Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Елин Пелин, 04.04.2022 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА Н., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №  672/2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм.

Пред Софийски районен съд е подадена искова молба от  ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1407, район Лозенец, бул. „Ч. В.” № 51 Д срещу П.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че ответникът дължи сумата от: 10000 лева, представляваща платено обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалото лице Е.А.М. въз основа на задължителна застраховка Гражданска отговорност при настъпило пътнотранспортно произшествие на 20.10.2012 г., при което ответникът виновно се е отклонил от проверка на алкохол и е напуснал местопроизшествието. Пред Софийски районен съд е било образувано ЧГД № 77176/2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че ответникът е признат за виновен за извършеното деяние с решение по НАХД № 23217/2012 г. на Софийски районен съд, като било установено, че след извършване на деянието е напуснал местопроизшествието. Твърди се, че ответникът имал сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност за лекия автомобил с валидност от 05.01.2012 г. до 04.01.2013 г. На 13.12.2013 г. ищецът платил на пострадалото лице Е.А.М. обезщетение от 10000 лева.

С определение от 02.07.2019 г. по гр. д. № 14130/2019 на СРС е прекратено производството по делото и делото е изпратено по подсъдност на РС Елин Пелин. По повдигната с определение от 22.08.2019 г. препирня за подсъдност е прието с определение от 26.09.2019 г. по гр. д. 602/2019 г. на Софийски окръжен съд, че компетентен да разгледа делото е РС Елин Пелин.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Прави се възражение за неспазена местна подсъдност на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 105 ГПК. Оспорва се напускането на местопроизшествието, както и се твърди, че последното не означава, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Оспорва се размера на платеното обезщетение и основанието за плащането му, както и се прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска се намаляване на размера по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът лично чрез процесуалния си представител адв. Н. оспорва иска.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч. гр. д. № 77176/2018 г. на РС София, 165 състав, че срещу П.Т.П. била издаден заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на сумата от 10000 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди на Е.А.М., настъпили в резултат на ПТП на 20.10.2012 г. в гр. София, ведно със законна лихва от 06.12.2018 г. и съдебни разноски. Заповедта била връчена на 29.01.2019 г. На 30.01.2019 г. ответникът П.Т.П. депозирал възражение на основание чл. 414 ГПК. На 13.02.2019 г. ищецът бил уведомен, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, а на 12.03.2019 г. е подадена настоящата искова молба.

Видно е от констативен протокол № К1056, че същият е съставен от дежурен ПТП Н. Найденов относно посетено ПТП на 20.10.2012 година около 17,00 часа в гр. София на пътя за с. Желява в района на спирка „Разклона за магистрала Хемус“, между неустановен автомобил и пешеходеца Е.А.М.. Посочено са обстоятелства и причини за ПТП: От извършения оглед и събраните данни се установи, че неустановен автомобил се е движел по пътя за с. Желява от Ботевградско шосе, към с. Желява и в района на спирката реализира ПТП със стоящата на банкета пешеходка М. След ПТП, водачът напуска местопроизшествието.

С решение на Софийски районен съд от 25.04.2013 г. 94-ти състав, по НАХД № 23217/12 г. по описа на съда, с което съдът признава П.Т.П. за виновен в това, че на 20.10.2012 г., около 17.00ч. в гр. София, по пътя за село Желява с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към с. Желява, в района на спирка „Разклона за магистрала Хемус“, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № ….., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинил на Е.А.М., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза - на долното рамо на срамната кост вдясно, довело до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /около 2-3 месеца/, както и средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като след извършване на деянието деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 78А, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. а, пр. 2 във вр. ал. 1, б. б, пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Представена е застрахователна полица за гражданска отговорност на автомобилистите от 04.01.2012 г., която е издадена за лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № СА 0578 КХ, собственост на П.Т.П., за 12 месеца от 05.01.2012 г. до 04.01.2013 г.

На 16.09.2013 г. Е.А.М., ЕГН **********, подала молба до ЗК „ЛЕВ ИНС” АД за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 20.10.2012 г. в гр. София от моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № ……, застраховано за гражданска отговорност от 05.01.2012 г. до 04.01.2013 г.

Според протокол за заседание на застрахователна експертна комисия към ЗК Лев Инс АД по щета № 000-1000-63-13-7406/16.09.2013 г. е определено на пострадалия да се изплати обезщетение в размер на 10000 лева за имуществени и неимуществени вреди. Отбелязано е основание за регрес – срещу П.Т.П., поради – напуснал местопроизшествието. Представени са становище на лекаря-съветник от 12.10.2013 г., доклад за щета № 000-1000-63-13-7406/16.09.2013 г., автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза.

На 05.12.2013 г. е сключено споразумение между ЗК „ЛЕВ ИНС” АД и Е.А.М. за плащане на обезщетение в размер на 10000 лева за обезвреда на всички неимуществени и имуществени вреди от застрахователно събитие на  20.10.2012 г. Представено е удостоверение за банкова сметка ***, епикриза от 23.10.2012 г., фактури и фискални бонове от 23.10.2012 г. и 27.10.2012 г.

Според преводно нареждане от 13.12.2013 г. по сметката на Е.А.М. е преведена сума от 10000 лева, обезщетение по щета 13-7406.

Установява се от заключението на съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. А.Д., прието и неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано и пълно, че за механизма на възникване и развитие на ПТП може да се черпи информация от приложеното към гражданското дело на решение на Софийски районен съд от 25.04.2013 г. 94-ти състав, по НАХД № 23217/2012 г. по описа на съда и мотивите по нея, както и от представеното с исковата молба копие на констативен протокол. Техническият анализ на горните материали дават основание да се дефинира следният най-вероятен механизъм на възникване и развитие на ПТП: на 20.10.2012г., около 17.00 ч. в град София, по пътя, свързващ трасето на първокласен път № 1 от републиканската пътна мрежа със село Желява, в посока към селото се е движил лек автомобил „Пежо – 306“, е рег. №……, управляван от П.Т.П.. На спирка „Разклона за магистрала Хемус“ се намирали пострадалата Е. М., И.Я., Г.Я. и В. М., които чакали автобуса за с. Желява към гр. София, като е показано местопроизшествието, а снимката е взета от „Гугъл Земя” и е заснета м. август 2021 година. Същите стояли прави на пътния банкет, на около 2 метра от платното за движение, в близост до табелата, обозначаваща намиращата се на мястото спирка на градския транспорт. Платното за движение в този участък е било двупосочно, равнинно и мястото е било непосредствено след кръстовището, образувано между първокласен път №1 и пътят, водещ към село Желява. Лекият автомобил „Пежо”, движейки се по първокласния път от към град София в зоната на кръстовището е извършил ляв за посоката си на движение завой и е навлязъл в пътят водещ към село Желява, при което е преминал в дясното крайпътно пространство и достигайки до автобусната спирка, с челната си дясна част е ударил стоящите в зоната на автобусната спирка, извън платното за движение Е.А.М. и Г. Я. След удара, водачът П.П. е установил на място автомобила, слязъл е за малко от него, след което отново е привел в движение същият и е отпътувал с висока скорост отново в посока към град София, като не е изчакал пристигането на компетентните органи и не е оказал помощ и съдействие на пострадалите. Анализът на горното дава основание да се направи извода, че причината за възникване на ПТП не е от технически характер и следва да се търси в субективните действия на водачът на лек автомобил „Пежо 306“, с регистрационен номер …. - П.Т.П., който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство. В материалите по гражданското дело липсват данни, въз основа на които да може да се направи извод или да се изчисли скоростта на движение на автомобила, както в зоната непосредствено преди местопроизшествието, така и към момента на удара на автомобила с пострадалите пешеходци. Единственото, което може да се твърди, като се има предвид траекторията на движение на автомобила и близостта на местопроизшествието до кръстовище, при което автомобилът е извършил ляв завой на около 90° е, че скоростта на движение на този автомобил не може да бъде по-висока от около 30-40 километра в час в зоната на ПТП. От техническа гледна точка може да се каже единствено, че в гражданското дело съществуват данни за удар на автомобила с пешеходците, но въпроса за причинно следствената връзка между констатираните травми и ПТП, не е от компетентността на автотехническата експертиза.

Установява се от заключението на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р В.Т., прието и неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано и компетентно, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че при пострадалата в резултат на пътнотранспортното произшествие Е.А.М. са били налице следните увреждания: Счупване на тазовия пръстен-долното рамо на срамната кост вдясно. Мекотъканно увреждане изразяващо се в разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица. По повод уврежданията пострадалата е била хоспитализирана за срок от три дни, като и е приложена медикаментозна терапия, оставена е под активно наблюдение при постелен режим. По повод мекотъканното увреждане е извършена хирургична обработка на раната. При подобни травми възстановителния период е за фрактурата в рамките на около 2 месеца, а по повод раната за срок от около 20-25 дни. Уврежданията се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при блъскането на пострадалата от автомобил.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Р.С., прието и неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано и компетентно, че съгласно банково извлечение от 13.12.2013 г. и платежно нареждане за кредитен превод с референтен номер ********* от платежната система на „Юробанк България“ АД е извършено плащане по сметка с IBAN ***лена А. М. на 13.12.2013 г. в размер на 10000 лева, а ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е заплатило на Е.А.М. сума в размер на 10000 лева на 13.12.2013 година. Видно от приложените по делото документи Е.А.М. /пострадало лице при ПТП на 20.12.2012 г./ е предявила претенция пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД в качеството си на застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност по ЗП № …. от 04.01.2012 г. за виновното МПС с рег. № …. за нанесените й неимуществени вреди. Образувана е щета № 000-1000-63-13-7406/16.09.2013 г. и е определено застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди. Банковата сметка на Е.А.М. при „УниКредит Булбанк“ АД с IBAN ***ума в размер на 10000 лева на 13.12.2013 година. Получената сума представлява изплатено от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД застрахователно обезщетение по щета № 000-1000-63-13-7406/16.09.2013 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С оглед заявеното от ищеца основание, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, виновно отклонение от проверка за употребен алкохол на ответника и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм., застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”, заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования, в случай че последният е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

По делото се установява, че е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” от 05.01.2012 г. до 04.01.2013 г., въз основа на който застрахователят на 13.12.2013 г. е платил на увреденото лице Е.А.М. обезщетение за причинените вреди. Правото на регрес на застрахователя възниква въз основа на закона от датата на плащане на застрахователно обезщетение към увредения и считано от последната дата вземането му е изискуемо и на основание чл. 114 ЗЗД за същото започва да тече общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД (решение №  53/16.07.2009 г. по т. д. 356/2008 г. по описа на ВКС, I т. о. на ВКС, решение на ВКС № 173/30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г., ІІ т. о.).

Напускането на местопроизшествието при процесното ПТП, което е установено по НАХД № 23217/12 г. по описа на съда, не установява и виновно отклонение  от проверка за алкохол - предпоставка за уважаване на регресен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ. Касае се за две обстоятелства, представляващи различни основания: за приложения квалифициран състав в наказателното производство - деецът е избягал от местопроизшествието и за уважаване на регресен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ - отказ или виновно отклонение от проверка за алкохол. Припокриването на тези обстоятелства и последиците им в така поставените въпроси не намира опора в закона, нито в квалификацията по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. а, пр. 2 във вр. ал. 1, б. б, пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК по воденото наказателно дело срещу ответника. Практиката на ВКС, обективирана в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК /р. № 183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на II т. о. и р. № 16/2.02.2011 г. по т. д. № 374/2010 г. на II т. о./ е, че само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вина на застрахования подлежи на доказване от ищеца по регресния иск. Напускането на мястото на ПТП не във всички случаи може да се квалифицира като отклоняване от тестване за употреба на алкохол с техническо средство от страна на виновния водач, а само когато последният е бил поканен за това от контролния орган и е отказал да стори това и това е отразено в съответния протокол съставен от надлежното длъжностно лице. Нито в протокола за ПТП от 20.10.2012 г. , нито в приложените решение и мотиви по НАХД № 23217/12 г. по описа на съда, се съдържат данни за предприета непосредствено след настъпване на ПТП проверка за алкохол на участниците в ПТП, поради което и не може да се приеме, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил би могло да се приеме, че е налице основание по чл. 274, ал. 1, т. 1 предл. последно КЗ за регресна отговорност. Доколкото в случая такива данни по настоящото дело няма не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 предл. последно КЗ за уважаване на предявения регресен иск. На това основание искът следва да бъде отхвърлен без да се разглеждат останалите възражения на ответника.

Предвид гореизложеното предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника разноски в размер на 996 лева. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност, тъй като платеното адвокатското възнаграждение отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и е близо да минималното възнаграждение от 830 лева, определено при условията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това за при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. според чл. 7, ал. 9 от същата наредба.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. С. …, район Л., бул. „Ч. В.” № …. срещу П.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска признаването за установено, че ответникът дължи сумата от: 10000 лева, представляваща платено на 13.12.2013 г. обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалото лице Е.А.М. въз основа на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за настъпило пътнотранспортно произшествие на 20.10.2012 г.

ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „Ч. в. №  да заплати на П.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от: 996 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: