Определение по дело №481/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.435, ал.1, предл.2 от ГПК.

Образувано по жалба на В. Т. К., взискател по изп.д. № 77/ 2010 г. по описа на ДСИ при РС, гр. К. Депозираната жалба е насочена против действията на ДСИ, предприети по цитираното изпълнително дело, обективирани в Постановление за спиране на изпълнителното производство по чл.454, ал.1 от ГПК от дата- 10.11.2010 г. В жалбата се твърди, че атакуваният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи, че при издаване на своя акт ДСИ не е взел предвид обстоятелството, че по отношение на длъжника не са налице предпоставките на чл.454, ал.1 ГПК. За приложението на разпоредбата на чл.454, ал.1 от ГПК, следвало да бъдат внесени 30% от вземанията по предявените срещу длъжника изпълнителни листове, той да се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях и най-важното длъжникът да е физическо лице, а не Едноличен търговец, както било в казуса. Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното постановление на ДСИ при РС-Кърджали, с което е спряно производството по изпълнителното дело, и върне делото на държавния съдебен изпълнител при РС-К. за извършване на допълнителни действия за удовлетворяване на вземането му.

Ответникът по жалбата, длъжник по изпълнителното дело, „М. С., представляван от П. Я. С., възползвайки се от възможността, дадена му от разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, е депозирал в срок възражение, в което твърди, че неправилно в жалбата си взискателят е приел, че за да бъде приложена разпоредбата на чл.454, ал.1 от ГПК, длъжникът следвало да бъде само физическото лице, но не и. Във възражението си длъжникът изтъква също, че едноличният търговец по смисъла на чл.56 от ТЗ, бил дееспособно физическо лице, и че законът не му придавал качеството на ЮЛ, различно от собствената му личност.

Държавният съдебен изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, е изложил мотиви, в които изтъква съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното действие. В мотивите си ДСИ изтъква, че в СИС при РС- К. имало образувани три дела - № 37/2010 г; № 38 /2010 г. и 77/2010 г. със страни: взискател – В. Т. К. и длъжник – ”М.- 87- П. С.. Твърди, че с молба длъжникът поискал изпълнителното производство по трите дела да бъде спряно на основание чл.454, ал.1 от ГПК, тъй като до момента бил внесъл повече от 30 % от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължил да внася всеки месец по 10 % от тях. ДСИ твърди, че към датата на издаване на обжалваното в производството постановление задълженията на длъжника възлизали по трите дела в общ размер от 3 262.40 лв., а до същия момент длъжникът бил платил повече от 30% / 979.02 лв. /, а именно бил заплатил сума в размер на 1600.29 лв. ДСИ мотивира правилността на своето действие и с обстоятелството, че въпреки, че длъжникът бил регистриран като едноличен търговец, описаните в протокола за опис от 04.11.2010 г., движими вещи били СИО на длъжника и съпругата му- недлъжник, и че това обстоятелство обосновало прилагането на разпоредбата на чл.454, ал.1 от ГПК.

Окръжният съд, в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи следното :

По молба на взискателя В. Т. К. от Г., ул. „С.” №, придружена с изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № *77 по описа на СИС при РС- Кърджали, с длъжник „М. С., с предмет - събиране на парично вземане в размер на 669.94 лв., от които 317.00 лв. внесена държавна такса и 352.94лв. адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба- 26.05.2009г. до окончателното изплащане на сумата.

На 05.08.2010 г. ДСИ на основание чл. 134, ал.2 и ал.3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, обединил изп.д. № 77/2010 г. и изп.д. № 38/ 2010 г. по описа на СИС при РС-Кърджали, поради идентичност на страните по делата. От прочита на приложените по настоящото дело, доказателства се установява, че към обединеното изп.д. № 38/2010 г., преди това е било присъединено и изп.д. № 37/2010 г. по описа на същата СИС. Установява се и обстоятелството, че общото задължение на длъжника – по цитираните изпълнителни дела към датата на постановяване на обжалваното постановление, предмет на настоящата проверка, възлизало на 3 263.40 лв., а именно по изп.д. № 77/2010 г. - 1 208.40 лв.; по изп.д. № 37 /2010 г. – 621 лв. и по изп.д. № 38 /2010 г. - 1434 лв. Служебно ноторно за съда е и обстоятелството, че за периода до постановяване на обжалвания акт длъжникът е внесъл сума в размер на 1 600.29 лв.

По делото е представен и протокол за опис на движимо имущество от 04.11.2010 г., от прочита на който се установява, че ДСИ е описал движими вещи, изброени в осем пункта в дома на длъжника П. Я. С., и че по време на описа С. е декларирал, че вещите са негова собственост.

С постановление от 10.11.2010 г., на основание чл.454, ал.1 от ГПК, ДСИ е спрял изпълнителното производство по изп. дела №*0037, №*0038, №*77, с взискател – В. Т. К. и „”М.- 87- П. С., поради това, че длъжникът е заплатил сума в общ размер от 1600.29 лв., която съставлявала повече от 30% / = 979.02 лв. / от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове в общо размер от 3 262.40 лв. и се задължил всеки месец да внася 10% от тях

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Жалбата стояща в основата на настоящото производство като подадена в срок и от легитимно лице, се явява допустима. С оглед нейната допустимост жалбата следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. В производството се установи, че на 05.08.2010 г. ДСИ на основание чл. 134, ал.2 и ал.3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, е обединил изп.д. № 77/2010 г. и изп.д. № 38/ 2010 г., като към последното дело вече е било присъединено и изп.д. № 37/2010 г. Цитираните изпълнителни дело имат идентични страни – взискател В. Т. К. и длъжник „М. С., Г.. Не е спорно в производството обстоятелството, че длъжникът заплатил сума в общ размер от 1600.29 лв., която съставлявала повече от 30% / 979.02 лв. / от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове, които възлизали на 3 262.40 лв., както и че длъжникът поел задължението всеки месец да внася по 10% от размера на вземанията до окончателното им изплащане. В стоящата в основата на настоящото производство жалба всъщност се прави един единствен довод, и той е че разпоредбата на чл.454, ал.1 от ГПК не следва да се прилага по отношение на длъжника –, защото тази разпоредба била приложима само по отношение на длъжниците - ФЛ. За да отговори на така повдигнатия въпрос съдът съобрази разпоредба на ал.1 на чл.454, която предвижда, че съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаване на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, длъжникът – ФЛ, внесе 30 % от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася всеки месец по 10 % от тях. Съдът съобрази обаче и разпоредбата на ал.3 на същия член. Всъщност точно ал.3 дава отговор на повдигнатия въпрос, а именно тя предвижда невъзможността чл.454, ал.1 да бъде прилагана само по отношение на вещ, включена в търговското предприятие на. От обсъдения по делото протокол за опис на движимо имущество от 04.11.2010 г., беше установено, че при направения опис в дома на Едноличния търговец П. Я. С. с наименование „М. С., са описани движими вещи от бита, и че същият е декларирал, че тези вещи са негова лична собственост, т.е не са включени в предприятието на. Безспорно в този аспект константната съдебна практика приема, че предприятието на е обособено от неговото останало имущество, както и че в предприятието на могат да бъдат включени вещи, права върху вещи и парични влогове- СИО, но че това е уредена от закона правна възможност, но не и императивно изискване, съществуваща спрямо, когато той е в брак, презумпция. Именно това обстоятелство, че личните вещи, респ. вещите в режим на СИО на П. Я С., описани в протокола за опис от 04.11.2010 г. са част от предприятието на „М. С., остана в производството недоказано, поради което не може да се направи извод, че е неприложима разпоредбата на ал.1 на чл.454 от ГПК. В аспекта на изложеното е и ТР № 2/ 2001 г., постановено по гр.д. № 2/2001 г. на ОСГК.

В постановлението, предмет на настоящия съдебен контрол, ДСИ неправилно е изписал, че спирането по цитираните изпълнителни дела е извършено само „… по отношение на движимите вещи, описани с протокол за опис от 04.11.2010 г. „. Следва в този аспект изрично да се посочи, че спирането на изпълнението по едно изпълнително дело не може да бъде частично, изпълнението се спира винаги изцяло.

Ето защо Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВРЪЖДАВА постановление за спиране на изпълнителното производство по чл.454, ал.1 от ГПК, постановено на 10.11.2010 г. по изп.д. № 77/ 2010 г. по описа на СИС при РС, гр. Кърджали.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.