към присъда № 26 от 17.09.2018 година по НОХД № 976 по описа на Районен съд град Монтана за 2018
година, четвърти наказателен състав.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.А.К.
- роден на xxxгxxx, с постоянен адрес xxx
и настоящ в град С., улица „С. В.” №97, българин, български гражданин, с
основно образование, безработен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в
това, че на 25.10.2016
г. по общински път 10017, при управление на лек автомобил марка Ауди , модел А4
, с рег № XXXX в посока от гр. Монтана към село Николово, нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 16 ал. 1 т. 1 и чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП ,
като навлязъл в насрещното платно за движение и не съобразил скоростта на
движение на управлявания от него автомобил със състоянието на пътя/ 90 градусов
завой на пътя в дясно в неговата посока на движение/ „чл. 16. (1) На пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: I.
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне; чл. 20 (1)
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляваш. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Г.С.В.,xxx - разстройство на здравето, временно опасно за живота,
изразяващо се в изпадане в безсъзнателно състояние - престъпление по
чл.343, ал.1 б. „б”
предложение второ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, както и в това, че на 25.10.2016 г. по общински път 10017 , при
управление на лек автомобил марка Ауди , модел А4 , с рег. № XXXX в посока от
гр. Монтана към село Николово, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като навлязъл в насрещното платно
за движение и не съобразил скоростта на движение на управлявания от него
автомобил със състоянието на пътя/ 90 градусов завой на пътя в дясно в неговата
посока на движение/, чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне; чл. 20 (1) Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението и по непредпазливост причинил значителни имуществени
вреди в размер на 17 161.91 / седемнадесет хиляди сто шестдесет и един лева и
деветдесет и една стотинки / лева по тежкотоварен автомобил марка „Волво”,
модел „ФМ 12”, с рег. № XXXX собственост на „Мега транс 07” ЕООД с управител
Р.А.Р. xxx - престъпление по чл. 343, ал. 1 б.”а” от НК във вр. с чл. 342 ал. 1
от НК.
ПРОКУРОРЪТ в съдебно заседание поддържа така предявените
обвинения и взема становище, че те са доказани по несъмнен начин, за което и
следва да се наложи и съответните наказания за двете престъпления при спазване
на изискванията на закона, като развива доводи в тази насока - наказание
лишаване от свобода в средния размер за престъпленията, което да бъде изтърпяно
ефективно. По отношение на веществените доказателства същите да бъдат върнати
на съответните собственици, като тахографската шайба на „Мега транс 07” ЕООД с
представител Р.Р., а регистрационната табела следва да бъде върната на
собственика на автомобила или на упълномощено от него лице, в случая на
подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ, се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. Защитникът
му моли съда да му наложи наказание пробация и за двете деяния, респективно да
се определи едно общо най-тежко наказание, със задължителните пробационни мерки
за срок от по една година и половина, като също развива доводи в подкрепа на
исканията си. По отношение на веществените доказателства се соалидизира с
предложението на прокурора.
Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371
т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от подсъдимия, респ. защитникът му .
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и
вещите лица.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият Р.А.К. е осъждан
за извършени престъпления от общ характер, като е търпял и ефективно наказание
лишаване от свобада през 2008 година, арг. справка за съдимост лист 30-36 от
делото.
От приложената справка от
Директор ОДМВР - Враца / стр.40-43 от ДП/ се установява, че след извършена
справка в масивите на АИС-АНД в сектор „Пътна полиция” град Враца няма данни за
издадено СУМПС/свидетелство за управление на моторно превозно средство/,т.е.
същият е неправоспособен водач на моторно превозно средство. Има налагани
множество административни наказания по ЗДвП, в т.ч. за допуснати нарушения по
чл. 150 от ЗДвП - управлява ППС без да е правоспособен водач и на основание чл.
177, ал.1,т.2 от ЗДвП е бил санкциониран. Въпреки, че подсъдимият бил
неправоспособен водач на моторно превозно средство, същият на 25.10.2016г.
управлявал лек автомобил марка „ Ауди” А4, рег. № № XXXX , като предварително
се бил уговорил със св. Г.В. и съпругата му - св. Ц. В. да ги закара от град
Враца до село Долно Белотинци, обл. Монтана, където живеели. Тръгнали след
обяд, като автомобилът управлявал подсъдимия Р.К.. До него на предната седалка
седял св. Г.В., а съпругата му - св. Ц. В. седяла на задната седалка. Около
15-16 часа се движели по пътя в района на село Николово, обл. Монтана.
Св. С. Т. А. работи като шофьор
във фирма „ Мега транс 07” ЕООД, с управител на фирмата св. Р.А.Р.. В същият
този ден - 25.10.2016г. в късния следобяд след 15.00 часа св. Св.А. тръгнал с
товарен автомобил /камион/ на фирмата марка „ Волво ФМ12” с рег. № XXXX от село
Долно Белотинци към гаража на фирмата в град Монтана. Камионът бил натоварен с
инертни материали. По пътя от село Николово към град Монтана, на последния
остър завой, след спускането, по средата на завоя видял, че срещу него се задавал
лек автомобил марка „ Ауди” А4, тъмен на цвят, който карал в центъра на пътя. Видимостта
по това време била добра и очаквал, че водачът на лекия автомобил срещу него ще
се прибере в неговата си част на платното. Последният обаче продължил да се
движи в центъра и когато св. А. видял, че водачът на лекият автомобил го
приближавал опасно, рязко натиснал спирачки и навлязъл с товарния камион в
банкета. През това време водачът на лекия автомобил според този свидетел бил
„замръзнал” зад волана. След секунда, две повличане на камиона от спирачките,
настъпил удар с предната част на лекия автомобил в предната лява част на камиона.
Св. А. постоянно държал спирачката и малко след удара камионът ударил в
банкета. В показанията си същият е категоричен, че въпреки, че нямало осова
линия, ясно си личало след това по асфалта, че ударът е станал на метър от
центъра навътре в неговото платно за движение. След спирането на камиона видял
също така, че лекият автомобил се намирал в срещуположния на неговата посока
банкет, като предницата му била в посока град Монтана. Лекият автомобил бил
силно намачкан в предната си част, имало много части по пътното платно.
Стъклата на лекият автомобил били замъглени от парата, която се вдигнала. Св. А.
чул писък на жена „ помощ, помощ” от лекия автомобил, поради което се насочил
към предната дясна врата. Отворил вратата и видял двама мъже, облегнати с лица
към таблото и една жена отзад.
В хода на разследването е
установено, че това са подсъдимият Р.К., св. Г.В. и съпругата му - св. Ц. В..
Св. С. А. веднага сигнализирал на тел. 112. Отдръпнал се от автомобила, за да
запази местопроизшествието. През това време спрели и други автомобили, които
извадили лицата от лекия, автомобил. Пристигнали служителите на полицията,
екипът от спешна помощ и пожарна безопасност, които предприели съответните за
случая действия.
В показанията си св. А. твърди,
че след удара камионът бил с блокирана ходова част, предният мост бил изкривен
с 20 см назад и в ляво, хидравликата не работела, секторната кутия се била
откъснала, маслото изтекло и като цяло камионът бил обездвижен. Обадил се
веднага и на работодателя си св. Р.А.Р.. Последният веднага пристигнал на
местопроизшествието. Когато пристигнал, видял, че мястото, където е станало
пътнотранспортното произшествие е на остър десен завой. Заварил камиона на
фирмата насочен към град Монтана, частично разположен в банкета и деформиран в
предната лява част. По пътното платно ясно личали следите от спирачките на
камиона и мястото, където е станал удара - в платното за движение на камиона -
от село Николово към град Монтана.
От другата страна по движението
на лекия автомобил нямало следи от спирачен път. Св. А. му разказал, как се е
случило пътнотранспортното произшествие. В подкрепа на твърденията са предали и
е приложена като доказателство по делото тахографската шайба на камиона. В
показанията си св. Р.Р. твърди, че вследствие на реализираното пътнотранспортно
произшествие предницата на камиона била изцяло разбита - скъсани ресьори,
счупени скоби, калници, врати, хидравлика, кормилна кутия, подкалници„ брони и фарове,
бомбета, стойки за стъпенки, като всичко било описано от застрахователите. Към
момента бил дал около 10 000лв. за части, като камионът се ремонтирал в гр. С.,
а частите се поръчвали от чужбина. Изплатеното обезщетение от ЗК „ Л. И.” било в размер на 4920.92лв.
За да ремонтирал камиона бил принуден да закупи друг за сумата от 16 000 лв.,
същият модел, за да ползвал определени части, които не можели да се намерят на
пазара и които били на по-ниска стойност. В подкрепа на своите твърдения по
делото са приложени документи, удостоверяващи последното / фактури от Н.
Авточасти ООД № **********/07.06.2017г. № **********/10.05.2017г. №
**********/10.01.2017г., констативен протокол, описи от ЗК Л. И. и др. /
Вследствие на реализираното
пътнотранспортно произшествие св. Г.С.В., който е пътувал заедно с подсъдимия Р.К.,
водача на лекия автомобил „ Ауди” А4 е получил увреждания, довели до разстройство
на здравето, временно опасно за живота, което представлява средна телесна
повреда съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.2 от Наказателния кодекс.
Вследствие на
пътнотранспортното произшествие са били нанесени и значителни имуществени вреди
в размер на 17161.91 / седемнадесет хиляди сто шестдесет и един лева и
деветдесет и една стотинки / лева по тежкотоварен автомобил марка „Волво”,
модел „ФМ 12”, с рег. № XXXX собственост на „Мега транс 07” ЕООД с управител
Р.А.Р. xxx.
От заключението на вещото лице
по назначената и извършена съдебномедицинска експертиза на св. Г.С.В. от
съдебен лекар в отделение по съдебна медицина при УМБАЛСМ” Пирогов" се
установява, че В. е получил следните увреждания: контузия на главата, оток и
разкъсно-контузна рана на главата; Сътресение на мозъка;оток, разкъсно-контузна
рана и охлузване в областта на лявата колянна става. Натъртване на гръдния кош.
Вещото лице посочва също така, че пострадалият е изпаднал в безсъзнателно
състояние, което се потвърждава от медицинската документация на Спешно приемно
отделение, където е било вписано, че пострадалият постъпва в безсъзнателно
състояние. Описаните увреждания са довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, което представлява средна телесна повреда съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал.2 от Наказателния кодекс. Останалите травматични
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Оздравителният период на мозъчното сътресение е индивидуален, но варира в
рамките на около 30 дни, с възможност за развитие на т.нар. посткомоционен
синдром, включващ лесна умора, раздразнителност, световъртеж, главоболие,
невъзможност за концентрация и др.
От заключението на вещото лице
по назначената и извършена съдебно автотехническа експертиза се установява следното:
пътнотранспортното произшествие е настъпило около 15.40 часа на 25.10.2016г. на
път 10017 в землището на село Николово, обл.Монтана между товарен автомобил „
Волво” ФМ с рег. № XXXX и лек автомобил марка „ Ауди” А4 с рег. № XXXX .
Времето е било сухо, топло, светло, с нормална видимост. Поради обаче острият
завой, в който са навлезли двете превозни средства, видимостта им е била
ограничена, което в случая е задължавало водачите им стриктно да спазват
правилата за движение и да не се предприема сечене на завоя и навлизане в
насрещното платно. Пътят е с ширина 6.20м, без разделителна линия, покрит със
сух, незамърсен микрограпав асфалт. Хоризонтална пътна маркировка не е
намерена. Наклонът на пътя е 2%. Радиуса на завоя е бил измерен с ролетка с
дължина 20м и височина на стрелата 0.70м. Задното дясно колело на товарния
автомобил „ Волво” е било измерено на 3.90 м по дължина от посоката на огледа и
на 1.0 м в дясно от десния ръб на пътното платно. На местопроизшествието е намерен
лек автомобил марка „ Ауди” на левия банкет по посока на огледа. Задното дясно
колело на лек автомобил марка „ Ауди” е било намерено на 1.60 м обратно на
посоката на огледа по дължина и на 0.70 м в ляво от левия ръб на пътното
платно. Предното дясно колело е намерено на 1.10 м от Посоката на огледа по
посока на огледа и на 0.00 м по ширина върху ръба на пътното платно. Мястото на
удара е установено, че се намира на 5.50 м по дължина, обратно на посоката на
огледа и на 1.80 м в ляво от десния ръб на пътното платно. Ударът е бил челен
ексцентричен, нанесен с предната лява част на лекия автомобил в предната лява
част на товарния автомобил. Поради по-голямата маса на товарния автомобил,
същият е продължил движението си напред, създавайки силен въртящ момент,
обратен на часовниковата стрелка, който е завъртял лекият автомобил на 180
градуса. Вещото лице е изчислило, че скоростта на движение на лекият автомобил
преди и по време на удара е била една и съща. Тъй като са липсвали спирачни
следи от експертна точка е изчислено, че е била около 80-85км/ч. Скоростта на
товарния автомобил е изчислена, като е била разчетена тахографската шайба. От
същата е установено, че скоростта на товарния автомобил към момента на
възприемането на опасността, преди да се задейства спирачната система е била
около 40км/ч, а в момента на удара с лекия автомобил е била 20 км/ч.
Пътнотранспортното
произшествие е настъпило при извършването на десен завой от водача/ в случая
подсъдимият/ на лекия автомобил „ Ауди”, който е навлязъл със скорост над
критичната за занасяне, поради и което се унася на ляво, навлиза в насрещното
платно за движение и се удря в преминаващия в обратна посока товарен автомобил.
Ударът е бил неизбежен. Техническата възможност да бъде избегнат ударът е била,
подсъдимият, като водач на лекия автомобил да премине през завоя със скорост под
70 км/ч, за да може, без да сече същия да извърши безпроблемно навлизане и
излизане от него.
В хода на разследването по
делото е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза, която да разчете
и анализира диаграмата на скоростта от тахографски лист в момента на настъпване
на пътнотранспортното произшествие, реализирано на 25.10.2016г по път 10017 в
района на село Николово, обл. Монтана между товарния автомобил марка „ Волво” и
лекия автомобил марка „ Ауди”, управляван отподсъдимия. От тахошайбата е
установено, от къде пътува превозното средство, имената на водача, датата на
поставяне на тахошайбата в тахографа на автомобила, началния километраж при
тръгване, регистрационния номер на автомобила. В момента на пътнотранспортното
произшествие товарния автомобил е бил управляван от св. С. А.. Липсват данни за
нарушение на времената за работа и почивка на водача. След разчитане и
анализиране на диаграмите от вещото лице е установено, че диаграмите на
скоростта, дейностите и изминатите километри са запазени, скоростта на товарния
автомобил в зоната на пътнотранспортното произшествие е била 40 км/ч, а в
момента на настъпването - 38 км/ч. След разчитане и анализиране на диаграмата
на скоростта и времето на движение на товарния автомобил е установено също
така, че същият се е движел, без да спира в продължение на 15 минути, за което време
е изминал приблизително 5.5 километра, което само по себе си означавало, че
няма как да е тръгнал от отбивката вдясно от пътя, в каквато насока са
обясненията на подсъдимия и двамата свидетели, пътували с него.
От заключението на вещото лице
по назначената и извършена съдебно-оценъчна експертиза се установява, че
причинената имуществена вреда, вследствие на реализираното пътнотранспортно
произшествие по товарния автомобил марка „ Волво” ФМ е в размер на 17 161.91
лв. Изплатеното обезщетение от ЗК „ Л. И.” е в размер на 4920.92лв./ без ДДС/,
или непокритата в случая причинена имуществена вреда е в размер на 12241.26лв.
От така изложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия
Р.А.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпленията в които е обвинен, а именно по по чл.343,
ал.1 б. „б” предложение второ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и по чл.343, ал.1 б. „а” във вр.
с чл. 342 ал. 1 от НК.
Съдът
изцяло възприема експертните заключения, като обективни и компетентно дадени, а
още повече и не оспорено от страните по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а имено: свидетелски показания/ стр. 225-240;248-276/; автотехническа експертиза
- стр. 175-188; техническа /тахографска/ експертиза - стр. 189-197; съдебно-оценъчна
експертиза - стр. 198-205;съдебно-медицинска експертиза - стр. 206-214;,
справка за съдимост - стр. 160, вкл. лист 30-36 от делото; и др. писмени
доказателства; веществени доказателства.
От обективна страна е
несъмнено, че подсъдимия К. при управлението на лекия автомобил на посочената
дата и място е нарушил правилата за движение визирани в посочените разпоредби
на ЗДвП: на 25.10.2016 г. по общински път 10017, при управление на лек
автомобил марка Ауди, модел А4, с рег № XXXX в посока от гр. Монтана към село
Николово, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16 ал. 1 т. 1 и чл.
20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП , като навлязъл в насрещното платно за движение и не
съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил със
състоянието на пътя/ 90 градусов завой на пътя в дясно в неговата посока на
движение/. Неспазването на посочените по-горе изисквания визирани в съответните
разпоредби на ЗДвП и представляващи основни правила регламентиращи движението
на МПС по пътищата в страната несъмнено е в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилото ПТП и резултата от последното.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия по непредпазливост. Същият не е целял пряко
настъпването на престъпния резултат, но последният е резултат и от факта, че подсъдимият
е неправоспособен водач на моторно превозно средство, не притежава
квалификацията си на водач на МПС.
Като причини и условия за
извършване на престъплението - незачитане на законовите изисквания, на основни
правила за движение, регламентиращи задължението, че всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, както и да не навлиза
и да не се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне, да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява и при избиране скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело.
Съобразно принципа за законоустановеност на
наказанието следва да се вземе предвид визираната в закона санкция за този вид
престъпления – “лишаване от свобода” до една година или наказание
“Пробация” за престъплението по чл.343, ал.1 б. „а” във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, а именно за
причиняването на значителните имуществени щети и “лишаване от
свобода” до три години или наказание “Пробация” за престъплението по чл.343, ал.1 б. „б” пр.2 във
вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, за причиняване на средна телесна повреда.
Съдът констатира, че съответната на установената от доказателствата по делото
фактическа обстановка правна квалификация е тази по чл.343, ал.3 от НК, а не по
чл.343, ал.1 от НК, както са приели органите на досъдебното производство и
прокурора. Грешката им при квалифицирането на деянието е такава, че няма
законова възможност съдът да я отстрани нито в разпоредително заседание, нито
впоследствие чрез допускане на изменение на обвинението. И това е така, тъй
като с внасянето на обвинителния акт в съда със съответното обвинение, съдът е
обвързан от него и е длъжен да се произнесе само в неговите рамки. Съдът не
разполага с процесуална възможност в разпоредително заседание да се произнася
по въпроси, които касаят съществото на делото. Обсъждането на въпросите има ли
престъпление, кой е неговия автор, какво е престъплението и как то следва да
бъде наказано подлежат на обсъждане едва с присъдата.
Мотивиран от изложеното съдът се произнесе с присъдата си по така внесените му
обвинения, като обстоятелството, че подсъдимият е извършил деянията, като
неправоспособен водач третира, като отежняващо вината обстоятелство и то като
съществено такова. В този смисъл е и определение от 30.05.2018 година по ВЧНД
№31 по описа за 2018 година на Окръжен съд град Монтана.
Съобразно принципа за индивидуализация наказанието следва да се отчете
степента на обществената опасност. Тази на деянията е завишена, тъй като подсъдимия
К. ги е извършил като неправоспособен водач. Съдът като преценява обществената
опасност на дееца, счита, че се касае за личност с висока степен на обществена
опасност, с оглед обстоятелството, че той е осъждан, включително е изтърпявал и
наказание лишаване от свобода, макар и преди десет години, а именно през 2008
година, арг. справка за съдимост. След анализ на посочените индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, съдът е на становище, че за извършените
престъпления посочени по-горе, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ
за всяко едно от тях.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК „Правилата по ал. 1 - 4 не
се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл.
37, ал. 1, т. 2 – 11”. С оглед личността на подсъдимия и конкретните особености
на настоящият случай, съдът намира, че на подсъдимия К. следва да бъдат
определени следните пробационни мерки съгласно чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК:
“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
като на основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти
седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила и
привеждането й в изпълнение.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия К. едно общо наказание за
посочените по-горе две деяния до размера на най- тежкото от тях, а именно ПРОБАЦИЯ,
като на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК се определят пробационните
мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осемнадесет
месеца, като на основание чл.42б, ал.1 от НК определя периодичност на
изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен
служител”, за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане на присъдата в
сила и привеждането й в изпълнение.
С
така наложеното по вид и размер общо най-тежко наказание съдът, счита, че ще
могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а
наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по
отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
В случаят съдът намери, че едно наказание лишаване от свобода, ако бъде
наложено на подсъдимия за всяко едно от деянията, респективно общо най-тежко би
се оказало явно несправедливо и не би постигнало целите по чл.36, ал.1 от НК. В
случая съдът отчете обстоятелствата, че подсъдимият не е извършил умишлено
престъпленията, а и пострадалите в хода на съдебното производство не предявиха
никакви претенции спрямо него.
Съдът
постанови: Веществено доказателство - 1 брой регистрационна табела със № XXXX ,
след влизане на присъдата в сила да се върне на подсъдимия Р.А.К. в качеството му на
упълномощено лице с оглед на събраните по делото доказателства; Веществено
доказателство - тахографска шайба, находяща се на лист 195 от ДП, след влизане
на присъдата в сила да се върне на управителя на „Мега транс 07” ЕООД – Р.А.Р. xxx.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Р.А.К. да заплати по сметка на ОД на МВР Монтана сумата от 676.62 лева разноски за
вещи лица по изготвените експертизи, а по сметка на РС- Монтана сумата от 5.00
лева държавна такса за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: