РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Монтана 28 юни 2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на 10 06.2022 г. в
състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря А. Лазарова в присъствието на ПРОКУРОР КАМЕЛИЯ
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 171 по описа на АдмС Монтана за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение № 45
от 21 03 2022 г. по АНД № 156/2022 г. по описа на Районен съд Монтана, е
отменено НП № 26-0000015/10.01.2022 г. на Директор на РД „АА" - гр. Враца,
с което на ЕТ „К.– Н.А. - Е.А.”, е
наложено административно наказание затова, че не е регистрирало ЕТАФП в срок от
седем дни от датата на монтажа на таксиметровия апарат на автомобила, който
срок изтича на 06 12 2021 г. Нарушението е установено на 30 10 2021 г. при
подаване на заявлението за регистриране на ЕТАФП.
В законния срок против решението е подадена
касационна жалба от
административнонаказващия орган, в която твърди, че въззивната
инстанция, след анализ на доказателствената съвкупност, събрана по делото, е
приела извършването на административно нарушение за безспорно установено. Съдът
е приел още, че по делото са налице смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи
приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което и е отменил Наказателното
постановление, издадено от директора на РД „АА" - Враца с № НП №
26-0000015/10.01.2022 г. Счита, че признаците, конто характеризират едно
деяние, като „маловажен случай", се съдържат в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, която се прилага по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН.
Препращането се налага предвид липсата на легално определение на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият случай предполага по задълбочен и обстоен анализ на събраните
по делото доказателства, като се държи сметка дали изобщо съществува възможност
установените релевантни фактически обстоятелства да бъдат субсумирани под
нормата на чл. 93, т. 9 от НК. Нещо което съдът не е съобразил и което е довело
до неправилното приложение на чл. 28 от ЗАНН. Буквалното тълкуване на определителната
норма на НК навежда на извода, че законодателят обвързва маловажността на
нарушението с причинените общественоопасни последици от една страна или с
наличието на смекчаващи обстоятелства от друга страна, като изброените следва
да са се отразили на степента на обществената опасност на нарушението. Първите
две предложения не следва да бъдат коментирани в настоящия случай, тъй като са
приложими единствено и само по отношение на резултатни нарушения, такива, в
чиито състави са предвидени от обективна страна общественоопасни последици.
Само при такива нарушения може да бъде преценявана липсата на или
незначителността на вредните последици от нарушението. Следователно, имайки
предвид формалния характер на процесното нарушение, възивния съд е следвало да разгледа
третото предложение на нормата, а именно налице ли са смекчаващи обстоятелства
по делото и ако да, отразяват ли се на степента на обществена опасност на
нарушението. Изпълнителното деяние на този вид нарушения се осъществява
посредством бездействие продължаващо определен срок и трае докато не бъде
прекратено. Цитираното нарушение е извършено още от първия ден след изтичане на
предвидения в нормата срок, като броят на дните след прекратяване на процесното
нарушение представлява ирелевантно обстоятелство, което не предпоставя
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Определянето му като смекчаващо счита за
неправилно поради няколко причини. На първо място, съдът не е съобразил
изводите си с разпоредбата на чл. 56 от НК. Последната изрично посочва, че не
са смекчаващи обстоятелства тези, които са предвидени в състава на нарушението.
А неспазването на законоустановения срок безспорно е обективен признак от
състава на процесното нарушение и не следва да бъде разглеждан като смекчаващо
обстоятелство. Съществуват и други основания, поради които малкия брой дни,
изтекъл след извършване на нарушението не може да представлява смекчаващо
обстоятелство. Да се приеме изложеното от съда, означава, втората предпоставка
за маловажност, за степента на обществена опасност, предвидена в чл. 93, т. 9
от НК, да бъде обвързана с броя на дните продължаващо бездействие, което противоречи
на задължителната тълкувателна практика на ВКС. Така пред
административнонаказващия орган се поставя един трудно разрешим въпрос, а
именно, колко дни след предвестения в състава на нарушението срок трябва да
продължи бездействието, два, пет, десет или петнадесет дни, за да не попадне в
обхвата на чл. 28 от ЗАНН. Отговор на този въпрос не следва да бъде търсен
извън диспозицията на нарушената норма, където императивно е посочен срокът, в
който задължените лица да предприемат определени действия. Повече от ясно е, че
след изтичането му бездействащите адресати на нормата са в нарушение. И
неговото увеличаване по усмотрение на съда или на АНО не представляват нищо по
различно от подмяна на законодателната воля, което е недопустимо. Следователно,
преценката за маловажност след изтичане на срока, няма как да бъде
законосъобразност, което обаче съдът не е съобразил и е в противоречие с
Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н.д №1 от 2007 г. на ОСНК на
ВКС. В същото изрично е посочено, че прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Подобни действия, съответни на
постановеното от съда, освен всичко изложено, биха довели и до неравно
третиране на нарушителите в сходни ситуации, което пък противоречи на
конституционно установения принцип за равенство на гражданите пред закона. Още
един аргумент срещу постановеното от въззивния съд, относим към степента на
обществена опасност на деянието дава и самата нормативна уредба на обществения
превоз. Преценката за маловажност не може да бъде направена изолирано, без да
се държи сметка за целите, които се преследват с нормативната уредба,
регулираща отношенията свързани с професионалната квалификация,
психологическата годност на водачите на ППС, техническата изправност на ППС,
както и с условията за извършване на обществен превоз на пътници и товари, а именно
осигуряване на безопасността в транспорта. Строгите изисквания на законодателя,
към изброените дейности, сред които са и задълженията за извършване на
определени действия в срок, са оправдани, като се има в предвид, че същите
представляват източник на повишена опасност за живота и здравето на участниците
в движението по пътищата. И поради тази причина неспазването на срока не може
да бъде определено като смекчаващо обстоятелство. Решението на съда обаче
напълно обезсмисля този тип нарушения, които посредством предвидения от тях
срок, целят да дисциплинират адресатите на правните норми и да ги насочат към
определено поведение. Позовава се и на Решение № 253/2021 г. по КАНД № 236/2021
г. на АдмС – Монтана.
Ответната страна не взема становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана за правилно и
законосъобразно. Счита, че РС правилно е
приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН, с оглед, както на уважителната причина
довела до неспазване на законоустановения срок, така и поради закъснението само
с няколко дни, включително и без настъпването на вредни последици. Предлага
решението на въззивния съд да остане в сила.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при Административен съд
Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената
служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира
следното:
За да
постанови обжалваното решение и отмени издаденото Наказателно постановление,
съставът на Районен съд – Монтана приема, че по същество не се оспорват
констатациите по извършеното и описано административно нарушение, а именно, че
в качеството си на ДЗЛ ЕТ,Домфорт- Найден Ангелов-Евгения Ангелова" не е
регистрирало ЕТАФП № ЕС 024031 в срок до 7 дни от датата на монтажа на
таксиметровия апарат в автомобила, вписана в паспорта на ЕТАФП, като срокът за
регистриране е бил до 06.12.2021 година. Заявлението е с входящ номер от
15.12.2021 г., т.е. след изтичане на 7-дневния срок по реда на Наредбата. В
тази насока са и показанията на свидетелите Александър Александров и Любен
Котев, като заявяват, че нарушението е установено при подаване на заявление за
регистрация, а не при извършена рутинна проверка по повод осъществяване на
дейност на таксиметровия автомобил. Основната причина за закъснението е смъртта
на представляващия ЕТ, а именно Найден Ангелов, което наложило смяната на
БУЛСТАТ на търговеца, поради настъпилото правоприемство, като в този период,
автомобилът не е извършвал таксиметрова дейност, за което е приложена извадка
от фискалното устройство на автомобила. Актът е съставен при спазване
изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, по безспорен начин е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Задължение на наказващия орган е, след получаване на
административнонаказателната преписка да извърши проверка на акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и след преценка на събраните
доказателства, а при необходимост да извърши и разследване на спорните
обстоятелства и когато не са налице основания за прекратяване на производството
или за прилагането на чл. 28 от с.з. или не е сключено споразумение с
нарушителя, да издаде Наказателно постановление. В издаденото наказателно
постановление в обстоятелствената част на същото наказващия орган е отразил, че
е преценил тежестта на нарушението и на нарушителя, подбудите за неговото
извършване, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и че е
извършил преценка за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН, но преценката е
извършена формално, като липсват доказателства за това. Няма приложени
доказателства жалбоподателят да има наложени административни наказания за други
нарушения от същия вид или други по ЗАвПр с влезли в сила НП, което е извод за
ниската степен на обществена опасност на дееца. Не са изследвани и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, дадените от нарушителя обяснения и поради
каква причина е закъснението, което е с няколко дни. Неизследвайки горните
факти и несъбирайки доказателства за тях, наказващия орган е издал наказателно
постановление, което се явява необосновано и незаконосъобразно. Административнонаказващият
орган не е съобразил, че се касае до "маловажен случай" по смисъла на
чл. 28 ЗАНН. Преценката за това е задължителна и ако са налице основанията на
закона за това, не се издава наказателно постановление, а нарушителя се
предупреждава писмено. С оглед събраните доказателства въззивният съд счита, че
наложеното наказание се явява явно завишено, незаконосъобразно и несъответстващо
на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, преценено през
призмата на други нарушения от същия вид. Закъснението е от 9 дни, а в този
период от време с автомобила не е осъществявана таксиметрова дейност. На
следващо място нарушението е констатирано при подаване на заявление в АА лично
от пълномощник на търговеца, а не при извършена рутинна проверка при работна
дейност на автомобила. Наложеното наказание по преценка на съда не е съответно
на извършеното административно нарушение и в конкретния случай се явява
репресивно по отношение на нарушителя, поради което следва да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. На жалбоподателя са присъдени разноските по делото, на основание чл.
6Зд от ЗАНН, в размер на 150.00 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения договор за правна защита.
Предмет
на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При
разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е
установил фактическата обстановка и
правилно е приложил материалният закон, като изложените от него съображения
изцяло се споделят от настоящия състав.
Необосновано се твърди, че в случая като смекчаващи
обстоятелства са взети такива, които са предвидени в състава на нарушението. Неспазването
на законоустановен срок, въведено в хипотезата на правната норма в случая е
прието от въззивния съд за обективен за безспорен факт и не е разглеждано като
смекчаващо обстоятелство. Обсъжданият в тази връзка период на закъснение е
различно обстоятелство от самия краен срок въведен в закона и няма спор, че след
неговото изтичане се извършва нарушение. Абсолютно правно неиздържано е да се
твърди, че с приемането на маловажност, съдът увеличава този срок по свое усмотрение,
с което подменя законодателната воля. Обратно на това възражение – следейки за
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН – съдът съблюдава законодателната воля, като въпросът
по приложението на чл. 28 от ЗАНН е по законосъобразност, а не по
целесъобразност.
Необосновано и неоснователно се твърди, че подобни действия,
съответни на постановеното от съда, биха довели до неравно третиране на
нарушителите в сходни ситуации, тъй като такова твърдение по същество изключва
преценката на чл. 28 от ЗАНН, а именно това е недопустимо. Преценката за маловажност е винаги конкретна,
а не хипотетична предвид събраните по делото доказателства, както по отделно,
така и в тяхната съвкупност.
Неоснователно
е и възражението, че маловажност не може да бъде направена изолирано, без да се
държи сметка за целите, които се преследват с нормативната уредба, а именно:
осигуряване на безопасността в транспорта, то за съда не става ясно как
закъснението за регистриране на ЕТАФП се отразява и създава опасност за живота
и здравето на участниците в движението.
Не е
ясно и как решението на съда напълно обезсмисля този тип нарушения, които
посредством предвидения от тях срок, целят да дисциплинират адресатите на
правните норми и да ги насочат към определено поведение. След като
законодателят е предвидил различни правни механизми за съответното
дисциплиниране.
В
пълнота следва да се отбележи, че цитирането в касационната жалба Решение № 253/
2021 г. на АС - Монтана по КАНД № 236/ 2021 г. не е по аналогичен казус и е
ирелевантно към настоящия предмет.
С оглед на изложеното
касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА като правилно Решение № 45 от 21 03 2022 г. по АНД № 156/2022 г. по
описа на Районен съд Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :