РЕШЕНИЕ
№138
гр. В. Търново,03.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на девети септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10147 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В.Р. –
началник на РУ – Велико Търново към ОД на МВР – Велико Търново, срещу Решение №207/20.05.2022
г. по АНД №477/2022 г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№22-1739-000071/17.03.2022 г., с което на Л.Д.Г. *** за нарушение по чл. 638,
ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638,
ал. 3 от КЗ ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 лева и настоящият касатор е осъден да заплати на Г.
направени разноски в размер на 300 лева.
Релевират се оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т., 1 от НПК, приложим в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди се необоснованост и
противоречие с установената фактическа обстановка, като подробно се развиват
аргументи, че Л.Г. не е собственик на автомобила, като се обосновава, че
последният е лична движима вещ на съпруга ѝ Г.Г..
Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, по
същество, с което НП да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата – Л.Д.Г., чрез ***Х., оспорва
жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила като правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище са неоснователност на подадената жалба и предлага обжалваното
съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №207/20.05.2022 г. по АНД №477/2022 г. по
описа на Великотърновския районен съд е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление №22-1739-000071/17.03.2022 г., с което на Л.Д.Г. ***
за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638,
ал. 3 от КЗ ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 лева и РУ – Велико Търново е осъдено да заплати на Г. направени разноски в
размер на 300 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че Л.Г. не е извършила описаното в АУАН и НП нарушение
по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като същата не само е управлявала, но е и собственик
на автомобила, за който не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Направен е извод, че деянието представлява неизпълнение на
задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което съответства санкцията по
чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, а не посочената в АУАН и НП – чл. 638, ал. 3 т КЗ. Съдът
не е преквалифицирал деянието, тъй като не е установено на коя дата Г. е
осъществила състава на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
При
разглеждането на делото съдът правилно е установил фактическата обстановка,
която е изведена въз основа на адекватен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства – индивидуално и в тяхната съвкупност. Направените от въззивния съд фактически констатации и изводи са
последователни, логични и обосновани, и кореспондират със събраните
доказателства, поради което се споделят от настоящата инстанция.
В
хода на административнонаказателното производство и прието, че на 26.02.2022 г.
около 15:50 часа в гр. Килифарево, по ул. „Пенчо Цонев“ се движи лек автомобил
„Киа Сеед“ с рег. №***, управляван от Л.Г.,
собственост на Г.Г., за който няма сключена валидна
полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“. За установеното нарушение
на чл. 638, ал. 3 от КЗ бил съставен АУАН №13/26.02.2022 г. АУАН бил връчен на Г.
без възражения от нейна страна, каквито не били депозирани и в последствие. Въз
основа на този АУАН е издадено процесното НП. В хода на въззивното
производство е представено Удостоверение за сключен граждански брак
№**********/04.06.2016 г. и Удостоверение №20220509090703/09.05.2022 г. от
регистъра на имуществените отношения на съпрузите при Агенцията по вписванията,
от които е установено, че Г.Г. и Л.Г. са в граждански
брак към момента на проверката, като режимът на имуществените им отношения е
законов режим на общност. От фактическа страна в хода на въззивното
производство е направен извод, че управляваният от Г. автомобил всъщност е
нейна собственост.
При
така установеното от фактическа страна районният съд е направил извод, че с
действията си Л.Г. е осъществила състав на административно нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, а не посоченото в НП. Касационната
инстанция намира извода на районния съд за съответстващ на доказателствата по
делото и на материалния закон, и в пълнота споделя изложените мотиви, към които
препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр.
чл. 63в от ЗАНН.
Неоснователно се поддържа,
заявеното в касационната жалба възражение за неправилно приложение на
материалния закон, което по същество е израз на несъгласие с фактическите
установявания на районния съд. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно
чл. 218 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН предметът на
касационната проверка се свежда до служебно обсъждане на валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, както и на пороците,
посочени в жалбата, които по смисъла на чл. 63в от ЗАНН, вр.
чл. 348 от НПК са нарушение на закона, съществено нарушение на процесуални
правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В случая като основание
за отмяна касаторът поддържа единствено нарушение на
закона. Същевременно, чл. 220 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН вменява на касационната инстанция преценка за прилагането на материалния
закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение и не допуска нови констатации от фактическа страна.
В настоящия случай районният съд
правилно е установил всички факти и обстоятелства, значими за преценката на съставомерността на деянието от обективна и субективна
страна. Въз основа на относимите за спора факти е
извел правилни правни изводи. Не може да бъде споделено становището на
касатора, че автомобилът е лична вещ на съпруга, тъй като Г. е посочил сам себе
си като собственик пред всички институции – нотариус и Дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община Велико Търново. Режимът на деклариране или регистриране
пред дадена институция не е определящ по отношение на вещните права, придобити
по време на брак и избрания от съпрузите режим на имуществени отношения, а дали
декларирането на данни е вярно или не подлежи на проверка от съответните органи
в хода на друго производство и само по себе си е повод за търсене на
отговорност. Установяването на липсата на съвместен принос може да бъде предмет
на установителен иск, предявен от единия съпруг и по
време на брака, пред съответния съд на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от СК, но
не и от административно наказващия орган в хода на производство по обжалване на
НП. В случая нито се твърди, нито се доказва да е имало успешно проведено
производство по чл. 21, ал. 4 от СК и няма основание да се възприеме инцидентното
твърдение на касатора, че законовата презумпция за съвместен принос на двамата
съпрузи при придобиването на лекия автомобил е оборена. Не на последно място
следва да се посочи, че регистърът на имуществените отношения на съпрузите е
публичен и общодостъпен, което осигурява възможност както на актосъставителя,
така и на административнонаказващия орган да извършат
справка относно режима на имуществените отношения между съпрузите.
С разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се вменява задължение да бъде
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е
собственик на МПС, регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по
чл. 638, ал. 1 т. 1 от КЗ, а не с приложената от административно наказващия
орган – чл. 638, ал. 3 от КЗ, която изрично изключва от приложното си поле категорията
на лицата, които не са собственици и управляват моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Правилно
съставът на ВТРС е установил приложимото право по отношение на Л.Г., като лице,
което е собственик и управлява МПС, и е отменил НП.
Като е стигнал до този извод,
районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни
основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд –
В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №207/20.05.2022 г. по АНД №477/2022 г. по
описа на Великотърновския районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление №22-1739-000071/17.03.2022 г. на началника на РУ – Велико Търново
към ОД на МВР – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.