Определение по дело №1705/2018 на Окръжен съд - Варна

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№………………../……………..2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:  НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия мл.съдия Дойчев

въззивно гражданско дело № 1705 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано по молба молба с вх. № 71807/01.11.2018 г. по описа на входящи документи на ВРС, от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1789/31.10.2018 г. по настоящото дело.

В молбата се излага, че неоснователно в полза на въззиваемото дружество е присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото страната вече при предходното разглеждане на делото е претендирала юрисконсултско, поради което счита, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено единствено последното, чийто размер да бъде съобразен с  настоящата редакция на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП. Молителят оспорва и присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, като сочи че не е станал причина за извършването на последните. Посочва, че е направил възражение за прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер. Оспорва и присъдените с първоинстанционното решение разноски, като настоява, че присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съобразно действащата към момента на постановяване на решението на ВОС редакция на чл. 78, ал.8 от  ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД,  с който се изразява становище за неоснователност на молбата, като се  оспорват възраженията на насрещната страна срещу  присъденото адвокатско възнаграждение в производството пред ВОС и ВКС. Посочва, че страната е упражнила правото си след ангажиране на адвокатска защита да претендира разноските сторени за нея. Подчертава, че претендираното пред ВКС възнаграждение в размер от 429.61 лева съобразно Наредбата не е прекомерен. Излага се, че по отношение на молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Депозираната молба за изменение на решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в частта и́, съдържаща искане за ревизиране на присъдените в първоинстанционното решение разноски, като се излага становище, че изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК от 24.01.2017 г. е с действие занапред, поради което въпросът за размера на юрисконсултското възнаграждение не следва да бъде преразглеждан.

За да се произнесе по молбата, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение /определение по същество на спора/ в частта за разноските.

В настоящия случай, постановеното по делото решение № 1789/31.10.2018 г., което изменение се иска в частта за разноските, е окончателно и не подлежи на обжалване, a молбата е подадена на 01.11.2018 г., т.е. в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството е по чл. 308 ГПК и се развива след отмяна по реда на чл.307 ал.3 ГПК, след като с решение № 223/12.07.2018г. по т.д. № 215/18г. по описа на ВКС е отменено определение № 2014/04.06.2015г. по в.гр.д. № 1553/15г. по описа на ВОС, с което е обезсилено решение № 1324/18.03.2015 г. по гр.д. № 10165/2014 г. по описа на ВРС, както и е прекратено производството по гр.д. № 10165/2014 г. по описа на ВРС и по в.гр.д. № 1553/2015 по описа на ВОС.

Въззивната жалба на „Енерго – Про Продажби“АД е против решение № 1324/18.03.2015г. по гр.д. № 10165/2014г. на ВРС, с което е осъден „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков №22, представлявано от П.Н.К. сумата от 1480,07 лева, представляваща платена без основание от Наджат Мехмед Али сума по корекция на сметка за електроенергия за периода от 07.04.2011г. до 03.10.2011г. за обект на потребление, находящ се в с. Наум, ул. „ Ален Мак“ № 16 с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която сума е издадено дебитно известие № **********/12.10.2011г., като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 24.07.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

С Решение № 1789/31.10.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в общ размер на 769.91 лева, от които 340.00 лева, заплатен адвокатски хонорар във въззивното производство и 429.61 лв. – разноски в производството пред ВКС, от които 29,61 лв. държавна такса и 400.00 лв. адвокатски хонорар.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.

В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото във въззивното производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, предвид задължителните постановки, обективирани в т. 4 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които разноските, направени от молителя в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по същество на спора. Подадената от „КНМ груп“ ЕООД е била уважена от ВКС, който е върнал делото на ВОС за ново разглеждане на спора. ВОС е потвърдил решението на първоинстанционния съд, поради което на общо основание е разпределил разноските, направени пред ВКС на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В тази връзка, ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.

Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството пред ВКС е неоснователно. Претендираното такова и присъдено с въззивното решение възлиза в размер на 400.00 лева, което съдът намира, че е в съответствие с правната и фактическа сложност на делото.  

По отношение на възражението, свързано с размера на присъденото от ВРС юрисконсултско възнаграждение, ВОС намира същото за неоснователно, тъй като възнаграждението съответства на действащата към момента на постановяване на съдебния акт разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК (редакция от 07.06.2016г. ДВ, бр. 43), която гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Към момента на постановяване на решението на ВРС, размерът на дължимото възнаграждение се е определял по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. На последващото изменение на чл. 78, ал. 8 от ГПК( обн. В ДВ бр. 8 от 24.01.2017г), с което е прието, че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, няма обратно действие. Поради това първоинстацинното решение не следва да бъде изменяно в частта за разноските, присъдени с него.

По посочените съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 71807/01.11.2018 г. по описа на входящи документи на ВРС, депозирана от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1789/31.10.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1705/2018 г. по описа на ВОС.

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. II от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

      

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                        

 

  2.