№ 3652
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110156240 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 3168/06.01.2025 г., от ответниците Т. Ц. П. и
„К*“ ЕООД, с която е направено искане за изменение на Решение № 22021 от
04.12.2024 г. по гр. д. № 56240/2023 г. по описа на СРС, в частта, за
разноските.
В молбата, страната посочва, че съдът неправилно е осъдил ищците да
заплатят суми на ответниците, тъй като техният иск е напълно уважен. На
първо място ,счита, че съдът е следвало да приложи чл.7, ал.6 и ал.7 от
НМРАВ по отношение размера на уважения и отхвърления иск и да се вземе
предвид данъчната оценка на имота и държавната такса. Второ, твърди, че по
отношение на допълнителната ССчЕ разноските следва да останат напълно за
сметка на ищеца, защото съдът я е приел за неотносима и не я кредитирал в
мотивите и обсъдил, а ответниците са се противопоставили на това искане.
Трето, моли да се увеличат разноските на ответниците, като съдът съобрази
коригирания списък по чл.80 ГПК, представен с писмените бележки.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ищецът подава отговор на молбата по
чл.248 ГПК. Твърди, че съдът правилно е определил разноските. На първо
място, счита че не е допустимо да се представя списък по чл.80 ГПК след
приключване на съдебното дирене. Позовава се на ТР 6/2013 на ОСГТК на
1
ВКС. Следва да се отчете този, който е представен към съдебното дирене.
Счита, че експертизата се възлага на двете страни, тъй като същата в нейната
съвкупност води до постановяване на акта и не ползва конкретна част от
исковете. Счита, че възнаграждението не е прекомерно. Счита, че правилно
съдът не е взел предвид разноските в обезпечителното производство, тъй като
липсват доказателства за тяхното извършване в настоящото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на страната за
представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По
делото е налице такъв списък (л.203 от делото). Налице е коригиран списък
по чл.80 ГПК, която е представен в срока на писмените бележки и с който се
претендират суми, извън първоначалния списък по чл.80 ГПК (л.24 от
делото).
Решението е връчено на страната на 03.01.2025 г. ( л. 233 от делото),
поради което срокът за обжалване изтича на 17.01.2025 г. Молбата по чл.248
ГПК е подадена на 06.01.2025 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил
посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в
решението. Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е
налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият
съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил
чл.78 ГПК. Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.
2
Неоснователно е искането на ответниците да се присъжда
възнаграждение, съгласно НМРАВ. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС
по дело С-438/2022 г., националният съд не следва да прилага разпоредбите на
НМРАВ. При това положение искането на ответниците да се определи
възнаграждение според цената на исковете е неоснователно. По делото има
представени доказателства, че ответниците са се договорили за адвокатско
възнаграждение за цялото дело. Доколкото липсват доказателства за уговорка
колко е възнаграждението за отделните искове, то се презумира, че
уговореното възнаграждение е общо за двата иска. При това положение,
възнаграждението на адвоката за всеки един от исковете се получава като от
общо договорената сума са раздели на две. Съдът не може да бъде принуден
да прилага НМРАВ и да определя възнаграждение на адвоката за всеки иск,
съгласно цената му. Това е свобода на договаряне, пазарна икономика и е
следвало страните да се договорят в договора за правна защита и съдействие.
При положение, че такова нещо липсва, то се предполага, че за
възнаграждението за всеки иск е равно на другия. Затова съдът е разделил на
две. Няма основание и логика да се приеме, че възнаграждението по двата
иска следва да се отчита пропорционално на държавната такса по исковете.
Държавната такса е публично държавно вземане, а възнаграждението е на
адвокат е въз основа на договор и е частно. При положение, че страните не са
се договорили за кой иск какво възнаграждение се дължи, то на основание чл.5
ГПК съдът прилага обичаят в практиката, че възнаграждението за всеки иск е
равно на другото. Позовава се на НМРАВ, което не е правилно, с оглед С-
438/2022 г. Ако страните са се договорили за друго възнаграждение, то да са го
написали.
Неоснователно е искането на ответниците, разноските по двете ССчЕ да
не се присъждат на ищеца. За да постанови решението си, съдът е изследвал
всички събрани и проверени доказателства чрез различни доказателствени
способи. При взимане на своето решението съдът е взел предвид
заключението на всички експертизи и целият доказателствен материал в
неговата съвкупност. Ето защо всяка една експертиза, всеки разход по
събиране и оценка на доказателства, по основателността на иска следва да се
вземе предвид по чл.78, ал.1 ГПК. Неоснователно е твърдението, че съдът не е
кредитира допълнителната ССчЕ. Липсва такава воля на съда. Освен това при
коментиране на доказателствата, съдът обсъди всички правнорелевантни
3
факти и обстоятелства в тяхната съвкупност. При коментиране на ССчЕ съдът
е взел предвид както основното заключение, така и допълнителното.
Безпредметно е да се обсъжда отделно допълнителното заключение, ако съдът
го кредитира напълно и е обосновал своя извод на двете експертизи
съвкупност. Затова при обсъждане на ССчЕ съдът е приел за установено от
двете експертизи какво се установява, а не ги е обсъдил отделно, защото
заедно установяват цялата фактическа обстановка и няма противоречие между
тях. Нещо повече, установеното от заключението на двете ССчЕ води да
постановяване на цялото решение. Т.е. установеното от двете ССчЕ и другите
доказателства в тяхната съвкупна преценка са довели до извода на съда по
двата иска. Експертното заключение не ползва само единия иск или другия,
тъй като общо въз основа на заключението съдът е достигнал до изводите.
Третото възражение на ответниците в молбата по чл.248 ГПК е изцяло
неоснователно. Съгласно т.2 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по
изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа
изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че
следва да й бъдат присъдени. Ето защо списък по чл.80 ГПК включва
индивидуализиране на претенцията за разноски, т.е. разноските, които
страната иска да й бъдат признати. Разноски, които страната не е поискал не
следва да й бъдат присъждани, тъй като е в нарушение на диспозитивното
начало по чл.6 ГПК. Съгласно т.11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 на ОСГТК на ВКС с писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане,
свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено
до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция. Ето защо е недопустимо с писмената защита, която
ответниците неправилно са наименували писмени бележки (арг. чл.149, ал.3
ГПК), да се иска присъждане на разноски, които страната не е поискала със
списъка при приключване на съдебното дирене и не е представила този списък
преди обявяване на делото за решаване. Процесуалното опущение на страната
да представи валиден и верен списък по чл.80 ГПК при приключване на
съдебното дирене, не може да се вмени във вина на съда, че не присъдил
4
правилно разноските и да се иска изменение на решението в тази част. Ето
защо това искане е неоснователно и съдът не може да вземе коригирания
списък по чл.80 ГПК, който е представен с писмените бележки и с него се
претендират разноски, които не са заявени при приключване на съдебното
дирене.
Съдът не е присъдил разноските в обезпечителното производство, тъй
като липсват доказателства за тях в настоящото, да са извършени. В този
смисъл т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС
С оглед изложеното, молбата е неоснователна.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба вх. №
3168/06.01.2025 г., от ответниците Т. Ц. П. и „К*“ ЕООД, с което е направено
искане за изменение на Решение № 22021 от 04.12.2024 г. по гр. д. №
56240/2023 г. описа на СРС, в частта, за разноските, на основание чл.248
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5