№ 264
гр. Варна, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20243100500160 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. М. Г. от гр. Варна, подадена чрез
назначен й от съда по реда и при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален
представител, срещу Решение № 3748/17.11.2023 год., постановено по гр.
дело № 2353/2023 год. по описа на РС-Варна, с което в производство по реда
на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК е прието за установено в отношенията между
ищеца „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна и
ответницата А. М. Г. от гр. Варна, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: сумата от 790, 74 лева, представляваща стойност
на служебно начислено количество ел. енергия по извършена корекционна
процедура за периода 13.11.2019г. до 10.02.2020г. за обект на потребление с
абонатен номер ***, находящ се в гр. Варна, ул. Д.С. ***, по издадена
фактура № ФМ0106132863/17.02.2020г., както и сумата от 194, 19 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата 790, 74 лева за периода от 28.02.2020г. до 26.08.2022г., за които суми е
издадена Заповед № 6040/14.09.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 12083/2022г. на РС-Варна, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
1
до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което
решението е и необосновано. Неправилно е прието, че жалбоподателката е
пасивно материално легитимирана да отговаря за задълженията за потребена
ел. енергия за горния обект на потребление, като не е съобразено, че във
всички съставени при проверката на електромера, измерващ доставяната до
обекта на потребление електрическа енергия, документи името й не
фигурира, фактурата също не е издадена на нейно име, поради което счита, че
за нея не е възникнало ( и не съществува) задължение за заплащане на
процесната сума, съответно и задължение и за заплащане на обезщетение за
забава за плащането й. Твърди се също, че в нарушение на чл. 49 от ПИКЕЕ
/2019 год./ не й е връчван констативния протокол от проверката на
електромера, което има за последица и незаконосъобразност на установената
в ПИКЕЕ процедура, което пък от своя страна обуславя и извод, че не дължи
на ищцовото дружество процесните суми.
Отправеното с жалбата искане е за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което исковете на ищеца против нея за
установяване на дължимостта на процесните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, да бъдат отхвърлени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, насрещната страна „Електроразпределение
Север“ АД, със седалище гр. Варна, оспорва жалбата, счита, че е
неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде
потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител,
поддръжа жалбата си, а въззиваемата страна, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта
на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не
установи пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Съдът съобрази следното:
Производството пред ВнРС е образувано по предявени от
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс–Е,
срещу А. М. Г. с постоянен адрес в гр. Варна по реда на чл. 415, вр. чл. 422
ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 790, 74 лева, представляваща стойност на служебно начислено
количество ел. енергия по извършена корекционна процедура за периода
13.11.2019г. до 10.02.2020г. за обект на потребление с абонатен номер ***,
находящ се в гр. Варна, ул. Д.С. ***, по издадена фактура №
**********/17.02.2020г., както и сумата от 194, 19 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 790, 74 лева
за периода от 28.02.2020г. до 26.08.2022г., за които суми е издадена Заповед
2
№ 6040/14.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. дело № 12083/2022г. на РС-Варна.
В исковата си молба ищецът навежда следните твърдения:
На 06.08.2019г. ответницата е придобила собствеността върху имот в
гр. Варна, ул. Д.С. *** и като собственик на горния имот има качество на
потребител на ел. енергия. Имотът е присъединен към ел. разпределителната
мрежа и отчитан в системата на ищцовото дружество като обект с абонатен
номер ***, по партида с клиентски номер **********, която партида се води
на името на предишен потребител на ел. енергия за обекта – М. Д.. На
10.02.2022 год. e извършена техническа проверка на измервателната система,
измерваща доставяните количества електрическа енергия до обекта на
ответницата, при която е констатирана промяна в схемата на свързване -
неправомерно свързване (присъединяване) към електроразпределителната
мрежа на обекта на ответницата, осъществено чрез меден проводник –
единият край на проводника е монтиран на втора фаза за захранваща ЕТ, а
другият влизал в имота на ответницата и захранвал ел. инсталацията, респ.
консуматорите на ел. енергия. По този начин консумираната от обекта на
ответницата ел. енергия не преминава през средството за търговско измерване
(СТИ) и не се измерва, съответно не се и заплаща. При проверката е измерен
моментен електрически товар от 3, 8 А. На основание чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ,
служителите на ищцовото дружество са отстранили неправомерно
присъединения меден проводник и са възстановили правилната схема на
свързване без да демонтират електромера. Въз основа на установеното при
проверката и на основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ е начислено допълнително
количество ел. енергия за обекта на ответницата от 3960 кВтч на стойност от
790, 74 лева, която сума ответницата дължи на ищцовото дружество, съгласно
чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ. За горната сума е издадена фактура №
*********/17.02.2020 год. Поради неизпълнение на задължението до
посочената във фактурата дата за изпълнение, от деня, следващ падежа (т. е.,
от 28.02.2020 год.) ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума, чийто размер за периода 28.02.2020 год.
до 26.08.2022 год. е 194, 19 лева.
За удовлетворяване на вземанията му за горните суми, в полза на
ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 12083/2022 год. по описа на РС-Варна. Заповедта за изпълнение
е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславя и
правния интерес на ищеца от предявяване на исковете за установяване на
вземанията му към ответницата съгласно нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначен й
по реда и условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, ответницата А.
М. Г. оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Навежда, че към датата
на извършване на проверката и към датата на служебното начисляване на
3
допълнителните количества ел. енергия за титуляр на партидата за горния
обект на потребление се води друго лице – М. Д., който ищцовото дружество
с писмото си от 17.02.2020г. е направило опит да уведоми за служебното
преизчисляване на количествата ел. енергия за обекта. Твърди, че не е
уведомявана за извършеното преизчисление на количествата ел. енергия,
както и че във фактурата като задължено лице е посочен именно М. Д., а не
тя. Твърди, че не е присъствала на проверката, не е присъствал и неин
представител. Оспорва да е била търсена на адреса. Твърди, че едва на
10.08.2022 год. е подала до дружеството заявление за достъп, пренос и
продажба на ел. енергия за процесния обект на потребление, а 19 дни по-
късно е била направена и справка от ищеца в АВп относно собствеността
върху имота, до който се доставя ел. енергия. Оспорва да има вина за
твърдяното неправилно свързване, поради което счита, че няма основание да
понася неблагоприятните последици чрез плащане на стойността на
допълнително начислените количества електрическа енергия. Оспорва и реда,
по който е установено, че СТИ, измерващо доставяната до обекта
електрическа енергия, не е измервало цялата, потребена ел. енергия, оспорва
и приложението на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ.
По тези съображения счита исковете за неоснователни и настоява за
отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете си, а ответницата, чрез
процесуалния си представител ги оспорва, поддържа подадения писмен
отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приложената справка от АВп по персоналната партида на
ответницата А. М. А. (Г.) с ЕГН ********** е видно, че на 06.08.2019 год.
същата е придобила собствеността върху апартамент, находящ се в гр. Варна,
ул. Д-р И.С., ***.
Не е спорно, че описаният апартамент е присъединен към
електроразпределителната мрежа и в регистрите на ищцовото дружество,
както и в регистрите на дружеството – доставчик на електрическа енергия,
фигурира като обект на потребление с абонатен номер ***.
Със заявления от 10.08.2022 г. ответницата е заявила сключване на
договор с ищцовото дружество за достъп и пренос на електрическа енергия, а
с „Енерго-про продажби“ АД, със седалище гр. Варна е заявила сключване на
договор за продажба на електрическа енергия за горния обект на потребление,
с оглед придобиването на собствеността върху описания апартамент през
август 2019 год.
От КП № 1301727/10.02.2020 год., е видно, че на посочената дата
служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили
техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1127 0217 0397 0482,
монтиран на обекта на потребление на ответницата, посочен по – горе, при
4
която е констатирана промяна в схемата на свързване – извършено е
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа,
осъществено посредством меден проводник, като единият край на проводника
е монтиран на втора фаза за захранваща ЕТ, а другият влизал в имота на
ответницата и захранвал ел. инсталацията, респ. консуматорите на ел.
енергия. По този начин консумираната от обекта на ответницата ел. енергия
не преминава през средството за търговско измерване (СТИ) и не се измерва,
съответно не се и заплаща. При проверката е измерен моментен товар от 3, 8
А; медният проводник е премахнат, възстановена е правилната схема на
свързване.
Въз основа на установеното при проверката и на основание чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ е начислено допълнително количество ел. енергия за обекта на
ответницата от 3960 кВтч на стойност от 790, 74 лева, за която сума е
издадена фактура № *********/17.02.2020 год.
От заключението на СТИ, изслушано в първата инстанция, неоспорено
от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, се
установява, че електромерът е от одобрен тип и към дата 10.02.2020 год.
същият е бил метрологично годен. Допълнително начисленото количество ел.
енергия от 3960 кВтч технически е възможно да бъде доставено и съответно
потребено от обекта за периода от 90 дни, възможно е също това количество
да бъде и измерено при условие, че преминава през измервателната схема на
електромера. Според експерта, в случая е налице директно присъединяване на
обекта на потребление към електроразпределителната мрежа, без
преминаващата през установения меден проводник ел. енергия да преминава
през електромера и да се измерва от него, т. е., налице е
„самоприсъединяване“, при което ел. енергия от мрежата „директно влиза в
имота", без да има измерване от СТИ. В конкретния случай при
преизчисляване на количествата ел. енергия е приложена правилната
методика, а начисленото количество ел. енергия от 3960 кВтч е точно
остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР за процесния период
цени по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ.
От показанията на свидетеля М. Т., служител на „ЕРП Север“, ценени
от съда при условията на чл. 172 ГПК, се установява следното: Свидетелят, в
качеството си на служител на ищцовото дружество, е участвал в
извършването на проверката на обекта на ответницата на дата 10.02.2022 год.
Абонатът е бил с изключено ел. захранване, тъй като имал неизплатени
задължения. Установили монтиран проводник, който бил свързан към
захранващите фази на таблото на етажа и към кабела, който захранва
апартамента. По проводника измерили консумация на ел. енергия в обекта.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в приложимата редакция на нормата
ДВ, бр. 54/2012 год. „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
5
битови нужди. А според т. 41б на § 1 от ДР на ЗЕ, „потребител на енергийни
услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия или природен газ.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Е.ОН България Мрежи" АД, с променено понастоящем наименование
„Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България
Продажби" АД, понастоящем „Енерго-Про Продажби“ АД. Според ал. 2
потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на
„Е.ОН България Мрежи" АД и което купува електрическа енергия за
стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на
електрическа енергия за битови нужди може да бъде и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
имота, е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД (сега „Енерго-Про
Продажби“ АД) съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "Е.ОН
България Продажби" АД (сега „Енерго-Про Продажби“ АД) собственикът
или титулярът на вещното право на ползване е солидарно отговорен заедно с
лицето, за което е дал съгласието си. Според ал. 3 потребител на електрическа
енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал
пред "Е.ОН България Продажби" АД съгласие в нотариално заверена форма,
лицето да бъде потребител за определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна
в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД („Енерго-Про Продажби“
АД) е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. 3 и всички
фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в
случая „потребител” на доставяната от крайния снабдител ел. енергия по
смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственикът или носителят на ограничено
вещно право на ползване на снабдявания с ел. енергия имот, респ. на обекта
на потребление. В този смисъл са и задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени с ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС на РБ.
Предвид установеното, че от 06.08.2019 год. ответницата А. М. Г. е
собственик на процесния имот, тя е и потребител на енергийни услуги, който
купува електрическа енергия за битови нужди за обект на потребление с
абонатен номер ***, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ул.
Д-р И.С., *** и е имала това качество от момента на придобиването на
собствеността върху имота, вкл. и към момента на извършване на проверката
на измервателните системи в обекта на потребление на дата 10.02.2020 год.,
6
поради което ответницата има задължението да заплаща консумираната ел.
енергия.
Ищцовото дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 2 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) обн.
в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год., в сила от 04.05.2019 год., възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия
за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел.
енергия.
ПИКЕЕ са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с
предвидената в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ законова делегация, а именно
– че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006 г., в сила от
01.07.2007г., крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, като отношенията между краен снабдител, съответно
доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператора на
електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. 50, ал. 2 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 год. приложими в случая, е
предвидено, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по – краткия период между периода от
датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до
последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи
датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
мощност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници),
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-
часово натоварване. Съгласно чл. 50, ал. 5 ПИКЕЕ, преизчисляването по ал. 1,
2, 3 и 4 се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на
чл. 49.
В чл. 49 от ПИКЕЕ – 2019 г. е уредена процедурата по коригиране на
сметка при неизмерване, неправилно или неточно измерване на доставяната
7
ел. енергия. Ал. 1 на цитирания текст предвижда, че при извършване на
проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2
(какъвто не е настоящият случай) операторът на съответната мрежа съставя
констативен протокол. В ал. 2 на чл. 49 ПИКЕЕ са посочени и реквизитите на
протокола – констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При
отсъствие на ползвателя или на негов представител, при съставянето на
констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат,
протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
един свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се
отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от
страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв.
В чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ е установен и периодът на корекцията, а именно:
по – краткият период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. В случая по-краткият период от
посочените в цитираната разпоредба периоди е периодът от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване, тъй като липсват данни в периода 13.11.2019 год. – 10.02.2020 год.
да е извършвана проверка на електромера по смисъла на чл. 45 и чл. 46 от
ПИКЕЕ, а отчитането на средствата за търговско измерване не се счита за
проверка по реда на тези правила, съгласно чл. 46, ал. 2 ПИКЕЕ.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая
ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил наличието на
предпоставките за коригиране на сметката за потребление на ел. енергия на
ответницата в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Проверката на процесното
СТИ е извършена по установения ред, като за това е съставен протокол,
отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а именно – подписан е от
съставителя и от един свидетел, който не е служител на оператора (на
дружеството – ищец).
В конкретния случай от констативния протокол № 1301727/10.02.2020
год., обсъден във връзка със заключението на СТЕ и с показанията на
свидетеля М. Т. е установена промяна в схемата на свързване на електромера
към електрозахранващата мрежа, при която промяна обектът на ответницата
потребява ел. енергия (с оглед установеното при проверката, че е измерен
електрически товар от 3, 8 ампера), а потребеното количество не се измерва
от електромера и не се отчита. При това положение съдът намира, че е
осъществена хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Периодът на корекцията
също е правилно определен, съобразно чл. 50, ал. 2, изр. първо, предл. второ
ПИКЕЕ, тъй като по делото не е установено в периода 13.11.2019 – 10.02.2020
год. да е извършвана проверка на електромера по смисъла на чл. 45 и чл. 46 от
ПИКЕЕ, а отчитането на средствата за търговско измерване не се счита за
проверка по реда на тези правила, съгласно чл. 46, ал. 2 ПИКЕЕ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ищецът е
8
доказал по безспорен начин правото си да получи от ответницата сумата 790,
74 лева.
С оглед неизпълнение на падежа /27.02.2020 год./ ответницата дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 790, 74
лева за периода от деня, следващ деня на забавата /28.02.2020 год./ до
26.08.2022 год. – дванадесет дни преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда.
По тези съображения предявените от ищеца искове са основателни и
подлежат на уважаване.
Доводите на ответницата, че в периода 13.11.2019 год. – 10.02.2020 год.
титуляр на партидата е бил друго лице, а не тя, поради което и не е
материално легитимирана по предявените искове, съдът намира за
неоснователни, с оглед изложените по – горе съображения относно условията,
при които един правен субект придобива качеството потребител на енергийни
услуги, респ., качеството на потребител на електрическа енергия.
Доводите на ответницата, че не била уведомена за извършеното
преизчисляване на количествата ел. енергия, доставени до обекта й на
потребление, в съответствие с изискването на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ, което
имало за последица опорочаване на процедурата по изготвянето и
съобщаването на констативния протокол, поради което и констатациите в
този констативен протокол, не я обвързват, настоящият състав счита за
неоснователни, предвид установеното по – горе, че проверката на
измервателните системи на обекта на ответницата е извършена по
установения ред, за която е съставен протокол, отговарящ на изискванията на
чл. 49 от ПИКЕЕ.
Неуведомяването на ответницата, съгласно изискването на 49, ал. 4 от
ПИКЕЕ, за извършеното преизчисляване на количествата ел. енергия,
доставени до обекта й на потребление, няма за последица опорочаването на
процедурата по изготвяне на констативния протокол, в какъвто смисъл са
оплакванията в жалбата й. В случая с оглед установеното, че от 06.08.2019
год. ответницата е собственик на процесния апартамент, същата е била
длъжна, съобразно чл. 17, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ, да уведоми дружеството–
доставчик, както и ищцовото дружество, за настъпилата промяна в
собствеността върху снабдявания с електрическа енергия обект на
потребление в едномесечен срок от придобиването на собствеността, което
ответницата не е сторила, поради което и не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, респ. от неизпълнение на
договорното си задължение.
Доводите на ответницата, че коригирането на сметките на
потребителите за ел. енергия само въз основа на евентуално неточно
измерване или неизмерване от средство за търговско измерване на
доставената ел. енергия, което средство е собственост на
електроразпределителното дружество, без да е доказано виновно поведение
на потребителя, било недопустимо, съдът намира за неоснователни. Въпросът
за виновно поведение на потребителя би бил относим при реализиране на
9
отговорност за вреди от неизпълнение на договорно задължение, а
настоящият случай не е такъв.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на дружеството-въззиваем следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 880 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3748/17.11.2023 год., постановено
по гр. дело № 2353/2023 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА А. М. Г. ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. Варна, район
Младост, ул. „Д-р С.“ ***, да заплати на „Електроразпределение Север " АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9009, Варна
Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 880 лева (осемстотин и осемдесет лева) – разноски за
настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10