Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Червен бряг, 05.02.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА Н.
при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Н. гр. дело №1136/2019 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Й.Е.Н.
с ЕГН **********, адрес: ***, като майка и законен представител на н.м. Г. с
ЕГН ********** и Г.м. Г. с ЕГН **********, чрез адв. Ц.П.
*** против М.Т.Г. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че
от съвместното съжителство страните имат две деца - Н.М.Г. / на 12г./ и Г.М.Г. /
на 11г. /. Твърди се, че от 10 години страните живеят разделени, както и че със
съдебно решение №181/25.10.2013г., постановено от РС-Червен бряг, децата били
настанени в приемното семейство на Ф.П. Ш. и Ш.М.Ш., които полагат грижи за
непълнолетните до датата на подаване на исковата молба. Посочва се още, че
майката подала заявление в ДСП ***за реинтеграция на
децата в семейството на Й.Н.. Твърди се, че липсата на финансови средства у
ищцата довела до настаняване на децата в приемно семейство, както и лицето да
работи в чужбина. Посочва се от Н., че ежегодно се прибира в България и се
вижда с децата си, както и провеждат чести телефонни разговори. Посочва се, че
понастоящем майката работи на непълен
работен ден като домашна помощница, живее на квартира в град А.,
провинция К., И., на адрес: ул.“ С.“ №
като заплаща месечен наем от 300 евро. Твърди се още от ищцата, че в ***разполага
с жилище, находящо се в гр.***, предоставено и от
нейната майка за ползване. Твърди се, че в жилището в чужбина е подсигурена
самостоятелна стая за децата, както и всичко необходимо за задоволяване на
потребностите им. Иска се от съда да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права на
децата н.м. Г. с ЕГН ********** и Г.м. Г.
с ЕГН ********** на тяхната майка Й.Е.Н. с ЕГН **********. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника за заплаща на своите ненавършили
пълнолетие деца ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. , чрез тяхната майка и
законна представителка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Иска се още съдът да определи режим на
свиждане на бащата съгласно утвърдената практика на съда.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
законовия едномесечен срок не е постъпил отговор.
В съдебно заседание ищцата Й.Е.Н.,
редовно призована не се явява. Представлява се от адв.
Ц.П. ***, която поддържа молбата и моли съда да уважи молбата изцяло като основателна
и доказана.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и взема становище за допустимост и основателност
на молбата.
Заинтересованите страни Ф.П.
Ш. и Ш. М. Ш. се явяват лично и вземат
становище за основателност на исковата молба.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени
от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на
удостоверения за раждане от ***г., че страните
по делото са родители на децата Н.М.Г.
с ЕГН **********,***, и Г.М.Г. с ЕГН **********,
роден на ***г. в гр.С..
Не се спори и се установява от приобщените по делото легализирани
превод на трудов договор от 27.09.2019г., че ищцата работи по трудово правоотношение в И. ,
провинция К., като ***
считано от 28.09.2019г. на непълно работно време от 08. до 13.00 часа при петдневна работна седмица срещу
възнаграждение от 8,20 евро на час и
уговорен отпуск от 26 дни годишно.
Не се спори и се установява от легализиран превод на договор за
наем от 01.10.2018г. /на л. 7-16 от
делото/, че ищцата е сключила договор за наем на жилище в провинция К., И., находящо се в град
А. , ул.“***“ №** в ***, на Община А. за срок от
01.10.2018г. до 01.10.2022г. при годишна
наемна цена от 3600 евро или месечни вноски от
по 300 евро.
Видно от материалите по
гр.д.№ 506/2013г. по описа на ЧРС, с решение №181/25.10.2013г. е взета мярка за закрила по отношение на децата
Н.М.Г. и Г.М.Г., като същите са настанени в приемното семейство на Ф.П.Ш. и Ш.М.Ш.,
до навършване на пълнолетие , а ако учат до завършване на средно образование.
Спорно по делото
е кое лице отглежда децата, какви грижи са полагани за тях и в какъв период от
време; следва ли да се присъди упражняването на родителските права на ищцата;
какъв размер издръжка следва да се изплаща от родителя, който няма да упражнява
родителските права вкл. какъв режим на лични контакти да бъде определен на
последния.
За установяване на спорните по делото обстоятелства са
приобщени писмени доказателства.
Видно от социален доклад с вх.№226/14.01.2020г., децата са родени
от съвместното съжителство на майката Й.Е.Н. с М.Т.Г.. През месец февруари
2012г. Й.Н. *** в дома на баба й и дядо й по майчина линия – Й. М. Р.и Н. М. Д.
Н. заминала в И., за да работи, а децата били оставени на грижите на
възходящите на ищцата. През 2013г. г Й М. Р. и Н. М. Д. подали молба в отдел „Закрила на детето“ и изявили желание децата да бъдат настанени в
приемно семейство поради невъзможност за отглеждането им. Установява се от социалния доклад,че с решение №181 от 25.10.2013г. по гр. д.
№506/2013г. на РС Червен бряг, в сила от 08.11.2013г., децата Н.й Й. Е. с ЕГН ********** и Г. Й. Е.
с ЕГН ********** били настанени в
семейството на професионалния приемен родител Ф.П.Ш. до навършване на
пълнолетие, а ако учат до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст или до промяна на обстоятелствата наложили настаняването. На 18.11.2019г. в отдел „Закрила на детето“ –
гр. ***постъпило заявление с вх.№СЛ/D-EN-CH/74-006/18.11.2019г. от майката Й.Е.Н. за реинтеграция на
децата в семейството й. Видно от
становището на социалните работници от отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Червен
бряг, на децата е осигурена сигурна и
стабилна семейна среда, осигуряваща основните им жизнени потребности и
гарантиране на здравословното състояние, достъп до образование и социализация
сред връстници, упражняване на адекватен родителски
контрол и обгрижване с любов и внимание. Детето Г. е
в добро здравословно състояние, но от февруари 2018г. при Н.й е установена
бронхиална астма, в следствие на прекарано респираторно заболяване от остър
бронхит и се провежда медикаментозно лечение. На детето се провеждат редовни
контролни прегледи и се наблюдава от д-р Ш. – детски пулмолог
в УМБАЛ „***. Двете деца имат личен лекар, в
приемното семейство разполагат със самостоятелна стая и необходимото за
нормалното им развитие. Установява се от социалния доклад и обстоятелството, че
Й.Н. не е обект на подпомагане от Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен
бряг. През периода на престоя в приемното семейство, децата са контактували със
своята майка и роднините по майчина линия и само два пъти са провеждани срещи с
дядото и бабата по бащина линия през 2017г. След настаняването на децата в
приемно семейство, същите са посещавани от прабабата и прадядото по майчина
линия.През учебната 2019/2020година Н.й е ученик в 7 клас на ***с. Г., а Г. е ученик в 5 клас на
същото училище. И с двете деца работи ресурен учител,
тъй като имат затруднения в усвояването на учебния материал. Н.й и Г. имат
приятели и напълно са се социализирали в местната общност. Не е установено
проблемно поведение при децата.Майката поддържа постоянен контакт с децата чрез
провеждане на телефонни разговори и срещи, когато се завърне в България. Между
децата и майка им е изградена силна емоционална връзка, доверие и обич. До
настоящия момент, бащата М.Г. е осъществил една среща с Н.й и Г., състояла се
на 12.12.2017г. в ОЗД – Червен бряг. По време на
срещата не се наблюдавала силна емоционална връзка от типа родител – дете. Становището
на ДСП-***е, че настаняването на дете в приемно семейство е мярка за закрила с
временен характер и не гарантира дългосрочна и сигурна семейна среда, както и
че исковата молба е в интерес на непълнолетните и следва да бъде уважена.
За
установяване на спорните по делото обстоятелства са приобщени и гласни
доказателства в показанията на свидетелката Д. Б. К. Видно от показанията на
свидетелката, ищцата от години живее в
чужбина, но разполага с материално битови условия, както и осъществявала срещи
с децата си по време на пребиваването им в България, вкл. изпращала продукти,
вещи и подаръци за рождените им дни. Съдът кредитира показанията на
свидетелката с доверие като обективни и съответни на действителността, въпреки
наличието на роднинска връзка с Й.Н., както поради съответствието с изразеното
становище от приемните родители, така и
с писмените доказателства по делото вкл. социален доклад с вх.№
226/14.01.2020г. на ДСП-Червен бряг. Ето защо състава ги приема за верни и
правдиви, отговарящи на обективната действителност.
В
тази насока е заявеното от
непълнолетните деца в хода на изслушването по реда на чл.15, ал.1 от Закона за
закрила на детето, при което както Н.М.Г., така
и Г.М.Г. заявяват, че искреното им желание е да живеят със своята майка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът, като съобрази
наведените в исковата молба твърдения и искането приема, че е сезиран с обективно съединени искове по чл.127, ал.2 СК
и чл.143 СК.
По иска с правно основание чл.127, ал.2 СК.
В настоящия случай децата Н.М.Г.
и Г.М.Г. са родени от съвместното съжителство на страните като
последните понастоящем са разделени.
Установи се по делото, че грижите за децата се полагат от приемно
семейство, на основание взета мярка за закрила по ЗЗДетето,
но майката не е прекъсвала изцяло
контактите с децата, разговаря с тях по
телефона от чужбина и при пребиваването
си в страната ги посещава, като заявява желание те да бъдат реинтегрирани
в семейството й. Ответникът по делото
взема становище за основателност на исковата молба и моли съда да я уважи.
Съгласно българското законодателство
съдът предоставя упражняването
на родителските права като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Под "интереси
на детето" следва
да се разбира
всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне
понятието "интереси на детето" са от
значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Основен, а и на практика
- единствен, обективен критерий за това
на кого от
двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права, е интересът на децата.
В конкретния случай действително
по отношение на децата е била постановена мярка за закрила, но същата следва да
има временен, а не постоянен характер. Целта на
настаняването извън семейството, като мярка за закрила е запазване на здравето
и живота на децата, осигуряване на по-добри условия за живот и
развитие, избягване на рисковата среда, в която се развиват и в която е
застрашено съществуването им. Съдът пристъпва към настаняване извън
семейството, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството,
при наличието на предпоставките посочени в чл. 25 Закона за закрила на децата и
се ръководи единствено от интересите им и с оглед на това следва да
прецени, къде най добре ще се гарантира здравето и доброто физическо и
психическо развитие на децата. Съгласно
чл.29 т. 9 от ЗЗдетето при настъпване на промяна на
обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес това настаняване
следва да бъде прекратено. Видно от социалния доклад по делото на 18.11.2019г. в отдел „Закрила
на детето“ – гр. ***постъпило заявление с вх.№СЛ/D-EN-CH/74-006/18.11.2019г. от майката Й.Е.Н. за реинтеграция на
децата в семейството й. Това искане и желанието
на двете непълнолетни деца, обуславят извод, че са налице условия за реинтегрирането им
в семейството на биологичната им майка. Упражняването на родителските права се изразява в ежегодно и
непрекъснато полагане на грижи за децата. Това означава родителя да живее с тях
и да взима еднолично и ежедневно решения, свързани с отглеждането и възпитанието
им. Такава възможност и желание изявява
майката в настоящия момент. Като съобрази съвкупостта от обстоятелствата по конкретния случай, включително възпитателските качества на родителите, техния морален лик, полаганите грижи и отношение на всеки от родителите към децата, желанието на страните,
привързаност на децата към родителите,
социалното им обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот, съдът прави извод, че майката
е родителя, който към настоящия момент
показва наченки на родителски капацитет и следва да и се предостави възможност
да възстанови семейството си, а и децата имат изградена емоционална връзка с
нея.
Иманентна черта на упражняването на родителските права над децата
от единия родител е и режима на лични контакти им с другия родител. Съгласно приетото в Решение № 116 от
16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., определените мерки за
лични контакти трябва да бъдат в интерес на децата, като се отчита и възрастта
на Н.М.Г. и Г.М.Г., разстоянието на
което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при честа
промяна не само на дома, но и на населеното място. С
оглед правилното развитие на непълнолетните, съдът приема, че следва на бащата да се предостави
възможност за контакт с децата по следния начин: всяка първа и трета неделя от
месеца от 08.00 часа до 18,00 часа на
неделния ден по местоживеене на децата, неограничени контакти по телефон и/или
скайп , както и да взема децата за две
седмици през летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
По аргумент от чл.
127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи
и дължимата от неполагащия непосредствено грижи за децата родител
издръжка.
Размерът на издръжката
следва да се определи съобразно
реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид
възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите-това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане
на децата, тяхното възпитание
и изграждане на личността им
и следва да се преценят към
момента на постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите на родителя, който
дължи издръжка е обективен показател за размера й, и се определя от
доходите му, обстоятелството дали има други деца
за които също е длъжен да
се грижи и др. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат
предвид и непосредствените грижи на родителя,
на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да определи
конкретния размер на издръжката с оглед възможностите на дължащия издръжка
и съобразно нуждите на децата с оглед
правилното им отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха
били задоволени ако родителите живееха заедно.
В конкретния случай по делото няма данни за доходи и съответно
имущественото състояние на родителите, както и наличие на медицински пречки
/влошено здравословно състояние/ за увеличаване на разходите за задоволяване на
личните потребности на ответника. Ето защо съдът приема, че размерът на
издръжката за всяко дето следва да бъде определен в минимален размер от 152,50
лв. за всяко от тях.
С оглед изхода на делото,
следва ответникът да бъде осъден да
заплати по
сметка на РС-***държавна такса върху
определения размер на издръжката по
чл.143 СК в размер на 439,20 лв. общо за
двете деца. Следва да бъде осъден ответникът да заплати и направените съдебно
деловодни разноски, направени от ищцата общо в размер на 330 лв., от които 300
лв.за адвокатско възнаграждение и сумата от 30 лв. държавна такса за образуване
на производството.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на
родителските права по отношение на децата
Н.М.Г. с ЕГН **********,***, и Г.М.Г. с
ЕГН **********, роден на ***г. в гр.София, на тяхната майка Й.Е.Н. с ЕГН **********, адрес: ***,
по местоживеене на последната.
ПОСТАНОВЯВА, че М.Т.Г. с ЕГН **********, адрес: *** има право да
вижда децата Н.М.Г. с ЕГН ********** и Г.М.Г.
с ЕГН **********, всяка първа и
трета неделя на месеца по местоживеене
на децата, неограничени контакти по телефон и/или
скайп , както и да взема децата за две
седмици през летния сезон, когато не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.
2 от СК във
вр. чл.
146, ал. 1,
изр. 2 СК М.Т.Г. с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на
своите ненавършили
пълнолетие деца Н.М.Г. с ЕГН **********,***, и Г.М.Г. с ЕГН **********, роден на ***г. в
гр.София, чрез тяхната майка Й.Е.Н. с
ЕГН **********, адрес: *** месечна издръжка в размер на 152,50 /сто и петдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, за всяко от
децата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание
чл.
78, ал. 6 от М.Т.Г.
с ЕГН **********, адрес: *** да заплати по
сметка на Районен съд - ***държавни такси
върху двата иска по чл.143 СК общо в размер на 432 /четиристотин тридесет и два
лева/ лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК М.Т.Г. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Й.Е.Н.
с ЕГН **********, адрес: *** направените деловодни разноски общо в размер на 330
/ триста и тридесет / лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: