Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, № 2253 / 31.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на първи октомври, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Стоянка
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 410 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, вр. с чл. 107, ал.
4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Жалбоподателят „Грундинвест” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Садово, Промишлена зона, представлявано от управителя
Г.Х., чрез адвокат Е.Б., АК - Пловдив и адвокат Х.М.,***, е оспорил акт за
установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-1018/17.12.2018г.,
издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при община
Несебър, потвърден с решение № 1/28.01.2019г. на началник отдел „Местни данъци
и такси” при община Несебър.
В жалбата се твърди, че не са налице предпоставките за
заплащане на ТБО за процесния имот, тъй като през 2013г. за този имот не е
предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, доколкото имота се
намира извън границите на районите, за които се е извършвало сметосъбиране и
сметоизвозване през 2013г., определени със заповед по чл.21, ал.2 от НОАМТЦУТОН
на кмета на Община Несебър. Твърди се, че не се предоставя и услугата по
поддържане на чистотата, тъй като процесния имот е извън териториите за
обществено ползване. На следващо място се сочи, че за периода през 2013г. за
град Обзор липсва депо за битови отпадъци и съоръжения за обезвреждането им,
поради което такса за тази услуга не се дължи. Иска обжалвания АУЗД да бъде
отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по
пълномощие, поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на оспорения
административен акт. Претендира разноски. Депозира писмено становище.
Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата,
ангажира доказателства и пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Претендира разноски. Депозира писмено становище.
ФАКТИ:
Съгласно нотариален акт № 118 от 28.12.2006г. (л.40-42)
жалбоподателят е собственик на поземлен имот 53045.503.111, находящ се в
гр.Обзор, община Несебър, област Бургас, по кадастрална карта, одобрена със
заповед № РД-18-59/14.09.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: м.„Ефрем
чешма“, с площ от 14 563 кв.м, трайно предназначение- урбанизирана, с
начин на трайно ползване: „За почивен лагер“. По делото не е спорно, че
жалбоподателят е собственик на процесния имот и през цялата 2013г.
Според обяснителна записка, представена от органа (л.23)
отчетната стойност на имота, послужила като база за определяне на дължимата ТБО
е в размер на 1 880 049,68 лв. Ставката за сметосъбиране и
сметоизвозване е 3,3 промила, тази за поддържане на чистотата на населените
места е 1,5 промила, а ставката за обезвреждане на отпадъци, изграждане и
мониторинг на депа е 0,4 промила. Отразените в записката задължения за ТБО за
2013г. (главница) изцяло съвпадат с размера на задълженията, определени за
същия период в АУЗД.
С декларация вх.№ 282/26.02.2007г. подадена по реда на чл.17
от ЗМДТ е посочена отчетна стойност на процесния имот е в размер на 1 880 049.68
лв.
С решение № 47 отразено в протокол № 4/21.12.2011г. общински
съвет Несебър е одобрил план-сметка за дейност „Чистота“ за 2012г. (л.34-35) и
е приел размера на ТБО за жилищни, вилни имоти на граждани и фирми върху
данъчната оценка, а за нежилищни имоти върху отчетната стойност в размер на 3,3
промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,5 промила за поддръжка на
чистотата на обществените места и 0,4 промила за обезвреждане на отпадъци.
Посочените ставки се отнасят до нежилищни имоти и са приложими на основание чл.
24 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени, на
услуги на територията на Община Несебър и за 2013г.
Със заповед № 1589/30.10.2012г. кметът на община Несебър
(л.25-31), на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ е определил районите включени в
системата за организирано поддържане на чистотата, в които през 2013г. ще се
извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови
отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
В заповедта гр.Обзор е посочен сред районите включени в
системата за организирано поддържане на чистотата, като в приложението към
заповедта (л.32-33) в точки от 2.1 до 2.3 са посочени границите на районите в
гр.Обзор, в които през 2013г. ще се извършват организирано от община Несебър
услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци,
както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В т.2.1 е посочен гр.Обзор и са изброени множество улици,
намиращи се вътре в града. В т.2.2 е посочен КК „Обзор- север“, а в т.2.3 е
посочен Обзор – Южен плаж.
От представените по делото доказателства се установява още, че
дейността по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци и
почистване на обществените територии се извършва от Общинско предприятие „БКС Обзор”.
Представени са доказателства, които удостоверяват, че общинското предприятие
притежава трудов потенциал да осъществява дейностите по организирано поддържане
на чистотата. Представени са доказателства за сключени трудови договори с
механик, ел.техник, ръководител отдел в чистота и БКС, сметосъбирач, шофьор,
метач, проверител – контрольор качество, отчетник БКС, водомайстор поддръжка,
дърводелец, работник поддръжка, пазач, параджия, както и длъжностни
характеристика са всяка една длъжност (л.139-191). Представени са още длъжностно
разписание на дейност БКС към Кметство Обзор в сила от 01.01.2013г. и от
01.11.2013г. (л.47-50), както и справка за разходите в дейност БКС – Кметство
Обзор за годините 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. (л.51-53).
Представени са доказателства за наличие на депо за битови
отпадъци – Акт за частна общинска собственост № 5744/30.05.2014г. (л.54-55);
скица на поземлен имот № 15-129513/30.04.2014г., издадена от СГКК Бургас за
имот с идентификатор 53045.234.565 с начин на трайно ползване „Депо за битови
отпадъци (сметище)” (л.56) и справки за количеството отпадъци на общинско депо
за неопасни отпадъци гр.Обзор, община Несебър (л.57) и за платени такси на
РИОСВ – Бургас за депониране на отпадъци (л.58).
Представени са множество пътни листи, издадени от кметство Обзор,
в които е отразена марката на автомобила, регистрационния номер, водача,
показателите на километража и изминатите километри, както и маршрута (л.196-587).
В пътните листи не е отразено какъв е предмета на превоз.
Представен е маршрут на сметосъбиращ автомобил на БКС – обзор
– І район, ІІ район и ІІІ район (л.568-570), както и удостоверение , издадено
от главен специалист „УТ“ при Община Несебър, с което се удостоверява, че от
1970г. до въвеждането в експлоатация на Претоварна станция в землището на с.Равда
през 2015г. битовите отпадъци от територията на кметство Обзор са депонирани в
сметище организирано в местност „Балабана“ на гр.Обзор в имот с идентификатор
53045.234.565 по КККР, с площ 6 854 кв.м. (стар номер – пл.№ 000565)
(л.567). Представена е и заповед № РД-149 от 29.09.2015г. за прилагане на
принудителна административна мярка - спиране експлоатацията на депо за неопасни
отпадъци Обзор, находящо в местността „Балабана“, поземлен имот 53045.234.565
по кадастралната карта на гр.Обзор, община Несебър, област Бургас считано от
15.10.2015г. и предприемане на мерки за неговата рекултивация (л.572-573).
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че размерът на главницата за такса битови
отпадъци и лихвата на задълженията за 2013г. по процесния акт са изчислени
вярно.
Приета e и съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че притежаваният от жалбоподателят ПИ с идентификатор 53045.503.111
попада в границата на район „Обзор – Южен парк“, включен като т.2.3 в
Приложението към заповед № 1589/30.10.2012г., в която се определят районите, за
които се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депо за
битови отпадъци, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване през 2013г. Според заключението по описаните маршрути в пътните листи,
не може да се твърди еднозначно, че маршрутът им включва точно процесния имот.
При разпита в съдебно заседание вещото лице заяви още, че в
пътните листи има описана територия „Южен плаж“, но това не може да бъде
сигурно доказателство, че автомобилите са минавали покрай имота на
жалбоподателя, тъй като „Южен плаж“ е доста обширен район, а до процесния имот
се стига по отделен път и той е последната точка от пътя, т.е. не се минава
покрай него, когато се извършва обикновено движението. Вещото лице обясни, че
до процесния имот се достига по път, който представлява тупик, т.е. трябва
специално да се отиде до имота за да се събира боклук, а не минавайки покрай
него. Посочи, че към момента на огледа нямало съдове за сметосъбиране. Имотът
бил обрасъл с растителност и неподържан, представлявал бивш пионерски лагер.
Вещото лице заяви още, че за „Обзор – южен плаж“ има регулационен план и
процесният имот попада в него, имотът е УПИ, но извън границата на населеното
място гр.Обзор.
В процесният АУЗД е посочен вида на задължението – ТБО,
периодът, за който се дължи – 2013г., партидният номер на декларацията,
главницата на задължението, лихвата и общата сума, която се дължи. В мотивите
на акта, декларацията, в която е описан имота е индивидуализирана чрез входящ и
партиден номер. Освен по номера на декларацията имотът изрично е конкретизиран,
като е посочено, че се касае за УПИ с идентификатор 53045.503.111. Посочени са
и правните норми, от които произтича задължението на собственика на имота да
заплати ТБО за претендирания период.
АУЗД е съобщен на жалбоподателя на 21.12.2018г. (л.14).
Жалбоподателят е оспорил акта пред началника на отдел „МДТ” с жалба депозирана
пред органа на 03.01.2019г. (л.15-16), но изпратена по пощата на 02.01.2019г.
(л.20). В законоустановения срок решаващият орган се е произнесъл с решение № 1
от 28.01.2019г., с което е потвърдил обжалвания АУЗД. Решението е съобщено на
жалбоподателя на 29.01.2019г. (л.24). Жалбоподателят на 11.02.2019г. е
депозирал пред Административен съд жалба, с която го е сезирал.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община
Несебър, съобразно правомощията предоставени със заповед № 394/26.04.2012г. на
кмета на Община Несебър (л.43).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
Актът е мотивиран, като в мотивите са посочени както фактическите, така и
правните основания за издаването му.
В
хода на производството по издаване не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът
намира, че актът е материално незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ (към датата на издаване на обжалвания АУЗД) за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.
Условията,
при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ и те
са следните: 1) за сметосъбиране и сметоизвозване -
когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя
до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2) за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не
се предоставя от общината; 3) за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане
на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови
отпадъци – когато няма такива.
В
чл.8, ал.5 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредбата по
чл.9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през
определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.
Условията
и редът за определяне и заплащане на ТБО са регламентирани в Наредба №11 за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и права на
територията на Община Несебър, в която размерът на таксата е определен за всяка
услуга поотделно, каквито са изискванията на чл.66 ЗМДТ.
Дължимостта
на таксата за битови отпадъци е обусловена от реалното предоставяне на услугите
от общината, в какъвто смисъл е и законовата регламентация в чл.62 от ЗМДТ.
Осъществяването на всяка една услуга включена в ТБО - услуга по сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения,
като и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, следва да
бъде доказана от страна на административния орган. Съгласно чл.170 ал.1 от АПК,
административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е
благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания,
посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
С
оглед посочените по-горе разпоредби, за да бъде дължима таксата за процесната
услуга е необходимо да са налице две кумулативно предвидени предпоставки -
принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното
предоставяне на услугата, респ. наличието на депо.
От
заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че към момента на огледа имотът бил обрасъл с растителност и неподържан, представлявал бивш
пионерски лагер и нямало съдове за сметосъбиране. Не се установени дейности, даващи
основание да се приеме, че имотът генерира отпадъци, по скоро има вид на
неизползван. Вещото лице, при разпита му в с.з. на 01.10.2019г. посочи, че за
имота на жалбоподателят има ПУП, т.е. той е УПИ, но се намила извън границите
на населеното място гр.Обзор. Вещото лице заяви още, че от една страна имота е
част от т.нар.“Южен плаж“, тъй като в обхвата на регулационния му план, от
друга - до имота може да се стигне по път, който наподобява тупик улица, т.е.
само ако се отиде до самия имот, а не по маршрут, който минава покрай него. С
други думи в маршрута този имот трябва да е отбелязан изрично за да е сигурно,
че до него е достигнал автомобил осъществяващ този маршрут.
По
делото са представени пътни листи от 2013г.(л.196- 587). за товарни автомобили
с номера А 3237 МВ и А 9453 КК, в които е посочен един и същ маршрут – „Гараж-Обзор,
Обзор-Района, Района-Сметище, Сметище-Обзор, Обзор-Гараж“. В няколко пътни
листа (намиращи се предимно в том І от делото) към обичайния маршрут е добавен
и някой от следните маршрути „Иракли-Сметище, Сметище-Гараж“,
„Паницово-Сметище, Сметище-Гараж“, „Баня-Сметище, Сметище-Гараж“. Никъде обаче
в представените пътни листи не е записан като част от маршрута “Южен плаж“, още
по-малко самият имот, независимо, че до него се стига по тупик. В този смисъл
твърденията на в.л. по СТЕ изложени в съдебно заседание, че в пътните листи има
описана територията „Южен плаж“ са необосновани. Същото се отнася и до
представен по делото документ наречен „Маршрут на сметосъбиращ автомобил на
БКС-Обзор ІІІ район“(л.138) съставен от М. Т. – на неизвестна длъжност в
Кметството и одобрен от кмета на Обзор. Там е посочен К.К.“Обзор-Южен плаж“
(комплекси и лагери), но в нито един пътен лист няма описан маршрут, в който да
е посочен К.К.“Обзор-Южен плаж“ или „комплекси и лагери“.
В
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, е взета предвид
подадената от дружеството-жалбоподател
декларация по чл.17 ЗМДТ,
съгласно която декларираният имот е с отчетна стойност 1 880 049,68 лева. Вещото лице
сочи, че в оспорения акт именно това е базата за извършване на изчисленията, които
в обжалвания акт са математически правилни, както в частта на главницата, така
и в частта на лихвите.
От събраните
по настоящото дело доказателства не се доказа по категоричен начин обстоятелството
имотът да е включен в заповедите по чл.63, ал.2 ЗМДТ за данъчен период 2013г. В
приложението към заповедта по чл.63, ал.2 ЗМДТ (л.32) е посочен гр.Обзор и
конкретно изписани улици в населеното място, както и Курортен комплекс „Северен
плаж“ и „Южен плаж“. Последният е изписан с малки букви по следният начин „2.3.
Обзор-южен плаж“, откъдето, чрез граматическо тълкуване, може да се направи
извод, че приложението към заповед №1589/30.10.2012г. на кмета на Община
Несебър (л.28-31) визира самият плаж, а не местността „Южен Плаж“, която би
била изписана с главни букви, като наименование на географско обозначение. От показанията
на в.л. по СТЕ се установява, че процесният имот попада в УПИ І, в кв.4 по
плана на гр.Обзор-местност „Ефрем чешма“, която е част от областта именована
„Южен плаж“, а не се намира в обхвата на самия южен плаж на града.
То тези
съображения съдът приема, че ответникът не е доказал включването на имота в
обхвата на заповед №1589/30.10.2012г. на кмета на Община Несебър. С нея, на
основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ са били определени границите на районите на
територията на общината за организирано поддържане на чистотата, в които ще се
извършват услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на
битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване.
От
доказателствата не може да бъде направен и извод, че по отношение на процесния
имот през 2013г. е била предоставяна услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване. С представените по делото множество пътни листи ответникът цели
да докаже именно осъществяването на тази услуга, но в маршрута изписан на тях
отсъства дори наименованието „Южен плаж“ за да се разсъждава въобще дали
автомобила, обслужвайки този „Южен плаж“ е достигнал и до имота, след като бе
установено, че покрай него не е възможно да се премине, а е необходимо
специално да се отиде поради тупиковия път обслужващ го. Най-накрая в подкрепа
на извода, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна е
факта, че имота е изоставен и не кумулира отпадъци, поради което няма и
поставени кофи за смет.
Що се отнася
до услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
съдът намира следното:
Съгласно
нормата на чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ, при определяне на таксата за битови
отпадъци се включват и разходите по почистване на уличните платна, площадите,
алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване. Анализът на правната норма налага извода, че териториите
за обществено ползване са част от населените места, поради което всички
собственици на имоти в тези населени места дължат заплащане на такса,
необходима за почистване на тези
територии, в случай че същата се извършва.
Както бе посочено
по-горе, в нормата на §5, т.6 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на
понятието "Територия на населено място", съгласно което, това е
селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници),
определени с устройствен план, без да се включва землището.
Дължимостта
на таксата битови отпадъци за услугата поддържане чистота на териториите за
обществено ползване се определя от две кумулативно дадени условия: 1.
принадлежност на имота към територията на съответното населено място и 2.
реално предоставяне на услугата в района на имота, определен със заповедта по
чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. В конкретния случай по отношение имота на жалбоподателя се
установи, че той е УПИ и за него има одобрен и влязъл в сила ПУП, но
същевременно, според в.л. по СТЕ, макар да е УПИ имота не е част от населеното
място гр.Обзор. Това е достатъчно основание да се приеме, че такса за услугата
поддържане чистота на териториите за обществено ползване не се дължи.
Независимо от това в процесния случай се установи още, че липсва реално предоставяне
на тази услуга. Освен пътните листи, за които беше казано, че не доказват
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от имота, ответникът е
представил дръжностно разписание на дейност БКС към Кметсктво Обзор в сила към
01.01.2013г. и към 01.11.2013г. и справка за разходите за дейност БКС към
Кметсктво Обзор за периода 2012-2015г. От тези доказателства се установява
наличието на технически и финансоб потенциал за извършване на обсъжданата
услуга, но по никакъв начин не се установява нейното реално осъществяване.
Липсват всякакви доказателства за отчитането на действително извършени дейности
по почистването и поддържането на обществените територии в гр.Обзор. За това жалбоподателят
не дължи ТБО и за услугата поддържане чистота на териториите за обществено
ползване.
Жалбоподателят не дължи и заплащане на
компонента от ТБО- обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения.
Дължимостта на тази част от таксата по аргумент от противното на чл.71, т.3 от ЗМДТ се предпоставя в зависимост от наличието на такива депа и други
съоръжения. По делото е приет като доказателство АЧОС №5744/30.05.2014г.(л.54)
за депо за битови отпадъци/сметище, находящо се в гр.Обзор, общ.Несебър, ПИ №
53045.234.565 и одобрена план-сметки за приходите и разходите за дейност
„Чистота” приети на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.15 от Наредба №1
на Общински съвет – Несебър, където за 2012г., са предвидени разходи за
обезвреждане на отпадъци, изграждане на депо.
Така представените доказателства сами по
себе си не установяват функционирането на депо през спорните периоди. АЧОС е
съставен през 2014г., като липсва строителна документация, от която да се
установява момента на въвеждане на депото в експоатация. Представените
извлечения от сметката на Община Несебър по спорното перо не са съпроводени с
първични счетоводни документи, като фактури за разходи, липсват и вторични
такива - пътни листи, заявки за материали, трудови договори за назначен
персонал и др. от които да е видно, че разходите от представеното извлечение са
отишли именно за обезвреждане на отпадъците и поддръжката на депо. Практически,
отпадъците са се извозвали до нерегламентирано сметище извън града, която
дейност не може да се приеме за обезвреждане на отпадъци по смисъла на §11 от
ДР на Закона за управление на отпадъците. Следователно в случая не са налице
условията по чл.71, т.3 от ЗМДТ да се събира тази такса, тъй като генерираните
на територията на гр.Обзор битовите отпадъци не се обезвреждат в съществуващо и
законосъобразно действащо депо, тъй като такова към релевантния данъчен период
– 2013г. - няма. В допълнение следва да се посочи, че спрямо описаното депо,
чиито АЧОС е съставен през 2014г., през 2015г. е била наложена ПАМ „спиране на
експлоатацията на депото за неопасни отпадъци Обзор, считано от
15.10.2015г. и предприемане на мерки за
неговата рекултивация“ със заповед №РД-149/29.09.2015г. на директора на РИОСВ
Бургас.
Дори да се приеме, че генерирания на
територията на общината битов отпадък е бил депониран в нерегламентирано депо и
общината все пак е извършвала разходи за този вид дейност, таксата е дължима
единствено и само ако разходът съответства на предвижданията по одобрената от
ОС Несебър план-сметка. В този смисъл, ако депонирането на отпадъците се
извършва на нерегламентирано сметище, за което не се заплащат дължимите към
МОСВ такси и разрешения за въвеждане в експлоатация, безсъмнение общината ще
реализира разходи по-малки от предвидените, което не обосновава размера на ТБО
за разглеждания компонент. Несъответствие в разходната част на компонентите на
ТБО не е основание за намаляване на размера на таксата, тъй като липсва уредена
подобна възможност в закона и е основание за пъната й отмяна.
По изложените съображения обжалвания
АУЗД следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен поради нарушение на
материалния закон.
При
този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 2010 лв., от които 50 лв. платена д.т.(л.23 от
адм.д. №462/19г. на АСП), 280 лева – депозити за вещи лица(л.590) и 1680 лв.
(л.575) платено възнаграждение за един адвокат (списък на разноските по чл.80
от ГПК).
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.160, ал.1 ДОПК, Административен съд – Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
акт за установяване на задължение по декларация №
МДТ-1018/17.12.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и
такси” при община Несебър, потвърден с решение № 1/28.01.2019г. на началник
отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър.
ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на
„Грундинвест“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
Садово, Промишлена зона, представлявано от Г.Х. направените по делото разноски
в размер на 2010,00 лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: