. С оглед на обстоятелството, че АТСС е било пуснато в действие
през същата година (след като с него са се извършвали проверки от органите
на реда), приложима е именно чл. 835а, ал. 2 от Наредбата и срокът на
валидност на първоначалната проверка е приравнен на срока на валидност на
последващата проверка. Срокът на валидност на последващата проверка е
едногодишен съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018г. на Председателя
на ДАМТН (приета на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията),
поради което и към момента на извършване на твърдяното нарушение, се
4
установява техническото средство да е преминало надлежна проверка, като
същото е отговаряло на техническите изисквания и е съответствало на
одобрения тип.
Настоящият състав намира за неоснователно и възражението за налично
съществено процесуално нарушение с оглед непосочването на номер на първо
и последно статично изображение в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. Трайна е касационната практика на Административен съд-
Пловдив, която се споделя и от настоящия състав, според която Протоколът
по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни
удостоверителните си функции, дори и без в него да са посочени номерата на
първото и последното статични изображения, стига надлежно да са
попълнени останалите съществени реквизити - така Решение № 2322 от
15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив и
Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н. д. № 1090/2020г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив. тези случаи от значение е дали датата и
часът на снимката съвпадат с датата и часа на осъществения видеоконтрол,
което в случая се установява от Протокола по чл. 10. Видно от представеното
статично изображение, същото е от дата 03.11.2020г. и от час – 18,19ч. Датата
на статичното изображение съвпада с датата, посочена в протокола по чл. 10,
а именно – дата 03.11.2020г., а посоченият в снимката час попада във
времевия интервал, в който е било извършено заснемането – от 12,30ч. до
19,30ч.
Съдът не споделя и възражението, че жалбоподателят е бил наказан два
пъти за едно и също нарушение. Действително жалбоподателят е бил наказан
с електронен фиш, серия К № 4249735, издаден от ОДМВР-Пловдив,
приложен по делото, за нарушение на същото място в същия ден. Процесното
по настоящото дело нарушение обаче е извършено в друг час – 18,19ч. и при
друга установена наказуема скорост – 97 км/ч., за разлика от часа и
наказуемата скорост при другия издаден фиш (който не е процесен по
настоящото дело), с номер К № 4249735– 18,21ч. и 91 км/ч. Така макар и
датата и мястото да са еднакви, с оглед разликата в часа на извършване на
нарушението и скоростта на движение, безспорно се касае за твърдения за
5
две различни нарушения, всяко от които би било предмет на отделни
производства и които следва да се доказват отделно от
административнонаказващия орган – по време, място и обстановка. Така АНО
следва да докаже точния час на извършеното нарушение и скоростта на дееца
отделно във всяко едно от двете производства, както и скоростта на движение
на автомобила. В тази връзка следва да се посочи и че е практически
възможно едно АТСС да заснеме две нарушения в рамките на 2 минути на
един и същ автомобил, като това е особено приложимо в случаите когато
автомобилът първоначално се е движил в едната посока, впоследствие е
завъртял и е започнал да се движи в насрещната посока, като високата
установена скорост и честите смени на посоките биха били логично следствие
на желанието на водача например да „тества“ автомобила или при
преследване на друга негова цел, която обаче остава извън предмета на
настоящото производство. Така напълно възможно е процесното нарушение
да е било отчетено при засичане на автомобила при режим „отдалечаване“ от
АТСС, а последващото нарушение да е било заснето при режим
„приближаване“, доколкото и видно от Протокола по чл. 10 от Наредбата
контролът е бил осъществяван и в двете посоки. Въз основа на горното,
според настоящия състав така установените от органа две нарушения не се
дължат на техническа неизправност на измервателното устройство, а на
извършването на две самостоятелни действия на жалбоподателя, първото от
които (в 18,19ч.) безспорно се доказа в настоящото производство, а второто (в
18,21ч.) не е предмет на настоящото производство. С аргумент от чл. 18
ЗАНН, двете твърдени нарушения подлежат на самостоятелно наказване.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПС-
та от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение
над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 5
ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер
– 600лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
6
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на
производството, както и факта, че представителството е осъществено
единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът
намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4249693, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на А. Ш. А., ЕГН ********** е наложена глоба
в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Ш. А., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7