№ 20364
гр. ...я, 09.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
...ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110154222 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на от „ЗАД „АИ” АД срещу „ДЗИ-Общо
Застраховане” ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ за сумата от 12 721,05 лв., представляваща разлика между сумата от
14 122,11 лв., представляваща сбор от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ...., по която на застрахованото лице е
изплатена сума от 14 083,11 лева и са извършени обичайни разноски за неговото
определяне в размер на 15 лв. и разноски за превод на документи в размер на 24 лв., и
възстановена от ответника на ищеца част от претендираното взамене в размер на
1 401,06 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сума в размер на 4 855 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено
върху претендираната главница в размер на 12 721,05 лв. за периода от 01.01.2019 г. –
дата на изтичане на срока за доброволно изпълнение, до датата на депозиране на
исковата молба.
Ищецът „ЗАД АИ” АД твърди, че на 11.07.2018 г., около 16:35 часа, в ...., е
настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ по вина на водача М.Е.М., който с
управлявания от него автомобил марка „....", с peг. № ...., е нарушил правилата за
движение по пътищата, като при движение на заден ход не е наблюдавал постоянно
пътя зад превозното средство и ударил в предната част паркирания автомобил марка
„...... Сочи, че за произшествието между водачите на участващите в произшествието
МПС-та, е съставен двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП от 11.07.2018 г., в
който е посочено, че виновен за настъпване на автопроизшествието е водачът на
автомобил марка „....”, модел ....“, peг. № .... – М.Е.М., чиято гражданската отговорност
е застрахована при ответника с полица № BG/06/117002340292, с период на
застрахователно покритие 25.08.2017 - 24.08.2018 г. Поддържа се, че изпълнение на
задълженията си, произтичащи от договора за имуществена застраховка „Каско” на
1
МПС, полица № 1021710002266, клауза „П" - "Пълно каско" за всички рискове, с
период на застрахователно покритие 15.08.2017 - 14,08.2018 г., за увредения автомобил
....”, с per. № D КС 7777, в „ЗАД АИ" АД е образувана ликвидационна преписка по
щета № ...., по която на застрахованото лице е изплатена сума от 14 083,11 лева,
представляваща левовата равностойност на сумата на ремонта (7200,58 евро) на
автомобила, необходим за отстраняване на нанесените от произшествието вреди.
Изложени са доводи, че увреденият автомобил ....” към момента на сключване на
застраховка „Каско“ на МПС и към момента на настъпване на разглежданото
произшествие, е бил с фабрично подобрен външен вид, спрямо серийните такива
автомобили т.е. увреденото МПС е било с т.нар. фабричен тунинг, като частите и
детайлите, които са поставени (фабрично) на автомобила, вследствие този фабричен
тунинг се различават по качество и по цена от същите видове части, които се поставят
на автомобилите в серийно производство от официалния за марката сервиз в България.
Поддържа се, че този тунинг - „АВТ“, няма официален оторизиран сервиз на
територията на България, поради което отстраняването на вредите по горния
автомобил е налагало да се извърши в официален сервиз на марката „АВТ“ в
Германия. Посочено е, че съгласно чл. 411 от КЗ, ищецът, като застраховател по
имуществена застраховка „Каско” на МПС, след изплащане на застрахователното
обезщетение, встъпва изцяло в правата на увредения срещу застрахователят по
имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”. Твърди се, че до ответника е изпратена
покана за плащане на платеното от ищеца застрахователно обезщетение, като на
15.02.2019 г. „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е извършило частично плащане на
предявената регресна претенция и е възстановило на ищеца сумата от 1 401,06 лева, от
които 15,00 лева ликвидационни разноски и 24,00 лева разноски за превод на
документи (на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД), като разликата в размер на 12 721,05 лв.
до пълния претендиран от ЗАД „АИ“ АД размер все още не е платена. Съобразно
изложеното е направено искане предявените искове да бъдат уважени. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК от
ответника е депозиран писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
автомобила марка „....", с peг. № ВН 9794АВ към датата на ПТП и плащането на
претендираната сума от страна на ищеца. Оспорва твърденията за наличие на
фабричен тунинг на увредения автомобил. Оспорва съществуването и изпълнението на
клаузата „Официален сервиз” по застрахователната полица на увреденото МПС.
Поддържа, че не е ясно как едновременно е възможно да бъде включена въпросната
клауза и в същото време не всички вреди да могат да бъдат ремонтирани в официалния
сервиз на марката в България. Сочи се и че в исковата молба не е уточнен вида на т. н.
„тунинг” и не са представени доказателства дали е било наложително причинените
увреди да бъдат ремонтирани в Германия. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за плащане на сума, претендирана
от ответника, в качеството му на застраховател на лице, което се твърди да е
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
2
имуществена застраховка, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на
обезщетение за забава на плащането на претендираната главница.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ:
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност.
Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие
на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ между ищеца
и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на
лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна
връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на
договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования
или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4)
наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, както и извършване
на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. По
аргумент от разпоредбата на чл. 154 ГПК, установяването на горепосочените факти,
при условията на пълно и главно доказване, е в тежест на ищеца, а при доказването им
в тежест на ответника е да установи погасяването на претендираното обезщетение,
както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя
на вредата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен, като съображенията за това са следните:
С определение № 28666/16.08.2023 г. / л. 103 и сл. от делото/, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с
оглед заявеното от ответника становище по иска, следните обстоятелства, включени
във фактическия състав на спорното право:
1. За автомобила марка „....”, модел „....", с peг. № DКС 7777, към датата на ПТП
– 11.07.2018 г., е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при
ищеца, с включена клауза „П” – „Пълно каско”;
2. За автомобила марка „....", с peг. № ...., към датата на ПТП – 11.07.2018 г., е
съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника;
3. Във връзка с образуваната щета № .... във връзка с процесното ПТП ищецът е
заплатил на застрахованото лице сума в размер на 14 083,11 лева, представляваща
левовата равностойност на сумата на ремонта (7200,58 евро);
4. На 15.02.2019 г. „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е извършило частично
плащане на предявената регресна претенция и е възстановило на ищеца сумата от 1
401,06 лева.
С оглед отделените за безспорнии ненуждаещи се от доказване обстоятелства
между страните, спорът между тях се концентира върху въпроса какъв е
действителният размер на претърпените имуществени вреди вследствие на
процесното-пътно транспортно произшествие, включително намират ли се платените
от ищеца разходи за възстановяване на увредения автомобил в пряка-причинно
следствена връзка с инцидента и било ли е възможно същите да бъдат в по-малък
3
размер. Останалите предпоставки за основателност на предявения иск – наличието на
валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ между ищеца и
увреденото лице, в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие, представляващо покрит риск; изплатено от ищеца в изпълнение на
договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования в
претендирания размер, както и наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество, са установени по делото.
За установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие и на
спорните въпроси във връзка с размера на действителните разходи за възстановяване
на увредения лек автомобил по делото е прието неоспорено от страните заключение на
съдебна-автотехническа експертиза /л. 134 и сл. от делото/, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението на вещото лице, обстоятелствата и причините, при
които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП и уведомлението за
щета, са следните: на 11.07.2018 г. около 16:35 часа, водачът на лек автомобил „....”, с
рег. № ...., предприема маневра за движение на заден ход за излизане от паркинг до
дискотека „Зангадор“ в ...., вследствие, на което реализира ПТП с паркирания, лек
автомобил марка „....“, с рег. № .....
Вещото лице е посочило, че всички увреждания по последния, отразени в описа
на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие, като стойността необходима за възстановяване (само за ремонт)
на лек автомобил ....“, с рег. № ...., изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП
е 6279,52 евро = 12 281,67 лв. Изплатеното от ЗАД „АИ“ АД обезщетение за вредите
по лекия автомобил е за сумата от 14 083,11 лв., което включва сумата за ремонт – 12
281,67 лв. по представената фактура + 1801,44 лв. разходи за изготвяне на експертиза.
Посочено е, че „АБТ“ е тунинг пакет за марката „....“, като на територията на
Република България, официалния представител и сервиз за марката „....“ е „ПИА БГ “
ЕООД. Процесния лек автомобил марка „....”, модел ....“, с рег. № DKC 7777, е
оборудван с предна броня от тунинг пакет „АБТ”. Вещото лице е посочило, че след
справка в официалния представител за марката „....“ в Република България - „ПИА БГ
ЕООД, е установило, че лек автомобил ....“, с рег.№ ...., не е произведен фабрично с
тунинг пакет „АБТ“.
Посочено е и че настъпилите увреждания по същия от процесното ПТП, е било
възможно да бъдат отремонтирани в официалния сервиз за марката „....“ в Република
България - „ПИА БГ“ ЕООД, като бъдат вложени нови части с тунинг пакет „АБТ“.
Като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебна-
автотехническа експертиза съдът намира, че сторения от ищеца разход в размер на
1 801,44 лв. за изготвяне на експертиза не е в пряка причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие. В тази връзка съдът съобрази, че
съгласно разясненията на вещото лице Й. в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 09.11.2023 г., разходите извършване на зекспертиза се правят
задължително в Република Германия, но същевременно съобрази и данните от
неоспореното по делото заключение на съдебната-автотехническа експертиза, че е
било възможно настъпилите увреждания по лек автомобил ....“, с рег.№ ...., от
процесното ПТП да бъдат отремонтирани в официалния сервиз за марката „....“ в
Република България - „ПИА БГ“ ЕООД, като бъдат вложени нови части с тунинг пакет
„АБТ“, т.е. обективно възможно е било сторения разход в размер на 1801,44 лв. от
ищеца да не бъде извършен, поради което не се установява същият да е в пряка-
причинна връзка с процесния инцидент. С оглед заключението на експертизата, че
4
увреденият лек автомобил ....“, с рег. № ...., не е произведен фабрично с тунинг пакет
„АБТ“, твърденията на ищеца в исковата молба, че към момента на настъпване на
разглежданото произшествие, е бил с фабрично подобрен външен вид, поради което и
отстраняването на вредите по горния автомобил е налагало да се извърши в официален
сервиз на марката „АВТ“ в Германия, са недоказани по делото. За недоказано по
делото съдът намира и възражението на ответника във връзка със съществуването на
клаузата „Доверен серзвиз”, която се установява да е част от сключения
застрахователен договор между ищеца и собственика на увредения автомобил,
дествителността, на който не е оспорена по делото.
В обобщение, с оглед установения механизъм на пътно-транспортното
произшествие от обсъжданата експертиза, включително като взе предвид събраните по
делото писмени доказателства и отделените за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните обстоятелства, съдът намира, че предявеният главен
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ е основателен за сумата от 10 919,61 лв.
(12 320,67 лв. - 1 401,06 лв.).
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че съгласно заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза стойността необходима за
възстановяване на увредения при инцидента лек автомобил ....“, с рег. № ...., изчислена
на база пазарни цени към датата на ПТП е 6279,52 евро = 12 281,67 лв. Към посочената
сума съдът прибави сумата от 15 лв., представляваща обичайни разноски за определяне
на застрахователното обезщетение, и сумата в размер на 24 лв., представляваща платен
разход за превод на документи от немски на български език, като съобрази
обстоятелството, че дължимостта на посочените суми не е оспорена в депозирания
писмен отговор – оспорен е размера на платеното застрахователно обезщетение. За да
определи размера на неплатената част от регресното вземане на ищеца, съдът
приспадна от общия размер на дължимата сума от 12 320,67 лв. (14 122,11 лв. –
1 801,44 лв.), извършеното от ответника плащане в размер на 1 401,06 лв. на 15.02.2019
г.
При определяне на обема на отговорността на ответното застрахователно
дружество съдът съобрази и следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
5
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
В обобщение, по изложените съображения, предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ, следва да бъде уважен за сумата в размер на 10 919,61 лв., ведно
със законна лихва върху присъдената главница, считано от датата на исковата до
окончателното плащане на вземането, и отхвърлен до пълния предявен размер от 12
721,05 лв.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва, следва да се установи наличието
на главен дълг и изпадане на ответника в забава неговото погасяване.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност" на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представянето на преписката, когато съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. от чл. 412, ал. 2 КЗ/. По
делото не се оспорва факта, че регресната покана с вх. № 92-4305/30.11.2018 г. на
ответното дружество /л. 38 от делото/ е получена от ответника на 30.11.2018 г., ведно с
преписката, съдържаща всички необходими документи, сочещи за неговата
отговорност. 30-дневният срок за доброволно плащане по чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ е
изтекъл на 30.12.2018 г. /неделя – неприсъствен ден/, поради което ответникът е
изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 г. Изчислен от съда, при условията на чл. 162
ГПК, чрез лихвен калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от 01.01.2019
г. до 06.10.2022 г., начислена върху главницата от уважения размер на главницата от
10 919,61 лв., възлиза на 4 170,67 лв.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи до размера на сумата от 4 170,67 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.01.2019 г. до 06.10.2022 г.,а за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски имат и
двете страни. С оглед размера на уважената част от исковете, ответника следва да бъде
осъден да плати на ищеца разноски в общ размер на 861,18 лв. Предвид размера на
отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника
разноски в общ размер на 42,42 лв. И двете страни претендират юрисконсултско
възнаграждение , което съдът определя в размер на по 100 лв. за всяка от тях по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и което е включено при изчисляване на дължите разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ...., със седалище в град ...я и
6
адрес на управление: ..., да плати на ЗАД „АИ” АД, ЕИК ..., със седалище в град ...я и
адрес на управление: ....., на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сума в размер на
10 919,61 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № .... за имуществени вреди, причинени от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.07.2018 г., в ...., между лек
автомобил марка марка „....", с peг. № ...., и автомобил марка „....., като общият размер
на дължимото обезщетение възлиза на 12 320,67 лв., с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. и такси за извършен превод в размер на 24 лв., и същото е
частично погасено с плащане от ответника на сума в размер на 1 401,06 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над уважения
размер от 10 919,61 лв. до пълния предявен размер от 12 721,05 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК ...., със седалище в град ...я и
адрес на управление: ..., да плати на ЗАД „АИ” АД, ЕИК ..., със седалище в град ...я и
адрес на управление: ....., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 4 170,67 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.01.2019 г. до 06.10.2022
г. върху присъдената главница в размер на 10 919,61 лв., представляваща неплатена
част от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
.... във връзка с пътно-транспортно произшествие от 11.07.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над уважения размер от 4 170,67 лв. до пълния предявен
размер от 4 855 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД,
ЕИК ...., със седалище в град ...я и адрес на управление: ..., да плати на ЗАД „АИ” АД,
ЕИК ..., със седалище в град ...я и адрес на управление: ....., сума в размер на 861,18 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗАД „АИ” АД, ЕИК ..., със седалище
в град ...я и адрес на управление: ....., да плати на „ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД,
ЕИК ...., със седалище в град ...я и адрес на управление: ..., сума в размер на 42,42 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ...йски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при ...йски районен съд: _______________________
7