РЕШЕНИЕ
№ 639
гр. София, 14.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110164630 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], срещу Н. Б.
Ж., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 26.08.2021 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48730/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, чрез назначения му особен представител, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [населено място], [жк],
[жилищен адрес], аб. № [номер] за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на
потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия,
ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на
забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия
през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
1
Ответникът, чрез назначения му особен представител адв. М., оспорва
предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са допустими, но
неоснователни. Позовава се на изтекла за част от вземанията погасителна давност.
Позовава се на извършени от ответницата плащания на задължения по споразумение от
24.02.2020 г. Заявява искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число и че оспорените клаузи от общите
условия са нищожни.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
За общоизвестно и ненуждаещо се от доказване в производството с доклада
съдът е обявил съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от [фирма-И], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
2
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът
притежава право на собственост върху процесния недвижим имот апартамент №
[номер], находящ се на адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] /нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том I, рег. № 2318, дело № 32/2006 г.,
заявление декларация за смяна на титуляра на партидата за имот с аб. № [номер]/.
Ето защо и следва да се приеме, че през процесния период страните са били
обвързани от валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови бужди за
процесния имот, като приложими в отношенията между страните, породени от
процесния договор са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответника, е с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано.
Установено е, че на проведеното на 22.11.2001 г. общо събрание на етажните
собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно
счетоводство с [фирма-ТЛП], като такъв е бил подписан на 22.11.2001 г. С
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да
се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответницата е
обвързана от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за
абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от [фирма-ТЛП] в съответствие с приложимата към процесния период
нормативна уредба. Начисленията за ТЕ за отопление на имота е на база реален
дистанционен отчет на показанията на 4 бр. ИРРО, монтирани на 4 бр. отоплителни
тела в имота. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена на база отопляемия
обем на жилището /190 куб.м./. През процесния период в имота не е начислявана ТЕ за
подгряване на вода. След края на всеки отоплителен сезон са издавани справки за
3
отопление и топла вода и е извършено изравняване. Вещото лице е посочило, че през
целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Вещото
лице е приело, че за процесния период общият топломер е годно средство за измерване
на топлинната енергия, с оглед извършените метрологични проверки, описани в
обстоятелствената част на експертизата, с оглед което неоснователни са наведените в
този аспект оплаквания с отговора на исковата молба.
Съгласно направените изчисления задълженията за цена на топлинната енергия
за периода експертът е посочил, че задължението за ТЕ възлиза на сумата от 2627,33
лева, като в тази сума не са включени просрочени суми и лихви за забава.
Вещото лице е дало отговор и на въпроса каква е стойността на топлинна
енергия, дължима за процесния имот за периода м.07.2018 г. – м.04.2020 г., като
същата е в размер на 2500,64 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период размерът на неплатените задължения за ТЕ за периода 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г. е в размер на 1943,24 лева, а размерът на лихвата за забава е в размер на
269,92 лева за ериода 15.09.2019 г. – 11.08.2021 г. Установено е също така, че
ответницата е извършвала частични плащания в периода 12.12.2018 г. – 15.12.2020 г.
като общо са били погасени суми в размер на 669,98 лева, които са били отразени от
ищеца и приспаднати от задълженията за периода, като същите не са предмет на
предявените претенции. Установява се от заключението на счетоводната експертиза, че
погасени чрез плащане от ответницата са били задължения по фактури за периода
м.11.2018 г. – м.02.2019г.
С оглед изложеното и доколкото за имота не е начислява топлинна енергия за
подгряване на вода, а от страна на ответницата са били извършвани плащания за
погасяване на задълженията за периода до м.02.2019 г., съдът приема, че релевираното
от ответника, чрез особения му представител възражение за погасяване на вземанията
по давност е неоснователно. Исковете се считат предявени на 24.08.2021 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По делото е установено, че
макар ищецът да сочи, че претендира вземане за топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г., то за периода, за който възражението за давност би било основателно, не
са налице непогасени от ответника вземания. Следователно това възражение е
неоснователно и предявеният главен иск следва да бъде уважен за пълния размер –
1941,90 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа
в общите условия.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на 256,65 лева и за периода 15.09.2019 г. – 11.08.2021г. следва да се уважи
4
изцяло, доколкото съгласно данните от заключението на ССчЕ лихвата за забава
възлиза в размер на сумата от 269,92 лева.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от [фирма-ТЛП]. От
доказателствата по делото е видно, че ЕС и топлинният счетоводител са изпълнявали
задълженията си, изпълващи съдържанието на правоотношението по договора,
сключен помежду им през 2001 г., с оглед което и следва да се приеме, че след като
услугата е извършвана, то и се дължи заплащане на нейната стойност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [фирма-И], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е
дължима на ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162
ГПК и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и заключенията на
СТЕ и ССчЕ, съдът приема, че искът е доказан по размер по отношение на ответника за
сумата от 6,73 лева и за периода м.02.2020 г. – м.04.2020 г. Възражението за погасяване
на това вземане по давност е неоснователно.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни. Ответникът обаче е представляван от особен представител, с оглед което и
разноски с решението следва да се присъдят само на ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 983,44 лева от общо 983,83 лева - за държавна
такса, депозити за възнаграждения на вещи лица и особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
5
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 94,08 лева от общо 94,12 лева – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма-И], ЕИК: [ЕИК],
със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 139 ЗЕи чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. Ж., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [жк], [жилищен
адрес], дължи на [фирма-И] сумата от 1941,90 лева - главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 24.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 256,65 лева за периода от 15.09.2019 г. до 11.08.2021 г., сумата 6,73
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
м.02.2020 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 26.08.2021 г. по ч.гр.д. № 48730/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма-И], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. Ж., ЕГН **********, с адрес: [населено място],
[жк], [жилищен адрес], дължи на [фирма-И] сумата от 0,88 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение, начислена за
периода 31.03.2020 г. – 11.08.2021 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 26.08.2021 г. по ч.гр.д. № 48730/2021 г. по описа
на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Н. Б. Ж., ЕГН **********, с
адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], да заплати на [фирма-И] ЕИК: [ЕИК],
със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 983,44 лева -
разноски в исковото производство и сумата от 94,08 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [фирма-ТЛП] на
страната на ищеца [фирма-И].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6