Мотиви към Присъда № 25 от
10.09.2019 г. по НОХД № 161/2019 г. на НПРС, 4 състав
Делото е образувано по внесен от Районна
прокуратура – гр. Н. обвинителен акт по досъдебно производство № 15/2019 г. по
описа на РУ гр. Н., ПП № 1367/2018 г. на НПРП, срещу П.Р.Д. с ЕГН **********, роден на *** ***, постоянен адрес ***,
*********** ЗА ТОВА, че за периода от 15.06.2018 год. до 04.04.2019 год. в гр. Н., област Ш., след като е бил осъден, в
случая с решение по гр.д. № ***/2017 по описа на РС – гр. Н., влязло в сила на
15.06.2018 год. да издържа своята малолетна дъщеря Д.П.Д.с ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски в случая 10 бр. месечни вноски, равняващи се на сумата от 1300 лв.,
представляващо престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на
НПРП поддържа обвинението. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство
се установяват от всички материали по делото. Подчертава, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което съдът следва да определи
наказание при условията на чл. 55 от НК.
Делото бе разгледано в отсъствие на подсъдимият
при участието на служебен защитник.
Служебният защитник на подс.
Д. поддържа становище аналогично на това на НПРП. Защитникът моли съдът да
наложи наказание при условията на чл. 55 от НК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 14, ал. 1 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият П.Р.Д. е
роден роден на *** *** с ЕГН **********.***.
Той е *******.
Св. С.И.С. и подс.
П.Р.Д.
живеели на съпружески начала, но нямали сключен граждански брак. От няколко години не живеят
заедно. От съвместното им съжителство се родила малолетната дъщеря Д.П.Д.с ЕГН **********.
През 2017 г. св. С. като майка и
законен представител на малолетното дете предявила граждански иск срещу бащата
– подс. Д. – за издръжка на Д.. С решение № 150 от 17.05.2018
г., постановено по гр.д. № *** от 2017 г. на РС – гр. Н. подс.
П. Д. бил осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 130 лв. месечно от
датата на завеждане на иска и по 115 г. лв. месечно за една година преди
завеждане на иска. Решението влязло в законна сила на 15.06.2018 г.
За периода от постановяване на
решението до 04.04.2019 г. подс.
Д. не е платил общо 10 поредни месечни вноски от дължимата издръжка. За
посочения период това възлиза на сумата от 1300 лв. дължима издръжка.
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена от
събраните по делото доказателства чрез признанията на подсъдимия, показанията
на разпитаната в хода на досъдебното производство свидетелка С.И.С., както и
писмените доказателства. Всички тези доказателства са безпротиворечиви,
ясни и точни и не се оспорват от страните.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен
този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с
наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната
отговорност да е обвързана с гражданско-правната погасителна давност.
Съдебните
решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват
доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране
на сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения
относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да
се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална
подкрепа на неговото дете (което по съществото си представлява и право, и
задължение). Законът изрично не изисква като задължителен признак на
престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се налага
и при тълкуването на състава. Аргумент за такова тълкуване може да се изведе и
от разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не
се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, както
е в конкретния случай. Това означава, че освобождаването от отговорност е
свързано с доброволно изпълнение на съдебното решение. С оглед на изложеното
следва да се приеме, че наказателна отговорност по чл. 183, ал. 1 НК възниква,
независимо от това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението
на съдебното решение относно заплащане издръжка на низходящ.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК е
необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време.
Данните по
конкретното дело сочат, че подс. Д. в периода 15.06.2018
год. до 04.04.2019 год. не е заплатил
издръжката на детето Д., въпреки че е осъден за това задължения с влязло в сила
решение.
Необходимият
минимум от неплатени, поне две месечни вноски, за да възникне отговорността по
чл. 183, ал. 1 НК, е налице – в случая става дума за цели 10 поредни вноски.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че подс.
П.Р.Д. от обективна и субективна страна е
осъществил деянието по чл. 183, ал. 1 от НК - през периода 15.06.2018
год. до 04.04.2019 год. в гр. Н., област Ш., след
като е бил осъден, в случая с решение по гр.д. № ***/2017 по описа на РС – гр. Н.,
влязло в сила на 15.06.2018 год. да издържа своята малолетна дъщеря Д.П.Д.с ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски в случая 10 бр. месечни вноски, равняващи се на сумата от 1300
лв.
Подсъдимият е извършил деянието при условията
на пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици от него и е искал тяхното настъпване. Налице е умисъл на дееца – при
осъществяването на действията си е имал съзнанието, че извършва деянието, като
е искал от тази дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици.
За да наложи наказанието съдът съобрази
обществената опасност на дееца, както и обществената опасност на деянието в
конкретната фактическа обстановка. Съдът констатира, че дееца се характеризира
с ниска обществена опасност. Свидетелство за това са чистото му съдебно минало,
оказаното от него съдействие на органите, подпомагането на детето с малки суми
(макар те да покриват предходни задължения за издръжка) и купуването на вещи
като дрехи. Самото деяние също се характеризира с ниска обществена опасност –
неизпълнението на издръжките се дължи на материалната му затрудненост, а не на
желание съзнателно да навреди на детето си. Безспорно налице са многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация за този вид
престъпление. С оглед констатациите за многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, съдът намира, че и най-лекото в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, съдът намира, че са налице основанията на чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „в” от НК и предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание следва да бъде
заменено с глоба в размер около средния, а именно 400 лв.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Мотивите изготвени на 23.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова