№ 14415
гр. С, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110142446 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ОБ“
ЕООД срещу етажните собственици във вход Г на жилищна сграда - блок 387, находяща се
на адрес: гр. С, ж.к. М 3, с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на решение на Общото събрание на етажната собственост, обективирано в т. 6.2. от
Протокол за проведено Общо събрание от 16.06.2021 г.
В исковата молба се посочва, че ищецът е собственик на самостоятелен обект
Апартамент №35, находящ се във вход Г на блок 387. Посочва, че с оспорваното решение по
т. 6.2. от Протокол за проведено Общо събрание от 16.06.2021 г. Общото събрание на
собствениците на жилища и обекти в жилищни сгради, находящи се в блок 387, вход Г, на
адрес: гр. С, ж.к. М 3 е прието: „Да бъде поставена ограничителна бариера с дистанционно
управление веднага след стеснението на влизане в комплекса, като средствата за изграждане
ще се покрият от Фонд „Ремонт и обновление“. Поддържа, че решението е
незаконосъобразно:
1/ поради противоречие с договор, сключен съгласно чл. 2 ЗУЕС с инвеститора – „СМ –
5“ ООД;
2/ поради липса на изискуемо мнозинство от 50 % ид. ч. от общите части съгласно чл.
17, ал. 6 ЗУЕС, доколкото касае поставяне на техническо съоръжение – преместваем обект;
3/ поради ограничаване достъпа до част от паркоместата в комплекс „Гардения“;
4/ необоснованост на решението, тъй като било взето с оглед предотвратяване
създаването на прекомерен шум от преминаващи автомобили и нарушаване на настилката, а
1
тези обстоятелства не били налице.
С оглед изложеното, моли за отмяна на решението.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорват се като неоснователни въведените
от ищеца възражения за незаконосъобразност на решението. Оспорват като недопустими и
неоснователни възраженията на ищеца за неизпълнение на договора с инвеститора.
Претендира се, че решението е взето в изискуемата форма и с необходимото мнозинство.
Поддържат становище за недопустимост на възраженията за необоснованост на решението,
т.к. същите не касаят законосъобразността на решенията. Навежда твърдения, че интересите,
чиято защита ищецът търси са на трети лица търговци и техни клиенти. Поддържат, че
алеята, към надземните паркоместа по предназначението си не е улица за обществено
ползване., а част от затворен комплекс.
В първото открито съдебно заседание ищецът изрично посочва, че не навежда
възражения по отношение свикване и провеждане на ОС. Страните посочват и че не спорят
по отношение на това, че подходът – паркинг вход Д се намира върху терена, а не е върху
сграда.
При съобразяване наведените от страните възражения и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание.
Оспорва се решение, решение на общото събрание на етажна собственост на
собствениците на самостоятелни обекти във вход Г в жилищна сграда – блок 387, , находяща
се на адрес: гр. С, ж.к. „М 3“, обективирано в т. 6.2 от Протокол за проведено ОС от
16.06.2021 г. Не се спори и се установява от приложения към исковата молба нотариален
акт№ 9, том IV, рег. № 6404, дело №514/2014 г. от 11.09.2014 г., че ищецът е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 68134.4088.546.9.87, находящ се във вх.Г /вход 4/ на
бл.387 – сграда с ид. 68134.4088.546.9 в гр. С, ж.к.М и следователно е надлежно
легитимиран да оспори по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решения на ОС на ЕС във вход Г в
сградата.
Исковата молба е депозирана по-малко от 30 дни след провеждане на събранието,
поради което следва да се приеме за подадена в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Предвид посоченото предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
За основателността на предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС следва да
бъде установена незаконосъобразност на оспореното решение на някое от наведените от
ищеца с исковата молба и в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС основания.
Доколкото конкретни нарушения в реда за свикване и провеждане на общото събрание
не са релевирани от ищеца, то съдът приема, че ОС е редовно свикано и проведено при
2
наличие на изискуемия кворум и при спазване установените със ЗУЕС императивни
изисквания.
Видно от представения протокол от ОС от 16.06.2021 г. по т. 6.2. от дневния ред
Общото събрание на собствениците е взело с мнозинство от 23,58 % ид. ч. от общите части
на ЕС решение да бъде поставена ограничителна бариера с дистанционно управление
веднага след стеснението на влизане в комплекса, като средствата за изграждането ще се
покрият от Фонд Ремонт и обновление.
Ищецът претендира да е налице незаконосъобразност на взетото решение, поради
противоречие с договора с инвеститора. Видно от представените доказателства договор по
чл. 2 ЗУЕС не е представен. Представени са нотариални актове за апартамент № 35 във вход
4 на бл.387 – сграда с ид. 68134.4088.546.9 и за обект магазин № 25 с идентификатор
68134.4088.546.11.41, находящ се в сграда с идентификатор с ид. 68134.4088.546.11 - блок
387А, като и двете сгради са построени в УПИ с ид. 68134.4088.546. В т.V от актовете за
собственост е посочено, че с оглед, че сградата, в която се намира продавания от „СМ-5“
ООД имот, е част от затворен жилищен комплекс, който ще бъде запазен в непроменен вид,
Купувачът няма право и се задължава да не променя фасадата и части от нея (усвояване на
балкони, включително поставяне на климатици, антени и други във връзка с ползване на
имота), габарита и местоположението на греди, колони, шайби, стълбища, вертикалните
ВиК клонове, като при неизпълнение „СМ-5“ ООД ще предприеме всички законови действия
и ще отстрани нарушението. Видно от съдържанието на цитираната клауза същата не
съставлява договор по смисъла на чл .2 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗУЕС с
писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти, който се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по
партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите последващи
приобретатели, се урежда управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип. В случая посочената клауза от
нотариалните актове не урежда начина на управление на общите части в сградата, в която е
самостоятелния обект, а предвижда задължения на собствениците за въздържане от
определени действия, като неизпълнението на тези задължения от отделен съсобственик не
създава права за другите собственици, нито последните могат да упражняват чужди права
/каквито са уредени в полза на „СМ-5“ ООД/ в такъв случай. Поради това и възраженията, че
процесното решение противоречи на договор с инвеститора съдът намира за неоснователни.
На следващо място ищецът възразява, че решението е взето при липса на изискуемото
мнозинство. Видно от решението същото касае поставяне на бариера, която с оглед
конкретните технически параметри на изпълнението и поставянето би могла да съставлява
преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ във връзка с § 5. Т. 80 от ДР на ЗУТ. С
оглед становищата на страните в о.с.з. съдът е обявил за безспорно, че същата е прието да
бъде поставена на подхода към вход Д, който не се намира върху сграда, а е част от терена.
Видно от протокола за проведено ОС т. 6.2 в обявения дневен ред е била за поставяне на и
разходване на с-ва за ограничителна бариера подход паркинг вх. Д, а решение е взето за
3
поставяне на ограничителна бариера с дистанционно управление веднага след стеснението
на влизане в комплекта. С оглед липсата на възражения от страните следва да се приеме, че
подходът към вход Д съгласно посоченото в дневния ред е място идентично с това, за което е
взето решение – „веднага на влизане в комплекса“ и е на терена, а не върху сграда.
Следователно неотносими, а и неоснователни са доводите на ищеца, че се касае до решение
за поставяне на преместваем обект върху сградата. С оглед изяснените твърдения на
страните бариерата не е предвидено да бъде поставена върху сградата, а и това не следва от
текста на решението. Поради това и неприложима е разпоредбата на чл. 17, ал.2, т. 6 ЗУЕС,
изискваща повече от 50 на сто идеални части от общите части за поставяне на рекламни или
технически съоръжения върху сградата, за присъединяване на сградата към
топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа и за
прекратяване на топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост.
Разпоредбата е изрична, поради което и не може да бъде приложената разширително и за
решението за поставяне на техническо съоръжение /в случая бариера/ върху терена на
поземления имот. Видно от протокола на ОС са присъствали или са били представлявани
собствениците, притежаващи 26,8 % ид. ч. от общите части на етажната собственост, като за
процесното решение са гласували 23,58 % ид. ч., поради което и решението е взето с
изискуемото съгласно чл. 17, ал .3 ЗУЕС мнозинство от 50 на сто от представените идеални
части от общите части на етажната собственост.
От решението е видно, че се взема с цел намаляване трафика на автомобили до
търговските обекти и запазване целостта на настилката, като именно срещу тези мотиви са
част от наведените в исковата молба съображения - че по този начин ще се затрудни
дейността на търговските обекти, тъй като техните клиенти няма да разполагат с
дистанционни, каквото ще се осигурят само на собствениците. Мотивите за вземане на
решението, респективно неговата обоснованост, целесъобразност или съответствие с
интересите на трети лица не подлежат на съдебен контрол в производството по чл. 40 ЗУЕС,
поради което и тези възражения на ищеца съдът намира неотносими и несъставляващи
наведени конкретни основания за незаконосъобразност на решението.
Предвид изложеното в случая конкретното решение не страда от наведените от ищеца
пороци, а съдът е обвързан единствено от релевираните в рамките на срока по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС възражения за незаконосъобразност на обжалваните решения /в този смисъл Решение
№58 от 25.03.2014 г. гр.д. № 5704 от 2013 г. на ВКС, I ГО/. Следователно и предявеният иск
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответниците ищецът следва
да заплати сумата от 400 лева – разноски, сторени за адвокатско възнаграждение на
представлявалия ги в производството адвокат.
Воден от горното, Софийският районен съд, 118 състав
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОБ“ ЕООД срещу етажните собственици във вход Г на
жилищна сграда - блок 387, находяща се на адрес: гр. С, ж.к. М 3 иск с правно основание чл.
40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на Общото събрание на етажната собственост,
обективирано в т. 6.2. от Протокол за проведено Общо събрание от 16.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ОБ“ ЕООД да заплати на Етажната
собственост на вход Г на жилищна сграда – блок 387, находяща се на адрес: гр. С, ж.к. М 3
сумата 400 лева – разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5