Р
Е Ш Е Н И Е
№
401/12.5.2021г.
Гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети април две хиляди и двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретар Димитрина Георгиева и с участието на
прокурор Албена Кузманова,като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД
№ 198 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на
„РЕСАЙКЪЛ КОМПАНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1142,район Средец, ***, първи надпартерен етаж, вдясно, представлявано от
управителя Й.Д.Г., чрез процесуалния представител адв. И.Г., срещу Решение №
134 от 17.12.2020г., постановено по АНД №309 по описа на Районен съд Велинград
за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 13-002163 от 03.08.2020г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, съответно с което на
„РЕСАЙКЪЛ КОМПАНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1142,район Средец, бул. *****, първи надпартерен етаж, вдясно, за
нарушение по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00лв.
В съдебно заседание, касатора редовно
призован не изпраща представител, постъпило е становище с вх. №
3495/12.04.2021г., с което молят да се даде ход на делото и се поддържа
касационната жалба. Поддържаните касационни основания се субсумират в извода,
че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според дружеството, както административно
наказващия орган, така и първоинстанционния съд са възприели неправилно фактите
и обстоятелствата които са от значение за случая. Поддържа се, че
актосъставителят не е установил по безспорен начин, че към датата на
проверката, а именно 18.03.2020г. Б. И. Т.
е престирал труд по трудово правоотношение с дружеството. Сочи се, че
между него и дружеството са били установени отношения по договор за поръчка.
Твърди се, че в декларацията по чл. 402 от КТ, която е попълнена от Т., липсват
основни елементи, без които е невъзможно съществуването на трудово
правоотношение. Така попълнената декларация е бланкетна и без наличието на тези елементи не би могло да съществува
трудово правоотношение.
На следващо място се посочва, че
наказващият орган не е спазил разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно
реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Счита се, че не е
налице пълно описание на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателства, които го потвърждават.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно
решение, като съответно се отмени процесното наказателно постановление.
Претендират се разноски.
Ответник Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик,
взема становище по касационната жалба с вх.№ 3557/14.04.2021г., с която молят
да се потвърди решението на РС Велинград. Молят, съда да им присъдят
юрисконсултско възнаграждение в определен от него размер.
Прокурор Албена Кузманова, представител на
Окръжна прокуратура Пазарджик моли да се потвърди първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в рамките на
установения за това срок и при наличието на правен интерес. При това положение
същата се явява ДОПУСТИМА.
Според Акта за установяване на
административно нарушение № 13-002163 от 29.04.2020г., съставен от Р. М., на
длъжност главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, на 18.03.2020г. е била извършена проверка
спрямо „РЕЙСКАСЪЛ КЪМПАНИ“ ЕООД, като е
установено, дружеството в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1
от ДР на Кодекса на труда, около 11:32 часа на обект „Сепариране на излезли от
употреба тонер касети“, намиращ се в гр. Ракитово, ул. „ И. Клинчаров“ №6, не е
уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето Б. И. Т. с ЕГН **********. В
АУАН е посочено, че при извършената проверка е установено лицето да престира
труд като управлява мотокар марка „ Romex CAT“ модел RD3533, сериен номер 207326.
Собственоръчно е подписало декларация на осн. Чл. 402 от КТ /описано е
съдържанието на декларацията/, нарушението е извършено на 18.03.2020г. и
констатирано на 31.03.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ град Пазарджик при
преглед на фирмена документация, по време на която е представен граждански
договор със същото лице.
Деянието е квалифицирано като нарушение на
чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. АУАН е съставен в
отсъствие на представител на нарушителя, като преди това е бил надлежно поканен
за съставяне на акта. Към акта са приложени: Протокол от 09.04.2020г.,
Декларация, попълнена от завареното да работи лице по чл. 402 КТ, Граждански
договор от 18.03.2020г. и Справка за регистрирани трудови договори. В
приложената декларация са попълнени имената на Б.И.Т., място на работа в гр.
Ракитово, база зад „Бул лес“- не знам кой, от 17.03.2020г. 1-2 часа и от
18.03.2020г., като монтьор, с работно време- не, на повикване, възнаграждение
зависи от ремонта, почивни дни- на борсата, с подпис на работник/служител.
На 12.05.2020г. дружеството е депозирало
възражение срещу съставения му АУАН, в което сочи, че не е установено по
несъмнен начин осъществяването на състава на административното нарушение по чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал 2 от КТ, тъй като Б.Т. не е престирал труд въз
основа на сключен трудов договор- в декларацията по чл. 402 от КТ липсват
основни елементи на трудовия договор, като освен това в АУАН липсва описание на
нарушението и обстоятелствата при които то е извършено, т.е. нарушен е чл. 42,
т. 4 от ЗАНН.
В обжалваното НП № 13-002163 от
03.08.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик
деянието е описано по идентичен начин с описанието в АУАН, посочени са като
нарушени същите текстове от КТ и е наложено на Дружеството-работодател,
имуществена санкция в размер на 2000 лева на осн. чл. 416 ал. 5 от КТ във вр. с
чл. 414 ал. 3 от КТ. Отбелязано е, че нарушението не представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че извършването на процесното
административно нарушение е несъмнено установено въз основа на събраните по
делото доказателства, като наложената имуществена санкция е в размер
съобразен с тежестта на нарушението.
Решаващия съд е счел, че при съставянето
на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, като контролните органи са приложили
точно материалния закон.
Обоснована е невъзможността, процесното
деяние да бъде квалифицирано като
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая с оглед на
обстоятелството, че е наложена имуществена санкция е от значение преди всичко
обществената опасност на деянието- касае се за привеждане на нормативни
изисквания съобразно които работника следва да е с уредени трудово правни
отношения, предмет на сключен трудов договор и работодателят следва да изпълни
своите нормативно регламентирани задължения. Следователно се касае за опасност
на нарушението, която в никакъв случай не е ниска, още повече, че и самия
законодател с определения за това нормативен режим е придал изключителна тежест
и обществена значимост на този род обществени отношения- в разпоредбата на чл.
415в, ал. 2 от КТ изрично е предвидено, че не са маловажни нарушенията по чл.
62, ал.1 и ал.3 от КТ.
Според чл. 1, ал. 2 от КТ - Отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съответно според чл. 62, ал. 1 от КТ -
Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Нарушаването на цитираните материални
правила за поведение е възведено изрично като състав на административно
нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която - Работодател, който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице -
с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
По отношение на поддържаният касационен
довод, трябва да се отбележи следното: Съгласно КТ, при предоставяне на работна
сила, отношенията се оформят само като трудови правоотношения, като трудовия
договор се сключва в писмена форма. Изключение от този принцип са случаите, при
които страните са се договорили за извършване на определена работа и постигането на определен резултат, при
който изпълнителят да получи определено и предварително договорено
възнаграждение за същия този резултат. В тези случаи се касае за граждански
правоотношения, оформяни като граждански договори за изработка, за поръчка, за
услуга и прочие.Свидетелските
показания преценени в съвкупност със
съставената при проверката декларация по чл. 402, ал.1, т. 3 от КТ, явно
налагат несъмнената констатация, че между Бойко Топалов и „РЕЙСАКЪЛ КЪМПАНИ“ ЕООД
са били налице, фактически установени трудово правни отношения, които не са
били обективирани в съставен между страните, писмен трудов договор.
По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на приетите за
установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Както фактическите констатации, така и правните изводи,
формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на делото и направеното
искане за присъждане на разноски от страна на касатора, ще следва ответника
„Ресайкъл Компани“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пазарджик, направените по делото разноски за юристконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 134 от 17.12.2020г., постановено по
а.н.дело №309 по описа на Районен съд Велинград за 2020 г.
ОСЪЖДА
„РЕЙКАСЪЛ КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ****, представлявано от управителя Й.Д.Г. с ЕГН ********** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. София, направените по делото разноски за
юристконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1. /П/
2. /П/