Решение по дело №5416/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1463
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 9 декември 2020 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20205330205416
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 146317.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXVIII наказателен състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
Секретар:Десислава С. Терзова
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Административно
наказателно дело № 20205330205416 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №36-0000476/13.08.2020г. на
За Директор, гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, с което на Т. А. В. , ЕГН:**********, на основание чл.178а, ал.10, пр.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.43,
ал.1, т.7, б.“ж“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени атакуваното наказателното постановление. Редовно призован за
съдебно заседание не се явява, но се представлява от процесуален
представител - адв. М.-Д., която поддържа жалбата и прави същото искане.
Претендира и разноските по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
постъпилото писмено становище до съда се излагат доводи за обоснованост,
правилност и законосъобразност на наказателното постановление и се иска
неговото потвърждаване. Прави се възражение за прекомерност на
разноските.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
По повод извършван от Изпълнителна агенция „Автомобилна
админстрация” мониторинг на пунктове за технически прегледи на МПС, бил
наблюдаван, чрез видеозаписи и камери, и процесният такъв пункт, находящ
се в гр.Стамболийски, ул. „Марица“ № 31, стопанисван от „ЕМ ВИ
АДВЕНС“ ЕООД. Последното разполагало с Разрешение №1750 за
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни
превозни средства, валидно до 16.04.2024г. При наблюдението, служители
към РД „Автомобилна администрация“- гр.Пловдив, за периода от
29.05.2020г. – 24.06.2020г. установили нарушения в пункта. На 05.06.2020г.
от видеозаписа, контролните органи, сред които свид. И.П., на длъжност
„***“, установили поредното нарушение, изразило се отново в това, че при
извършване на периодичен технически преглед на МПС, в случая „Тойота
Корола“ категория М1 с рег. № ***, с VIN: ***, с протокол №22478763, и
след неговото приключване със заключение – „допуска се ППС да се движи
по пътищата, отворени за обществено ползване“, жалбоподателят Т. А. В. ,
като *** на комисията, не залепил /не поставил/ знака в долния ляв ъгъл на
предното стъкло на пътното превозно средство, а само зачистил стария. За
конкретния преглед, знакът бил поставен, в присъствието на жалбоподателя,
от лице, което не е включено в списъка на техническите специалисти на КТП,
а именно – свид. Д.Д., стажуващ в процесния пункт.
С оглед направените констатации, свид. П. съставил АУАН Серия А –
2019 №275908 от 30.07.2020г. срещу жалбоподателя Т. А. В. , за извършено
от него нарушение по чл.43, ал.1, т.7, б.“ж“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС. АУАН бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който получил и препис от акта.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на Т. А. В. , на основание чл.178а, ал.10, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание - глоба в размер на 500 лева за нарушение на
чл.43, ал.1, т.7, б.“ж“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
гласни доказателства – показанията на свид. И.П. и свид. Д.Д., които съдът
кредитира като достовени, логични, последователни и съотвестващи на
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
По делото категорично се установява формално извършено от
обективна и субективна страна от В. нарушение по чл.43, ал.1, т.7, б.“ж“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Според цитираната норма /към
момента на деянието от 05.06.2020г./ при извършването на периодичните
2
прегледи на ППС ***ят на комисията, когато заключението от периодичния
преглед е, че превозното средство може да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване, вписва в протокола валидността на прегледа съгласно
чл.29 и поставя знака в долния ляв ъгъл на предното стъкло на ППС, а за
ремаркета, полуремаркета и мотоциклети - на определеното място върху
удостоверението за техническа изправност (част II); когато на определеното
място има залепен знак, той се премахва преди залепване на издадения знак.
Тези обстоятелства се потвърждава от приложените по делото доказателства,
както и от събраните такива в настоящото производство - показанията на
свид. П. и свид. Д.. Впрочем не се спори по обстоятелството, че
действително не жалбоподателят В., в качеството на *** на комиисията за
технически прегледи на ППС, е залепил процесния знак, а друго лице.
Въпреки установеното, съдът намира за правилно съждението на
жалбоподателя, че в конкретния случай се касае до маловажен случай и
същият не е следвало да бъде наказван, като спрямо него се приложи
възможността по чл.28 от ЗАНН да бъде предупреден от наказващия орган.
За този си извод съдът взема предвид самия вид и характер на нарушението,
което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения с подобна правна квалификация, както и допълнителните
обстоятелства, които макар и с косвено значение се отразяват върху
цялостната преценка, относно маловажността на случая.
В тази връзка следва да се има предвид, че лицето Д., което реално е залепило
знака на МПС, не е непознато за пункта, има знания и стажува за по-добра
квалификация, както и това, че ***ят на комисията е присъствал по време на
залепването и е наблюдавал действията на обучаващия се. От
доказателствения материал се установява, че реално са били налице всички
предвидени в закона изисквания за залепването на конкретния знак, т.е. че
МПС е било технически изправно. Ето защо съдът намира, че макар и
залепването да е било осъществено от друго лице, то целта на закона за
осъществяване на контрол за законосъобразно извършване на технически
преглед и гаранция, че се залепва стикер на техническо изправно МПС, все
пак донякъде е била изпълнена от жалбоподателя, в качеството му на *** на
комисията. По отношение на констатираните други 5 нарушения, е
необходимо да се отбележи, че до влизане в сила на наказателните
постановления, с които са наложени наказания спрямо жалбоподателя,
последният се счита за невинен до доказване на противното, а такива
доказателства за противното не са налични по делото.
Доколкото преценката, относно маловажността на случая се прави във
връзка с всеки конкретен случай и тя е такава отнасяща се до
законосъобразността на наказателното постановление, съдът намира, че в
случая наказващият орган е подходил формално и не е преценил и обсъдил
3
всички факти и обстоятелства около нарушението, като по този начин е издал
незаконосъобразно наказателно постановление. Следвало е с оглед на
посочените по-горе обстоятелства да се счете, че се касае до маловажен
случай на административно нарушение, при което да се използва
правомощието по чл.28 от ЗАНН и да не се санкционира нарушителят.
Предвид преценката на съда за наличието на маловажен случай на
административно нарушение, следва наказателното постановление да се
отмени.
Предвид изхода на делото и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, тъй като такива са
претендирани и са налице доказателства, че са платени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000476/13.08.2020г. на За
Директор, гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвПр, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, с което на Т. А. В. , ЕГН:**********, на основание чл.178а, ал.10, пр.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.43,
ал.1, т.7, б.“ж“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на Т. А. В. , ЕГН:**********, сумата в размер от 300 /триста/ лева,
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4