Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар К.Илиева, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 12360 по описа
за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ и чл.409 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 16.11.2019 г.
сключил с ответника договор за застраховка “Комфорт за дома“ със срок на
действие 17.11.2019 г. - 16.11.2020 г. за недвижим имот – къща в с.Габра и
движими вещи в нея, при договорена застрахователна сума за къщата от от 80 000 лв. и за
движимите вещи от 10 000 лв. На 24.03.2020 г. възникнал пожар и застрахованият
обект изгорял из основи. Застрахователят бил уведомен за пожара на 30.03.2020
г. На 10.07.2020 г. ответникът изплатил на ищеца обезщетение в размер на 58
543.81 лв. С писмо изх. № 0-92-9543/27.07.2020 г. застрахователят уведомил
ищеца, че е определил застрахователно обезщетение от 78 058.41 лв., което е намалил
с 25 %, тъй като е приел, че причина за настъпилия пожар е съвкупността от
натрупани материали в близост до отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения. Застрахователят се позовал на
т.9.1.2 и т.9.2.2 от ОУ и чл.32, ал.4 от Наредба № 8121-647/01.10.2014 г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, за да
намали обезщетението. Ищецът твърди, че не са се осъществили горепосочените основания,
нито се е осъществило основание по
чл.40, ал.1, т.3, т.7 и т.8 от Наредба № 8121-647/01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Поддържа, че
действителният размер на обезщетението възлизал на 90 000 лв. и застрахователят
необосновано намалил неговия размер. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 31 456.19 лв. – неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, представляващи разликата между 90 000 лв. и изплатеното
обезщетение от 58 543.81 лв.; 725.29 лв. - обезщетение за забава върху сумата от
31 456лв. за периода 11.07.2020 г.-01.10.2020 г.; 2000 лв. - обезщетение за
забава върху сумата от 90 000 лв. за периода 22.04.2020 г. до 10.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 31 456.19 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Твърди,
че по образуваната при него застрахователната щета вредите по сградата и движимите вещи, както и разходите за
разчистване, били оценени на 78 058.41 лв., но тази сума била намалена с 25 %,
на основание т.9 от ОУ. След намаляване
на сумата от 78 058.41 лв. с 25 % на застрахования било изплатено обезщетение
от 58 543.81 лв., което представлявало пълният размер на дължимото обезщетение.
Счита, че размерът на обезщетението правилно
е бил намален, като се позовава на допуснати нарушения от застрахования на
чл.32, т. 4 и чл.40, ал.1, т.3, т.7 и т.8 от Наредба № 8121з-647/01.01.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите, както и на т.9.1, т.9.1.2 , т.9.2 и т.9.2.2 от ОУ.
Твърди, че съгласно т.9.2.3 от ОУ и чл. 395, ал.4 от КЗ е имал право да откаже
изцяло заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца, поради неизпълнение
на горепосочените задължения, но вместо това е иплатил
обезщетение в размер на 58 543.81 лв. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните на 17.11.2019 г. е
сключена застраховка „Комфорт на дома“ за периода 17.11.2019 г. - 16.11.2020 г.
за къща с РЗП 200 кв.м., находяща се в с.Габра, при
договорена застрахователна сума от 80 000 лв. и за домашно имущество при договорена
застрахователна сума от 10 000 лв. Застрахователната полица покрива
застрахователни събития по клаузи „А“, А1“, „Б“, „Д2“ и „Д15“ от ОУ. Клауза „А“ от ОУ осигурява
застрахователна защита срещу рискове, сред които и пожар.
Застрахованият имот е собственост на
ищеца, което се установява от нот.акт за дарение на
недвижим имот № 34/15.10.2010 г., том втори, рег.№ 2209, нот.дело
№ 200/2020 г. на нотариус Аврамов с район на действие – районът на РС – Елин
Пелин.
На 24.03.2020 г. е възникнал пожар/удостоверение
от 06.04.2020 г. на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – гр.София/. Застрахованият е подал уведомление за щета на 30.03.2020
г. в срока по чл.403, ал.1 от КЗ. Преди това на 27.03.2020 г. застрахователят е
бил допуснат до имота и е съставил констативен
протокол за извъшен оглед и опис на констатираните
увреждания.
Страните не спорят, че на 10.07.2020
г. на застрахования ищец е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 58
543.81 лв.
Видно от писмо изх. № 0-92-9543/27.07.2020 г. застрахователят
е оценил щетите по сградата, движимите вещи и разходите за разчистване на 78 058.41
лв., както следва: група имущество „Сграда“ – 66 156.41 лв., определена на база
констатираните видове и количества работа, необходими за възстановяване; група
„Домашно имущество“ – 10 000 лв., определена на база констатирани увредени движими вещи
до размера на застрахователната сума, договорена по полицата; други
разходи – 1902 лв. Застрахователят е намалил размера на дължимото
застрахователно обезщетение с 25 %, на основание т.9.2.2 от ОУ, тъй като е
приел, че причина за възникването на пожара е съвкупността от натрупани
материали в близост до отоплителното тяло, високата температура на печката и
оставянето й без надзор, с което застрахованият е допуснал нарушение на чл. 32,
ал.4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите и на чл.9.1.2 от ОУ.
За установяване механизма на пожара
и причините за неговото възникване по делото е назначена автотехническа
експертиза, изготвена от проф.С., чието заключение съдът кредитира изцяло като
компетентно и обективно дадено. Видно от същото точката, в която първоначално е
възникнал пожарът/огнището на пожара/, е над печката за твърдо гориво в междуетажната конструкция между сутерена и първия етаж. Вещото
лице е направило този извод на база на данните по делото, че междуетажната конструкция е напълно изгоряла в тази зона и хоризонталните
носещи греди са дълбоко овъглени. Според експерта, няма данни горенето да е
започнало на нивото на печката, защото ако това бе така, оборудването в помещението
би било унищожено напълно, а от направените снимки при огледа се установява, че
намиращите се близост до печката шкафове (на пода и на стената) са повърхностно
силно обгорели, но са цели и не са
унищожени от огъня. Това показва, че горенето на това ниво е започнало по-късно
от горенето в точката на пожара (междуетажната
конструкция над печката) и е било инициирано от падналите горящи елементи от междуетажната конструкция и от
топлинното излъчване на пламъка. В зоната на установеното огнище на пожара няма
електрически инсталации и други технически устройства, които могат да изпълнят
ролята на източник на запалване. Единственото техническо устройство е хоризонталният
участък на димоотводната тръба (кюнците на печката), които
се включват в розетката на комина. По тази причина вещото лице е проверило дали
монтажът на печката отговаря на изискванията за безопасна експлоатация на производителя
и на изискванията на нормите за пожарна безопасност. Печката е била модел камина – Prity W17, произведена
от „П.**ООД“. Експертът се е запознал с „Техническо описание, инструкция за монтаж и
експлоатация“ на процесната камина, публикувано на
сайта на производителя, при което е установил, че, според техническите указания
на производителя, в областта на излъчване
на камината на разстояние 40 см. около нея и поне 1 м.
пред стъклото не е трябвало да има никакви горими или
леснозапалими и повреждащи се от излъчваната топлина предмети и прегради. От
представените по делото снимки и огледния протокол,
чрез определяне на мащаб на снимките, вещото лице е определило, че разстоянието
между камината и разположения до нея шкаф е било 42.24 см., което е по-голямо
от предвиденото от производителя безопасно разстояние от 40 см., т.е това
изискване на производителя за безопасен монтаж на камината е било спазено. Мащабът на обектите на снимките вещото лице
е определило като е взело за изходна
точка реалните размери на един от обектите на снимките – вътрешният
диаметър на димоотводната
тръба /кюнецът на печката/, който по данни, според таблица на производителя, е
130 мм и неговият размер не се променя от перспективата на снимките. Според експерта, не са спазени противопожарните изисквания за безопасен
монтаж по НАРЕДБА № 1з-1971 от 29
октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар и НАРЕДБА № 8121з-647 от 01 октомври 2014 г. за правилата
и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Вещото лице е посочило, че са нарушени
чл.134 от НАРЕДБА № 1з-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-
технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и чл.
40, ал.1, т.8 на раздел IV на НАРЕДБА № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Съгласно чл.134 от цитираната наредба от 2009г.:„локалните
отоплителни уреди и димоотводните им тръби се
разполагат в съответствие с техническите спецификации и инструкции на
производителя и на разстояние най-малко 0,5 м. от конструкции, изпълнени
от строителни продукти с класове по реакция на огън В - F или продукти с
неустановени експлоатационни показатели по отношение на реакцията им на огън“. Същото
изискване е предвидено и в НАРЕДБА № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съгласно
чл.
40, ал.1, т.8 на раздел IV“Изисквания при поддръжката на техническите
инсталации (електрически, отоплителни и вентилационни инсталации) на наредбата
от 2014 г.:„при експлоатацията на
отоплителните и вентилационните инсталации, уреди и съоръжения не се
разрешава разполагането на локални отоплителни уреди и на димоотводните
им тръби на разстояние, по-малко от 0,5 м. от конструктивни елементи, стенни
покрития и тавани с класове по реакция на огън В - F“. Вещото лице
е цитирало констативния протокол от 27.03.2020 г., изготвен от застрахователя,
в който е посочено, че таваните в кухнята са били от гипсокартон.
Това означава, че при извършения ремонт върху съществуващия таван на
помещението от долната страна е бил монтиран окачен таван с гипсокартон.
Експертът е определил мащаб на използваните от него снимки, като е използвал известния
отнапред диаметър на димоотводната тръба/130 мм. по
данни на производителя/, при което е установил, че разстоянието между долния
ръб на окачения таван и хоризонталния участък на димоотводната
тръба е било 0.15 метра, а нормативното изискване за това разстояние е 0.5
метра, т.е изискването за пожарна
безопасност не е било спазено. Разстоянието между хоризонталния учатък на димоотвода на камината
и окачения таван е било над 3 пъти
по-малко от нормативно определеното. Експертът разяснява, че в зоната на огнището
на пожара не е имало други технически устройства, освен хоризонталния участък
на димотводната тръба на камината, който е бил
разположен в нарушение на нормативните изисквания за безопасност. Според вещото
лице, хоризонталният участък на димоотводната тръба
на камината е източникът на запалване и се явява непосредствената техническа
причина, довела до възникването на пожара. Експертът заявява, че в близост до
печката не е имало складирани горивни материали. Този извод е обосновал с
обстоятелството, че ако бе имало такива материали, не би било възможно пълното им изгаряне, би настъпило горене на повъхността на купа
от дърва, но значително по-бавно би се запалила неговата вътрешност, а и
падащите отломки от мазилка и отпадъци от гипсокартона
биха затрупали дървените материали и препятствали горенето им, при което би
останала видима купчина от обгорени остатъци и главни, каквито следи обаче не
се установяват от направените при огледа снимки. Вещото лице не може да даде
отговор на въпроса дали печката е била оставена без надзор. Експертът е описал
в заключението си съдържанието на телефонограма от 24.03.2020 г., в която е посочено,
че при пожара е пострадал гражданин на 87 г. от вдишване на газ, дим или
токсични пари, т.е същият се е намирал в къщата по време на пожара.
От заключението на оценителната
експертиза, което съдът приема, се установява, че необходимата сума за
възстановяване на повредите на сградата, изчислена по цени за строителство към датата
на пожара – 24.03.2020 г. - е 101 940 лв. с ДДС.
По искане на ищеца по делото са
събрани и гласни доказателствени средства. От
показанията на св.Златков се установява,
че бащата на ищеца е живеел в къщата, в която е избухнал пожарът. Свидетелят не
е очевидец на пожара. По време на възникването му се намирал
в гр.София, но му било известно, че бащата на ищеца по време на пожара
се намирал вътре в къщата. Заявява, че живеел в съседство с къщата. Прибирал се
в с.Габра три пъти седмично, а събота и неделя винаги минавал край процесната къща. Бащата на ищеца се отоплявал на дърва,
печката била монтирана отдавна,„по комунистическо време“, преди 1990 г.
Свидетелят бил строител, но не бил обърнал внимание на разположението на кюнеца
на печката спрямо тавана. Според него, кюнецът не бил близо до таван. Ако бил
разположен близо до тавана, това щяло да му направи впечатление. Над печката
пространството било затворено, но свидетелят не си спомня дали е бил поставен гипсокартон, не знае какъв вид гипсокартон
е бил сложен. Ако е бил червен, той би бил противопожарен и би издържа до 30-40
минути на топлина при горене. Помещението, където се намирала печката, било
кухня на различни нива. Посетил мястото
след поража, влязъл вътре - всичко било на земята,
смачкано. Дървата на бащата на ищеца били отвън във фоайето, откъдето внасял
вътре с метална кофа дърва за горене за вечерта. Отвън имало много голямо количество
дърва. На свидетеля не било известно бащата на П. да е оставил печката без
надзор. Обичайно той седял в кухнята при
печката. Сам си чистел печката и я поддържал. Свидетелят заявява, че къщата
била основно ремонтирана „около 2010 г.“, „преди 2010 г.“. Той не бил участвал
в ремонта. Ищецът си направил „тези неща“. Печката била поставена и монтирана
около 1990 г., след което не били извършвани промени по монтажа й, вкл. и по
розетката. Свидетелят знаел това, защото бащата на ищеца го помолил да му
почисти комина. Кюнецът не бил местен по време на ремонта, къщата така си била направена. Стените на къщата били на
мазилка, а таванът бил от гипсокартон.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск за
заплащане на застрахователно обезщетение е с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ:
За да бъде уважен иска трябва да е осъществен следният
ФС: 1/между страните да е сключен застрахователен договор; 2/да е настъпило
застрахователно събитие; 3/застрахованият да е уведомил в срок застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, както и да е представил поисканите от
застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и
размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в
срока по чл.108, ал.1-3 или 5 от КЗ; 5/ да е доказан размерът
на иска.
От
представената по делото застрахователна полица 111219220002958/16.11.2019 г. се установява, че между страните е бил сключен договор за
застраховка „Комфорт за дома“ със срок на действие през периода 17.11.2019г.
-16.11.2020г. за къща с РЗП - 200 кв.м. в с.Габра при договорена застрахователна сума 80 000
лв. и за движими вещи при договорена застрахователна сума от 10 000 лв. Предвидено
е заплащане на обезщетение и за други разходи, сред които разчистване на
развалини и останки до 5 % от застрахователната сума, но не повече от 50 000
лв. Сред посочените в застрахователния договор покрити рискове е и „пожар“ по
клауза “А“ от ОУ. В полицата е заявено, че застрахованият е запознат с общите
условия, действащи към датата на сключване на зсатрахователния
договор, както и че те са неразделна част от договора.
На 24.03.2020 г. е настъпило застрахователно
събитие – пожар, което се установява от удостоверение
от 06.04.2020 г. на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – гр.София. На 27.03.2020 г. застрахователят е бил допуснат до
имота и е съставил констативен протокол
за извъшен оглед и опис на констатираните увреждания.
На 30.03.2020 г. е образувана застрахователна щета /л.14-15 от приложено гр.д.
№ 48173/2020г. на СРС/.
Не се спори по делото, че на 10.07.2020 г. ответникът е изплатил на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 58 543.81 лв., а от писмо изх. №
0-92-9543/27.07.2020 г. се установява, че е оценил щетите по сградата,
движимите вещи и разходите за разчистване общо на 78 058.41 лв., както следва:
група имущество „Сграда“ – 66 156.41 лв., определено на база констатираните
видове и количества работа, необходими за възстановяване; група „Домашно
имущество“ – 10 000 лв., определено на база констатирани повредени движими
вещи до размера на застрахователната
сума, договорена по полицата; други разходи – 1902 лв.
Застрахователят е намалил размера на дължимото
застрахователно обезщетение с 25 %, на основание т.9.2.2 от ОУ, тъй като е
приел, че причина за възникването на пожара е съвкупността от натрупани материали
в близост до отоплителното тяло, високата температура на печката и оставянето й
без надзор, с което застрахованият е допуснал нарушение на чл. 32, ал.4 от
Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите и на т.9.1.2 от ОУ.
Спорни въпроси по делото са какъв е размерът
на дължимото обезщетение и дали застрахователят има право да намали неговия
размер.
От заключението на оценителната експертиза, което съдът
приема, се установява, че разходите за ремонт на изгорялата страда са 101 940 лв. с ДДС, изчислени по цени за строителство
към датата на пожара – 24.03.2020 г., а застрахователната сума
за сградата е 80 000 лв., т.е настъпила е „тотална щета“, поради което размерът
на дължимото обезщетение за изгорялата сграда следва да бъде определен на 80
000 лв. Стойността на изгорелите движими вещи самият застраховател в писмо изх. № 0-92-9543/27.07.2020 г. е определил на 10 000 лв., колкото е договорената
застрахователна сума по полицата, към която сума следва да се прибавят и 1902
лв. –други разходи, приети от застрахователя в писмо изх. №
0-92-9543/27.07.2020 г. Така общият размер на дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 91 902 лв.
По направените от ответника възражения, че е имал право
да намали застрахователното обезщетение:
В отговора на
исковата молба ответникът се позовава на допуснати от застрахования нарушения
на чл.32, т.4 и чл.40, ал.1, т.3, 7 и 8 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, както
и на нарушения на т.9.1 и т.9.1.2 от ОУ. Поддържа, че тези нарушения му дават
право да намали застрахователното обезщетение на основание т.9.2 и т.9.2.2 от
ОУ.
От назначената по делото техническа
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и обективно дадено,
се установи, че източник на пожара е хоризонталният участък на димоотводната тръба на камината, разположен в близост до
окачения таван от гипсокартон и допуснатото
нарушение на чл. 40, ал.1, т.8 на раздел IV от
Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите,
който не разрешава разполагането на димоотводни тръби
на разстояние, по-малко от 0.5 метра от „конструктивни елементи, стенни покрития
и тавани с класове по реакция на огън В – F“. От
заключението се установи, че в конкретния случай димоотводната
тръба на камината е била разположена на разстояние 0.15 метра от окачения
таван, т.е разстоянието е било над три пъти по-малко от разстоянието, определено в наредбата. Същата
забрана е била предвидена и в чл.134 от
предходна Наредба № 1з-1971 от 29 октомври 2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В
своите показания св.Златков заявява, че печката е поставена още преди 1990 г.,
а през 2015 г. е правен основен ремонт на къщата. Настоящият състав прие, че е ирелевантно за спора кога е монтирана печката. От значение
е единствено дали към датата на пожара същата е отговаряла на изискванията за
безопасност, а видно от заключението на техническата екпертиза
е било допуснато нарушение на чл. 40, ал.1, т.8 на раздел IV от Наредба №
8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите.
От заключението не се установява застрахованият
да е допуснал останалите посочени в отговора на исковата молба нарушения
по чл.32, т.4 и чл.40, ал.1, т.3 и т.7 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври
2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите. Чл. 32, т. 4 от наредбата предвижда, че „в сградите и помещенията не
се разрешава оставяне без наблюдение на отоплителни и нагревателни уреди и съоръжения/
с изключение на такива с автоматичен режим на работа, осигурени със съответна
защита/“, а чл. 40, ал.1, т.3 от наредбата предвижда, че „при експлоатация на
отоплителните и вентилационните инсталации, уреди и съоръжения, не се
разрешава: сушенето и поставянето на материали и оборудване върху уреда и на
разстояние, по-малко от определеното в инструкциите на производителите“; чл.40,
ал.1, т. 7 от наредбата предвижда, че „при експлоатацията на отоплителните
вентилационни инсталации, уреди и съоръжения не се разрешава оставянето без
наблюдение на печки с твърдо, течно и газово гориво и други отоплителни уреди /с
изключение на тези с автоматичен режим на работа/“. Печката е била модел камина – Prity W17, произведена
от „П.**ООД“. Експертът се е запознал с
„Техническо описание, инструкция за монтаж и експлоатация“ на процесната камина, публикувано на сайта на производителя,
при което е установил, че, според техническите указания на производителя, в областта на излъчване на
камината на разстояние 40 см. около нея и поне 1 м.
пред стъклото не е трябвало да има никакви горими или
леснозапалими и повреждащи се от излъчваната топлина предмети и прегради. От
представените по делото снимки и огледния протокол,
чрез определяне на мащаб на снимките, вещото лице е определило, че разстоянието
между камината и разположения до нея шкаф е било 42.24 см., което е по-голямо
от предвиденото от производителя безопасно разстояние от 40 см., т.е това
изискване на производителя за безопасен монтаж на камината е било спазено. Експертът
е установил, че в близост до печката не е имало складирани горивни материали.
Този извод е обосновал с обстоятелството, че ако бе имало такива материали, не
би било възможно пълното им изгаряне, би
настъпило горене на повъхността
на купа от дърва, но значително по-бавно би се запалила неговата вътрешност, а
и падащите отломки от мазилка и отпадъци от гипсокартона
биха затрупали дървените материали и препятствали горенето им, при което би останала
видима купчина от обгорени остатъци и главни, каквито следи обаче не се
установяват от направените при огледа снимки. Не бе доказано възражението на
ответника, че печката е била оставена без надзор. Видно от телефонограма от
24.03.2020 г. при пожара е пострадал гражданин на 87 г. от вдишване на газ, дим
или токсични пари, което е косвено доказателство, че печката не е била оставена
без надзор. В тази насока са и показанията
на св.Златков, който заявява, че бащата на ищеца се е намирал в къщата по време
на пожара. Макар свидетелят да не е бил очевидец на пожара, неговите показания
се подкрепят от вписванията в телефонограмата от 24.03.2020 г., поради което
съдът ги кредитира.
По изложените съображения съдът
приема за доказано по делото, че застрахованият е допуснал нарушение единствено
на чл.40, ал.1, т.8 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Нарушението по чл.40, ал.1, т.8 от Наредба
№ 8121з-647 от 1 октомври 2014г. не е посочено от застрахователя в писмо изх. №
0-92-9543/27.07.2020 г. при определяне по извънсъдебен ред на дължимото
обезщетение, но е сред нарушенията, на които се позовава ответникът в отговора
на исковата молба и е въведено като предмет на делото.
Видно
от заключението на техническата експертиза нарушението на чл.40, ал.1, т.8 от раздел
IV от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите e съществено – разстоянието между хоризонталната част на димоотводната тръба и окачения таван е било над три пъти
по-малко от нормативно установеното – 0.15 м., вместо 0.50 метра, което нарушение
е способствало за възникването на пожара. Източникът на пожара, според вещото
лице, е именно хоризонталната част на димоотводната
тръба на печката.
Съгласно т.9.1 от ОУ: „През срока на
действие на застраховката, застрахованият/застраховащият е длъжен: да взема
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
извършва проверки“.
Съгласно т.9.2 и т.9.2.2 от ОУ: „При неизпълнение от страна на
застрахования/застраховащия на задълженията му по т.9.1, застрахователят има
право: да намали размера на застрахователното обезщетение в съотвествие с тежестта на неизпълнението в случй на настъпило застрахователно събитие“.
Съгласно чл. 395, ал.1 от КЗ:“Застрахованият е длъжен да вземе мерки
за предпазване на застрахованото имущество от вреди,
да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки.
Съгласно чл.395, ал.4 от КЗ: „При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение
на задължението по ал. 1 и само
ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но
това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора,
застрахователят може
да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението“.
При така установения по делото
механизъм на пожара и тежестта на допуснатото нарушение на нормативното правило
за безопасност при пожари/чл.40, ал.1, т.8 от посочената Наредба № 8121з-647 от
1 октомври 2014г./, което нарушение обективно е допринесло за настъпване на
застрахователното събитие, съдът прие, че застрахователят има право да намали
размера на дължимото застрахователно
обезщетение, на основание чл.395, ал.4 от КЗ и т.9.2.2 от ОУ. С оглед тежестта
на допуснатото от застрахования нарушение и неговия обективен принос за пожара,
съдът определи процент на съпричиняване на вредите –
35 %.
В писмо изх. № 0-92-9543/27.07.2020 г.
застрахователят е определил процент на съпричиняване
на вредите – 25 % , но към този момент не
е знаел за нарушението на на чл.40, ал.1, т.8 от раздел IV от Наредба №
8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите.Твърдения за нарушение на посочения нормативен
текст ответникът е въвел за първи път с отговора на исковата молба.
При прилагане на процент на съпричиняване от 35 % към определеното обезщетение от 91
902 лв., дължимият размер на застрахователното обезщетение възлиза на 59 736.30
лв./ 91 902 лв. х 65 %/.
По делото се установи, че на
10.07.2020 г., преди образуването на съдебното производство, застрахователят е
изплатил на ищеца застрахователно обоезщетение в по-малък
размер от 58 543.81 лв., поради което
предявеният главен иск за заплащане на неизплатен остатък от обезщетение следва
да бъде уважен за сумата от 1192.49 лв./ 59 736.30 лв. - 58 543.81 лв./, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 31 456.19 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск за заплащане на мораторна лихва за периода 11.07.2020г. до 01.10.2020 г. върху
претендираното обезщетение от 31 456.19 лв.:
Предявеният иск е частично
основателен. Съдът, чрез счетоводната програма на „Апис“,
определи размера на дължимото обезщетение за забава за периода 11.07.2020г. до
01.10.2020 г. върху сумата от 1192.49 лв. на 27.49 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 725,29 лв. следва
да бъде отхвърлен.
По
предявения иск за мораторна лихва за периода
22.04.2020 г.- 10.07.2020г. върху главница от 90 000 лв.:
Предявеният иск е частично
основателен. Съдът определи размера на дължимото застрахователно обезщетение на
59 736.30 лв. На 10.07.2020 г., преди образуването на делото, застрахователят е
изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в по-малък размер от 58 543.81
лв. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи
законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл. 405, ал.1 от КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок., който не може да
е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5. Според чл. 108, ал.1 от КЗ,
застрахователят е длъжен да
се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел
II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни
от представянето на всички доказателства
по чл. 106. Клас
застраховки“Пожар и природни бедствия“ са предвидени в т.8 от раздел II, буква "А" от приложение № 1, т.е застрахователят е следвало да
изплати застрахователно обезщетение в 15 дневен срок от уведомяването. В конкретния случай ищецът е отправил застрахователна
претенция до ответника на 30.03.2020г. /уведомление за щета - л. 14-15 от
приложено гр.д. № 48173/2020г. на СРС/, а 15 дневният срок за изплащане на
застрахователно обезщетение е изтекъл на 14.04.2020г., поради което законна
лихва се дължи, считано от 15.04.2020 г. до 10.07.2020г. Ищецът претендира
законна лихва от по-късна дата – от 22.04.2020 г. Съдът, чрез счетоводната
програма на „Апис“, определи размера на дължимата
законна лихва за периода, посочен от ищеца - 22.04.2020 г. до 10.07.2020 г.
върху главница от 59 736.30 лв. на 1327.47 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 2 000 лв. следва
да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 283.83 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 555.28 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на П.Г.И., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:*** – за адв.П., на основание чл.405, ал.1 от КЗ, сумата от 1192.49 лв./неизплатен остатък от застрахователно
обезщетение, дължимо по застрахователен договор, обективиран
в застрахователна полица № 111219220002958/16.11.2019 г. за застраховка „Комфорт
за дома“, което обезщетение се дължи за
вреди, причинени в резултат на настъпило на 24.03.2020 г. застрахователно събитие – пожар/, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2020 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 31 456.19 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, да
заплати на П.Г.И., ЕГН *********, на основание чл.409 от КЗ, сумата от 27.49лв./обезщетение за забава за периода 11.07.2020г.
до 01.10.2020 г. върху сумата от 1192.49 лв. - неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 111219220002958/16.11.2019
г. за застраховка „Комфорт за дома“/, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 725,29
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, да
заплати на П.Г.И., ЕГН *********, на основание чл.409 от КЗ, сумата от 1327.47лв./обезщетение за забава за периода 22.04.2020г.
до 10.07.2020 г. върху главница от 59 736.30 лв./, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 2000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД да заплати на П.Г.И., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 283.83 лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П.Г.И. да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 555.28 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: