№ 12227
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20241110145532 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „*******************“
АД срещу И. Ц. Ц., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните парични вземания, произтичащи от Договор за паричен
заем № *******/08.09.2021 г., сключен с „***********“ АД, прехвърлени на
ищеца с договор за цесия: сумата от 6 617,34 лв., представляваща изискуема
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.02.2024 г., до изплащане на вземането, сумата от 395,42 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 22.09.2021 г. до 30.11.2022 г.,
както и сумата от 1 017,35 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.12.2022 г. до 30.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11400/2024 г.
по описа на СРС, 69 състав.
Приети за съвместно разглеждане са предявените в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК от И. Ц. Ц. срещу „*******************“ АД по реда на чл. 212 ГПК
инцидентни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
22 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на
Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г., а в условията на
евентуалност - с правно основание чл. 19, ал. 5 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, т. 8 от Договор за паричен
заем № *******/27.05.2021 г.
1
Ищецът твърди, че на 08.09.2021 г. между праводателя му „***********“
АД и ответницата е сключен Договор за паричен заем № *******/08.09.2021
г., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 6 929
лв., която сума е предадена на кредитополучателя. Поддържа, че ответницата
поела задължение да връща заема на 32 равни двуседмични вноски,
включващи главница и договорна лихва, както и мораторна лихва за забава
върху непогасената главница, като договорът бил с краен срок на изпълнение
до 30.11.2022 г. Поддържа се, че ответницата е извършвала плащания по
договора в общ размер на 652 лв., като към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 6 617,34 лв. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И. Ц. Ц. чрез процесуалния си
представител адв. Д. К. е подала отговор на исковата молба, с която оспорва
исковете като неоснователни. Поддържа, че сключеният между нея и
дружеството цедент Договор за паричен заем № *******/08.09.2021 г. е
нищожен. Сочи, че описаният в исковата молба договор е сключен с цел
рефинансиране на стари задължения, които ответницата е имала към
„***********“ АД по друг договор за паричен заем, а именно по Договор за
паричен заем № *******/27.05.2021 г., който обаче е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. В резултат на това същият изначално не бил породил действие,
което води до липса на основание /кауза/ за сключване и на процесния договор
за паричен заем от 08.09.2021 г., поради което последният се явява нищожен
по арг. от чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Предвид гореизложеното, обосновава правния си
интерес от предявяване на инцидентни установителни искове за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г. на осн. чл.
26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че
първоначалният договор е сключен с праводателя на ищеца за сумата от 4 250
лв. при годишен лихвен процент на разходите в размер на 40,53%, като общата
дължима сума по заема била в размер на 4 783,29 лв., вносима на 17 равни
вноски, всяка в размер на 281,37 лв. За обезпечаване на този договор
ответницата била принудена да сключи договор за предоставяне на
поръчителство от 27.05.2021 г. с „*************“ ЕООД, което било дъщерно
дружество на кредитора „***********“ АД. Поддържа, че договорът за
паричен заем от 27.05.2021 г. е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което, от своя страна, водело до недействителност на
договора в цялост - по-конкретно до неговата нищожност на осн. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност, моли да бъде прието, че клаузата на
чл. 2, т. 8 от Договор за потребителски кредит № *******/27.05.2021 г. е
нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по инцидентните установителни
искове „*******************“ АД оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че обстоятелството дали с отпуснатата сума по процесния договор за
паричен заем е рефинансирано друго задължение на И. Ц. Ц. се явява
2
ирелевантно по отношение настоящия спор, респ. по отношение
действителността на процесния договор, от който произтичат претендираните
вземания. Счита, че дори и съдът да приеме недействителността на двата
договора за паричен заем, ответницата дължи чистата стойност на
отпуснатите кредити съгласно чл. 23 ЗПК. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11400/2024 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от И. Ц. Ц. и исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото исково производство,
като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността на исковете:
За основателността на предявените главни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента
„***********“ АД и ответницата е възникнало валидно правоотношение по
договор за паричен заем, по което заемодателят е предоставил на ответницата
посочената сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок,
ведно с договорна лихва в уговорения размер; че заемателят е изпаднал в
забава от посочения начален момент и дължи мораторна лихва за забава в
претендирания размер и период, както и че ищецът е станал титуляр на
сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с
дружеството „***********“ АД, включването на процесните вземания в
предмета на договора за цесия и уведомяването на длъжника за настъпилата
промяна в кредиторите.
Във връзка с релевираните от ответницата възражения за нищожност на
договора, респ. на отделни клаузи от него, в тежест на ищеца е да установи
тяхната валидност.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответницата по главните установителни искове е да докаже, че е погасила
претендираните вземания на уговорения падеж.
С оглед приетите по реда на чл. 212 ГПК за съвместно разглеждане наред
с предявените установителни искове в настоящото производство инцидентни
3
установителни искове съдът намира, че предвид обуславящия им характер
най-напред следва да се произнесе по тях.
По инцидентните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в тежест на ищцата е да
установи наведените твърдения за нищожността на Договор за паричен заем
№ *******/27.05.2021 г., респ. за нищожността на клаузата на чл. 2, т. 8 от
него, както и че процесният Договор за паричен заем № *******/08.09.2021 г.
– предмет на главните искове, е сключен с оглед погасяване на задълженията
по договора за паричен заем, предмет на инцидентните установителни искове.
Наличието на възникнало на 08.09.2021 г. между „***********“ АД в
качеството на заемодател и ответницата И. Ц. Ц. в качеството на заемател
облигационно правоотношение въз основа на Договор за паричен заем №
*******/08.09.2021 г. се установява от приетите по делото писмени
доказателства. По силата на този договор на заемателя е предоставен
потребителски заем за сумата от 6 929 лв., която последният се е задължил да
върне на 32 равни двуседмични погасителни вноски от по 230,70 лв. за срок от
64 седмици с крайна дата – 30.11.2022 г., при фиксиран годишен лихвен
процент – 10%, и годишен процент на разходите - 10,65%. Общата дължима от
заемателя сума е в размер от 7 382,49 лв., изчислена към момента на
сключване на договора, която сума представлява сбор от размера на
главницата и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора.
Съгласно клаузата на чл. 3 от договора страните са постигнали съгласие с
отпуснатата заемна сума да се погасят изцяло задълженията на заемателя И.
Ц. Ц. в общ размер на 6 929 лв., възникнали по повод предходно сключения
със заемодателя „***********“ АД Договор за паричен заем №
*******/27.05.2021 г., като се направи прихващане между двете суми.
Ето защо съдът приема за доказано, че процесният Договор за паричен
заем № *******/08.09.2021 г. – предмет на главните искове, е сключен с оглед
погасяване на задълженията по оспорения като нищожен Договор за паричен
заем № *******/27.05.2021 г., предмет на инцидентните установителни
искове.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен
заем № *******/27.05.2021 г., сключен между „***********“ АД като
заемодател и И. Ц. Ц. като заемател, се установява, че на заемателя е
предоставен потребителски заем за сумата от 4 250 лв., която последният се е
задължил да върне на 17 равни двуседмични погасителни вноски от по 281,37
лв. за срок от 34 седмици с крайна дата – 23.01.2022 г., при фиксиран годишен
лихвен процент – 35%, и годишен процент на разходите – 40,53%. Съгласно
клаузата на чл. 2, т. 8 годишният процент на разходите е изчислен по
формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 ЗПК и
Приложение № 1 към него, като са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма как да бъдат
4
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение
на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен
посочените в договора. Общата дължима от заемателя сума е в размер от 4
783,29 лв., изчислена към момента на сключване на договора, която сума
представлява сбор от размера на главницата и размера на възнаградителната
лихва за целия срок на договора. От клаузата на чл. 4 от договора следва, че
заемателят се е задължил в срок до три дена, считано от датата на сключване
на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.
две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на множество
конкретни изисквания, посочени в договора; 2. банкова гаранция с
бенефициер заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност – 30
дена след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3.
одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
В изпълнение на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем №
*******/27.05.2021 г. между „*************“ ЕООД като поръчител и И. Ц.
Ц. като потребител е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №
*******/27.05.2021 г. по искане на потребителя. От клаузата на чл. 1 от
договора за предоставяне на поръчителство следва, че поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство с „***********“ АД, по силата
на който да отговаря солидарно с потребителя пред дружеството за
изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно Договор за паричен
заем № *******/27.05.2021 г., както и за всички последици от неизпълнението
на задължението по този договор, както следва: задължение за връщане на
заемната сума в размер на 4 250 лв., задължение за плащане на
възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в
случай на забава в плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на поръчителство страните са уговорили, че потребителят
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 2 526,71 лв., платимо
разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 148,63 лв., дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем №
*******/27.05.2021 г. От клаузата на чл. 3, ал. 3 следва, че „***********“ АД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство.
Съгласно представения по делото погасителен план към Договор за
паричен заем № *******/27.05.2021 г. общият размер на двуседмичната
вноска, дължима от потребителя, възлиза на сумата от 430 лв., в която е
включена и сумата в размер на 148,63 лв., представляваща възнаграждение за
предоставяне на поръчителство.
Следва да бъдат разгледани наведените с исковата молба по предявените
инцидентни установителни искове доводи за недействителност на Договор за
паричен заем № *******/27.05.2021 г., който попада в обсега на ЗПК, поради
5
което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съдът
следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото
/арг. ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /арг. чл.
7, ал. 3, изр. 1 ГПК/. Съдът не е обвързан от поредността на основанията за
нищожност на договора, посочена от ищеца в исковата молба, поради което
ще пристъпи към разглеждането им според тежестта на порока: от най-
тежките /противоречие на закона или неговото заобикаляне/, през по-леките
/липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие с морала или липса на форма/ съгласно Решение № 2 от
22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК. Следователно и с
оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на Договор за
паричен заем № *******/27.05.2021 г., съдът приема, че на първо място следва
да бъде разгледан въпросът за това нищожен ли е договорът за кредит поради
заобикаляне на императивното изискване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От извършена от съда служебна справка по партидата на
„*************“ ЕООД, ЕИК *********, в публичния Търговски регистър се
установява, че към датата на сключване на Договор за предоставяне на
поръчителство № *******/27.05.2021 г., както и към настоящия момент,
едноличен собственик на капитала на дружеството гарант е „***********“
АД – кредитор по договора за паричен заем, поради което двете дружества са
свързани лица по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Следователно,
страната по договора за предоставяне на гаранция е дъщерно дружество на
заемодателя по договора за паричен заем, с оглед на което между двете
дружества е налице положение на контрол и свързаност по смисъла на ТЗ. От
друга страна, двата договора – договорът за паричен заем и този за
предоставяне на поръчителство, са сключени в един и същ ден, отделни
разпоредби от същите препращат един към друг, дължимите в полза на
търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и
същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо
възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за паричен заем
обезпечение, да се явява трето за настоящия спор лице, то кредитодателят е
бил овластен да получава плащането по този договор, дължимо от
потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за паричен заем. Ето
защо съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки,
всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като се държи сметка
за положението на потребителя, който извън всякакво съмнение има това
качество и по двата договора. При така установената липса на който и да било
от елементите - част от същественото съдържание на договора за
поръчителство, се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв
договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително
6
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието
възникване му е било известно при сключването на договора.
Като съобрази изложеното по-горе, съдът достига до извод, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява
разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Това следва
от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално, застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на
възникналото по Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г.
правоотношение е видно, че сключването и получаването на сумата по заема е
било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
заемателя. Поради изложеното, съдът намира, че разходът за възнаграждение
на поръчителя „*************“ ЕООД за обезпечаване вземанията на
„***********“ АД по Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г.
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК - дело C-714/22, в този смисъл и
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. на СГС, Решение
от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на СГС.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с
постановление на Министерски съвет на Република България, което означава,
че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата
сума. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, преценено от съда
по реда на чл. 202 ГПК като обективно, обосновано и компетентно изготвено,
от извършената проверка в счетоводството на „*************“ АД и на
„***********“ АД следва, че при изчисляване на годишния процент на
разходите, посочен в чл. 2, т. 8 от Договор за паричен заем №
*******/27.05.2021 г., заемодателят „***********“ АД е включил само
разходите за договорна /възнаградителна/ лихва. От заключението се
установява, че при включване на възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство в размера на ГПР по договора за паричен заем,
последният ще бъде в размер на 432,77%, а с това и по-висок от пет пъти
размера на законната лихва. Оттук следва, че макар формално договорът за
7
паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на необходимото задължително
съдържание по чл. 11, т. 10 ЗПК - годишният процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за паричен заем, заемодателят „***********“ АД е нарушило
изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на
Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 на основание чл. 22 ЗПК
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК - в този смисъл
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. №
7108/2021 г. При липса на посочен в договора ГПР според изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК приложение следва да намери санкцията на чл. 22 ЗПК,
според която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
От всичко гореизложено следва извод за доказаност на наведените от
ищцата по инцидентните установителни искове твърдения за
недействителност, респ. нищожност на заемното правоотношение, възникнало
между „***********“ АД и ответницата И. Ц. Ц. по Договор за паричен заем
№ *******/27.05.2021 г., на основание чл. 22 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, и като такова то не е в състояние да породи присъщите за този тип
сделка правни последици. Ето защо съдът намира, че предявеният инцидентен
установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем
№ *******/27.05.2021 г. е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Поради приетата недействителност на целия Договор за паричен заем №
*******/27.05.2021 г., не следва да се разглежда предявеният в условията на
евентуалност индцидентен установителен иск, касаещ недействителността на
клаузата на чл. 2, т. 8 от договора за паричен заем.
Недействителността на Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г.
има за последица и недействителност на процесния Договор за паричен заем
№ *******/08.09.2021 г., доколкото се установи, че последният е сключен
единствено с цел погасяване на задълженията на заемателя по
недействителния договор за паричен заем, сключен преди това. Съдът намира,
че от постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга
причина за сключването на Договор за паричен заем № *******/08.09.2021 г.,
8
различна от погасяване с отпуснатата по него заемна сума на задълженията на
заемателя, възникнали по Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г., с
оглед на което следва да се приеме, че липсва основание по смисъла на чл. 26,
ал. 2, пр. 4 ЗЗД за сключването на Договор за паричен заем №
*******/08.09.2021 г.
От приетите по делото Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „***********“ АД в
качеството на цедент и ищеца по установителните искове „************“ в
качеството на цесионер, и Приложение № 1/02.05.2023 г. към рамковия
договор се установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземане от
„***********“ АД в размер на 7 434,67 лв., представляващо общо дължимата
от заемателя сума към 02.05.2023 г. по процесния Договор за паричен заем №
*******/08.09.2021 г. Съгласно чл. 2.4 от договора прехвърлените вземания
включват всички непогасени задължения, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, засечени към датата на
подписването на Приложение № 1. По делото е приобщено и Потвърждение за
сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, видно от което цедентът потвърждава, че е
извършена цесия съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., които вземания са индивидуализирани в
Приложение № 1/02.05.2023 г., както и че сумите, събрани по тях, следва да се
превеждат по сметка, посочена от цесионера ищец.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника, по арг. от чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението
си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/, освен ако същият не е бил
надлежно упълномощен. В настоящия случай съдът намира, че уведомяването
за извършената цесия не е било надлежно осъществено преди подаване на
исковата молба в съда. Същото е извършено с връчване на книжата по делото,
което съобразно съдебната практика е признат способ за валидно известяване
на длъжника за цесията- Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК. Договорът за цесия е представен от ищцовото
дружество, като препис от същия е получен от ответницата в хода на
настоящото производство. По делото е представено и изрично пълномощно в
съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, въз основа на което цедентът
„***********“ АД е упълномощил цесионера „*******************“ ООД
да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на
„***********“, които последното е цедирало съгласно Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г., включени в което и да е
подписано Приложение № 1 между „***********“ АД и ищцовото дружество.
9
Уведомяването е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго
лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна
практика - Решение по гр. д. № 5759/2014 г., Трето ГО, ВКС и Решение по т. д.
№ 2352/2013 г., Трето ГО, ВКС. Следователно, към момента на приключване
на съдебното дирене длъжникът е редовно уведомен за цедирането на
задълженията и на основание чл. 99, ал. 4 ГПК договорът за цесия е породил
действие спрямо ответницата, което обстоятелството следва да бъде взето
предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска.
Както се установява с отговора на исковата молба по установителните
искове, приетият по делото договор за цесия, на базата на който ищецът
основава своята активна материалноправна легитимация - че е носител на
вземанията на цедента „***********“ АД, е оспорен от ответницата като
недействителен, които възражения съдът намира за неоснователни. За
валидността на цесията е необходимо вземането да е индивидуализирано чрез
посочване на източника – юридически факт или правоотношение, от което
произтича прехвърленото вземане, както и на страните по него, като
вземането следва да е единствено определяемо, без да е ликвидно и изискуемо
/т. е., безспорно и определено по основание и размер/, или да е настъпил
неговият падеж. Предметът на договора за цесия трябва да е определен или
определяем, за да може договорът да породи действие - в този смисъл
Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II ТО и Решение
№ 196 от 22.11.2018 г. по гр. д. № 3871/2017 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО.
В конкретния случай съдът намира, че в процесния рамков договор за
цесия и в приложението към него прехвърлените на ищцовото дружество
вземания са индивидуализирани в необходимата за това степен чрез посочване
на техния титуляр, фактическото и правното основание, задълженото към
титуляря лице и конкретния размер на вземанията. Ето защо за безспорно
установено по делото следва да се приеме, че към датата на подаване на
исковата молба в съда именно ищецът е носител на процесните вземания,
които са му надлежно прехвърлени по силата на сключения с „***********“
АД Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г.,
ведно с Приложение № 1/02.05.2023 г., неразделна част от него.
На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо
заемателят дължи връщане само на остатъка от главницата, след приспадане
на заплатените от него суми по договора.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът намира за компетентно изготвено, подробно и обосновано, поради
което го кредитира, се установява, че на 15.06.2021 г. и на 08.09.2021 г.
ответницата е извършила погасявания по процесния договор за паричен заем,
респ. по Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г., в общ размер на 4
10
617,29 лв., като със сумата от 4 250 лв. е погасена дължимата се по договора
главница. Следователно, след приспадане на извършените от ответницата
плащания в размер на 4 250 лв., е останала невърната част от главницата в
размер на 2 367,34 лв., до който размер предявеният установителен иск за
главницата се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.02.2024 г., до окончателното плащане. За останалата част от претендираната
главница – за разликата до пълния предявен размер от 6 617,34 лв., както и за
претендираната от ищеца договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
22.09.2021 г. до 30.11.2022 г. в размер на 395,42 лв., предявените
установителни искове се явяват неоснователни и следва да бъде отхвърлени.
По отношение на претенцията за мораторна лихва за периода от
01.12.2022 г. до 30.01.2024 г. в размер на 1 017,35 лв., съдът намира, че
доколкото в конкретния случай главницата (чистата стойност на кредита) се
претендира по договор за паричен заем, които е ограничен с определен срок,
то след изтичане на срока на договора ответницата е изпаднала в забава. В
случая лихвата за забава се претендира от датата, следваща датата на
последната погасителна вноска по договора за паричен заем – 01.12.2022 г., до
30.01.2024 г. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, дължимата за посочения
период мораторна лихва върху признатата за дължима главница от 2 367,34 лв.
възлиза на сумата от 342,27 лв., до който размер предявеният установителен
иск за главницата се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния предявен размер от 1 017,35 лв. отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора по инцидентните установителни искове
право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има единствено ищцата по
тях, която претендира и доказва извършването на разноски в общ размер на
641,33 лв., от които 191,33 лв. за държавна такса и 450 лв. за депозит за вещо
лице, които разноски следва да й се присъдят в пълен размер. Ищцата е
претендирала адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска
помощ по инцидентните установителни искове на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗА съгласно представен по делото договор за безплатна правна помощ от
25.11.2024 г. /лист 138/. Съдът определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата редакция към момента на сключване на договора за безплатна
правна помощ – ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./ адвокатско възнаграждение в
размер на 778,33 лв., което ответникът по инцидентните установителни
искове дължи на осъществилия процесуално представителство адв. Д. С. К..
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство. Съобразно изхода на спора
по установителните искове право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК имат и двете страни по тях.
11
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовото дружество има право на
направените от него разноски в двете производства, като в заповедното
производство ищецът е доказал разноски в размер на 160,60 лв. за държавна
такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален
размер от съда при съобразяване вида и обема на извършената дейност,
поради което от общия размер на разноските – 260,60 лв., съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 87,93 лв. В
исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 160,60 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсулстско възнаграждение, определено в
минимален размер от съда при съобразяване вида и обема на извършената
дейност, поради което от общия размер на разноските съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 87,93 лв.
Ответницата не е претендирала разноски в заповедното производство. В
исковото производство ответницата е претендирала адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ по установителните
искове на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА съгласно представен по делото
договор за безплатна правна помощ от 24.10.2024 г. /лист 137/. Съдът определя
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към
момента на сключване на договора за безплатна правна помощ – ДВ, бр. 88 от
4.11.2022 г./ адвокатско възнаграждение в размер на 1 103,01 лв. Съразмерно
на отхвърлената част от исковете ищцовото дружество дължи на
осъществилия процесуално представителство адв. Д. С. К. сумата от 730,82
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. Ц. Ц., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр. ************, срещу „*******************“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****************, инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 19, ал.
4 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за нищожен Договор за паричен заем №
*******/27.05.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Ц. Ц.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ************, дължи на
„*******************“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. *****************, следните парични вземания, произтичащи от Договор
за паричен заем № *******/08.09.2021 г., сключен с „***********“ АД,
прехвърлени на ищеца с договор за цесия: сумата от 2 367,34 лв.,
12
представляваща изискуема главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.02.2024 г., до изплащане на вземането, и
сумата от 342,27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
01.12.2022 г. до 30.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11400/2024 г. по описа на
СРС, 69 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважената сума от 2 367,34 лв. до пълния предявен размер от 6
617,34 лв. и за разликата над уважената сума от 342,27 лв. до пълния предвен
размер от 1 017,35 лв. и изцяло иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2
ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 395,42 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 22.09.2021 г. до 30.11.2022 г.
ОСЪЖДА „*******************“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. *****************, да заплати на И. Ц. Ц., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 641,33 лв. – разноски в исковото производство по
инцидентните установителни искове.
ОСЪЖДА „*******************“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. *****************, да заплати на адв. Д. С. К.,
САК, с личен № *********, с адрес гр. ************, на основание чл. 38, ал.
2 ЗА сумата от 778,33 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в исковото производство по инцидентните установителни
искове.
ОСЪЖДА И. Ц. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
************, да заплати на „*******************“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****************, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 87,93 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И. Ц. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
************, да заплати на „*******************“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. *****************, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 87,93 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „*******************“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. *****************, да заплати на адв. Д. С. К.,
САК, с личен № *********, с адрес гр. ************, на основание чл. 38, ал.
2 ЗА сумата от 730,82 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в исковото производство по установителните искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13
14