№ 83030
гр. София, 08.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Частно
гражданско дело № 20211110142656 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 30166/21.07.2021 г. на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу „Топегипет“ ЕООД, ЕИК *********.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията, представляващи
стойност на месечни абонаментни такси и на използвани електронни съобщителни услуги,
както и за част от претендираните разноски, съответна на уважената част от претенциите, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 9975.00 лева-
неустойка, дължима от клиента при предсрочно прекратяване на договора по негова вина в
размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски от прекратяването до изтичане
на първоначално уговорения срок на договора.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011
г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Съгласно уточнението на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
неустойките за предсрочно прекратяване на процесния договор за далекосъобщителни
услуги са формирани като сбор от по 19 стандартни (без отстъпка) месечни абонаментни
вноски за всяка една от услугите, предоставени на клиента, които са дължими от датата на
предсрочното прекратяване на договора до изтичане на първоначално уговорения негов
срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението, и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД, страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
1
предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче
това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен
случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора,
съответно към момента на включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В настоящия случай съобразно изричните изявления в уточнението на заявлението „А1
България“ ЕАД претендира неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга поради допуснато от ответника неизпълнение в
срок на задължението му за заплащане стойността на предоставените услуги, като размерът
на вземането се равнява на сбора от стандартните абонаметни такси за съответните мобилни
номера, изчислен съобразно първоначално уговорения между страните срок на действие на
договора. Съдът намира, че така уговорената неустойка при предсрочно прекратяване
създава предпоставки за обогатяване на едната страна – мобилния оператор, без правно
основание, доколкото под формата на неустоечно вземане същият би получил сума в
размера, който би получил и в хипотеза, при която договорът не би бил прекратен, без да
предоставя насрещната престация, а дори и в по- висок размер предвид определянето на
неустойката на базата на стандартния месечен абонамент, а не на промоционалния такъв,
приложим по време на договорната обвързаност между страните. Такава неустоечна клауза
не съответства на функциите на неустойката по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за
справедливост, поради което съдът приема същата за нищожна като противоречаща на
добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а процесната сума за недължима на това
основание. Приетата по делото нищожност на неустоечната клауза, включена в
съдържанието на процесното облигационно правоотношение, обуславя по арг. от нормата на
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК отхвърляне на заявлението в съответната част.
Ето защо, заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 30166/21.07.2021 г. на „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу „Топегипет“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 9975.00
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по вина на абоната на Договор
за електронни съобщителни услуги № ********* със системен партиден № М6488042.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2