Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Г.,
като разгледа докладваното от съдия Иванка И.гр. дело № 10151 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. №
26092/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 32 състав, са отхвърлени исковете,
предявени от Х.С.М., със съгласието на баща си С.М., срещу етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „*****, представлявана от
управителя М.Ц.Г.– за отмяна на решенията на Общото събрание на етажната
собственост с горепосочения адрес по т.1 „Отчет за работата от управителя“, т.2
„Избор на управител“ и т.3 „Решение за видеонаблюдението,
монтирано в етажната собственост“, обективирани в
протокол от 29.03.2018 г. на общото събрание на етажната собственост с
посочения адрес. Върната е исковата молба в частта, с която ищецът е предявил
искове за отмяна на решения на общото събрание на процесната
етажна собственост, обективирани в протокол то
29.03.2018 г. на общото събрание на етажната собственост по т.4 „Други въпроси,
свързани с управлението и поддръжката на етажната собственост“.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Х.С.М., с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено
в нарушение на процесуалния закон. Необосновано решаващият съд е приел, че на
общото събрание са присъствали лица, които са собственици на имоти в етажната
собственост. Ответникът не е представил доказателства в тази насока.
Представеният по делото списък съставлява присъствен лист към протокола от
29.03.2018 г., в който са вписани лица и проценти ид.
ч. без да са представени доказателства за посочените обстоятелства. Счита, че
не може управителят на етажната собственост да упълномощи лица, които да го
представляват на общото събрание, в което следва да се отчете. Противното би
довело до невъзможност етажните собственици да разискват и задават въпроси по
извършената от управителя дейност. Поддържа, че ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че законосъобразно
е проведено процесното общо събрание на етажната
собственост. Счита, че неправилно е изчислен кворумът на 64, 70 %, тъй като не
е съобразено представеното по делото решение № 222139/26.09.2017 г. по гр. д. №
23052/2016 г. на СРС, влязло в сила на 08.02.2019 г. Решението за премахване на
камера само на един апартамент, при положение, че в сградата са монтирани
камери на няколко места, счита, че е дискриминационно. Предвидените в дневния
ред други въпроси за решаване са в нарушение на чл.16, ал.3 ЗУЕС. Ангажираните
по делото свидетелски показания установяват пороци и пропуски при провеждане и протоколиране
на събранието, които не са отчетени от решаващия съд. Моли съда отмени
обжалваното решение и да уважи предявеният иск. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба ответника ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, ж. к. „*****, чрез управителя М.Ц.Г.,
с който я оспорва. Излага съображения че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Обосновано решаващият съд е приел, че е налице кворум на проведеното общо
събрание, въз основа на представения присъствен лист. В него са посочени кои
лица и в какво качество са присъствали
иса вземали решения. Не е въведена забра управителят да упълномощи лице,
което да го представлява в общото събрание на етажните собственици. Прочитането
на отчета не съставлява закононарушение и не може да доведе до опорочаване на
общото събрание. Решението, на което се позовава жалбоподателя, не оказва
влияние върху приетите решения на проведеното на 29.03.2018 г. общо събрание.
Твърди, че събраните е проведено при спазване изискванията за спадащ кворум, в
каквато насока съдът е формирал обосновани изводи. За съда не е налице
задължение да преизчислява идеалните части на всеки един от етажните собственици,
тъй като в предмета на делото не се включва вещен спор. На основание чл.11,
ал.1, т.10, б.“д“ ЗУЕС общото събрание може да вземе решение за поставяне на
технически съоръжения, каквото по своя характер е поставянето на охранителна
камера. Също в правомощията на общото събрание е да взема решения относно
разполагането на тези технически съоръжения, техния брой, да демонтирането им и
кои точно везе монтирани съоръжения да бъдат демонтирани. Поддържа, че в ЗУЕС
няма забрана на общото събрание да се обсъждат и бъдещи въпроси, които
предстоят да бъдат решени. Доколкото по тях не е взето решение, това не създава
задължения за членовете на етажната собственост. За съда не е налице задължение
да кредитира и обсъжда всички свидетелски показания, при наличието на
достатъчно писмени доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
С молба от 20.10.2020 г. ответникът, чрез управителя С.И.М.,
избран за управител на ответната етажна собственост с решение на общото
събрание от 19.02.2020 г., признава предявения иск. Моли съда да се произнесе,
като съобрази направеното признание от ответника.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с
правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС. Ищецът твърди, че е собственик на
самостоятелен обект в ответната етажна собственост, като вещен ползвател на
имота е неговият баща С.И.М.. На 29.03.2018 г. е проведено общо събрание на
етажната собственост, като не е получил протокол от същото. В нарушение на
чл.16, ал.7 ЗУЕС никъде не е обявено със съобщение изготвянето на протокол и независимо
от отправеното писмено искане, до завеждане на делото не е получил препис от
съставения протокол. Излага съображения, че горепосоченото общо събрание е
нередовно проведено. Твърди, че описаните в присъствения лист проценти идеални
части за всеки собственик не отговарят на действително притежаваните от тях ид. ч. от общите части на сградата, описани в документите
им за собственост. Твърди, че на
проведеното общо събрание не са присъствали пълномощници
на собственици, които да са надлежно упълномощени – не са представени
пълномощни, нито е заявено устно упълномощаване. С оглед на това счита, че е
налице неяснота при определяне на кворума за провеждане на общото събрание. Счита,
че не е спазено изискването на чл.16, ал.5 ЗУЕС – не са отразени присъствалите
на събранието лица и притежаваните от тях идеални части от общите части, не е
проведено гласуване по точките от дневния ред, както и не е отразен начина, по
който са гласували лицата. Счита, че решение по т.1 „Отчет за работата на
управителя“ не би могло да има, защото управителят не е присъствал на
събранието. В начално обявения час е присъствал, след което преди откриване на
събранието с един час по – късно управителят го е напуснал и не е представян
отчет, не е имало гласуване, нито е представен доклад от управителя на етажната
собственост в нарушение на чл.23, ал.2 ЗУЕС. Не би могло да се приеме решение и
по т.2 „Избор на управител“, тъй като не е подлагано на гласуване освобождаване
на действащия управител и избор на нов. В т.3 от дневния ред е предвидено
вземане на решение за видеонаблюдението, монтирано в
етажната собственост. Такова е поставено по силата на решение на общото
събрание от 29.06.2015 г., като камерите са поставени на ет.1 от входа –
терасите на ап.3, на ет.3 на вх.Д, както и над ап.16 и над ап.18. Жалбата от
собственици до Комисията за защита на личните данни относно камерата на ап.16 е
отхвърлена. На общото събрание, проведено на 29.03.2018 г., е обсъждано
премахване само на камерите над ап.16, но не и останалите камери, което счита,
че показва отношение към семейството му. В т.4 от дневния ред е предвидено
„Други въпроси относно управлението и поддръжката“. В тази точка от дневния ред
не е ясно точно какви конкретно въпроси ще се обсъждат, в нарушение на чл.16,
ал.3 ЗУЕС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решенията на
общото събрание, обективирани в протокол от
29.03.2018 г. като незаконосъобразни, взети в противоречие с процесуалните
правила по ЗУЕС и материалноправните норми, като му
присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Счита, че същият е недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес от
предявяване на иска. Ищецът е собственик на недвижим имот, като вещното право
на ползване се притежава от неговия баща. С приетите решения не се засягат
негови права. Също така решенията на проведеното на 29.03.2018 г. общо събрание
са взети съобразно изискванията на ЗУЕС. Твърди, че съобщение за изготвен
протокол от събранието е поставено на таблото за съобщения на партерната
площадка на входа на 04.04.2018 г. След писмено
искане от страна на ищеца му е изпратено копие от протокола по пощата на
02.05.2018 г. Твърди, че са представени пълномощни от етажни собственици, както
и са извършени устни упълномощавания, които са отразени в протокола. Счита, че кворумът е изчислен съгласно
изискванията на ЗУЕС. Общото събрание от 2015 г. не е вземало решение за
монтиране на видеонаблюдение от С.М.. Такова съгласие
е дадено единствено на А.А.и то през 2017 г. По т.4
от дневния ред са провеждани разговори, давани са идеи, но не са вземани
решения, което се установява и от съставения протокол.
На 22.03.2018 г. е
изготвена от управителя на етажната собственост, находяща
се в гр. София, ж. к. „*****, покана за общо събрание, което ще се проведе на
29.03.2018 г., от 18.00 часа, на площадката при главния вход, при следния
дневен ред: 1. Отчет за работата от управителя; 2. Избор на управител; 3. Решение
за видеонаблюдението, монтирано от етажната
собственост; 4. Други въпроси, свързани с управлението и поддръжката на
етажната собственост.
На 22.03.2018 г. е
изпратена молба до началника на 05 РУ СДВР – София от управителя на етажната
собственост А.А., за присъствие на представител на
МВР на общото събрание, което ще се проведе на 29.03.2018 г., от 18.00 ч- на
първия етаж във входа. Молбата е мотивирана от влошените междусъседски
отношения поради многобройните жалби и дела,заведени срещу етажната собственост
от сем. Мирчеви.
Съставен е протокол на
22.03.2018 г., 17.20 ч., подписан от А.Ц.А.– управител и Р.Ив. Г. – собственик,
удостоверяващ поставянето на поканата за провеждане на общо събрание на
29.03.2018 г. на етажната собственост, на таблото за съобщения на площадката
при главния вход.
По делото е представен
протокол от общото събрание на ответната етажна собственост, проведено на
29.03.2018 г. В него е удостоверено, че в обявения час – 18.00 ч., няма необходимият
кворум от 67 %, изискуем по ЗУЕС за провеждане на общо събрание, поради което същото
е отложено с 1 час. В 19.00 чака е отрито общото събрание при кворум от 64, 7
%, съобразно чл.15, ал.2 ЗУЕС при обявения дневен ред. Поради служебен
ангажимент управителят не е присъствал в 19.00 часа, но упълномощава устно пред
присъстващите друг собственик – Д.Г., да го представлява и гласува. Г.М.от
ап.11 с 2, 8 ид. ч. упълномощава устно Я.Г.да я
представлява и гласува, Д.Г.в е представил писмено пълномощно от Е.К.– ап.22 с
5, 3 % ид. ч., да я представлява и гласува. На
събранието е присъствал поканеният от управителя квартален отговорност. За
председателстващ събранието е предложена и избрана М.Г., а за протоколчик – Р.В.. По т.1 от дневния ред – поради
отсъствието на управителя, отчетът му е предоставен на присъстващите да го
прочетат По т.2 – поради изтичане мандата на управителя общото събрание е
предложило М.Г.. Гласували „за“ – 59, 4 ид. ч. и
гласували „против“ – 5, 3 % (М.). Взето е решение М.Г. да е управител на
етажната собственост. По т.3 е констатирано, че общото събрание никога не е
давало съгласие на С. М. за монтиране на видеокамери за наблюдение, поради
което е предложено да бъдат премахнати веднага монтираните незаконно камери от С.М.
на ет.6 и с вземането на това решение същият да се смята уведомен и
предупреден. Гласува „за“ – 54, 7 % от ид. ч. и
„против“ – 10, 6 ид. ч. ( Л. С.и С. М.). Взето е
решение в този смисъл. По т.4 от дневния ред са посочени изказвания на
присъствали на общото събрания относно наличността на касата, управлението на
етажната собственост от А. Александров, възникнал проблем с входната врата,
почистване на тревни площи тавани. Не е взето решение по т.4 от дневния ред. В
протокола е удостоверено изявлението на Т. М., че е записала с телефона си
цялото събрание. Записът е осъществен без да е поискала разрешение от никого и
без да е предупредила за това. Изразено е възмущение от присъстващите за
нарушаване на конституционните им права.
Към протокола е приложен
списък на присъствалите лица на проведеното на 29.03.2018 г. общо събрание. В
него са посочени имената на присъствалите лица, апартаментите, които обитават,
сборът от притежаваните от тях ид. ч. – 64, 7 %,
както и са положени подписи от всеки един от тях.
Представени са
пълномощни от П.М.И.в полза на Р.И.Г., от И.П.И.в полза на същото лице, както и
от Е.К.в полза на Д.Г..
Представен е отчет за
двугодишния период на управление на ответната етажна собственост, изготвен от
управителя А.А..
Със съобщение от 04.04.2018 г. управителят на етажната собственост е уведомил
етажните собственици, че протоколът от общото събрание на собствениците,
проведено на 29.03.2018 г., е изготвен. Всеки от етажните собственици има право
да се запознае със съдържанието му, както и да получи препис от него, ако
поиска. Съставен е протокол за поставено съобщение по смисъла на чл.16, ал.7 ЗУЕС от М.Ц.Г.– управител и Р.П.В.– собственик. В него е удостоверено
поставянето на съобщението за изготвен протокол № 18/04.04.2018
г. за проведено общо събрание на 29.03.2018 г. на етажната собственост.
Съобщението е поставено на таблото за съобщения и обяви на площадката на
партера до входната врата в 19.30 ч.
По делото е представено преизчисление на общите части на процесната
етажна собственост, , съставено от управителя А.А.и
член на КС Р.Г., без посочена дата, с което, на основание чл.23, ал.1 ЗУЕС е прието, че общите части на
едностайните са 2, 8 %, на двустайните са 4, 4 %, а
на тристайните са 5, 3 %.
С решение №
222139/26.09.2017 г., постановено по гр. д. № 23053/2016 г. по описа на СРС, І
ГО, 49 състав, са отменени като незаконосъобразни решения по т.1, т.2, т.3 и
т.4 на общото събрание на процесната етажна
собственост, проведено на 13.04.2016 г.
От показанията на
разпитаната пред СРС свидетелка Т.И.М.се установява, че е майка на ищеца. Спомня
си за проведеното през м.03.2018 г. общо събрание на етажните собственици. В
18.00 ч. нямало кворум, поради което събранието е било отложено с един час.
Имало списък на присъствалите лица, който бил същия като представения в 18.00
ч. Нямало представени пълномощни. Голяма част от присъствалите лица не били
собственици. Имало собственици само на 3 апартамента. Събранието се водело от М.Г.,
която била предложена от Р.Г., поради отстъствието на
А.А.– домоуправител. Последният се явил в 18.00 ч.,
но отсъствал в 19.00 ч. Не бил даден отчет от домоуправителя. Проведени били
разговори между съседите, като се задавали въпроси дали някой е против. Блокът
е строен през 1970 г. и апартаментите били с различна квадратура. Почти
половината от присъствалите на събранието се подписали и почти в самото начало
си тръгнали.
Съдът не възприема
показанията на разпитаната свидетелка, ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй като
същите не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
В нормата на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗУЕС е регламентирано, че всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.
Молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост
в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16, ал.7. ЗУЕС
В чл.16, ал.7 вр. с ал.6 ЗУЕС е предвидено, че Председателят
на управителния съвет (управителят) в 7 – дневен срок от провеждане на
събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение
за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател
или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на
съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с
надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на
собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 ЗУЕС се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите
по чл.13, ал.2 ЗУЕС лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната,
на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с
поставяне на съобщението.
Във връзка с реда за връчване на протокола от проведеното общо събрание е
постановено решение № 295 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 212/2012 г., на ВКС, ГК,
І ГО. В него е прието, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.4 ЗУЕС поканата се
смята за връчена, когато се залепи на външната врата на самостоятелния обект в
сградата в сроковете по ал.1. Залепването на поканата се удостоверява с
протокол, в който се отбелязва обстоятелствата, поради което поканата не се
връчва лично, датата и часа на залепването й. Този ред за уведомяване се прилага
и при съобщаването на изготвения протокол на проведеното общо събрание.
В разглеждания случай се установи, че на 04.04.2018
г. – в рамките на установения в нормата на чл.17, ал.6 ЗУЕС 7-дневен срок, е
поставен препис от изготвения протокол № 18 от проведеното общо събрание на
етажните собственици, състояло се на 29.03.2018 г. Протоколът е подписан от
председателя на Управителния съвет на етажната собственост, както и от един собственик
на самостоятелен обект в етажната собственост, като свидетели. Исковата молба е депозирана на 24.04.2018 г. –
в рамките на законоустановения срок.
Ответникът по жалбата релевира довод за
недопустимост на иска, предмет на делото, тъй като макар ищецът да е собственик
на самостоятелен обект в етажната собственост, то по отношение на него е налице
вещно право на ползване. В нормата на чл.40, ал.1 ЗУЕС е регламентирано, че всеки собственик може да
иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Не е налице
въведено ограничение за предявяване на иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС спрямо
собственик на самостоятелен обект, по отношение на който е учредено вещно право
на ползване. Ето защо и доколкото ищецът е собственик на апартамент в етажната
собственост – обстоятелство, за което страните не спорят, а и се установява от
представените по делото доказателства, то същият е и надлежно легитимиран да
предяви иска, предмет на делото.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е процесуално
допустим. С оглед на това, като е разгледал иска по същество, решаващият
съд е постановил допустим съдебен акт,
поради което следва да се разгледа неговата правилност.
В случая общото събрание е свикано чрез покана, подписана от лицата,
които го свикват, която е поставена на видно и общодостъпно място на входа на
сградата – на таблото за съобщения на площадката при главния вход. Съобразно изискванията
на чл.13, ал.1, изр.2 ЗУЕС в съставения протокол за поставена покана за
свикване на общо събрание на етажната собственост е отбелязана датата и часа на
нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата. С това
отбелязване се удостоверява спазването на предвидените в чл.13, ал.1 ЗУЕС
срокове за поставяне на поканата преди датата на провеждане на общото събрание
(7-дневен, респ. и 24-часов), в каквато насока са разясненията, дадени с
решение № 149 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2013 г., на ВКС, ГК, І ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК. Доколкото поканата е залепена на 22.03.2018
г., а общото събрание е проведено на
29.03.2018 г., то е спазен установения в чл.13, ал.1 ЗУЕС 7- дневен срок.
Жалбоподателят поддържа
възражението си, заявено в исковата молба, че липсва кворум на проведеното общо
събрание.
В случая общото събрание на етажните собственици е проведено по реда на
чл.15, ал.2 ЗУЕС - събранието не е проведено в посочения в поканата час поради
липса на кворум по ал.1 – събранието е отложено с един час, като е проведено по
предварително обявения дневен ред. Същото се смята за законно, ако на него са
представени не по - малко от 33 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост.
Съгласно съставения списък на лицата, присъствали на проведеното на
29.03.2018 г. общо събрание, техният брой е 15. Също така в протокола е
удостоверено, че управителят е представляван от Д.Г.в, Г.М.е упълномощила Я.Г.да
я представлява, както и Д.Г.в е представил писмено пълномощно от Е.К.да ги
представлява.
Към протокола от проведеното общо събрание на етажната собственост е
приложен списък на присъствалите лица, в който е удостоверено на кой апартамент
са собственици, както и общият процент от притежаваните от всички идеални части
от общите части – 64, 7 %, при установен минимум от 33 %. Дори да се приеме, че
въз основа на този списък не се установява притежаваните от присъствалите
етажни собственици и техни представители идеални части от общите части на
етажната собственост, то следва да се съобрази представения по делото документ,
съставен от управителя на етажната собственост и член на контролния съвет, за преизчисление на идеалните части на етажните собственици от
общите части. Доколкото не се установи това преизчисление
да е прието по надлежния ред чрез законосъобразно взето решение от етажните
собственици, следва да се съобразят първоначалните данни за идеалните части, а
не предложеното преизчисление. В посочения документ е
удостоверено, че за едностайните апартаменти идеалните части преди преизчислението са 2, 796 %. В случай, че всички
присъствали и представлявани на общото събрание етажни собственици притежават
едностайни апартаменти, доколкото техният брой е 15, то те притежават поне 41,
94 % ид. ч. от общите части. Същевременно законоустановеният минимум е 33 на сто идеалните части от
общите части.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че доводът на жалбоподателя за липсата на кворум при провеждане на общото
събрание е неоснователен.
Жалбоподателят поддържа в настоящото производство възражението си, че в
дневния ред е включен отчет на управителя, който не е присъствал и по този
начин етажните собственици да лишени от правото си да разискват и да задават
въпроси.
В съставения протокол от проведеното общо събрание на етажната
собственост е удостоверено обстоятелството, че поради отстъствието
на управителя, отчетът му е даден на присъстващите да го прочетат. Не е налице
въведено от законодателя изискване за личното присъствие на управителя на
етажната собственост при провеждане на общо събрание и съответно липсва забрана
същият да упълномощи етажен собственик да го представлява. В протокола е
удостоверено отсъствието на управителя поради служебен ангажимент и предоставянето
на представения отчет на присъстващите да го прочетат. Ето защо отсъствието на
управителя от проведеното общо събрание не опорочава провеждането на същото.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е взето решение за премахване на
камерите над апартамент 16, като не се засягат другите камери. В компетентност
на общото събрание е да взема решения за поставяне на технически средства върху
сградата, съгласно чл.11, ал.1, т.10, б.“д“ ЗУЕС. В проведеното на 29.06.2015
г. общо събрание на етажните собственици е взето решение за поставяне на
камери. В негова компетентност е да взема решения и за тяхното демонтиране.
Въпросът дали е налице необходимост да се премахне камерата на ет.6, за което е
взето решение от общото събрание на етажните собственици, касае
целесъобразността на решението, но не и неговата законосъобразност.
Същевременно е извън правомощията на съда да извършва преценка дали правилно
етажните собственици са преценили необходимостта от премахване на камерата на
етаж 6 или не.
По изложените съображения въззивният съд счита,
че взетите решения по т.1, т.2 и т.3 на проведеното на 29.03.2018 г. общо
събрание на етажните собственици са законосъобразни.
С обжалваното решение е върната исковата молба в частта с която се иска
отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост, обективирани в протокол от 29.03.2018 г. по т.4 „Други
въпроси, свързани с управлението и поддръжката на етажната собственост“.
Доколкото по т.4 от дневния ред е проведена дискусия, но не са взети конкретни
решения, предявеният иск в тази му част е без предмет, поради което същият се
явява процесуално недопустим. С оглед на това са налице предпоставките на
чл.130 ГПК, поради което законосъобразно исковата молба е върната в частта на
иска с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решението на общото
събрание на етажните собственици по отношение на т.4 от дневния ред.
Депозираната молба от новия управител на етажната собственост на
20.10.2020 г., в която заявява, че признава предявения иск, не обосновава
основателност на предявения иск. Това е така, защото на основание чл.175 ГПК направеното
от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с
оглед на всички обстоятелства по делото. В случая не са заявени признания на
конкретни факти, а е изразено становище за основателност на предявения иск.
Същевременно това становище на настоящия представител на етажната собственост
не освобождава съда от задължението му да извърши преценка на възраженията и
доводите на страните.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва
да се потвърди.
По разноските по
производството:
Ответникът по жалбата не претендира сторените по делото разноски, както и
не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което такива не следва да му
се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 26092/2018 г.
по описа на СРС, І ГО, 32 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.