РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 2091
гр. Пловдив, 23 декември 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав,
в
закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА - ДИЧЕВА
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1814 по описа за 2022 год. на Административен съд –
Пловдив и взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по искане за изменение на решение в частта за разноските
от ЕТ“И.-Т. Т.“, гр.*****, чрез адв.С..
Иска се изменение на постановеното по делото решение в частта му за
разноските като в полза на адв.А.С. бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Искането е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
С решение № 1975
от 9 ноември 2022 г., постановено по адм.дело № 1814 по описа за 2022 г. на
Административен съд Пловдив е отменено решение № 181 от 11.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което е оставена без уважение
жалба срещу действия на публичен
изпълнител В. А., обективирани в мълчалив и изричен отказ за произнасяне по
възражение с вх. № РД 16-1318/11.03.2022 г. по описа на ТД на НАП Пловдив.
При този изход на спора НАП е осъдена да заплати на ЕТ“И.-Т. Т.“
сторените по делото разноски в размер на 50 лева за заплатена ДТ. Претенцията
на адв.С. за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38,
ал.2 ат ЗА е приета за неоснователна, тъй като е оказана правно помощ и е
осъществнео процесуално представителство на ЕТ, който в качеството си на
търговец не попада в нито една от хипотезите в цитираната разпоредба.
По същите аргументи и повторно направеното искане в този смисъл е
неоснователно като допълнителен аргумент по аналогия в тази връзка се извлича и от чл.5 от ЗПП и
чл.24 т.3 от ЗПП. Съгласно чл. 5 ЗПП
"правна помощ се предоставя на физически лица, на основанията, посочени в
този и в други закони" т. е. по аргумент от противното, такава не се
предвижда от законодателя за предоставяне на юридически лица. До същия извод се
стига и предвид съдържанието на чл. 24, т. 3 ЗПП, според която норма " правна помощ не се предоставя в случаите на
търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната,
кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за
предоставяне на правна помощ". Законодателното разрешение съответства на
разбирането, че търговските субекти се предполага, че са платежоспособни. В
противен случай за същите е задължително предприемане на процедура по реда на Част ІV на ТЗ
/Несъстоятелност/. В този смисъл е непротиворечивата, константна практика на
ВКС / така определения по ч. т. д. № 1115/2018 г. на І
т. о., опр. по ч. т. д. № 2851/2014 г. на І т. о. на ВКС, опр. по ч. т. д. № 43/19 г. на І т.
о. на ВКС и др. /, както и тази на ВАС по дела с предмет ДОПК.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молба вх. № 21246 от 14.11.22
г., подадена от ЕТ“И.-Т. Т.“, ЕИК ***, гр.*****, чрез адв.С., за изменение на решение
№ 1975 от 9 ноември 2022 г., постановено по адм.дело № 1814 по описа за 2022 г.
на Административен съд Пловдив, в частта
му за разноските.
Определението не
подлежи на обжалване - чл.248, ал.3,
изр. второ от ГПК.
Административен
съдия: