№ 798
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100509129 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение от 15.04.2021 г. по гр.д. № 7554/19 г., СРС, І ГО, 157 с-в е
осъдил „Ю. Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „******* да заплати на Д. Т. АН., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.София ул. „Г. С. ******* на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата 6483,11
евро-платена при начална липса на основание, поради нищожност на клаузите
на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1, възнаградителна лихва за периода
10.04.2015 г.- 10.01.2019 г. по сключен на 27.06.2007 г. договор за кредит за
покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, на 06.02.2019 г. до окончателното плащане.
Отхвърлил е предявения от Д. Т. АН., ЕГН **********, и съдебен адрес -
гр.София ул. Г.С. ******* срещу „Ю. Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „******* иск с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 1189 евро - лихва за забава за
периода 10.04.2015 г. - 05.02.2019 г. Осъдил е „Ю. Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати на Д. Т. АН.,
ЕГН **********, и съдебен адрес - гр.София ул. *******, ет.3 на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 676,21 лв.-разноски за производството за държавна такса и
1
възнаграждение на вещо лице. Осъдил е Д. Т. АН., ЕГН **********, и съдебен
адрес - гр.София ул.Т*********, ет.З да заплати на „Ю. Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 94,54 лв.-разноски за производството за възнаграждение на вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение. Осъдил е „Ю. Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* да заплати по
сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК, сумата от 177,46 лв. - разноски
възнаграждение на вещо лице. Осъдил е Д. Т. АН., ЕГН **********, със
съдебен адрес - гр.София ул. „******* да заплати по сметка на Софийски районен
съд на основание чл. 77 ГПК, сумата от 34.55 лв. - разноски възнаграждение на вещо
лице.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25083319/17.05.2021 г.
от ответника „Ю. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, представлявана от Изпълнителния директор Д.Ш. и
прокуриста М.В., чрез пълномощника юрисконсулт Б.К. с мотиви, изложени
в него. Твърди се, че не се оспорва обстоятелството за наличието на
предходно съдебно решение на СРС влязло в сила, с което е решен вопросът
относно недействителността на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1
от договора за кредит, които не могат да бъдат преразглеждани, както и
прогласените за нищожни клаузи на чл.4 и чл.6 от Допълнително
спораземение от 30.09.2011 г./ДС/ към процесния договор за кредит, които се
отнасят само до капитализацията на лихви и натрупването им към редовната
главница и нямат отношение към клаузите, определящи лихвения процент по
кредита, които уреждат по нов начин лихвата в самото допълнително
споразумение. Счита се, че с допълнителното споразумение от 30.09.2011 г.
се уговарят нови размери на погасителните вноски, които включват главница
и лихва и лихвата е уговорена по нов начин, приложим към исковия период.
Уговорките в ДС относно новият размер на лихвата са индивидуални
договорки с конкретния клиент, различни от тези постигнати с други клиенти
на банката и различни от уговорените първоначално с договора за кредит,
които са прогласени за нищожни. Уговорките за лихвения процент в ДС от
30.09.2011 г. са приложими за исковия период от 10.04.2015 г. до 19.01.2019
г./ , а не прогласените за нищожни уговорки от договора за кредит. По молба
на двамата кредитополучатели в ДС е договорено за определени периоди
кредитът да се погасява в по-малки по размер вноски. В чл.5, ал.2 от ДС е
2
посочено, че през периода на облекченото погасяване, върху дълга се
начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,68 %, като през периода на
облекченото погасяване кредитополучателят погасява дълга на равни месечни
погасителни вноски в размер на 290 евро на месец съгласно Погасителния
план, неразделна част от ДС. Според чл.7, след изтичане периода на
облекченото погасяване върху общия размер на дълга след натрупването
на лихвата съгласно предходния член/ чл.6 сочи, че след изтичане периода
на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена
през периода на облекченото погасяване лихва, за което с подписване на
настоящето ДС Кредитопучателят дава своето изрично и неотменимо
съгласие, оправомащава и възлага на банката/, се начислява годишна лихва в
размер равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за
жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 0,47 пункта, като след изтичане на периода за облекчено погасяване
до окончателното погасяване на дълга и всички други разноски с него,
Кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски,
съгласно погасителния план, неразделна част от ДС. В ал.2 на чл.7 е
посочено, че действащият БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната
валута не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЗЛ на банката и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им
на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор
надбавки не се променят. Твърди се, че двете уговорки в чл.5, ал.2 и чл.7,
ал.1 свидетелстват за дова, че в ДС се договарят преференциални лихви за
определени периоди, различни от тези на останалите клиенти на банката и
различни от първоначално уговорените с договора. Освен това, ищцата е
подписала към ДС и нов погасителен план, в който се определя нов размер на
месечните вноски. В новият погасителен план от 30.09.2011 г., за периода
10.10.2011 г. до 10.04.2012 г. е определена месечна вноска от 290 евро, а след
това до края на погасяването на кредита вноската е 594,92 евро на база БЛП
към датата на подписване на ДС. След изтичане на облекченото погасяване
БЛП е променен в посока надолу, са заплащани по-ниски вноски от
определените в погасителния план към ДС, а именно за периода от 10.11.2012
г. до края на срока на договора са заплащани 581,62 евро, вместо
определените по погасителния план към ДС 594,92 евро. Лихвеният процент
3
по кредита е понижен от 8,92 % на 8,67 % на 10.11.2012 г. Прави се извод, че
по отношение на ДС всички осъдителни претенции за исковия период по
настоящето дело следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като следва
да се тълкува ново договаряне за нов размер на лихвата и нов размер на
вноските определени в нов погасителен план, подписан от ищцата и този нов
погасителен план не е променян едностранно от банката в посока повишение
на лихвения процент, а единствено намаление, което е изгодно за ищцата.
Съдът, слeд като не е уважил възражението на банката във връзка с
уговорения лихвен процент в ДС от 30.09.2011 г., че следва да се приложи
уговорения лихвен процент по чл.3, ал.1 който е в общ размер на 6,5 %,
образуван от БЛП в размер на 6 % и надбавка от 0,5 пункта. Неправилно
съдът е приел според заключението на вещото лице, че това размер от
6680,88 евро, според задача 4 от ССЕ. Според тази задача лихвения процент е
6,47 евро, а не 6,5 евро така, както е уговорено в чл.3, ал.1 от договора.
Релевантното изчисление, кореспондиращо с изводите на съда е това по
задача 7 от ССЕ, в която е посочен размера на сумата за лихва, заплатена от
ищцата при сравнение с първоначален лихвен процент от 6,5 %, която е в
размер на 6 591,40 евро. Твърди се, че от тази сума за заплатена в повече
лихва по вноски от кредита в размер на 6 591,40 евро следва да се извади
сумата на направеното от банката възражение за прихващане за заплатена по-
малко главница, тъй като само тази сума представлява действително
обедняване на ищцата при уважаване на нейните претенции.
Според приетата ССЕ, за целия перод от сключване на договора до
10.01.2019 г. разликата за главницата, платена по-малко е в размер на 2 959,34
евро. За исковият период от 10.05.2015 г. до 10.01.2019 г. разликата в
главницата платена по-малко е в размер на 1007,23 евро. Тази разлика в
главница се получава, защото при увеличаване на лихвения процент се
променя съотношението между лихва и главница, вътре във всяка
погасителна вноска, като внесените от кредитополучателя средства за
погасяване на съответната вноска съвкупно погасяват по-голяма част от лихва
и по-малка част от главница. Предпоставките за уважаване на възражението
за компенсиране на по-малко заплатената главница произтичат от уважаване
на претенцията на ищцата, свързана с връщане на заплатените в повече суми
за лихви, поради неравноправност на клаузите, предвиждащи възможност за
4
едностранно увеличение на лихвата от страна на банката. Като последица от
такова произнасяне на съда следва да се счита не само това, че банката следва
да върне заплатени в повече суми за лихви за определен исков период, но и
това, че без клаузите, предвиждащи увеличение на лихвения процент, които
са прогласени за нищожни, на практика съдът приема, че кредитът е трябвало
да се погасява по първоначално определения между страните погасителен
план. При това положение средствата, внесени от кредитополучателя за
погасяване на кредита следва да погасяват такава част от главницата, каквато
е уговорена с първоначалния погасителен план и от заключението на BJI се
вижда, че тя е погасена в по-малък размер от първоначално уговореното. Ако
не се отчете заплатената по-малко главница, ще остане сума от главницата,
която няма да е погасена, но ще е падежирала спрямо първоначално
договорените условия, т.е. ликвидна и изискуема с оглед последиците за
приложение на първоначалния погасителен план. Поради това, че ищцата
претендира разлика само в частта от вноската за лихви, ако тази претенция се
явява основателна, то се явява и основателно възражението на банката за
прихващане на частта от вноската за главница, която е уговорена при
прилагане на първоначално договореният между страните погасителен план.
Съответно, ако се приложи първоначалния погасителен план с по-ниския
лихвен процент, част от главницата очевидно е падежирала и непогасена
(както посочва BJI в Приложение №2 към заключението), и банката има право
да я получи чрез направеното в настоящото производство възражение за
прихващане.
След като не е уважил възражението за прихващане на банката, СРС е
уважил иска в размер, по-голям от този, с който ищцата се е обеднила.
Уважаването на иска в по-голям размер е неправилно и ще доведе до
неоправдано връщане на суми на ищцата, с които тя не се е обеднила и не е
платила на ответната банка.
С оглед на гореизложеното се сочи, че искът следва да бъде уважен
само до сумата в размер на 3 632.06 евро, което се получава след
възражението за прихващане от сумата в размер на 6 591,40 евро (по задача 7)
минус 2 959.34 евро (по предпоследна колона в Приложение №2 към задача
12), защото толкова е платила ищцата вследствие на увеличение на лихвения
процент при приложение на вноските за цялата главница от сключване на
5
договора. Ако бъде уважено прихващането само за исковия период, то съдът
следва да уважи искът на ищцата само до сумата в размер на 5 584.17 евро,
която се получава от сумата в размер на 6 591,40 евро (по задача 7) минус 1
007.23 евро (по последна колона в Приложение №2 към задача 12). Това е
разликата между вноските по първоначален и актуален погасителен план за
исковият период. Ако искът бъде уважен за сумата, представляваща разлика
между плащането за лихви във вноските, то следва да бъде уважено и
възражението за прихващане за сумата, която ще се формира като неплатена
главница по кредита. Счита за неоснователни аргументите на
първоинстанционния съд, че такова вземане за главница за банката не е
възникнало. Тези възражения касаят размера на иска и са напълно отделни от
въпроса добросъвестна ли е била ответната банка или не. Дори да се прецени,
че през различните периоди ищцата е заплащала суми за възнаградителни
лихва над първоначално уговореното и по тази причина ищцата е погасявала
по-малка главница поради едностранно увеличение на лихвата от банката, то
ако по кредита следва да се прилага първоначалният погасителен план при
първоначално уговорения лихвен процент, следва да се прилага и
установената в него вноска за главница, а от заключението на вещото лице се
вижда, че главницата е платена в по-малък размер. Това означава, че на
ищцата трябва да се присъди само сумата, която е заплатила на банката,
респективно с която се е обеднила при приложение на този първоначален
погасителен план при приложение едновременно на вноската за лихва в
първоначален размер, но и на тази за главница също в първоначален размер.
Предявеният иск е за неоснователно обедняване. Следователно той следва да
бъде уважен само за сумата, с която ищцата се е обеднила, съответно с която
„Ю. Б.“ АД се е обогатила. Тази сума е 3 632.06 евро или евентуално 5 584.17
евро, в зависимост от периода, за които съдът уважи направеното възражение
за прихващане, което е установено и от съдебно-счетоводната експертиза
съгласно сумите за платена по-малко главница.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд, като искът бъде отхвърлен, а ако той
бъде уважен, да бъде уважено и предявеното от банката възражение за
прихващане.
Въззиваемият Д. Т. АН., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София ул.
6
„Г. С. ******* чрез пълномогщника си по делото адвокат В. оспорва
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба на е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Д. Т. АН., ЕГН ********** твърди, че 27.06.2007 г. сключил с
ответника договор за кредит за покупко-продажба на недвижим имот в размер
на 75 535 евро за срок от 420 месеца при месечна вноска в размер 450.31 евро
и уговорен в чл.3,ал.1 годишен лихвен процент от 6,5 %, образуван от два
компонента - базисен лихвен процент/БЛП/ 6 % и надбавка от 0,5 пункта. С
допълнително споразумение/ДС/, сключено на 30.09.2011 г. уговорили 6 -
месечен „период на облекчено погасяване“ - 09.09.2011 г. - 10.04.2012 г. при
фиксирана годишна лихва от 4,68 %, а след този период е уговорена лихвена
надбавка в размер 0,47 %, поради което лихвеният процент е станал 6,47 %.
Твърди, че преди подписване на допълнителното споразумение и след
изтичане на уговорения в него срок ответникът в приложение на уговореното
в чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора увеличил лихвения процент, поради което
за периода от 10.04.2015 г.-10.01.2019 г. е заплатила в повече 6483,11 евро
възнаградителна лихва. Тези посочени клаузи са били прогласени за
нищожни с влязло в сила решение от 30.05.2018 г., постановено по гр. д. №
12701/2015 г. по описа на СРС, 46 с-в, поради което се дължи връщане на
сумата, заедно със законната лихва за забава в размер 1189 евро за периода
10.04.2015 г. - 05.02.2019 г., за което ответникът бил поканен на 24.06.2014 г.
Предвид гореизложеното, моли ответникът да бъде осъден да заплати
посочените по - горе суми и направените по делото разноски.
7
Ответникът „Ю. Б.“ АД в предоставения му срок по чл.131 ГПК е
оспорил исковете. Заявява, че всички клаузи в ДС, определящи лихвения
процент за исковия период, са индивидуално уговаряни, поради което не
следва да се разглежда въпросът за тяхната неравноправност. Оспорва
твърдението, че е събирана лихва в по - висок от уговорения размер, тъй като
с допълнителното споразумение, след изтичане на периода, уговорен с него,
се дължи годишна лихва в размер на сбора от БЛП на банката за жилищни
кредити в евро, валиден за периода на начисляване на лихвата, който към
момента на подписване на споразумението е 8.45 %, плюс уговорената
надбавка 0.47 пункта или лихвата е 8.92 %. Релевира възражение за
прихващане със сумата 2599.34 евро, представляваща непогасена главница за
периода 27.06.2007 г. - 10.01.2019 г., поради изменение на вноските, във
връзка с увеличението на лихвения процент, в евентуалност със сумата
1007.23 евро, представляваща непогасена главница за периода 10.04.2015 г.-
10.01.2019 г. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
От правна страна:
С влязлото в сила решение от 30.05.2018 г. по гр. д. № 12701/2015г. на
СРС, 46 с-в ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 5717.01 евро - по
иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, представляваща платена при
начална липса на основание, поради нищожност на клаузите на чл.3, ал.5,
чл.6, ал.З и чл.12, ал.1 от договор за кредит за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 27.06.2007г. В решението е посочено, че чл. 3,
ал. 1 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 20094 от
27.06.2007 г. е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи
на банката годишна лихва в размер на сбора от БЛП на банката на жилищни
кредити в евро валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 0, 5 пункта, като към момента на сключване на
договора БЛП е в размер на 6% /шест процента/. В, ал. 5 от същия член е
посочено, че БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страната. Банката уведомява
кредотополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни
кредити в евро и датата, на която той в сила, чрез обявяването им на видно
място банковите салони. Договорените надбавки не се променят. В чл. 5, ал.
3 е уговорено, че по време на действието на договора банката промени БЛП,
размерът на погасителните вноски определен в, ал. 1, т. 1/450, 31 евро/ се
променя автоматично, в съответствие с промяната, за която
кредитополучателя с подписване на договора за кредит дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие. В съответствие с чл.10, а от договора
кредитополучателят е поел задължение да заплаща дължимите от него такси
и комисионни, съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които банката прилага по операциите си (Тарифата), като в чл.
12 е изрично предвидено, че банката запазва правото си по време на действие
на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионите, които прилага при операциите си, а измененията в Тарифата
8
влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и
са задължителни за страните по настоящия договор. След анализ е прието, че
тези текстове са нищожни и надвнесените от кредитополучателя суми за
възнаградителна лихва формирани при отклонение от първоначално
уговорения лихвен процент от 6, 5 % в периода 09.04.2010 г. до 09.09.2011 г.
и в периода 11.04.2012 г. – 10.03.2015 г. се явяват недължимо платени, което
се отнася и за начислените върху тях лихви за забава за периода 24.06.2014 г.
- 12.03.2015 г.
Относно иска за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 4 и чл. 6
от Допълнителното споразумение/ ДС/ от 30.09.2011 г. към Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 20094 от 27.06.2007 г., СРС и въззивната
инстанция са приели, че уговорките в оспорените клаузи на чл. 4 и чл. 6 от
сключеното допълнително споразумение, по което страна е физическо лице-
потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли
лихви, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и, ал. 4 във вр. с чл. 10,
ал. 3 33Д, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/3.04.2008 г.
(отм.); или друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на
изтекли лихви /в този смисъл: решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС, по т.д.
№ 1504/2018 г., II т. о., ТК/. В чл. 4 от Допълнителното споразумение от
30.09.2011 г. към договор за кредит № HL 20094 от 27.06.2007 г. страните са
се съгласили, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 (
117, 60 евро-просрочена главница, 1551, 80 евро-просрочена лихва и 31, 19 -
просрочени такси) след приспадане на внесената по чл. 3, ал. 1 сума (70 евро
внесена еднократно при подписване на споразумението) се преоформят
служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовно усвоената и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. Съгласно чл. 6 от допълнителното
споразумение след изтичане на периода на облекчено погасяване върху
дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено
погасяване лихва, за което с подписване на допълнителното
споразумение кредитополучателят дава изричното си и неотменимо
съгласие, оправомощава и възлага на банката.
Настоящата инстанция не приема твърдението във въззивната жалба, че
става въпрос за уговорки в ДС от 30.09.2011 г. и те са приложими само за
исковия период от 10.04.2015 г. до 10.01.2019 г., а не за прогласените за
нищожни уговорки от договора за кредит.
9
Споделя възприетото от районния съд, че след като със силата на
присъдено нещо между страните вече е признато, че процесиите клаузи от
общите условия въз основа на които е начислена платената лихва не са
породили действие то за ответника е възникнало задължение за връщане на
платеното при липса на основание, и въпросите относно действителността на
клаузата на клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора, е
недопустимо да бъдат пререшавани в настоящото исково производство, в
приложение на чл. 297, чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 от ГПК. Съдът е длъжен
да приеме, че лихвеният процент на възнаградителната лихва се определя в
приложение на чл.3, ал.1 от договора при годишен лихвен процент от 6,5 %,
образуван от два компонента - базисен лихвен процент 6 % и надбавка от 0,5
пункта
Относно размера на платената при по - висок от посочения размер
възнаградителна лихва съдът кредитира заключението на изслушаната по
делото ССЕ, като взема предвид отговора на задача 4, съгласно която
платената за процесния период възнаградителна лихва в размер по - голям от
уговорения с клаузата на чл.3, ал.1 е 6680,88 лв.
Относно релевираното от ответника възражение за прихващане със
сумата 2599.34 евро, представляваща непогасена главница за периода
27.06.2007 г. - 10.01.2019 г., поради изменение на вноските, във връзка с
увеличението на лихвения процент, настоящата инстанция също приема, че
такова вземане за ответника не е възникнало. Според ССЕ няма непогасена
главница по договора за кредит. С погасителните планове, действали в
различни периоди от изпълнението на договора страните са уговорили размер
на главницата, който ищцата е заплащала. Освен това и както бе посочено по-
горе, с цитираното по-горе решение СРС, потвърдено от СГС, чл. 4 и чл. 6 от
сключеното допълнително споразумение, за увеличаване на главницата чрез
прибавяне на изтекли лихви, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и,
ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 3 33Д. Изводът, че за ответника не е възникнало
право да изменя първоначално уговорения лихвен процент на дължимата
възнаградителна лихва, съответно няма право да я получи, не означава, че с
това автоматично се променя и размера на дължимата главница, тъй като
съгласно чл.20 а от ЗЗД, договорите се изменят само по взаимно снъгласие на
страните, а такова не е налице по отношение на главницата в посочения от
10
банката/ответник размер. Действително размерът е бил по-малък тъй като
такъв е бил уговорен между страните, поради по-високият, начислен от
ответника без основание размер на лихвения процент.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.04.2021 г. по гр.д. № 7554/2019г. на
СРС, І ГО, 157 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11