№ 344
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Ваня Радостинова Атанасова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100603817 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура
срещу присъда от 24.06.2021 г., постановена по НОХД № 17020 по описа на Софийски
районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 19-ти състав.
С присъда от 24.06.2021 г., постановена по НОХД № 17020 по описа на Софийски
районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 19-ти състав, подсъдимият Й. К. КР., с ЕГН:
**********, е признат за виновен, че на 05.07.2018 г., около 18:15 часа, в магазин на "Лили
Дрогерие" ЕООД, находящ се в гр. София, ул. "****, като непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие
като съизвършител с непълнолетния В.С.Б. (по отношение на когото има влязъл в сила
осъдителен съдебен акт и наказателното производство е приключило със споразумение),
отнел чужди движими вещи – един брой парфюм марка "Calvin Klein one summer" 100 мл.
на стойност 60 /шестдесет/ лева, един брой парфюм марка "Joop Thrill" 30 мл. на стойност 60
/шестдесет/ лева, един брой парфюм марка „Versace Pour Homme” 30 мл. на стойност 70
/седемдесет/ лева и един брой парфюм марка „Versace Bright Cristal Absolu” 30 мл. на
стойност 80 /осемдесет/ лева – всичко на обща стойност 270 /двеста и седемдесет/ лева от
владението на С.Г. И.а, собственост на "Лили Дрогерие" ЕООД, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан това да е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, като е признат виновен в това, че на 05.07.2018 г., около
18:15 часа, в магазин на "Лили Дрогерие" ЕООД, находящ се в гр. София, ул. "****, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в съучастие като съизвършител с непълнолетния В.С.Б. (по отношение на
когото има влязъл в сила осъдителен съдебен акт и наказателното производство е
приключило със споразумение), отнел чужди движими вещи – един брой парфюм марка
1
"Calvin Klein one summer" 100 мл. на стойност 60 /шестдесет/ лева, един брой парфюм марка
"Joop Thrill" 30 мл. на стойност 60 /шестдесет/ лева, един брой парфюм марка "Versace Pour
Homme" 30 мл. на стойност 70 /седемдесет/ лева и един брой парфюм марка "Versace Bright
Cristal Absolu" 30 мл. на стойност 80 /осемдесет/ лева – всичко на обща стойност 270 /двеста
и седемдесет/ лева от владението на С.Г. И.а, собственост на "Лили Дрогерие" ЕООД, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен,
стойността на предметите е под размера на две минимални работни заплати за страната,
установени към датата на деянието и стойността им е възстановена преди приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, което съставлява деяние по чл. 218б, ал.
1, във вр. с чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК и на
основание чл. 305, ал. 6 НПК, във вр. с чл. 424, ал. 1 НК му е наложено административно
наказание, което предвид неговото непълнолетие към датата на деянието то глобата следва
да бъде заменена на основание чл. 15, ал. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 13, ал. 1, б. "а" ЗАНН с
"Обществено порицание", което да се изпълни чрез поставяне на съобщение на видно място
в сградата на общината по местоживеене на подсъдимия за срок от един месец.
Със същата присъда е постановено, че веществените доказателства по делото: шише от
парфюм, зелено на цвят с надпис CK one Summer, без капачка и с номер на дъното на
бутилката 60, да се върнат на правоимащото лице "Лили Дрогерие" ЕООД.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Й. К. КР., със снета по-горе самоличност е
осъден да заплати припадащата му се част от сторените по делото разноски на досъдебното
производство в размер на 182.82 (сто осемдесет и два лева и осемдесет и две стотинки) лева
в полза на СДВР.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК подс. Й. К. КР., със снета по-горе самоличност е
осъден да заплати 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивният протест е подаден с оплаквания, че присъдата е незаконосъобразна и
неправилна. Държавното обвинение счита, че неправо Софийски районен съд е приложил
разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК. Други съображения липсва да са развити. Липсва
подаване на допълнителен протест след изготвянето на мотивите към присъдата от съда.
Не е подавано възражение срещу протеста от процесуалния представител на
подсъдимия.
В проведеното разпоредително заседание на 01.10.2021 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа протеста. Изразява убеждението си, че присъдата следва да бъде отменена и
постановена нова такава. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 218б., ал. 1
НК.
Подсъдимият чрез неговия защитник изразяват становище, че присъдата следва да бъде
потвърдена. Развиват се съображения в подкрепа на искането.
В предоставената му последна дума подс. Й.К. заявява, че желае присъдата да бъде
потвърдена.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
присъда, изложеното във въззивния протеста, вкл. и доводите на страните в проведеното
съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице,
2
отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледан по същество – въззивния протест
е неоснователен. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. Фактическата обстановка по делото е правилно
изяснена от първоинстанционния съд, който е спазил е изискванията на формалната и на
правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимия. Извършен е
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели, писмените и веществени доказателства събрани в хода на досъдебното
производство и хода на съдебното следствие пред районния съд. Фактическата обстановка
по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени задълбочени
мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция. Във въззивния протест не се
съдържат никакви съществени оплаквания, които да не са получили своя отговор в мотивите
на районния съд, а единствено се прави оплакване за приложението на чл. 218б, ал. 1 НК.
Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се
налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети следните
фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че Й. К. КР., е родена на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, основно образование, ученик, неосъждан, живущ в гр. София, ж.к. ****, с ЕГН:
**********.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е
обвинила Й. К. КР., в това, че: на 05.07.2018 г., около 18:15 часа, в магазин на "Лили
Дрогерие" ЕООД, находящ се в гр. София, ул. "****, като непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие
като съизвършител с непълнолетния В.С.Б. (по отношение на когото има влязъл в сила
осъдителен съдебен акт и наказателното производство е приключило със споразумение),
отнел чужди движими вещи – един брой парфюм марка "Calvin Klein one summer" 100 мл.
на стойност 60 /шестдесет/ лева, един брой парфюм марка "Joop Thrill" 30 мл. на стойност 60
/шестдесет/ лева, един брой парфюм марка „Versace Pour Homme” 30 мл. на стойност 70
/седемдесет/ лева и един брой парфюм марка „Versace Bright Cristal Absolu” 30 мл. на
стойност 80 /осемдесет/ лева – всичко на обща стойност 270 /двеста и седемдесет/ лева от
владението на С.Г. И.а, собственост на "Лили Дрогерие" ЕООД, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.
3, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Районният съд е оправдал подс. Й.К. във връзка с така повдигнатото му обвинение по
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК, на основание чл. 304 НПК. Вместо
това го е признал за виновен за извършеното от него престъпление и на основание чл. 218б,
ал. 1, във вр. с чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК и чл. 305,
ал. 6 НПК, във вр. с чл. 424, ал. 1 НК му е наложил административно наказание, което
предвид неговото непълнолетие към датата на деянието е заменил глобата на основание чл.
15, ал. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 13, ал. 1, б. "а" ЗАНН с "Обществено порицание", което да се
изпълни чрез поставяне на съобщение на видно място в сградата на общината по
местоживеене на подсъдимия за срок от един месец
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
3
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи във въззивната
жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на
Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение №
181 от 2012 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от
2016 г. на ВКС, ІІІ н. о./. Прокурорът възразява единствено във връзка с приложението на чл.
218б, ал. 1 НК, като последното се поддържа от градска прокуратура.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно основание да го
извърши, както и съгласие на собственика и владелец на вещта.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Дееца е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици и пряко е желаел това.
Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 93, т. 9 НК "Маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид."
В конкретния случай според съда, както деянието, така и самия деец разкриват по-
ниска степен на обществена опасност от типичните случаи на кражба по основния състав.
За да достигне до този извод съдът е съобразил на първо място ниския размер на
предмета на посегателство /по-малко от 300 лева/, обстоятелството, че стойността на
предмета на престъплението е доброволно възстановена, както и механизма на извършване
на самото деяние, който освен самото действие по отнемане не съдържа други
противоправни елементи.
Въззивният съд съобрази и личността на дееца-неосъждан, без данни за други
противообществени прояви и изразяващ съжаление за стореното.
Като смекчаващо обстоятелство с особен интензитет съдът съобрази изключително
младата възраст на дееца – 15 години към инкриминираната дата. Тази възраст на
извършителя говори за социална незрялост, за младежка импулсивност, за незавършен
процес на адаптация към правилата на социалното общежитие, за тепърва формираща се
нагласа и отношение към запретения характер на престъпните прояви и тяхното негативно
отражение в обществото, за човек все още търсещ себе си и своето място в живота, при
когото моралните императиви на личността не са достигнали своята устойчивост. Младите
хора в най-голяма степен са подвластни на емоцията, добивана чрез погрешни свои
приятелски запознавания или прибягването към алкохол или наркотични вещества, защото
илюзорно считат, че са щастливи и по-лесно се справят с предизвикателствата, които
животът предлага. Така напр. Решение № 224 /22 май 2014 г., Второ наказателно
отделение, К.Н.Д. 571/14 г. на ВКС, Решение № 151/15 ноември 2017 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 753/2017 г., Решение № 92/05.06.2015 г., второ
наказателно отделение, наказателно дело № 2031/2014 г. по описа на ВКС, Решение
№57/04.04.2018 по дело №159/2018 на ВКС.
Предвид преквалификацията на деянието по чл. 194, ал. 3 НК и доколкото стойността
на престъплението е близка към минималната работна заплати към момента на отнемане на
вещите, същата е възстановена от подсъдимия и не са налице отрицателните условия
визирани в чл. 218б, ал.2 НК, то и тази инстанция намира, че в случая е приложима нормата
на чл. 218б, ал. 1 НК съгласно която наказанието на дееца се налага по административен ред.
Съгласно изричните разпоредби на чл. 305, ал. 6 НПК, вр. чл. 301, ал. 4 от НПК деецът
следва да бъде оправдан по обвинението да е извършил престъплението кражба по чл. 194,
ал. 1 НК за което му е повдигнато обвинение, като правилно и законосъобразно съдът му е
наложил административна санкция за извършеното от него със същото деяние
административно нарушение по чл. 218б, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 3 НК.
Въззивният съд счита, че направените възражения в протеста са неоснователни и не
намира за необходимо да навлиза в по-голяма конкретика от горната за причините и
4
мотивите за приложението на чл. 218б, ал. 1 НК.
Допълнително следва да се отбележи, че при произнасянето си първостепенният съд
правилно е приложил разпоредбата на чл. 424, ал. 1 НК.
Съдът в този му състав категорично се присъединява към изложената фактическа
обстановка и правни мотиви на проверяваната инстанция. На следващо място, избраният от
първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не
противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата инстанция
прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички
страни вкл. и прокурора за участие в производството въобще и които да са основание за
отмяна на така постановената оправдателна присъда.
Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че присъдата на
Софийски районен съд е правилна, законосъобразна от материално-правна и процесуална-
правна гледна точка и обоснована, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло, а
протестът на прокуратурата следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на основания за
изменение или отмяна на присъдата на Софийски районен съд, следва същата да бъде
потвърдена.
Доколкото в диспозитива й липсва изрично произнасяне с оглед сезиране на кмета на
съответната районна община по местоживеене на подсъдимия, необходимо е това да стори
настоящата съдебна инстанция. В тази връзка следва да се постанови препис от присъдата
ведно с настоящото решение да се изпратят на кмета на район "Надежда" – Столична
община за поставянето им на видно място в сградата на общината за срок от един месец.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, II-РИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.06.2021 г., постановено по НОХД № 17020 по описа
на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 19-ти състав.
ПРЕПИС от присъдата и настоящото решение да се изпратят на кмета на район
"Надежда" – Столична община за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5