Решение по дело №508/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към решение № 141/14.09.2023 г. по чнд № 508/2023 г. на СлОС

Производството пред Окръжен съд гр.С. е образувано по повод на получено чрез
Централната агенция за събиране на глоби, Кралство Нидерландия искане за признаване и
изпълнение на решение на несъдебен орган – Bonnen &Transacties Transactiemod, Кралство
Нидерландия за налагане на финансова санкция – глоба в размер на 100 евро на българския
гражданин Д.А.А., с постоянен и настоящ адрес в гр.Н.З., обл.С., Република България, за
извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2 на Кралство Нидерландия, за това, че
на 13.07.2022 г. при управление на МПС е спрял по продължението на жълта непрекъсната
линия.
Искането е придружено с удостоверение /включително преведено на български език/
издадено по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
и по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, както и с копие
от акта на несъдебния орган.
В с.з представителят на Окръжна прокуратура - С. заявява, че не са налице
основания, поради които да бъде отказано признаване на решението на органа на Кралство
Нидерландия за налагане на финансова санкция, поради което предлага съдът да постанови
акт, с което да признае това решение, както и същото да се изпрати за изпълнение на
органите на НАП на Република България.
Засегнатото лице Д.А.А., нередовно призован, не се явява в с.з пред окръжния съд,
тъй като не е намерен на установения по съответния ред негов постоянен и настоящ адрес.
Служебният му защитник, назначен по реда на чл.16 ал.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, редовно призован, се явява в с.з. Той предоставя на съда да прецени
основателността на искането за признаване на решението на органа на Кралство
Нидерландия и за превеждането му в изпълнение с оглед на съдържащите се в чл.30 от
закона условия за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция,
предвид обстоятелството дали посоченото нарушение съставлява такова и по българското
законодателство.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът прие за установено
следното:
С решение № 2062542251116344/14.02.2023 г., влязло в сила на 28.03.2023 г.,
издадено от Bonnen &Transacties Transactiemod, Кралство Нидерландия, на българския
гражданин Д.А.А. е наложена финансова санкция – глоба в размер на 100 евро, за
извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл.2 на Кралство Нидерландия, за това, че
на 13.07.2022 г. при управление на МПС е спрял по продължението на жълта непрекъсната
линия.
Засегнатото лице Д.А.А. е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес
гр.Н.З., обл. С., ул. „П.К.Я. **и компетентен да разгледа делото съобразно чл.31 вр. чл. 6 от
ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд гр.С..
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансова
1

санкции, е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй
като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава членка на Европейския
съюз за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно
нарушение – спиране на автомобил по продължението на жълта непрекъсната линия.
От описанието в удостоверението става ясно, че деянието е извършено на
13.07.2022 г. в 14.38 часа в населено място - s-Gravenhage, Kaapseplein, Кралство
Нидерландия и представлява спиране на автомобил по продължението на жълта
непрекъсната линия. Това деяние представлява административно нарушение и по
българското законодателство, макар в случая да не се изисква двойна наказуемост съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансова санкции –
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата според законодателството
на издаващата държава.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа,
който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от
съответния компетентен орган на издаващата държава, който орган е удостоверил и
неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа необходимите
реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на
Европа, така и според изискванията на приложение 2 към Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции и то съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Наложеното от несъдебния орган на искащата държава наказание глоба
представлява финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции.
Що се касае до самоличността на лицето посочено в удостоверението и решението,
несъмнено е, че това е засегнатото лице Д.А.А., което обстоятелство не се оспорва.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма
данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд, поради
което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не
се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България;
наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че
производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава за правото на обжалване и сроковете за това, както и че не се е явило
лично на делото. Освен това, органът издал удостоверението е посочил изрично, че се касае
решение на компетентен несъдебен орган в издаващата държава въз основа на действия,
които се преследват като правонарушения и лицето е имало да отнесе въпроса и до съд по
наказателни дела.
Ръководен от констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице
2

предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия – Bonnen &Transacties Transactiemod, с което на българския гражданин Д.А.А.
е наложена финансова санкция – глоба в размер на 100 евро, за извършено нарушение на
Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата, чл.2 на Кралство Нидерландия, за това, че на 13.07.2022 г. при
управление на МПС е спрял по продължението на жълта непрекъсната линия.
Равностойността на наложената финансова санкция общо в размер 100 евро към
датата на извършване на административното нарушение /а и към датата на постановяване на
решението/ възлиза на 195.58 лв.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от
настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на
органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
следва незабавно да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за настоящото
решение, като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	141
Дата:	14 септември 2023 г. (в сила от 25 септември 2023 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200200508
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	11 септември 2023 г.

Решение по дело №508/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите